№ 3928
гр. С., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506295 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20223102 от 16.12.2021 г. по гр.д. № 86818/2017 г. по описа на
СРС, 63 с-в е извършена делбата като Е ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
допуснат до делба между З. В. М., с ЕГН **********, В. В. Д., с ЕГН **********, К. Д.
К., с ЕГН ********** и Й. Д. К., с ЕГН ********** недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ С ИДЕНТИФИКАТОР 68134.604.24.5.59. /шестдесет и осем хиляди
сто тридесет и четири точка шестстотин и четири точка двадесет и четири точка пет
точка петдесет и девет/ съгласно схема № 15-535057- 27.10.2017г., издадена по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-
4/09.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ж.к. *******“,
бл. *******, представляващ самостоятелен обект в сграда № 5, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.604.24., с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 39,59 кв.м., при съседи
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 68134.604.24.5.60., 68134.604.24.5.58.,
под обекта: 68134.604.24.5.56. и над обекта 68134.604.24.5.62., стар идентификатор:
няма, ЗАЕДНО с избено помещение № 25 с площ 2,61 кв.м. и 0,492 % от общите части
на сградата. Посочено е, че сумата, получена от продажбата, следва да се разпредели
между съделителите, както следва: 1/6 ид. ч. за З. В. М.; с ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за
В. В. Д., с ЕГН **********; 1/3 ид.ч. за К. Д. К., с ЕГН ********** и 1/3 ид.ч. за Й. Д.
1
К., с ЕГН **********; осъдена е К. Д. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к.
*******, в******* an. 11 ДА ЗАПЛАТИ на всяка от ищците З. В. М., с ЕГН
**********, с адрес в гр. С., ж.к. ******* бл. ******* и В. В. Д., с ЕГН **********, с
адрес в гр. С., ж.к. ******* вх. *******, по следните суми:
- 1820 ЛЕВА - обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползване през периода
от 01.10.2017 г. до 01.04.2021 г. на приспадащите им се идеални части в недвижим
имот, находящ се в гр. С., ж.к. *******“, бл. 94, в******* ап. 11, съставляващ
апартамент с идентификатор 68134.604.24.5.59., ведно със законната лихва от
16.11.2021г. до изплащане на вземането.
- 296,50 ЛЕВА - сума, с която К. Д. К. се е обогатила за сметка на З. В. М. и
В. В. Д. за платени от всяка от тях консумативни разходи за топлинна енергия във
връзка с ползването от страна на К. Д. К. на недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к.
*******“, бл. ******* ап. 11, съставляващ апартамент с идентификатор
68134.604.24.5.59., ведно със законната лихва от 16.11.2021г. до изплащане на
вземането.
-135 ЛЕВА - разноски за експертиза.
- 214,25 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение;
Отхвърлени са предявените от З. В. М., с ЕГН ********** и В. В. Д., с ЕГН
********** искове по чл. 31, ал. 2 ЗС, в частта, за разликата над присъдените на всяка
от тях суми от по 1820 лева до пълния претендирай от всяка от тях размер на
обезщетението от по 2100 лв.;
Осъдена е всяка от страните да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Софийски районен съд, държавна такса, както следва:
- З. В. М., с ЕГН ********** - 339,60 ЛЕВА.
- В. В. Д., с ЕГН ********** - 339,60 ЛЕВА.
- К. Д. К., с ЕГН ********** - 826,12 ЛЕВА.
- Й. Д. К., с ЕГН ********** - 656,80 ЛЕВА.
Срещу постановеното решение, в частта на извършване на делбата по сочения
способ е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от съделителя Й. Д. К. с
излагане на доводи, че решението в обжалвана част е неправилно и необосновано.
Неправилно съдът не е съобразил направения от съделителя Й. Д. К. отказ от
наследството на Л.С.Й., за което пред СРС представил доказателства.
Моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и извършване на
делбата между останалите съделители при съобразяване извършения от него отказ от
наследство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
2
съделителите З. В. М. и В. В. Д., в който изразяват становище за неоснователност на
жалбата. Заявяват, че постановеното решение в обжалваната от ищеца част е правилно,
обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Заявяват, че
отказът от наследство направен от съделителя Й. Д. К. е недействителен доколкото се
предхожда от приемане на наследството, като последното е било съобразено от
делбения съд при допускане на делбата между съделителите. Доколкото този акт
правилно е бил съобразен от съда при постановяване на решението доводите на
съделителя в обратен смисъл са неоснователни.
Молят за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната от ищеца част,
като правилно и законосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от съделителя К. Д. К..
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като такива основания в случая не се констатират.
По доводите за неправилност съдът е ограничен от доводите в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Във връзка с доводите за неправилност, съдът намира следното:
Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.
Производството по съдебна делба цели прекратяването на съсобствеността
върху процесните имоти чрез някой от посочените в закона способи за това -
посредством теглене на жребий (чл. 352 вр. чл. 347 ГПК), чрез разпределение на
имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан. Основен принцип при извършване на
съдебната делба е при възможност всеки от съделителите да получи дял в натура - чл.
69, ал. 2 ЗН вр. чл. 34, ал. 2 ЗС. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен
или по-голям от броя на съделителите, такава възможност е налице. В този
случай делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и
теглене на жребий, а ако това се оказва невъзможно или много неудобно - чрез
разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК.
Обстоятелството, че имотите са от различен вид, не изключва принципа за
предоставяне при възможност на дял в натура на всеки съделител, нито нарушава
3
равноправието между съделителите. Изнасянето на недвижим имот на публична
продан като способ за извършване на делбата е приложим в случаите, когато този имот
е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Когато
допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по смисъла
на чл. 348 е налице само ако е невъзможно всеки от съделителите да получи реален
дял.
С влязло в сила на 24.09.2020 г. решение № 178836 от 18.08.2020г., постановено
по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК, е допуснат до делба следния недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ С ИДЕНТИФИКАТОР 68134.604.24.5.59. /шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин и четири точка двадесет и четири
точка пет точка петдесет и девет/ съгласно схема № 15-535057-27.10.2017г., издадена
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-
4/09.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ж.к. *******“,
бл. 94, в******* ап. 11, представляващ самостоятелен обект в сграда № 5, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.604.24., с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 39,59 кв.м., при съседи
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 68134.604.24.5.60., 68134.604.24.5.58.,
под обекта: 68134.604.24.5.56. и над обекта 68134.604.24.5.62., стар идентификатор:
няма, ЗАЕДНО с избено помещение № 25 с площ 2,61 кв.м. и 0,492 % от общите части
на сградата между З. В. М., В. В. Д., К. Д. К. и Й. Д. К. ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/6
ид.ч. за З. В. М., 1/6 ид.ч. за В. В. Д., 1/3 ид.ч. за К. Д. К.и 1/3 ид.ч. за Й. Д. К..
С определение на съда от 16.11.2021 г. са приети за съвместно разглеждане
предявените от ищците З. М. и В. Д. срещу К. К. искове по чл. 31, ал. 2 ЗС за
обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за периода от 01.10.2017 г.
до 01.04.2021 г. в размер на по 2100 лв. и по чл. 59 ЗЗД за сумата от по 296,50 лв.
представляваща заплатени сметки към „Т. С.“ ЕАД.
Доводите на въззивника Й. Д. К. за неправилност на постановеното решение от
СРС, тъй като съдът не е съобразил извършения от него на 10.12.2020 г. отказ от
наследството на Л.С.Й., поч. на 15.06.2008 г., съдът намира за неоснователни. В случая
не се констатира неправилност на решението поради противоречие с материалния
закон – чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал.2 и чл. 48 ЗН.
