Определение по дело №8014/2018 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№..................../20.07.2018 година

гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание  на  деветнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАЙНА СТЕФАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:   АННА НЕНОВА

                                                                              АЛЕКСАНДЪР  АНГЕЛОВ

                                                                                                                                

като разгледа докладваното от съдия Стефанова частно гражданско дело № 8014/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл. 274- 278 от ГПК във вр. с чл. 179, ал. 3 от ЗЗД и във вр. с чл. 32а от ПВ.

                   Образувано въз основа на частна жалба на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) срещу определение № 446 от 04.05.2018 г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд.

         В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че са изцяло неправилни изводите , че ипотечното право на банката е погасено.

Излага твърдения, че банката е предоставила на Г.М.А.банков кредит , съгласно договор от 16.07.2008 година в размер на 78 000 лева за закупуване на недвижим имот-апартамент № 37, на ет.9 в жилищна сграда в гр.София,, ж.к. „**********, със застроена площ от 91,31 кв.м., ведно с мазе 29 като за обезпечаване на главницата, заедно с пълния размер на договорените и начислени лихви и надбавки, неустойки и разноски кредитополучателят е учредил договорна ипотека върху процесния имот с нотариален акт  № 131, том ІІІ, рег.№ 9388, дело 488/18.07.2008 година.

Поддържа, че със заявление за прихващане с вх.№ 11179 от 05.11.2014 година Г.А.заявил, че прихваща задълженията си по договора за банков кредит от 16.07.2008 година с негови насрещни вземания от „КТБ“ АД /н/ в размер на 120 000 лева. Твърди, че с писмена молба съгласие от 30.01.2015 г., вписана в СВ, с вх. № 4171, вх. рег.№3985, том 5, акт № 217/2015 е заличена договорната ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека  № 131, т.ІІІ, рег. № 9388, дело № 488 от 18.07.2008 година на нотариус  Г.Й.-Д., с рег. № 343 на НК и с район на действие Софийски районен съд, вписан в СВ с вх. рег. № 678878/18.07.2008 г., дв.вх.рег.№ 53535, акт № 146, т.LІ, дело № 36636/2008.

 

Излага доводи, че съгласно ЗИД на ЗБН , а именно разпоредбата на  §5 действията извършени от квесторите, временните и постоянните синдици на банката, в периода от поставянето й под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряването на имуществото на банката, заличаванията на учредените от длъжници или трети лица в полза на банката обезпечения са нищожни. Сочи, че задължението по договора за банков кредит е погасено частично чрез прихващане вместо чрез парично плащане, поради което поискал от съдията по вписванията да разпореди вписване на подновяване на договорната ипотека, учредена с горепосочения нотариален акт, до размера на задължението, погасено чрез прихващане, а именно 120 000 лева.

Изложени са доводи, относно извършеното прихващане и причинената от него увреда на масата на несъстоятелността и обхвата на проверката, която следва да извърши съдията по вписванията.

Сочи, че синдикът е предявил отменителни искове срещу кредитополучателя като е образувано търговски дело № 1465/2017 година на СГС, ТО, VІ-11 състав, което е висящо.

Поддържа, че преценката на съдията по вписванията не е по целесъобразност, каквато преценка е извършил законодателят с приемането на ЗИД на ЗБН, притегляйки интересите на всички засегнати лица.

Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени отказа и да върне делото на съдията по вписванията за извършване на поисканото вписване.  Прилага доказателства.

                          Съдът  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                               Установява се от приложените към частната жалба доказателства, че е учредена договорна ипотека върху ап.№ 37, находящ се в гр.София, ж.к. „*******с нотариален акт  № 131, том ІІІ, рег.№ 9388, дело 488/18.07.2008 година на нотариус Г.Й.-Д., нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № 343 в полза на „К.т.б.“ АД за обезпечаване на предоставени средства по договор за банков кредит от 16.07.2008 година в размер на 78 000 евро.

      Длъжникът е уведомил квесторите на банката с уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД вх.№ 11179 от 05.11.2014 година за извършено прихващане с вземането в размер на 120 000 лева, придобито по договор за цесия от 05.11.2014 година с насрещно задължение на Г.А.към банката, произтичащо от договор за банков кредит от 16.07.2018 година, с което е погасил предсрочно свои задължения към банката до размера на по-малкото вземане.

С писмено-съгласие- молба, настоящият молител е поискал да бъде заличена, вписаната договорна ипотека на 30.01.2015 година.

С молба от 04.05.2018 г.  синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) са изложили факти, че по силата на закона, извършеното заличаване е обявено за нищожно и са поискали вписване на ипотеката до размера на 120 000 лева.

Приложена е искова молба от банката срещу Г.М.А., с която са предявени обективно съединени искове за установяване на недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н/ на извършеното прихващане, обективирано в изявление за прихващане с вх.№ 11179 от 05.11.2014 година, поради противоречие с чл.116, ал.2, т.2 от ЗКИ, като заявено в периода, когато банката е била поставена под специален надзор, както и поради липса на предвидената в чл.59, ал.2 от ЗБН форма и евентуални искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, производството по които е висящо .

С атакуваното определение № 446 от 04.05.2018 г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд, съдията по вписванията е отказал вписване на молбата за подновяване на вписването на ипотеката, на основание чл.32а от ПВ като е приел, че е недопустимо да се създават предпоставки в това охранително производство по своя характер, за усложнени правни отношения, както и че за да бъде подновено вписването съдията по вписванията следва да направи материалноправна проверка дали вземането не е погасено изцяло чрез парично плащане, което е извън правомощията му.

Съдът с оглед установената фактическа обстановка, взе предвид следното:

Съгласно ал.1 на §5 от ПЗР към ЗИДЗБН /ДВ, бр.22, 2018 година/ Извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на „КТБ“ АД /н/, в периода от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени от длъжниците или от трети лица  в полза на банката обезпечения са нищожни.Учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя ред. Алинея първа не се прилага в случаите, при които вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане.

С приетите изменения в ЗБН с ДВ, бр.22 от 2018 година е придадено обратно действие към 20.06.2014 година на предвидените основания за относителна недействителност ex lege на извършените от кредитори на банката или от самата банка прихващания и е продължен срокът за предявяване на исковете, като е прието че извършените от квесторите на банката в посочения период заличавания на учредени от длъжници в полза на банката обезпечения са нищожни, а учредените обезпечения се смятат за действителни.

В случая, действително вписаната от банката ипотека е била надлежно заличена на 30.01.2015 година поради погасяване на вземането /видно от приложените доказателства частично чрез прихващане, респ. вземането не е изцяло погасено чрез парично плащане/, а заличаването от 30.01.2015 година, в тази хипотеза, е обявено ex lege за нищожно.  

         Аналогична, макар и с различни правни последици, е разпоредбата на чл.179, ал.3, изр.2 от ЗЗД, съгласно която ако  актът, въз основа на който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише наново.

                От друга страна, дължимата от съдията по вписванията проверка по чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията в това едностранно охранително производство е дали представения за вписване акт подлежи на вписване се състои  в това- подлежи ли на вписване акта, съставен ли  е ви изискуемата форма и има ли предвиденото в правилника съдържание.

Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона.

                Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва бъде отменено, като се върне на съдията по вписванията за извършване на вписването на ипотеката.

                               Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

О   П   Р   Е  Д   Е   Л   И :

 

ОТМЕНЯ  Определение № 446 от 04.05.2018 г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на молба на синдиците на  синдиците на „К.Б.“ АД (в несъстоятелност) за подновяване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 146, том 51, дв.рег. № 53535/2008, която молба е регистрирана във вх.регистър на СВ-София под № 27841/04.05.2018 година на СВ-гр.София, като неправилно и незаконосъобразно.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Софийски районен съд за извършване на подновяване на вписването, поискано с молба № 27 841/04.05.2018 г. на СВ- гр. София, на синдиците на „К.Б.“ АД (в несъстоятелност) по описа на АВ - Служба по вписванията - София.

 Определението не подлежи на обжалване. 

 

         Председател:                                                          Членове: 1. 

       

                                                                                                               2.

 

 

 

 

 

Особено мнение по ч.гр.д. № 8014 по описа за 2018г.

 

Намирам, че настоящото производство следваше да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК поради допуснатото до разглеждане по същество искане на Общото събрание на съдиите от ТК на ВКС за установяване на противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. ) в частта „Чл. 59, ал. 5 и ал. 6 се прилагат от 20.06.2014г.“.

         § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. ) е в пряка връзка, освен другото, с § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г.). Нищожността на заличаванията на учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения следва да осигури събирането на  задълженията на длъжници на банката, с които са били извършени прихващания след 20.06.2014г. и които при действието на  § 8 (придаденото обратно действие на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН) ще бъдат обявени за недействителни по искове на синдиците на банката по чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Решенията по тези искове обаче, когато производствата са висящи (както е по т.д. № 1465/2017г. на СГС, VІ-11 състав, в случая),  ще имат действие занапред и при отхвърляне на исковете, включително ако бъде обявена противоконституционността на § 8, задълженията ще се считат валидно погасени чрез прихващане. Или  няма основание учредените обезпечения за задълженията да се смятат за действителни и да запазват своя ред и разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. ) в този случай  ще бъде неприложима.

При изложеното тълкуване се касае за допуснато до разглеждане по същество искане от Конституционния съд, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по настоящото дело закон, обстоятелство по чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК и производството следваше да бъде спряно.   

 

 

                                               Съдия (Анна Ненова)