Решение по дело №2539/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба на П.С.С.,ЕГН ********** *** против Заповед № ЗЛС-59/19.09.2023г. на командира на военно формирование 42000. С оспорения акт на основание чл. 55, ал. 4,чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ (с изтичане на уговорения срок), в съответствие с чл. 72, т. 3 и чл. 73 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), е прекратен договора на жалбоподателя за военна служба, освободен е от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса, считано от 14.05.2022 г.

По подробно изложени съображения се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната заповед като неправилна , незаконосъобразна и необоснована.Поддържа се ,че административният орган не се е съобразил с постановеното Определение № 1735/17.07.2023г. по адм.д.№ 1580/23г. на Административен съд Пловдив ,с което уведомление с per. № 3-857/30.05.2023 г. на Командира на военно формирование 42000 ,с което е отказано да бъде отменена Заповед № 28/05.05.2022 г. относно прекратяване на договор за военна служба и зачисляване в запаса,е отменено и преписката е изпратена на органа за произнасяне.

Твърди се ,че казаната заповед не е отменена,а вместо това административният орган е прекратил договора за военна служба на жалбоподателя поради изтичане на уговорения срок със задна дата/повече от година и половина назад във времето/.При издаване на оспорения акт не е съобразено и обстоятелството,че П.С. в законоустановения тримесечен срок ,на 14.02.22г. ,е подал рапорт за удължаване срока на договора , в резултат на което е получил положителен отговор .Не била налице никаква индиция,че договорът за военна служба ще бъде прекратен.

Твърденията на жалбоподателя се свеждат до това,че оспорената заповед е издадена в противоречие на материалноправните разпоредби,при съществено нарушение на административно производствените правила.

Представя писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът-Командир на военно формирование 42000 Карлово, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.Б., поддържа,че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на оспорения административен акт. Представя писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив, Първо отделение, І състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима. Видно е,че заповедта е получена от жалбоподателя по пощата на 26.09.2023г., ,а жалбата срещу заповедта е подадена директно в Административен съд-Пловдив на 10.10.2023, т.е. подадена е в предвидения от закона срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване е Заповед № ЗЛС-59/19.09.2023г. на командира на военно формирование 42000,с която на основание чл. 55, ал. 4,чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ (с изтичане на уговорения срок), в съответствие с чл. 72, т. 3 и чл. 73 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), е прекратен договора на жалбоподателя за военна служба, освободен е от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса, считано от 14.05.2022 г.

С процесната заповед са отменени и Заповед № ЗЛС-47/03.08.2023г.,относно отмяната на Заповед № ЗЛС-28/05.05.2022г.;Заповед № ЗЛС-28/05.05.2022г. относно прекратяване на договора за военна служба,освобождаване от длъжност ,освобождаване от военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещият ефрейтор 2 клас П.С.С.-мерач в 6-ти разчет на тежка гранитохвъргачка в смесен противотанков взвод на военно формирование 42000-Карлово и Заповед № ЗЛС -32/26.05.2022г. относно отчисляване от списъчния състав на жалбоподателя.

Не е спорно,че по силата на договор за военна служба от 14.05.2010г. П.С.С. е заемал длъжността „мерач на картечница“ във военно формирование 42000 ,гр.Карлово с военно звание „Ефрейтор“.Видно е,че договорът е сключен за срок от 3 години.

В административната преписка е налично Допълнително споразумение № 3-897/14.05.2019г. към договор за военна служба №28-281/21.05.2010г.,с което на основание чл.65,ал.3,т.7 и т.7 и чл.66 от ППЗОВСРБ и във връзка с рапорт с вх.№ 141/04.02.2019г. подаден от военнослужещият С. ,срокът на договора е удължен с още 3 години,считано до 14.05.2022г.

От фактическа страна се установява още по делото,че със Заповед № ЗЛС-28/05.05.2022г. на командира на 3 механизиран батальон –Карлово на основание чл.146,т.3,чл.161,т.3 и чл.162,т.3 от ЗОВСРБ, чл.72,т.3, чл.73,ал.1 и чл.77,ал.1,ал.2 и ал.5 от ППЗОВСРБ ,във връзка с експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв с № ВС -8-7/19.04.2022г. от ЦВМК на ВМА-гр.София е прекратен договора за военна на жалбоподателя,същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса.

Издадена е и Заповед № ЗЛС - 32/26.05.2022 г. ,която е част от фактическия състав по прекратяване на договора за военна служба и не подлежи на самостоятелно оспорване, тъй като тя е акцесорна, т. е. същата само привежда в изпълнение вече разпоредените с предходна заповед последици, без да създава нови такива. Още повече в нея изрично е упоменато считано от коя дата (винаги със задна дата) е прекратен срока на договора.