Както правилно е посочил СРС в своето решение и настоящата инстанция
възприема изцяло във фазата по извършване на делбата, не следва да бъде взет предвид
извършеният от Й. К. след влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК отказ от
наследството на Л.С.Й.. Последното, тъй като в случая отказът от наследство, заявен
след влизане в сила на решението по допускане на делбата е недействителен. За
обосноваване на този извод съдът съобрази, че съделителят Й. К. е участвал в първата
фаза на делбата, изразил е становище за основателността на предявения иск за делба,
4
като е поискал допускане на делбата при законните квоти на страните и изнасяне на
имота на публична продан. Същевременно същият не е поискал срок за заявяване на
отказ от наследство, което обуславя извода, че с действията си същият несъмнено е
манифестирал волята си да упражни правото си на наследяване като приеме откритото
наследство. Поради това и веднъж прието, правото на наследяване следва да се смята
изчерпано, а последващият отказ се, явява недействителен.
Отказът от наследство е едностранно изявление, за което ЗН предвижда
специални, императивни правила за форма, съдържание, действие и последици.
Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на
наследството, съгласно чл. 48 и чл. 52 ЗС и са безусловни и неоттегляеми по аргумент
от чл. 54 ЗН., поради което е недействителен отказът от наследство, ако преди това
наследникът е приел наследството изрично, или чрез конкулдентни действия,
показващи по недвусмислен начин воля за това.
Настоящият състав възприема изцяло изразеното становище в постановеното по
реда на чл.290 ГПК Решение № 108/14.05.2016 г. по гр.дело 5913/2015 г., че в
делбеното производство, като особено исково такова, съдът е длъжен да установи
действителните права на съсобственост и при тях да допусне делбата, като съобрази и
направен отказ от някой от наследниците, включително и твърденията, респективно
възраженията и доказателствата за недействителността му. Съгласно разясненията,
дадени в ПП-7-73, т.3 „д” самостоятелен иск за установяване нищожност на направен
отказ от наследство няма, защото нищожния отказ не произвежда действие.
Пред настоящата инстанция не е спорно, че отказът от наследство е направен от
страна на съделителя след влизане в сила на решението за допускане на делба на имота
между съделителите. Не е спорно и че делбения имот е неподеляем, което
обстоятелство е установено от събраните пред първата инстанция писмени
доказателства и констатации на приетата пред СРС единична СТЕ. Постановеното от
първата инстанция решение за извършване на делбата не е обжалвано досежно избора
на способ за извършване на делбата- изнасяне на имота на публична продан – чл.348
ГПК.
Съгласно дадените разяснения с ТР № 63/01.06.1965г., когато не е възможно да се
образуват реални дялове за всички наследници поради това, че имотът не може удобно
да се подели, същият се изнася на публична продан.
В настоящия случай, предмет на делбата е един неподеляем недвижим имот,
представляващ жилище. Неприложимо е възлагането по чл. 349 ГПК, тъй като никоя
от страните не е заявила такова искане. В конкретната хипотеза не може да се извърши
и разпределение по реда на чл. 353 ГПК, както и теглене на жребие по чл. 352 ГПК,
тъй като броят на делбените имоти е по-малък от броя на съделителите.
По изложените съображения, съдът намира, че не съществува възможност за
5
извършване на делбата чрез осигуряване на реален дял на всеки от съделителите,
поради което единственият възможен способ за извършване на делбата е по реда на чл.
348 ГПК - чрез изнасяне на имота на публична продан.
На основание чл. 354 ГПК, всеки от съделителите може да участва в публичната
продан и да изкупи имота. Сумата, получена от проданта, следва да се разпредели
между страните, според техните права в съсобствеността, а именно: 1/6 ид.ч. за З. В.
М., 1/6 ид.ч. за В. В. Д., 1/3 ид.ч. за К. Д. К. и 1/3 ид.ч. за Й. Д. К..
С оглед изложеното, при проверка на материалната и процесуална
законосъобразност на обжалваното решение, съдът намира че следва да ограничи
произнасянето си, като въззивен съд по съществото на спора , в предметната рамка на
релевираните доводи – т.е. само до проверка правилността и обосноваността на
решението по извършване на делбата, в частта досежно приложението на материалния
закон - чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал.2 и чл. 48 ЗН.
Обжалваното въззивно решение е правилно в обжалваната част.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което в посочената
обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 355 от ГПК е специална по отношение на чл. 78 и чл. 81 от
ГПК. Тази специална разпоредба се прилага тогава, когато няма спор между страните
за наличието на съсобственост, за участниците и за квотите в съсобствеността. Тя се
прилага и във втора фаза на делбата, но само пред І-ва инстанция. Това е така, защото
само в тези хипотеза всяка страна ще има качество на ищец и на ответник по иска за
делба. При спор в първа фаза на делба за наличието на съсобственост, квотите и
участниците, както и при обжалване на решението по извършване на делбата в частта
за способа за извършване на делбата, отговорността за разноски се разпределя по
правилото на общата разпоредба на чл. 78 от ГПК. Това е така, защото в тези хипотези
се отрича правото на делба на насрещната страна, тоест оспорва се правото на
насрещна страна на иск за делба, препятства се реализиране на потестативното й право.
Такова процесуално поведение е типично за общото исково производство, поради
което и няма основание да се приложи специалната разпоредба на чл. 355 от ГПК.
Правила по чл. 355 от ГПК ще се приложат по отношение на разноски за държавна
такса, за вещи лица, за свидетели, за събиране на доказателства с оглед на
установяване и ликвидиране на съсобствеността. Правилото на чл. 78 от ГПК ще се
приложи за разноски за адвокат по присъединените искове и при оспорване правата на
останалите съделители, както и на съществуването на съсобствеността. При обжалване
на решението по допускане или извършване на делбата съделителите участват в
качеството на жалбоподатели и на ответници по жалбата, поради което и разноските
пред въззивния и касационния съд се определят по правилото на чл. 78 от ГПК (В този
6
смисъл Определение № 93/18.05.2018 г. по ч.гр. д. № 1667/2018 г. на ВКС, ІІ-ро Г. О.;
Определение № 692/29.09.2014 г. по гр. д. № 4283/2014 г. на ВКС, ІІІ-то Г..;
Определение № 83/24.04.2014 г. по гр. д. № 948/2012 г. на ВКС, ІІ-ро Г. О на ВКС; т. 9
от ППВС № 7/28.11.1973 г. на ВС).
В случая се търсят разноски за адвокат в производство пред СГС в общ размер
на 1350.00 лв., направени от ответниците по жалбата, поради което и по съображения,
изложени по-горе, същите следва да бъдат присъдени в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20223102 от 16.12.2021 г. по гр.д. № 86818/2017
г. по описа на СРС, 63 с-в, В ЧАСТТА, С КОЯТО е извършена делбата като Е
ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния допуснат до делба между З. В. М., с
ЕГН **********, В. В. Д., с ЕГН **********, К. Д. К., с ЕГН ********** и Й. Д. К., с
ЕГН ********** недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ С ИДЕНТИФИКАТОР
68134.604.24.5.59. /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин и
четири точка двадесет и четири точка пет точка петдесет и девет/ съгласно схема № 15-
535057- 27.10.2017г., издадена по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-4/09.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. С., ж.к. *******“, бл. *******, представляващ самостоятелен обект в
сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.604.24., с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
с площ 39,59 кв.м., при съседи самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:
68134.604.24.5.60., 68134.604.24.5.58., под обекта: 68134.604.24.5.56. и над обекта
68134.604.24.5.62., стар идентификатор: няма, ЗАЕДНО с избено помещение № 25 с
площ 2,61 кв.м. и 0,492 % от общите части на сградата, КАКТО И В ЧАСТТА НА
РАЗНОСКИТЕ, КАТО сумата, получена от продажбата, следва да се разпредели между
съделителите, както следва: 1/6 ид. ч. за З. В. М.; с ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за В. В.
Д., с ЕГН **********; 1/3 ид.ч. за К. Д. К., с ЕГН ********** и 1/3 ид.ч. за Й. Д. К., с
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Й. Д. К., с ЕГН ********** да заплати на З. В. М., с ЕГН **********,
с адрес в гр. С., ж.к. ******* бл. ******* и В. В. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. С.,
ж.к. *******, вх. *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1350.00 лв.- разноски за
въззивната инстанция, направени от ответниците по жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал. 1
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8