№ 15442
гр. София, 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110161990 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от П. О. В. срещу С. Б. В..
След администриране на исковата молба съдът връчи преписите от нея, нейното уточнение и
нейните приложения на ответника С. Б. В. чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК. В
такъв случай на ответника следва да бъде назначен особен представител на разноски на
ищеца, който да осъществява правото му на защита в гражданския процес съгласно чл. 47,
ал. 6 ГПК. Във връзка с това съдът даде указания на ищцата за внасянето на депозит за
възнаграждение на особения представител на ответника, които тя не изпълни. Искането й да
бъде освободена от задължението за авансовото внасяне на разноски за особения
представител на ответника съдът намери за неоснователно и остави без уважение с оглед на
декларираните от ищцата доходи (л. 58), като след обжалване това определение влезе в сила.
След влизането му в сила съдът предостави последна възможност на ищцата да изпълни
указанията във връзка с внасянето на депозит за възнаграждение на особения представител,
като я предупреди, че в противен случай съдът ще постанови принудителното му събиране
на основание чл. 77 ГПК, което й беше надлежно съобщено чрез процесуалния й
представител адв. М. В. на 20. 01. 2025 г. (л. 65). В срока на предоставената възможност
постъпи писмено изявление от процесуалния представител на ищцата, според което ищцата
своевременно е била уведомена за възможността, но считала, че внасянето на депозита не
било нейно задължения и опитите на процесуалния представител да я убеди в противното
останали без резултат. В същия срок е постъпило и писмено изявление, подадено лично от
ищцата, с което тя моли съда "за закриване на делото". Твърди, че за нея е невъзможно да
внесе сумата 1 159 лева, защото заплатата била минимална и изплащала 20 хиляди на С.,
това било задължение на ответника. Не твърди да са настъпили нови обстоятелства след
влизането в сила на определението по чл. 83, ал. 2 ГПК, нито е формулирала ново искане да
бъде освободена от задължението по чл. 47, ал. 6 ГПК за авансово внасяне на разноски.
Доколкото с писменото изявление ищцата е поискала делото да бъде "закрито",
първостепенният съд с ръкописно разпореждане й указа да уточни дали предприема
оттегляне или отказ от иска. Тези указания бяха лично връчени на ищцата на 18. 02. 2025 г.,
1
но тя така и не уточни какво има предвид под "закриване на делото".
Според съдебната практика „Внасянето на сумата от ищеца е условие за назначаване на
особен представител на ответника и, поради това, е и условие за извършване на
съдопроизводствени действия по делото за всяка инстанция. Съобразно резултата по
делото, така извършеният разход остава изцяло или отчасти за сметка на ищеца, или
ответникът се осъжда да му го възстанови по правилата на чл. 78, ал. 1 – 4 от ГПК.
Назначеният за особен представител адвокат не се поставя в положение на кредитор на
страна по делото – сам, чрез изпълнителен лист, да търси плащане на определения му от
съда хонорар. Условието да бъде внесена предварително сума, която да послужи за
заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 от
ГПК, е сред абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на
иск, поради което трябва да е налице, и съдът следи за това служебно, като дава изрични
указания на ищеца да внесе определената сума с предупреждение, че ако не го стори,
производството ще бъде прекратено, а евентуално постановените, невлезли в сила
решения – обезсилени. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е приложима, защото
невнасянето на сумата за възнаграждението препятства движението на делото
(участието на особен представител в производството е задължително и до назначаването
му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия,
включително за изготвяне на отговор по жалба); невнасянето на определеното от съда
възнаграждение за особен представител на ответника за съответната инстанция,
следователно, е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция“ –
определение № 50054 от 17.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3297/2022 г., IV г. о. Предвид
невнасянето на депозита за особен представител на ответника, обсъдената съдебна практика,
а и изявлението на ответницата за "закриване на делото", настоящият съдебен състав
намира, че делото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА гр. дело № *********61990 по описа на Софийския районен съд, 150-и
състав, за 2022 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвен препис от определението да се връчи на П. О. В..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2