По делото няма спор,че П.С. е освободен от военна служба на основание чл. 162, т.3 ЗОВСРБ поради настъпила негодност за военна служба, като по данни на страните Решението на ЦВМК е обжалвано, налице е административно дело и няма данни по него да е постановен съдебен акт.

Именно с оглед горното жалбоподателят е поискал ответната страна да отмени Заповед № 28/05.05.2022 г. относно прекратяване на договор за военна служба и зачисляване в запаса,като е последвал отказ за това.

Последвала е жалба от С. срещу уведомление с per. № 3-857/30.05.2023 г. на Командира на военно формирование 42000, с което е отказано да бъде отменена Заповед № 28/05.05.2022 г. относно прекратяване на договор за военна служба и зачисляване в запаса, и е образувано адм. дело № 1580/23 г., по описа на VI състав на АС-Пловдив.

Със свое Определение № 1735/17.07.2023г. по адм. дело № 1580/23 г., по описа на VI състав на АС-Пловдив,съдът е отменил уведомление - отказ с рег.№ З-857/30.05.2023г. на Командира на военно формирование 42000 – Карлово, подполковник П.Г. и е върнал преписката на Командир на военно формирование 42000 /в.ф./ – Карлово за произнасяне по искането на П.С. за отмяна на Заповед № ЗЛС – 28/05.05.2022г. с акт по същество съобразно мотивите в определението, в 14 дневен срок от постъпване на преписката.

В изпълнение на посочения съдебен акт е издадена Заповед № ЗЛС-47/03.08.2023г.,с която е отменена Заповед № ЗЛС-28/05.05.2022г./противно на твърденията на жалбоподателя/ .

В административната преписка е наличен и рапорт на П.С. за удължаване срока на договора за военна служба от 14.02.22 г. ,като видно е ,че е получен положителен отговор от командира на 3 механизиран батальон.

Видно е,че този положителен отговор е даден преди да постъпи експертното решение на медицинските органи на ЦВМК за негодност за военна служба и преди издаването на изброените по –горе в настоящото решение заповеди.

При така установените факти и след извършване на цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Обжалваната заповед № ЗЛС-59/19.09.2023 г. на командира на военно формирование 42000-Карлово е издадена от компетентния по смисъла на чл. 161, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 75, т. 2 от ППЗОРСРБ ,орган.Правомощието да прекрати договора за военна служба е на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице

Компетентността на командира на военно формирование 42000-Карлово да прекрати договора за военна служба на жалбоподателя се извежда от т.8.1 и т.8.2 от Заповед на министъра на отбраната ОХ-672/15.08.2023г. за оправомощаване на длъжности лица,като от същата е видно,че на ответника е делегирано правомощието да освобождава от военна служба и да прекратява договорите за военна служба на войниците на длъжности в подчиненото му военно формирование.

Заповедта е в изискуемата от закона форма и е надлежно връчена на адресата.

Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила и доводите ,развити в жалбата в тази насока ,за нарушение на чл.99 и сл.от АПК не са основателни,както и неверни са твърденията,че ответникът не е изпълнил указанията ,дадени му от съда по адм.д.№ 1580/23г., на Административен съд Пловдив.Налице е нарочна Заповед № ЗЛС-47/03.08.2023г.,с която е отменена Заповед № ЗЛС-28/05.05.2022г.

Отделно от това ,с процесната заповед са отменени и предходните Заповед № ЗЛС-47/03.08.2023г.,относно отмяната на Заповед № ЗЛС-28/05.05.2022г.;Заповед № ЗЛС-28/05.05.2022г. относно прекратяване на договора за военна служба,освобождаване от длъжност ,освобождаване от военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещият ефрейтор 2 клас П.С.С.-мерач в 6-ти разчет на тежка гранитохвъргачка в смесен противотанков взвод на военно формирование 42000-Карлово и Заповед № ЗЛС -32/26.05.2022г. относно отчисляване от списъчния състав на жалбоподателя.

В настоящото производство фактическото и правно основание за издаване на заповедта е посоченото в чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ – изтичане на срока, за който е сключен договорът за кадрова военна служба на жалбоподателя,считано от датата на изтичане на този срок-14.05.2022г.Договорът не е прекратен поради негодност за военна служба и всички доводи в тази насока са ирелеванти за процеса.

