Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 260095 11.04.2022г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На четвърти април, две хиляди, двадесет и втора година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. КРИСТИЯН ПОПОВ
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско дело номер 1702 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Национална
полиция“ на МВР – София, против Решение №1075, постановено по гр.д.№7010/2019
г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Ж.Г.К., ЕГН: **********,***, сумата от общо 1276.20 лв., представляваща нетен размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, общо 194.77 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положния от него – като “Старши полицай“ в група “Масови мероприятия“ в ЗЖУ
гр.Бургас към Дирекция “Жандармерия“, в периода от 01.07.2016г. до
20.08.2019г. 1 372 часа нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва от
20.08.2019г. до окончателното плащане; сумата 194.43 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 31.10.2016г. до 20.08.2019г., както и сумата 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС
Бургас - държавна такса в размер на 101.05
лв. и 200 лв. за ССЕ.
На осн. чл.38, т.3 ЗМВР и §83, ал.2 ПЗР ЗЗИЗМВР, е
създадена Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“, правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, като същата
е конституирана като страна по делото.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Излагат се подробни съображения, основани на разпоредбите на ЗМВР и специалните подзаконови нормативни актове - Наредба №8121з-407/11.08.14г., Наредба №8121з-592/15г. и Наредба №8121з-776/29.07.16г. Оспорват изводите на съда за непълнота на законодателството в последващите наредби, уреждащи тези обществени отношения и за субсидиарната приложимост на трудовото законодателство – КТ, НСОРЗ спрямо служебните правоотношения на държавните служители в системата на МВР, предвид специалните норми на ЗМВР, уреждащ допълнителните възнаграждения на служителите.
Препис от
въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца Ж.Г.К., чрез адв.Димова. В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че в процесния период – 01.07.2016г. – 20.08.19г., в изпълнение
на задълженията си на длъжност “старши полицай“ в група „Масови
мероприятия“ в ЗЖУ Бургас, в структурата на Главна дирекция „Национална
полиция”, е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта
– за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното
време и при предварително определен график за всеки месец. Ищецът твърди, че в
този период е положил общо 1372 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1.143, възлиза на 1556.77 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на
нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден труд от 194.77 часа,
за който не му е заплатено съответното възнаграждение. Претендира осъждане на
ответника да му го заплати, в размера на исковата сума – 1276.20 лева и 194.43
лева обезщетение за забава.
Според ответника, положеният от ищеца труд е
надлежно начислен и заплатен своевременно в съответствие с Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. и за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Видно от извършената съдебно - икономическа
експертиза, основата на данните платежни бележки/фишове за заплати, протоколи
за положен труд от държавни служители, работещи на смени между 22,00 часа и
06,00 часа, за периода 01.07.2016г. – 20.08.2019г.,
ищецът е отработил общо 1372 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143, възлиза на 1556.77 часа дневен труд. Преизчисляването на
нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден труд от 194.77 часа,
за което се дължи възнаграждение, в размер на 1276.20 лева и лихва за забава, в
размер на 194.43 лева.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на
обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице
основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че
първоинстанционното решение е частично неправилно и незаконосъобразно. Решаващите
мотиви на първоинстанционния съд, досежно субсидиарното приложение на нормите
на трудовото законодателство по отношение на служебните правоотношения на служителите
в МВР, въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: Нормите на чл.176 и
чл.178 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) определят
елементите на месечно възнаграждение на държавните служители на МВР - основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден
труд. Нормата на чл.187 ЗМВР определя продължителността на работното време на
държавните служители в МВР подневно и на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано
за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В рамките преди и през време и след процесния
исков период от 01.07.2016г. – 20.08.2019г.
са действали както следва: Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. - отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби; Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Наредба №8121з-908/02.08.2018г. Наредба №8121з-1059/26.09.2019 г. Според нормата на чл.31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби
липсва такова изрично правило.
Съгласно разпоредбата на 67, ал.3 от Закона за
държавния служител, минималните и максималните размери
на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с норедба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство.
Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ
дефинират понятието извънреден труд и правото на работодателят да установява
сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл. 9б (нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.)
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) се регламентира
определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2
от КТ. Съгласно чл. 9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018
г.) от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика
на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж (НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при
сумирано работно време – с превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа.
Въз основа на тези разпоредби, при логическо и
сравнителноправно тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя
е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както
за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж,
така и за отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата
редакция на чл. 9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.
Според съда, в нормите на ЗМВР и подзаконовите
актове, посочени по-горе, е налице празнота, която следва да се преодолее
съобр. чл.67, ал.3 ЗДС, чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според
която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време - 1,143 получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и подзаконовите нормативни актове.
С Определение №260181/24.08.20г., настоящото
производство бе спряно на осн. чл.633, вр. чл.631, ал.1, изр.1 ГПК, до
произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело №С-262/20. След произнасянето
на СЕС с Решение от 24.02.22г., производството бе възобновено.
В Решението на СЕС е прието, че чл.8 и чл.12,
буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. Във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената
тежест на нощния труд.
В исковия период и до 2020г., в българското
законодателство не съществува норма, определяща нормалната продължителност на
нощния труд на държавните служители в системата на МВР. Предвиденото заплащане
на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен час и ободряващи напитки, според настоящата
инстанция не са такива компенсаторни механизми, каквито сочи СЕС, с тях не може
да компенсира особената тежест на нощния труд.
Освен казаното, посочената ставка е определена и в
чл.8 от НСОРЗ, следователно работниците по трудово правоотношение също
получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен част
нощен труд. Това налага извод, че в това отношение е налице равно третиране
между държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава
различното третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на
нощните часове в дневни. Следователно допълнителното заплащане от 0,25 лв. на
час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен
от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Останалите придобивки -
ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не
счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. Налага
се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност на нощния труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и 31
от ХОПЕС допускат определената в
законодателството на държава –членка нормалната продължителност на нощния труд
от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците
от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва
отново да се има предвид, че до 2020г няма определена нормална продължителност
на нощния труд за служителите на МВР; такава е определена по-късно.
Специфичният характер на работа на служителите в
МВР, свързана със защита правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред, не може да обоснове различното им третиране
не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с
допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен
нощен труд в дневен. Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са
свързани именно със специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до
м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова
преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква
допустима от закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе
посочено по –горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита
за компенсиране на особената тежест на положения нощен труд. Поради това
дадените с решението на СЕС отговори не променят становището на настоящия
състав.
При субсидиарното приложение на трудовото
законодателство, следва да се съобрази следното: На 01.01.2018 г. е влязла в
сила нормата на чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018
г.)НРВПО, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които
в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното
време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни;
с § 3 от Постановление на
Министерския съвет №131 от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в
сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите
„без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават. От това
законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае за
извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно приложимостта на
трудовото законодателство по отношение на положения от ищеца труд, в часовете
между 22.00 – 06.00 часа, с изключение на периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г., следва да се извърши преизчисляване
с коефициент 1.143. Надвишаването на нормалната продължителност следва да бъде
заплатено като извънреден труд. За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. извънредният труд следва да се
отчете, без превръщане на нощните часове в дневни съгласно нормата на чл. 9г от
НРВПО (ДВ, бр. 41 от 2017 г.).
В настоящия случай, видно от извършената съдебно –
икономическа експертиза, за периода януари – юни 2018г. са положени общо 196 часа
нощен труд, които при преобразуване стават 224.03 часа, т.е. налице е разликата
от 28.03 часа. Тази разлика следва да се отчете като положен труд, но не и като
извънреден – тоест за тези часове се дължи нетно възнаграждение, но не и 50 на
сто увеличение върху него съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР.
От графи 3 и 4 на заключението се установява нетното
възнаграждение на час без увеличение и това – с увеличение от 50%. Всяка от
разликите за този период следва да се умножи по разликата между часовете на
фактически положен и приравнен труд (стойността в колона 4 минус стойността в
колона 3, умножена по стойността в колона 8). За получената сума от 65.94 лева
искът следва да бъде отхвърлен. Върху тази сума следва да бъде отхвърлена и
претенцията за мораторна лихва, м размер на 9.92 лева.
Искът е основателен за 1210.25 лева главница и
185.21 лева мораторна михва. Над този размер, до предявените размери от 1276
лева и 194.43 исковете следва да бъдат отхвърлени.
Разноските, направени от страните следва да бъдат възложени
съразмерно:
Ищецът е заплатил за две инстанции 700 лева. По
съразмерност му се дължат общо за две инстанции 664.22 лева. Т.к. БРС е
присъдил 350 лева, въззивният съд следва да присъди разликата от 314.22 лева.
В полза на ответника, съразмерно с уважената част
от иска следва да бъде присъдено възнаграждение. На осн. чл.78, ал.8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде
определено възнаграждение, в размер на 200 лева за всяка инстанция и 50.53 лева
държавна такса за въззивно обжалване. Съразмерно му се дължи сумата 23.24 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да заплати по сметка на Районен съд Бургас сумата от 189.78 лева - поети от
бюджета на съда разноски за експертиза. Първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в тази част над сумата 189.78, до 200 лева – разноски за експертиза.
Размерът на държавната такса остава непроменен, с оглед цената на исковете.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1075, постановено по гр.д.№7010/2019 г. по описа на
Бургаски районен съд, в частта, с която искът е уважен за главница от 65.94
лева (над сумата 1210.25 лева, до 1276.20 лева), в частта, с която искът за мораторна лихва е уважен за 9.92 лева (над сумата 185.21 лева до
194.43 лева), в частта, с която ответникът е осъден да заплати над сумата от 189.78
лева, до 200 лева – разноски за експертиза, заплатени от бюджета на съда, и вместо
него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.Г.К., ЕГН: **********,***, срещу Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“,
правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, за присъждане на сумата 65.94 лева, съставляваща разликата между присъдените от БРС 1276.20
лева и присъдените от БОС 1210.25 лева, представляващи нетният размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, за
периода от 01.01.2018г. – 30.06.2018г.; за присъждане на сумата 9.92 лева – разликата между присъдените
от БРС 194.43 лева и присъдените от БОС 185.21 лева – мораторна лихва върху
главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“,
правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Г.К., ЕГН: **********,***, сумата 314.22
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ж.Г.К., ЕГН: **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Главна
дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, правоприемник
на Главна дирекция „Национална полиция“, сумата 23.24
лева представляваща съдебно – деловодни разноски за две инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ. 1.
О.М. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ:
Мл. съдия Кристиян Попов подписва
решението с особено мнение, тъй като
намира, че не следва да се прилага действащата в периода 01.01.2018 г.
до 17.07.2018 г. редакция на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време положеният нощен труд не се превръща в дневен.
Това е така, тъй като с цитираната
разпоредба се определя начина на регистрация в Инспекцията по труда на отработените
над установената норма за отчетния период часове работно време. Принципът,
който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, че в Инспекцията
по труда като извънреден труд се отчитат само действително отработените часове,
без да се превръщат нощните часове към дневни. Разпоредбата касае регистрацията
на положен извънреден труд пред Инспекция по труда, а не че не следва да се
превръщат действително отработените от служителя часове нощен труд в
дневен през така визирания процесен период
от време.
Мл. съдия: