П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

НОМЕР ……                                      18.06.2018 г.                             Град КАЗАНЛЪК

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КАЗАНЛЪШКИ РАЙОНЕН СЪД                                              V-ти наказателен състав

На осемнадесети юни                                            две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ИЛИЕВ

                                                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   Н.П.

                                                                                                           К.К.

СЕКРЕТАР: РАДИАНА ГРОЗЕВА

ПРОКУРОР: КРЪСТИН КАЦАРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев НОХ дело № 469 по описа за 2018 година

        

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.В.К. – роден на *** ***, бълг. гражданин, живущ ***, средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН  - **********

 за ВИНОВЕН в това, че на 15.06.2017 г. в гр. Казанлък е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Sony X peria XZ F 8331 BLK”, IMEI 352632080354198 на стойност 600 /шестстотин/ лева от владението на С.Н.С. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на  ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

         На осн. чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ТРИ години.

Осъжда подс. М.В.К. да заплати по сметка на ОД на МВР – Стара Загора направените по делото разноски в размер на 38,64 лева, а на РС – Казанлък разноски в размер на 20 лева.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Старозагорския Окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

        

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                      2.

МОТИВИ

към Присъда № 34 от 18.06.2018 г.

по НОХД № 469/18 г.

 

 

 

            Производството е по реда на чл. 271, ал. 2, т. 2 вр. чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК.

            Обвинението срещу подс. М.В.К. е по чл. 194, ал. 1 от НК за това, че на 15.06.2017 г. в гр. Казанлък е отнел чужда движима вещ на стойност 600 лв. от владението на С.Н.С. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

            Подсъдимият редовно призован, не се явява.

            Защитникът му – адв. М. Т. – в с.з. пледира съдът да приеме, че деянието е с ниска степен на обществена опасност.

            Представителят на РП Казанлък в с.з. поддържа обвинението.

            Граждански иск не е предявен.

            От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

            На 26.01.2017 г. св. А.С. подарила на съпруга си – св. С. – мобилен телефон „Sony Xperia“, модел 2016 с IMEI № 352632080354198.

            На 14.06.2017 г. св. С. отишъл на работа в куриерска фирма „D&D Express“ в гр. К., като взел със себе си мобилния телефон, който оставил на дивана в офиса. Около 3.30 часа на 15.06.2017 г. в офиса пристигнал подс. К., който обслужвал линията от гр. Р. до гр. П. през гр. К. и обратно. Същият видял телефона на св. С. взел го и потеглил в посока гр. Р.. В периода от 00 часа на 15.06 до 08.09.2017 г. телефонът бил регистриран в мрежата на „В.“ на името на майката на подсъдимия Н. Д. К..

            Видно от заключението на съдебнооценъчната експертиза стойността на мобилния телефон към момента на деянието била 600 лв.

            Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.С., А.С., Д.Ц., експертното заключение на съдебнооценъчната експертиза, фактура, търговска гаранция, справки на „Теленор“ и „Виваком“, които кореспондират помежду си.

            В с.з. фактическата обстановка не се оспорва от адв. Т..

            От показанията на св. С. се установява, че в стаята, където е стоял телефона са били три лица – подсъдимия, св. Ц. и др. служител на име Иван, но той работил в др. посока, а системата за проследяване на телефона показвала местонахождение на адрес на фирмата в гр. Г.. В подобен смисъл са и показанията на свидетелите С. и Д.Ц..

            От справка на „Виваком“ ЕАД се установява, че в периода от 00 часа на 15.06 до 08.09.2017 г. телефонът е бил регистриран в мрежата на „Виваком“ на името на майката на подсъдимия Н. Д. К.

            Посочените доказателства са косвени, но са в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, че подс. К. е автор на деянието.

            Имайки предвид приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че подс. К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 194, ал. 1 от НК.

            Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „отнемане“ в двете му части – прекратил е фактическата власт на собственика върху вещите, предмет на престъплението и е осъществил своя трайна власт като е имал възможност да се разпореди с тях както намери за добре.

            От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на извършване на деянието е действал с пряк умисъл.

            Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е знаел и съзнавал, че отнема чужда движима вещ, за която няма съгласието на собственика.

            Имайки предвид изложените съображения съдът счита, че подс. К. следва да бъде признат за виновен и наказан.

            При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства необремененото съдебно минало и добрите характеристични данни, а като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат високата стойност на отнетата вещ, и че пострадалият е бил колега на подсъдимия, доколкото взаимоотношенията на работното място следва да се изграждат на основата на взаимно доверие, а постъпката на подсъдимия грубо нарушава този принцип и създава атмосфера на несигурност.

            На подс. К. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание една година лишаване от свобода, което не следва да се изтърпява ефективно, а на осн. чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи за срок от три години.

            На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски за изготвяне на експертиза на ДП в размер на 38,64 лв. следва да се заплатят на ОДМВР Стара Загора, а на РС Казанлък следва да се заплатят разноски в размер на 20 лв. за явяването на вещото лице в с.з..

            Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                                          Районен съдия,