Горното основание изрично е посочено и в оспорената заповед. Настъпването на този юридически факт има за последица прекратяване на договора. Срещу оспорената заповед защитата може да се изрази в представяне на доказателства за продължаване срока на неговото действие, а именно сключено допълнително споразумение, което отлага във времето настъпването на основанието по чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ – каквото в случая липсва. В тази връзка е необходимо и да се съобрази целта на изискването по чл. 66, ал. 2, т. 1 от ППЗОВСРБ, а именно становището на ръководителя на структурата да бъде мотивирано. Мотивираното становище за професионалната дейност на военнослужещия е с оглед вземане на решение от компетентния орган за продължаване или не на срока на сключения между страните договор и в този контекст има подготвителен характер. Дори и при дадено положително становище/както е в настоящия случай/по рапорта на военнослужещия от 02.02.2022г., органът от правомощието не се лишава от възможността да извърши собствена преценка и приеме самостоятелно решение да сключи ли допълнително споразумение за продължаване на срока на договора с военнослужещия, съответно не обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Съдът няма правомощие да проверява целесъобразността на решението на оправомощеното длъжностно лице. В случая прекратяването на договора за военна служба е последица от договорените между страните условия, в обхвата на които и последицата от изтичане на установения срок. Срокът е съществен елемент от съдържанието на всеки договор и касае прекратяване на правните му последици в зависимост от бъдещо, но сигурно събитие. Изтичането на срока е юридическо събитие, обуславящо правомощието на административния орган да прекрати договора за военна служба на визираното в заповедта основание. Аргумент в тази насока е нормата на чл. 170, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ – в хипотезата на чл. 162, т. 1а от закона, съгласно която договорът се счита прекратен от датата на изтичане на срока, а не от връчването за заповедта за освобождаване от военна служба. Изтичането на срока на договора е фактическо основание за издаване на оспорената заповед, поради което не е поставено и нормативно изискване пред компетентното длъжностно лице да излага допълнителни мотиви в тази насока. В същия смисъл е и константната практика на ВАС – така Решение № 8628/15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2461/2021 г., V о.

Съгласно нормата на чл. 162, т. 1а ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. В случая ,безспорно се установява, че срокът на договора за военна служба изтича на 14.05.2022г. г., както и че този срок не е удължен или променен със съгласието на страните по правоотношението.

Изтичането на срока е юридическо събитие, обуславящо правомощието на административния орган да прекрати договора за военна служба на визираното в заповедта основание,поради което настоящият състав не установи при издаване на оспорения административен акт да са допуснати съществени нарушения на процедурата и на материалноправните разпоредби, регламентиращи процесната материя

Процедурата по прекратяване на договора в хипотезата по чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ е детайлно разписана в чл. 75 от ППЗОВСРБ. Съгласно последната разпоредба, прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба поради изтичане на уговорения срок се извършва при спазване на следната процедура: 1. по реда на чл. 66 се взема решение за прекратяване на договора; 2. министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба от датата на изтичането на уговорения срок; 3. екземпляри от заповедта по т. 2 се изпращат до всички командни инстанции по низходящ команден ред; 4. към момента на изтичане срока на договора военнослужещият следва да е сдал длъжността.

От своя страна разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ППЗОВСРБ, към която препраща чл. 75 от правилника, гласи, че не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години или до датата на навършване на пределна възраст за съответното военно звание, като 1. министърът на отбраната, съответно оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, отправя предложение до военнослужещия; или 2. военнослужещият подава рапорт чрез командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи, до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора.

Според ал. 2 на чл. 66, в случаите по ал. 1, т. 2, командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура дава мотивирано становище по рапорта в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка и проект на допълнително споразумение, подписано от страна на военнослужещия, по команден ред до длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба. В настоящият случай не се е стигнало до сключване на допълнително споразумение за удължаване на договора за военна служба на С. ,като рапортът му е подаден преди да постъпи експертното решение на ЦВМК ,след което е последвало издаването на посочените по-горе заповеди за прекратяване на договора за военна служба на жалбоподателя и последващите заповеди за отмяната им.

Същественото е,че липсва анекс за продължаване срока на договора за военна служба , дори и да е било налице положително становище от съответния адм .орган.

При така изложеното, не се установява нарушение на принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК, тъй като със заповедта не се цели засягане права на адресата в степен, по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.

По изложените съображения ,съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за валиден административен акт, постановен в установената от закона форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора следва да се уважи своевременно направената от ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 лева, в съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.С.,ЕГН ********** *** против Заповед № ЗЛС-59/19.09.2023г. на командира на военно формирование 42000.

ОСЪЖДА П.С.С.,ЕГН ********** *** да заплати на Министерство на отбраната юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: