Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9 ти състав, в публично съдебно
заседание
на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ КУЗМАНОВА
При
участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2161/ 2018 г. по описа на СГС за., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 432, ал.1 във вр. с 498, ал.1 КЗ във вр. с чл.45,ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Ищцата
твърди в ИМ, че е претърпяла неимуществени и имуществени вреди като пешеходец в резултат на настъпилото
ПТП на посочените дата и място,поради неправилното управление на лек автомобил
„Фолксваген голф“ с рег. № ******от водача Д.Р.Р.. В резултат виновното
поведение на водача получила травматично увреждане – бималеоларна фрактура на
левия глезен и изкълчването му,наложили
оперативна репозиция и фиксация на фрактурата със заключваща плака с винтове. Изпитвала
силни болки в периода на хоспитализация след преминаване на упойката и по време
на дългия оздравителен период.Сочи, че е била в състояние на временна
нетрудоспособност за период по-дълъг от 212 дни, за който представя болнични
листове. Претърпяла втора операция на 03.07.2017 г. за премахване на имплантираните
уреди от тибията и фибулата на левия крак.Увреждането е оказало влияние върху
професията й на учител, изискваща продължителен изправен строеж при
преподаване, което в нейното състояние е невъзможно. Към момента на ПТП-то
водача на МПС-то е имал действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ сключен с ответника. Предявила претенция пред застрахователя,
който й предложил с писмо №11705/13.12.2017г.,заплащане за неимуществени - 20 000
и 190,30 лв. за имуществени вреди. Но до подписване на споразумение и плащане
на обезщетение не се е стигнало, тъй като не се споразумели относно размера на
обезщетението. Претендира заплащане на исковата претенция за неимуществени и
имуществени вреди в посочените размери, ведно със законната лихва върху тях, считано
от 30.09.2017 г. - датата на изпадане на застрахователя в забава до
окончателното им изплащане и разноските.
Ответникът в писмения отговор оспорва исковете
като неоснователни. Счита,че претендирания размер е завишен.Оспорва твърдението,
че в резултат на процесното ПТП за ищцата са възникнали описаните в ИМ по вид и
характер вреди. Оспорва иска за лихви.
Конституираното
трето лице помагач на страната на ответника З. „Л.И.“ АД - Д.Р.Р. в писмено
становище сочи,че е оказал нужната помощ и чрез майка си заплатили на ищцата медицинската
плака за по бързото й възстановяване.Заявява,че исковете са частично
неоснователни.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за установено от фактическа и правна
страна :
Безпорно е наличието на настъпило
застрахователно събитие, причинено от Д.Р.Р., който е имал действащ договор (валиден
от 05.07.2016 до 04.07.2017 г.) за застраховка „Гражданска отговорност“ сключен
със З. „Л.И.“ АД.
По НОХД №1311/ 2017 г.
по описа на РС-Шумен е одобрено постигнато споразумение с което се приема за
безспорно установено, че Д.Р.Р. *** при управление на МПС – собствения си лек
автомобил, нарушил правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на ищцата - бималеоларна фрактура на левия
глезен, с изкълчването му довели до трайно затруднение в движението на левия
долен крайник за срок по-голям от един месец.
На 28.11.2016 г. ищцата е била настанена в „МБАЛ
– Шумен“ със счупвания на лява глезенна става и й е била извършена операция на
29.11.2016 г. с наместване фрактура с
вътрешна фиксация тибия, фибула с поставяне семитубуларна заключваща плака с 8
АО винта и синтеза. Видно от приложените болнични листове общия период на
временната нетрудоспособност е бил 212 дни.
Съгласно
заключението на в.л. д-р В. счупването на двете кости е една от най тежките
травми на глезената става и винаги е свързано и с разкъсване на връзки. От приложената медицинска
документация по делото в.л. е констатирал и наличие на усложнение - З.дистрофия,водещо
да ограничаване движението на глезенната става нагоре и надолу и свързано с
отток и болка, наложили дългия период на възстановяване. Според д-р В. лечението на Зудековата дитрофия е
трудно и продължително и ще отнеме около 2-3 години за пълното излекуване на
лявата глезенна става.Ищцата е имала болки около 7 месеца, като първите
двадесет дни болките са с по-интензивен характер. През първите 45 дни ищцата е
следвало да ходи с помощни средства. През първите 30 дни е била на легло, трудно
подвижна и е имала нужда от чужда помощ. Според вещото лице, при по- голямо
натоварване и промени във времето, болките ще и останат за цял живот.
От показанията на свид.Т. – син на ищцата,
преценени по реда на чл. 172 ГПК поради
силните болки и поради това че, ищцата е била физически много слаба е трябвало
да бъде носена до баня и тоалетна. Оказвана й е била чужда помощ при обличане и
събличане и наред с обстоятелството, че и баща му е бил инвалид, ежедневието е
било трудно и тези обстоятелства са се отразили много зле на психиката на майка
му.
От приложената фактура от третото лице
помагач Р. се установява че тази страна е заплатила поставената на глезена на
ищцата метална плака.
По
делото се приети доказателства за закупени лекарства и заплатени медицински услуги в общ размер на 190,30 лв.,
неоспорени от ответника.
Ищцата е заявила претенция за обезщетение по
застраховка „ГО“ към ответника на 11.09.2017 г. за заплащане същите суми които
се претендират за неимуществени и имуществени вреди и в настоящето
производство.На 13.12.2017 г. писмено ответникът
е предложил на ищцата споразумение за
заплащане общо сумата 20 190.30 лв.
от които 20 000 за неимуществени и 190.30 лв. за имуществени вреди.
По иска по чл. 432 ал.1 КЗ:
Законът
е дал възможност на увреденото лице да предяви иск пряко срещу застрахователя.
За да бъде уважен прекия иск на пострадалия срещу застрахователя следва да се установят две групи факти. От
една страна наличието на застрахователно правоотношение между ответника в
качеството му на застраховател и прекия причинител на вредата в качеството на
застрахован.От друга страна следва да се
установи наличието кумулативно на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 45,ал.1 ЗЗД- виновно извършено от деликвента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно следствена връзка вреди за пострадалия.
По иска
по чл. 498,ал.3 КЗ:
Съгласно
нормата на чл.498,ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане на застрахователно
обезщетение пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или, ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатено обезщетение. В чл. 498, ал.1 КЗ е въведено
задължението на увреденото лице да отпрати до застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ.
В случая е отправено искане, по него е образувана щета,
застрахователят е определил обезщетението, но увреденото лице – ищцата не е била
съгласна с посочената сума за неимуществените вреди.
Съгласно чл.300 ГПК във вр.с чл. 383,ал.1 НПК
споразумението по НОХД 1311/ 2017 г. по описа на РС-Шумен има последиците на
влязла в сила присъда и следва да бъде зачетено в настоящето производство по
отношение на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето
защо съдът приема за установено, че водачът Д.Р.Р. *** е извършил престъпление
по чл. 343, ал.3 предл.първо и предл.последно, б“а“, предл.2 НК,вр. с чл.
343,ал.1,б“б“ предл. 2 НК, вр. с чл. 432, ал.1 НК нарушил правилата за движение
(чл.38,ал.4,чл.39, чл.40 ал.1и чл.119 ЗДв.П) завивайки в обратна посока на
пешеходна пътека блъснал преминаващата ищца като пешеходка и по непредпазливост
й е причинил средна телесна повреда. Постановената присъда обвързва настоящия съд относно виновното
поведение на деликвента и конкретно установената вреда
на пострадалата настъпила в резултат
на поведението на водача.
От събраните доказателства се установи,че
ищцата е претърпяла описаните травматични увреждания при настъпилото ПТП,болки
и страдания по време на оперативния,лечебния и възстановителния период,че е
извършила и разходи във връзка с
лечението и че търпи негативни последици – спорадични болки,които при по голямо натоварване и при промяна на времето й остават за цял живот.
Безпорно е и наличието на
застрахователно правоотношение между
ответника в качеството му на застраховател и прекия причинител в качеството на застрахован по см. на чл. 477,ал.2 КЗ.
Ето
защо съдът счита исковете по чл. 432 ал.1 КЗ за основателни.
С оглед определяне справедлив размер на
дължимото обезщетение съдът съобразявайки с характера, степента, на претърпените
болки и страдания от травмите, възрастта
на ищцата, счита че следва да уважи исковата претенция за неимуществени вреди за сумата от 40 000 лева като за разликата до претендирания размер от 50 000
лв следва да се отхвърли.
По отношение на иска за имуществените вреди
съдът счита същия за основателен и изцяло доказан за сумата 190,30 лева.
По
отношение претенцията за лихвата:
Отговорността
на застрахователя за плащане законни
лихви върху дължимото обезщетение при предявена пряко срещу него претенция по
реда на чл. 380 КЗ е установена в разпоредбата на чл. 497 КЗ. В случая ответникът
е определил размера на 13.12.2017 г.,независимо
несъгласието на ищцата относно сумата,поради което съдът намира, че законната лихва върху уважения размер на
исковете следва да се присъди считано от
същата дата.
По
отношение на разноските:
Ищцата е освободена от внасяне ДТ и разноски.
Адвокат
Я.Д. има право на адв.възнаграждение в
размер на 2 035 лв.с оглед цената на заведените искове и за осъщественото безплатното процесуално представителство съобразно
уважената част от исковете на осн. чл. 38, ал.2 ЗА му се следва сумата 1 629,54 лева, която да му се
заплати от ответника. ответникът да му заплати.ответникът следва да заплати на
адв. размер на и двете страни имат право на разноски.
Ответникът претендира юриск.възнаграждение и
на осн. чл. 78, ал.8 ГПК съдът го определя в размер на 200 лева които следва да бъдат заплатени от ищцата.
Ответникът следва да заплати на осн. чл.78,ал.6 ГПК дължимата ДТ съобразно уважения размер на иска -1 608
лв. и разноски- 300 лв.(общо 1 908 лева) по сметка СГС.
Съгласно чл. 78 ал.10 ГПК законодателят
изрично е изключил на третите лица да се присъждат разноски и искането му в
тази насока е неоснователно.
Решението е постановено при участието на
третото лице-помагач Д.Р.Р..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД с ЕИК *******
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на М.В.Т. с ЕГН ********** ***,на осн. чл. 432,ал.1 КЗ сумата
от 40 190,30 лева,застрахователно обезщетение за претърпени: неимуществени (40 000) и
изцяло имуществени (190,30) вреди в следствие на ПТП настъпило на 28.11.2016 г.
ведно със законната лихва върху
сумата от 13.12.2017 г.до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане неимуществените
вреди за разликата над сумата от 40 000
лева до 50 000 лева както и
претенцията за заплащане законната лихва от 30.09.2017 год.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Я.Д. ***, офис 12,
сграда на СБА - партер, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 1 629,54
лева.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД
с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** да заплати
по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на осн. чл.78,ал.6 ГПК ДТ и разноски общо 1 908 лева
ОСЪЖДА М.В.Т. с ЕГН ********** да
заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***
на осн.
чл. 78, ал.8 ГПК юриск.
възнаграждение в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено с
участието на трето лице помагач Д.Р.Р..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването на преписа
на страните.
СЪДИЯ: