№ 2550
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110210072 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на Ж. М. П. (чрез процесуален представител) срещу НП № 23-4332-026720 от 03.11.2023 г.,
издадено от Д.Д.Д., началник сектор в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева. От страна на жалбоподателя се иска
отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения
(релевираните от страна на въззивника твърдения ще бъдат коментирани по-долу) за
нарушаване на процесуалните правила, както и такива в смисъл, че автомобилът е бил
таксиметров и водачът, който е бил на работа, не е бил длъжен да постави предпазния колан,
както и за недоказаност на твърдението за липса на поставен предпазен колан.
Административно-наказващият орган чрез процесуален представител излага становище
(писмено и устно) за процесуална и материална законосъобразност на АУАН и НП, което
има бланков характер, както е служебно известно на съда (например сочи се, че
актосъствителят е младши автоконтрольор към ОПП – СДВР, докато същият е посочен в
АУАН като - и се установява от материалите по делото еднозначно, че е - служител на 06 РУ
– СДВР, не на длъжност младши автоконтрольор) – в него се излагат редица доводи, които
практически не са във връзка с конкретните твърдения по процесната жалба, като излага
искане за потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение (с възражение за прекомерност на претендираното от страна на
жалбоподателя като разноски адвокатско възнаграждение).
От писмените доказателствени материали (т. е. приобщените към доказателствената
съвкупност въз основа на определения на настоящия съдебен състав с правно основание чл.
283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и нарочно такова за приемане и прилагане като
доказателства) по несъмнен начин се установява описаната в обжалваното НП като
препратка към АУАН фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за
използване на който начин за излагане на установената от съда фактическа обстановка
/настоящата инстанция е такава по фактите, респективно същата установява фактическа
обстановка и я посочва, но чрез препращане/ липсва в релевантната нормативна уредба;
1
просто няма как се приеме, че препращането към съдържание, с което страните са запознати
и което е налично по делото /с единствена цел избягване на повторение/, не отговаря на
изискванията за излагане на установена от съда фактическа обстановка /няма как при
подобен подход да се твърди, че за страните или пък за контролиращата инстанция липсва
яснота какво приема първата съдебна инстанция от фактическа страна/), както и (се
установява още), че конкретният наказващ орган бил оправомощен да издава НП по ЗДвП с
нарочна заповед (писмена и подписана) на министъра на вътрешните работи, с която заповед
освен това звената в ОДМВР/СДВР, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т.
1 (патрулно-постова дейност) от ЗМВР, били оправомощени да осъществяват контролна
дейност по чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а в точно такова звено (група „Охрана на обществения
ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ – СДВР, осъществяващо визираната
патрулно-постова дейност съобразно писмена и подписана заповед на министъра на
вътрешните работи) бил на длъжност командир на отделение (посоченото в АУАН „младши
експерт“ се явява единствено „специфично наименование“ съгласно утвърдения със заповед
на министъра на вътрешните работи, обнародвана в ДВ, класификатор на длъжностите в
МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, а „командир на отделение“
съгласно същия класификатор представлява самото длъжностно наименование) към датата
на съставяне на процесния АУАН актосъставителят, а също и (се установява още), че към
процесната дата 25.10.2023 г. срещу жалбоподателя (роден през 1976 г.) имало 9 влезли в
сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието
спазване е бил поверен на органите на МВР, но за последно такова НП било влязло в сила
през 2011 г.
Прави впечатление това, че в самия АУАН, в който е удостоверено и това, че водачът
е сам в автомобила, от страна на нарушителя изрично е отбелязано в графата за обяснения и
възражения следното (единствено): „не е констатирал нищо но се заяжда неправомерно“, т.
е. липсва каквото и да било твърдение в доказателствената съвкупност в смисъл, че в
автомобила е имало пътник. Липсват основания съдът да се съмнява в удостовереното в
АУАН досежно непоставения обезопасителен колан – и в тъмната част на денонощието през
месец октомври от близко разстояние при спиране на автомобил - преди последният все още
да е преустановил движението си (т. е. при бавно движение) - за проверка контролните
органи, респективно посоченият в АУАН свидетел, имат физическата възможност да
забележат дали водачът е поставил или не е поставил обезопасителния си колан (прави
впечатление и това, че нарушителят не е изложил възражение за това, че той е поставил
колана си, а е изложил такова за това, че актосъставителят нищо не е констатирал), за който
извод не са необходими специални знания по чл. 144, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Иначе, ноторно е (известно на много широк кръг от лица), че леките автомобили марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, попадат в категорията „М1“ съгласно ЗДвП като обективни
технически характеристики.
При това положение материалният закон е приложен напълно правилно от
наказващия орган. Изключението по чл. 137а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП се отнася до хипотези, при
които водачите на таксиметрови автомобили превозват пътници (в рамките на населеното
място), а в случая водачът е бил сам в автомобила.
Липсват и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335,
ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, включително въпреки
липсата на посочване в АУАН и НП на конкретната категория (М1) МПС, доколкото ясно е
индивидуализирано самото превозно средство (без да има каквото и да било съмнение или
дори оспорване досежно това дали то е от категория, визирана в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП).
Релевантната фактическа обстановка не се отличава с каквато и да било сложност и същата е
изложена в АУАН и НП достатъчно ясно, че да позволи упражняването на процесуалното
право на нарушителя (в процесуалния смисъл на понятието) на защита по същество, което е
видно дори и от съдържанието на процесната жалба и въобще от линията на защита в хода
2
на съдебното производство, част от която линия на защита е излагането на конкретни
фактически твърдения и такива по прилагането на материалния закон, в това число като се
има предвид, че непосочването в АУАН и НП на обстоятелства от рода на това, че
автомобилът е бил таксиметров – ако се приеме, че той действително е бил такъв – няма как
да представлява каквото и да било нарушение на процесуалните правила досежно
реквизитите на АУАН и НП съгласно ЗАНН, отнасящи се до описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които то е извършено – по-горе беше посочено в каква хипотеза е
приложимо изключението по чл. 137а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като по същата логика може да се
твърди например неспазване на процесуалния закон във връзка с липса на описание в акта
и/или постановлението на цвета на процесния автомобил, годината на производството му и
много други обстоятелства, явяващи се сами по себе си ирелевантни за административно-
наказателното производство. Възражението за неправилно посочване на дадени факти в
АУАН или НП е такова, което е относимо към фактите, а не към спазването на
процесуалните правила, като отделен е въпросът, че в случая е налице движение на
автомобила и неговото управление, т. е. лекият автомобил не е бил спрял към момента,
релевантен за настоящото производство (по-горе бяха изложени съображения в тази връзка
при извършения от настоящия съдебен състав анализ по фактите и по доказателствата).
Изрично следва да се уточни, че липсва законово изискване актосъставителят непременно да
е лице, което пряко да е възприело (констатирало) административното нарушение, като
релевантното в случая е това, че свидетелят, посочен в АУАН и подписал същия, е такъв при
установяване на нарушението. Посочването на специфичното наименование вместо на
длъжностното наименование в АУАН (виж по-горе!), респективно погрешното посочване в
НП, на длъжността на актосъставителя не попада в нито една от хипотезите по чл. 335, ал. 2
вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН. Липсва законово изискване
(съобрази и чл. 57 от ЗАНН!) в НП да се излагат нарочни мотиви относно неприлагането на
чл. 28 от ЗАНН (отделен е въпросът за това, че в случая не е налице нито едно
обстоятелство, което да отличава процесната хипотеза от типичните такива за съответния
вид административни нарушения). Разпоредбите на чл. 63б, чл. 63г (особено тя) и чл. 79б от
ЗАНН не предписват нищо досежно съдържанието на НП. Съобразно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП
АУАН по закона се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в
същия закон, като в случая се касае за контролна дейност, визирана в чл. 165, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, поради което определянето със заповед на министъра на вътрешните работи на
звеното, към което се числи актосъставителят, за служба с контролни функции по чл. 165, ал.
1, т. 1 от ЗДвП е напълно достатъчно, за да бъде конкретният актосъставител надлежен такъв
по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП; същият закон не позволява на министъра на вътрешните
работи допълнително да стеснява кръга на възможните актосъставители (спрямо
предвиденото в чл. 189, ал. 1 от закона); т. е. и без изискване на доказателства за успешно
полагане от страна на конкретния актосъставител на изпита, визиран в т. 2.2 вр. т. 1.3.3 от
приложената като заверено копие заповед на министъра на вътрешните работи от 02.12.2021
г., следва изводът, че процесният АУАН отговаря на изискването по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.
Изрично следва да се посочи, че наличието на незадължителна съдебна практика
(каквато се сочи от страна на жалбоподателя) в един или друг смисъл само по себе си се
явява ирелевантно за делото.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84
от ЗАНН съдът не установи основания за изменение или за отмяна на НП, поради което на
основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението
подлежи на потвърждаване, при който изход на делото основания за присъждане на разноски
в полза на жалбоподателя изначално не са налице; налице са такива – в крайна сметка – за
присъждане на разноски в полза на СДВР на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН
вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, но в минимален размер съгласно последната посочена разпоредба
3
(последните изменения в същата, съгласно която размерът на съответното възнаграждение
като долна и горна граница е увеличен, все още не са влезли в сила), имайки предвид
степента на участие (реално, а не формално – съгласно коментираното по-горе) на
съответния представител в производството.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 23-4332-026720 от 03.11.2023 г., издадено от
Д.Д.Д., началник сектор в ОПП – СДВР.
Не присъжда разноски в полза на горепосочения жалбоподател, когото осъжда да
заплати на СДВР сумата от 80 лева - разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4