РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Ловеч, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200642 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ***** от **** г. на Директор на Дирекция “Инспекция
по труда” - Ловеч е наложено на Кооперация “Слънце“, със седалище и адрес на управление
гр.**** ****, район „****“, ул.”******” № ****, ***** (*****), ЕИК ******,
представлявана от председателя *********, административно наказание на основание чл.79,
ал.4, във връзка с чл.77, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност –
имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ.
Недоволни от постановлението останали от кооперацията, които чрез адвокат Р. Л. от
АК Плевен са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено. На първо място в жалбата е
изтъкнато, че АУАН и НП са издадени липсата на компетентност на актосъставителя,
съответно и на наказващия орган. Поотделно, обсъждайки нормативната уредба уреждаща
правомощията на органите на ДИТ да съставят АУАН по ЗТМТМ и съответно
компетентните органи, които могат да издават НП, подробно са изложени доводи в подкрепа
на тези възражения. Считат, че по делото не са налице доказателства, които да установяват,
че актосъставителката В. Ц. е определена по реда на чл.37, ал.1, б.„б“ от ЗАНН да съставя
АУАН по ЗТМТМ, както и че липсват данни дали при осъществяване на контролната
дейност е извършена оценка на риска, както и дали и дали инспектирането е било планирано
1
или непланирано, респективно – дали са били налице предпоставките за законосъобразното
му извършване, съгласно правилата разписани в чл.18 и чл.19 от Устройствения правилник
на ДИТ. По-нататък – обсъждайки нормите на чл.67 и чл.79, ал.4 от ЗТМТМ
жалбоподателят акцентира на обстоятелството, че за да е компетентен да издава НП
директорът на ДИТ Ловеч е следвало да бъде упълномощен от Изпълнителния директор на
ИА „Главна инспекция по труда“, а такива доказателства липсват по делото. Във връзка с
доводите в този смисъл, акцентирано е на обстоятелството, че компетентността на
актосъставителя и на наказващия орган не може да произтича от факта на обнародване на
Устройствения правилник в ДВ, тъй като правилникът е подзаконов нормативен акт, който
се приема от Министерски съвет със съответното ПМС, а не от изпълнителния директор на
ИА ГИТ и следователно в него няма как да са определени от ръководителя на ведомството
длъжностни лица, които да съставят АУАН по ЗТМТМ, нито пък е възможно да бъде
инкорпорирано упълномощаване от изпълнителния директор на ИА ГИТ, директорът на
ДИТ Ловеч да издава НП за нарушения по ЗТМТМ.
На следващо място в жалбата са изложени доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в частност, че са налице
съществени противоречия и неточности в описанието на извършеното нарушение, което в
крайна сметка е довело до ограничаване правото на защита на кооперацията. Счита, че
наказващият орган е описал неясно нарушението, предвид факта, че проверката не е била
извършена в обекта, в който се осъществявала трудовата дейност от работниците, а в
помещенията, в които чуждите граждани почивали и живеели. Твърди, че в обекта не е било
заварено лицето *****, още по-малко пък е било установено, че е полагал труд за
кооперация „Слънце“, както и че не е попълвал декларация относно обстоятелствата по
полагането на труд и не е имало преводач, който да разговаря с него. На следващо място
сочи, че няма как твърдяното нарушение да е било извършено на 10.03.2021 г. и гражданина
** да е бил нает на работа на тази дата, тъй като констатацията на самия актосъставител е
била, че е нает с трудов договор № 89 от ***** година.
Наведени са и доводи за неправилно приложение на материалния закон. Изтъква, че
лицето ***** е влязъл законно на територията на Република България на *** г., в условията
на безвизов режим, с право на престой 90 дни в рамките на 180-дневен период. Тъй като
трудовият договор между него и кооперацията е бил сключен на ***** г., то към момента на
наемането му на работа е бил законно пребиваващ, което изключва възможността за
извършено нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ.
В жалбата са развити и съображения касаещи съставянето и връчването на АУАН,
като според жалбоподателя са били нарушени нормите на чл.40 и чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН.
Възражението в тази връзка е, че АУАН е бил подписан само от един свидетел, за който не
може да се установи дали е присъствал при установяване на нарушението или само при
съставянето на акта. Счита, че АУАН е следвало да бъде съставен в присъствието на поне
двама свидетели.
По-нататък в жалбата са развити доводи, че ако хипотетично се приеме, че от
2
кооперацията са извършили посоченото в НП нарушение, то е следвало да се приеме, че
същото е било осъществено при крайна необходимост – чл.8, предл.2-ро от ЗАНН. В
подкрепа на тези аргументи е изтъкнато, че в кооперацията по трудово правоотношение са
наети около 50 служители и работници, като основната дейност е свързана с угояване на
патици, които след определен период на угояване се продават, а купувачът на продукцията
има определен график в кланица и договори за доставка на готовата стока. Сочи, че
съществената дейност по угояване на патиците се извършва от лица, изпълняващи
длъжността „птицевъди“. В тази връзка, недостигът на работна сила би представлявал
опасност от погиване на стоката и съответно – неизпълнение на поетите договорни
задължения, което пък би довело до значителни финансови щети за кооперацията и риск от
изпадането в неплатежоспособност. Изтъква, че през годините многократно са били
правени заявки чрез Бюро по труда гр.Ловеч за наемане на работници на тази длъжност, но
въпреки това малко хора са проявявали интерес. Счита, че това се дължи на демографските
специфики на региона, в който се намира базата, на спецификите на работа, както и
допълнителни затруднения са създали епидемиологичните мерки в страната, през процесния
период от време.
Подробно в жалбата са развити доводи относно наличието на многобройни
предпоставки случаят да бъде квалифициран, като маловажен и възможността от
приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на така наведените възражения и доводи жалбоподателят моли да бъде
отменено наказателното постановление, като им се присъдят направените по делото
разноски, като алтернативно, в случай, че другата страна претендира юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение за прекомерност.
В съдебно заседание, редовно призовани, кооперацията-жалбоподател се
представлява от адвокат Р.Л., който поддържа жалбата с наведените в нея възражения и
доводи и пледира за отмяна на наказателното постановление. Акцентира на доводите от
жалбата, че обжалваното НП е било издадено от орган, който не е притежавал необходимата
компетентност. Счита, че производството по издаване на НП е било опорочено, при
допуснати множество съществени процесуални нарушения. Отново застъпва аргументите за
нарушение извършено при условията на крайна необходимост и за маловажност на случая, с
приложението на чл.28 от ЗАНН. Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт **, който
пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление,
като законосъобразно издадено. Изтъква, че при издаването на наказателното постановление
не са били допуснати никакви процесуални нарушения, както и че правилно е бил приложен
материалният закон. Счита, че вмененото нарушение е безспорно доказано от ангажираните
по делото писмени и гласни доказателства. Сочи, че компетентността на наказващият орган
произтича от разпоредбата на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ, в какъвто смисъл е и трайно
установената съдебна практика. Претендира присъждането на 100 лева юрисконсулстко
възнаграждение. Представя писмени бележки, в които подробно излага аргументите си за
3
законосъобразност на обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите П. Н.
Н., В. П. Ц., Д.С.Н. и Д.К.Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от
страните, съдът установи следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят кооперация „Слънце“ стопанисвали обект, представляващ База за
гушене на патици, намиращ се в землището между селата ** и *****, област Ловеч.
На 10.03.2021 г. свидетелката П. Н. – гл.инспектор при ДИТ Ловеч връчила на
кооперацията уведомление по чл.26, ал.1 от АПК /л.23/ за започване на производство по
проверка на стопанисваната от жалбоподателя база за гушене на патици. С уведомлението
на кооперацията била връчена и призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която били изискани от
представляващия кооперацията да се яви на 26.03.2021 г. в ДИТ Ловеч и представи редица
документи касаещи сключени между кооперацията и граждани на трета страна (Република
***) трудови договори, както и документи отнасящи се до спазване на трудовото и
миграционно законодателство.
Фактическата проверка в обекта била извършена съвместно със служители на Група
„Миграция“ при ОД на МВР Ловеч и Териториална дирекция „Национална сигурност“ –
Ловеч. При проверката в обекта е заварено лицето ** (*****), роден на ****** г., паспорт №
**********, за което е било установено, че полага труд за Кооперация „Слънце" - гр.****.
При проверката лицето е попълнило декларация относно обстоятелствата по полагането на
труд, в която е отразило, че работи за Кооперация „Слънце" от ***** г., като птицевъд, на 8
часа и храни патки със специални машини, в седмицата има два почивни дни, с работна
заплата 659 лв. на месец и има сключен трудов договор.
На указаната в призовката дата – 26.03.2021 г. в ДИТ Ловеч се явил Председателя на
кооперация „Слънце“ *********. В негово присъствие и с участието на свидетелките П. Н.
Н., В. П. Ц. и Д.С.Н. била извършена проверка на представената от ****** документация по
спазване на изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на
работа на чужденци, относно експлоатирания от кооперацията обект - База за гушене на
патици, намиращ се в землището между селата ***** и **, община Ловеч. При проверката е
бил представен и трудов договор № 89/10.11.2020 г., сключен с ** (*****), роден на
******* г., паспорт № ******** - гражданин на Република ***. Съгласно договора *****
изпълнявал длъжността „Птицевъд", с място на работа птицефермата в с.**, община Ловеч.
В договора било документирано, че лицето ** е постъпило на работа на 11.11.2020 г., както
и било отбелязано, че договорът се сключва във връзка с регистрация на сезонна заетост по
чл.****, ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). При
проверката е била представена и книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, от
която се установило, че на 11.11.2020 г. на ***** е проведен инструктаж на работното
място. Представена е била и ведомост за заплата за месец март 2021 г., от които се
установило, че на ***** е начислено и изплатено трудово възнаграждение за положения от
него труд, срещу положен подпис във ведомостта за месеца, както молба от ***** от
4
22.02.2021 г. до председателя на кооперацията за ползването на 22 дни неплатен отпуск през
месец март 2021 г. /л.41/. При направената справка в информационната система на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" в регистъра на уведомленията за
трудови договори е било установено, че към 10.03.2021 г. е имало регистрирано
уведомление в НАП за представения трудов договор.
За установяване статута на пребиваване на ***** е било направено запитване до
Група „Миграция" при ОД на МВР Ловеч, като в отговор на запитването е била получена
информация, че лицето е влязло в Република България на *** г., законно, в условия на
безвизов режим, с право на престой 90 дни, в рамките на 180-дневен период. По този начин
е било установено, че към момента на извършване на фактическата проверка в обекта на
жалбоподателя (10.03.2021 г.) лицето ***** е пребивавал в Република България 136 дни, т.е.
престанал е да отговаря на условията за законно пребиваване, но е продължил да бъде нает
на работа от работодателя Кооперация „Слънце".
Проверката в обекта и установеното при нея била документирана с протокол за оглед
изх.№ 11-С-16-31 от 10.03.2021 г. /л.27/, а документалната била обективирана с протокол за
оглед изх.№ 11-С-16-31 от 26.03.2021 г. /л.28-29/ и видно от същите на обекта освен *****
били установени, че работят още седем лица с молдовско гражданство.
От така установеното при двете проверки и след справката в Група „Миграция“ при
ОД на МВР Ловеч, от ДИТ Ловеч приели, че от Кооперация „Слънце“ са нарушили
разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, поради което на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН са
изпратили до кооперацията покана за съставяне на АУАН изх.№ 21043171/21.05.2021 г.
/л.52-53/. Поканата била получена лично от председателя на кооперацията ****** на
27.05.2021 г. /л.54/.
На 31.05.2021 г. свидетелката В. Ц. съставила акт за установяване на
административно нарушение № ***** на Кооперация „Слънце" - гр.**** /л.20-22/. Актът
бил съставен отчасти в присъствието на председателя на кооперацията ******, тъй като
видно от собственоръчно изписаната от него декларация на л.55 от делото, поради служебни
задължения се наложило да тръгне по-рано, преди актът да бъде изцяло изписан. Видно от
разписката на л.22 от делото, председателят **** получил акта на следващият ден –
01.06.2021 година. Не е вписал възражения, подписал акта и получил препис от него.
В АУАН актосъставителката Ц. описала изложените по-горе обстоятелства и
приела, че Кооперация „Слънце" - гр.****, в качеството си на местен работодател по
смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е
извършила нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, като към 10.03.2021 г. е наела на работа лицето ********* (*****), с дата на
раждане **** г., паспорт № ****, който е бил незаконно пребиваващ на територията на
Република България гражданин на трета държава - Република ***, да работи по трудов
договор № 89/***** г., като „Птицевъд", в експлоатирания от кооперацията обект „База за
гушене на патици“, намиращ се в землището между селата ***** и **, община Ловеч
5
(Птицеферма с. **).
Актосъставителката Ц. квалифицирала описаното като нарушение на разпоредбата на
чл.13, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Като свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта се подписала
П. Н..
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от кооперацията да са
представили писмени възражения.
На **** г. било издадено обжалваното наказателно постановление № *****, в което
наказващият орган изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая
и приел, че Кооперация „Слънце" - гр.****, в качеството си на местен работодател по
смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е
извършила нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, като към 10.03.2021 г. е наела на работа лицето **** (*****), с дата на раждане
**** г., паспорт № ****, който е бил незаконно пребиваващ на територията на Република
България гражданин на трета държава - Република ***, да работи по трудов договор №
89/***** г., като „Птицевъд", в експлоатирания от кооперацията обект „База за гушене на
патици“, намиращ се в землището между селата ***** и **, община Ловеч (Птицеферма с.
**). Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.13, ал.1 от ЗТМТМ и
наложил на кооперацията предвидената в разпоредбата на чл.77, ал.2 от ЗТМТМ
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице,
поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от
заповеди №№ ЧР-877/07.07.2017 г. и З-0058/11.02.2014 г. /л.61-63/ и въз основа на АУАН,
съставен от оправомощено съгласно разпоредбите на КТ и ЗТМТМ лице. В тази връзка
съдът не споделя доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното НП,
поради издаването му от некомпетентен орган.
На първо място - настоящият съдебен състав счита, че компетентността на
актосъставителя да съставя актове по ЗТМТМ произтича от разпоредбата на чл.67, ал.2 от
този закон, съгласно която специализираната контролна дейност по спазване на закона се
осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като безспорно е, че
ДИТ Ловеч е териториална структура на ИА ГИТ и е контролен орган към агенцията. В
разглежданият случай, установеното нарушение е било извършено на територията на
Община Ловеч, поради което местно компетентен орган да разгледа и реши преписката е
директорът на ДИТ Ловеч. Аргумент в подкрепа на извода, че НП е било издадено от
компетентен орган са и разпоредбите на чл.20 и чл.21 от Устройствения правилник на ИА
ГИТ, както и нормата на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ.
6
На следващо място – съгласно разпоредбата на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ, НП се издават
от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни
лица, съобразно ведомствената принадлежност на съставителя на АУАН. Ето защо, не може
да бъде споделен като основателен довода, че издателя на процесното НП – директора на
ДИТ Ловеч е следвало да бъде изрично оправомощен от изпълнителния директор на ИА
ГИТ по реда на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ. Без съмнение е, че издателят на наказателното
постановление е директор на ДИТ Ловеч, в какъвто смисъл е и цитираната по-горе заповед
№ ЧР-877/07.07.2017 г. /л.63/ и като такъв се явява „ръководител на съответния контролен
орган“ по смисъла на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ. Поради това обстоятелство, не се налага и не е
било необходимо изричното му оправомощаване от изпълнителния директор на ИА ГИТ за
издаване на НП.
Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими, императивни реквизити,
според разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно, като са
посочени всички обстоятелства, при което то е било извършено и доказателствата, които го
потвърждават, поради което не е било ограничено правото на защита на жалбоподателя. В
този смисъл, съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел също не е
процесуално нарушение, тъй като посоченият при съставянето му свидетел е и очевидец,
понеже е присъствал както на документалната проверка, така и преди това на фактическата
проверка, извършена в обекта стопанисван от кооперацията.
Административнонаазателното производство е било образувано в срока по чл.34 от
ЗАНН, а НП е било издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта. Описанието на
нарушението позволява на жалбоподателя да разбере в достатъчна степен в извършването на
какво нарушение е обвинен, за да организира в пълен обем защитата си. Както в АУАН, така
и в издаденото НП пълно и точно са описани нарушението и датата на извършването му,
предвид спецификата му. Освен от извършената фактическа и документална проверка от
органите на ДИТ Ловеч, датата на извършване на нарушението се установява
непротиворечиво и от писмото на Група „Миграция“ при ОД на МВР Ловеч, от което става
ясно, че към момента на фактическата проверка на 10.03.2021 г. лицето ***** е пребивавал
136 дни от влизането си на територията на Република България, поради което е престанал да
отговаря на условията за законно пребиваване, в качеството му на гражданин на трета
страна, извън държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария. Не се нуждае от доказване, предвид ноторната му известност факта, че
Република *** не е член на Европейския съюз, нито пък е страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство. В случая законосъобразно като дата на
извършване на нарушението е посочена 10.03.2021 г., когато ***** е бил заварен на
престира работна сила в обекта на кооперацията, на основание сключен трудов договор, при
положение, че правото му на престой, през който е можел да полага труд (90 дни) е бил
изтекъл. В случаят сме изправени пред т.нар. „продължено административно нарушение“,
при което нарушителят непрекъснато осъществява състава на административното
7
нарушение, докато не предприеме дължимото действие, предписано от закона. В случая,
въпреки, че срокът на престой на лицето на територията на страната, през който е можел
законно да полага труд при български работодател е бил изтекъл, то същият е продължил да
изпълнява задълженията си по сключения с жалбоподателя трудов договор в нарушение на
установената в чл.13, ал.1 от ЗТМТМ забрана. Поради тези съображения, съдът не приема за
основателни възраженията на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН.
Съдът не споделя като основателни доводите на жалбоподателя относно липсата на
преводач при извършената проверка. Освен подписаната декларация по чл.68, ал.1, т.3 от
ЗТМТМ, в административнонаказателната преписка се съдържат и достатъчно други
писмени доказателства, които подкрепят тезата на наказващия орган и които в достатъчна
степен и без цитираната декларация обосновават извършеното нарушение, а именно :
наличието на регистриран и действащ трудов договор между кооперацията и лицето, книга
за инструктаж, справката от Група „Миграция“, ведомост за заплата, молба от ***** за
ползване на неплатен отпуск и др. Освен това декларацията, която е предоставена за
попълване от лицето е на молдовски език /л.26/, поради което не е имало никакви пречки
самият работник да прочете реквизитите и я попълни на родния си език, без да се нуждае от
преводач и без да е необходимо да му се правят устни разяснения във връзка с попълването
ѝ. Самият ***** се е подписал, че е разбрал информацията.
Гореизложената фактическа обстановка се установи въз основа на показанията на
свидетелите П. Н. Н. и В. П. Ц., които съдът кредитира като обективни, последователни и
логически свързани, още повече, че се подкрепят и от ангажираните по делото писмени
доказателства. А и жалбоподателя не ангажира доказателства, които да ги опровергават или
разколебават. Показанията на поисканите от него и разпитани като свидетели по делото Д.Н.
и Д.Д. касаят по-скоро поддържаната и развита теза за наличието на крайна необходимост
или маловажност на обсъждания случай.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, не се
разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република
България граждани на трети държави. В § 1, т.13 от ДР на същият закон е дадена легална
дефиниция за „Незаконно наемане на работа на гражданин на трета държава“ и съгласно
нея, това е наемането на работа на незаконно пребиваващ на територията на Република
България, както и наемането или приемането на гражданин на трета държава без
съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта. В следващата т.14 от
Допълнителните разпоредби е дефиниран и термина „незаконно пребиваващ“, като това е
лице по смисъла на § 1, т.3б от ДР на Закона за чужденците в Република България, т.е. това
е всеки чужденец – гражданин на трета държава, който се намира на територията на
Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или
пребиваване. Изхождайки от така цитираните дефиниции и съобразявайки въведената с
чл.13, ал.1 от ЗТМТМ забрана, за да е осъществен състава на нарушение на разпоредбата, на
първо място следва да е налице възникнало трудово правоотношение, и на следващо място –
8
лицето, което е наето на работа, да е незаконно пребиваващ чужденец.
От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява, че между
кооперацията – жалбоподател и работника ***** е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което последният се е задължил да престира работна сила, като „птицевъд„ в
стопанисвания от кооперацията обект, срещу което жалбоподателят се е задължил да му
изплаща трудово възнаграждение. Безспорно се установява, че трудовият договор е бил
сключен на ***** г., а ***** е постъпил на работа на 11.11.2020 г., както и че му е бил
проведен инструктаж на работното място. Не е спорно, че при сключването на трудовия
договор с кооперацията и фактическото започване на работа ***** е бил законно
пребиваващ на територията на Република България, но в един последващ момент е изгубил
това си качество, като към датата на проверката в обекта, където е полагал труд – 10.03.2021
г. е отговарял на условията посочени в § 1, т.3б от ДР на ЗЧРБ за незаконно пребиваващ
чужденец. Следователно, налице са и двете посочени по-горе условия за извършено
административно нарушение от страна на кооперацията-работодател – лицето е имало
сключен и действащ трудов договор с жалбоподателя, т.е. налице е възникнало трудово
правоотношение, и лицето е било към датата на проверката незаконно пребиваващ
чужденец, тъй като към този момент е пребивавал на територията на страната 136 дни или
повече от правото му на престой от 90 дни. От кооперацията-работодател са били наясно, че
***** при влизането си в България е имал право на престой от 90 дни в рамките на 180-
дневен период, но са подписали трудов договор с него за срок от една година – т.4.2. от
договора /л.30 на гърба/, т.е. били са наясно, че в срока на договора лицето ще престира
работна сила и след като вече ще е със статута на незаконно пребиваващ.
Съгласно разпоредбата на чл.77, ал.2 от ЗТМТМ, наказанието по ал.1 на същия текст
се налага и на работодател – юридическо лице, което е нарушил забраната по чл.13, ал.1 от
закона и е приел на работа незаконно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави.
Ясно е, а и страните по делото не спорят, че ***** е гражданин на Република ***. Съгласно
дадената в § 1, т.4 от ДР на ЗТМТМ легална дефиниция, „Гражданин на трета държава“ е
лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на
Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Не се нуждае от доказване,
предвид ноторната му известност факта, че Република *** не е член на Европейския съюз,
нито пък е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Ето
защо, с оглед на така изложеното съдът прие за безспорен факта, че лицето ***** е
гражданин на трета държава. Безспорен е също така и факта, че кооперацията –
жалбоподател е „работодател“ по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ.
Предвид на тези съображения, съдът намира за безспорно и категорично установено
от обективна страна извършеното нарушение на разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ от
страна на жалбоподателя.
Категорично не се споделят от съда възраженията от процесуалния представител на
жалбоподателя и доводите в тази насока, че в обсъждания случай са налице признаците от
9
института „крайна необходимост“.
Съгласно чл.8 от ЗАНН не са административни нарушения деянията, които са
извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. Същевременно разпоредбата
на чл.13, ал.1 от НК, към която препраща нормата на чл.11 от ЗАНН, определя понятието
„крайна необходимост“ като действия продиктувани от това да се спасят държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В обсъжданият
случай не се установиха признаци и данни, които да дават основание за приложението на
тази разпоредба. Нормата на чл.8 от ЗАНН не може да се прилага при извършването на
обичайната дейност, с която се занимава кооперацията, чрез стопанисвания от нея обект, а
именно : отглеждането на животни. Безспорно, за да се извършва тази дейност е било
осъществено предварително планиране, а наемането на работници – чужди граждани е
представлявало обичайна практика, в какъвто смисъл са и показанията на свидетелите Н. и
Д. Намирането на чужденци за наемане на работа е било възложено на външна фирма, като
отговорността обаче за спазване на трудовото законодателство е на кооперацията, тъй като
тя ги е приемала на работа. При предварително планираната дейност по угояването на
птиците и намерените за тази дейност работници от външната фирма, не може да се приеме,
че застрашаването на имуществените интереси на кооперацията е било поставено под
непосредствена и непредвидена опасност, за да е налице „крайна необходимост“ по смисъла
на чл.13, ал.1 от НК, при положение, че е било категорично ясно, че става въпрос за
работници от трета държава, на които правото на престой е не повече от 90 дни. В този
смисъл основателни са доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че
позоваването на крайна необходимост при всеки един случай, когато е нарушено трудовото
законодателство би създало несигурност в правния мир, относно трудовите права на
работниците и служителите, а в случая и специфичните разпоредби, защищаващи
вътрешния трудов пазар в Република България, съдържащи се в ЗТМТМ.
Ето защо, обосновано, в съответствие с материалния закон е била ангажирана
отговорността на кооперацията по чл.77, ал.2 от ЗТМТМ.
Що се отнася до размера на имуществената санкция, то тя е индивидуализирана в
минималния предвиден от закона размер, като явно е отчетен фактът, че нарушението е било
извършено за първи път.
Във връзка с това, следва и да се обсъди наведените с жалбата и в хода на съдебните
прения доводи за маловажност на извършеното нарушение. Защото без да е налице
административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН
въобще не би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично
противоправно поведение, което в разглеждания случай се установява по безспорен начин
от събраните и анализирани доказателства по делото.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия
10
орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административно-наказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се
налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на съответната
административнонаказателна норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност,
но не и на целесъобразност. Ето защо, в административно-наказателното производство
преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от
наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до
извършването му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи
отговорността обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на
законосъобразност, то тя подлежи и на съдебен контрол. В настоящият случай, въпреки, че
няма данни в тази насока съдът прие, че нарушението е извършено за първи път, тъй като и
наказващият орган е наложил минималния размер на предвидената в закона санкция. В
конкретният случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, като
по делото не се събраха доказателства за липса или по-ниска степен на обществена опасност
на деянието, в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Не без значение,
обсъждайки предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН е и установеният от
материалите по делото факт, че освен лицето *****, с изтекъл срок на пребиваване са били
заварени да работят в обекта на кооперацията и други лица граждани на Република ***,
който факт навежда на извода, че случаят с ***** не е случаен или инцидентен пропуск от
страна на жалбоподателя. В този смисъл и аргументите изразени по-горе, при обсъждане
възможността за приложението на чл.8 от ЗАНН, са валидни и тук, тъй като съдът счита, че
жалбоподателят, в качеството на работодател е имал достатъчно технологично време, след
като е знаел, че срока на законно пребиване е не повече от 90 дни, така да организира
работата си, че да не продължава трудовите правоотношения за по-дълъг период, както и да
извърши изискуемите, съгласно ЗТМТМ действия, касаещи спазването на трудовото
законодателство при наемането на работници – граждани на трети страни.
Ето защо, с оглед на тези съображения и съобразявайки фактическите данни по
делото, съдът счита, че не са налице предпоставките по чл.93, т.9 от НК, във връзка с чл.11 и
чл.28 от ЗАНН.
Предвид на изложеното до тук съдът намира, че не са налице основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Същото е законосъобразно издадено, при спазен
материален и процесуален закон, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното в тази връзка искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна, то на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Ловеч да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), съгласно
препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет, по предложение на НБПП. В случая, за
11
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по настоящето дело е
протекло в едно редовно съдебно заседание, с разпит на четирима свидетели. Поради тези
съображения съдът намира, че на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Ловеч
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ***** от **** г. на
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч, с което е наложено на
КООПЕРАЦИЯ “СЛЪНЦЕ“, със седалище и адрес на управление гр.**** ****, район
„****“, ул.”******” № ****, ***** (*****), ЕИК ******, представлявана от председателя
*********, административно наказание на основание чл.79, ал.4, във връзка с чл.77, ал.2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност – имуществена санкция в размер на
3000 лева, за нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ “СЛЪНЦЕ“, със седалище и адрес на управление гр.****
****, район „****“, ул.”******” № ****, ***** (*****), ЕИК ******, представлявана от
председателя *********, да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище
гр.Ловеч, представлявана от директора, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12