МОТИВИ
към Присъда № 260015 от 03.11.2020 г.
на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 368
по описа за 2020
година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия Ж.Х.Ж.
*** обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1,
предл. 1 от Наказателния кодекс - за това, че на 17.01.2020 г. в град Хасково, без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - марихуана (коноп,
канабис) с нетно тегло 1,84 грама със съдържание на активен наркотично - действащ
компонент тетрахидроканабинол 10,2 % /тегловни проценти/ на стойност 11.04 лева,
като случаят е маловажен.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения,
поддържа обвинението по отношение на подсъдимия. Заявява, че с оглед събраните
по делото доказателства, фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, била доказана и по категоричен начин било установено,
че именно подсъдимият бил осъществил с деянието си престъплението по чл. 354а, ал.
5, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, като излага конкретни
съображения в тази насока, основани на анализ на достоверността на
доказателствените източници. По отношение вида и размера на наказанието, което следвало
да се наложи на Ж.Х.Ж., представителят на държавното обвинение предлага за
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т.1, предл. 1 от НК да му бъде
наложено наказание „Глоба” в размер на 800 лева. Пледира и за приложение на
разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 от НК, както и за възлагане в тежест на
подсъдимия на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия Ж.Х.Ж. *** –
адв. В.Л. пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание
факта, че в производството по делото не били събрани доказателства, от които да
бъде установено по необходимия категоричен начин, че неговият подзащитен е
автор на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност. Събраните
доказателства били противоречиви по отношение на факта на притежанието на
наркотичното вещество, а осъдителната присъда, съгласно трайната практика на
съдилищата не можела да се основава единствено на показанията на полицейски
служители, които били заинтерисовани, предвид работата,, която изпълнявали. При
условията на евентуалност, счита че дори да бъде доказано от обективна страна
деянието, то разкривало белезите на малозначителност по чл. 9, ал. 2 НК, с
оглед ниската стойност на наркотичното вещество, предмет на престъпление и моли
на визираните две основание подсъдимият да бъде признат за невиновен и
оправдан.
Подсъдимият Ж.Х.Ж. *** разбира обвинението,
но не се признава за виновен по него, като дава подробни обяснения по делото. При
упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник
и допълва с твърдения, че наркотичното вещество не било негово, а донесено в
жилището му от друго лице, а в дадената му възможност за последна дума заявява,
че не иска наказание, тъй като бил невинен.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ж.Х.Ж. е роден
на *** ***, същият е българин, български гражданин, *** образование, ***, неженен,
с постоянен адрес:***, с адрес за призоваване: ***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 314, издадена от Районен съд – Хасково на 21.02.2020 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е осъждан по НОХД
№ 825/2016 г. по описа на РС – Хасково за престъпление по чл. 354а, ал. 3,
предл. 2, т. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от
3 месеца с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и наказание глоба в
размер на 1000 лева. Подсъдимият е реабилитиран за осъждането си по НОХД № 260/2010
г. по описа на РС – Хасково за престъпление по чл. 194, ал.1, вр. 18, ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, за което му е било наложено наказание „обществено
порицание“, изтърпяно на 12.04.2010 г. От представените на досъдебното производство
характеристични данни се установява, че по отношение на подсъдимия са
регистрирани криминални прояви и има заявителски материали. В подадената декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние сочи, че не получава доходи
от трудова или други дейности, не притежава недвижимо имущество и регистрирани
на негово име моторни превозни средства.
Установено в хода на съдебното
следствие е, че подсъдимият Ж.Х.Ж. *** обитавал двуетажна вила във вилна зона „Куба
– 1“ в град Хасково.
На 16.01.2020 г. вечерта, в дома на подсъдимия
дошла приятелката му К.С.Й., но по – късно между тях възникнал скандал, вследствие
на влошените лични отношения между тях. Малко преди полунощ К.Й. си тръгнала от
жилището на подсъдимия Ж.Х.Ж..
В около 00:05 часа на 17.01.2020 г., подсъдимият
Ж.Ж. чул, че пред дома му спира автомобил. Излязъл на двора и забелязал, че това
е полицейски автомобил. Същият държал в себе си една сгъвка с марихуана, която си
купил в следобедните часове на предишния ден от две непознати за него лица в
района на автогарата в град Хасково, като им дал за нея сумата от 10 лв. При
вида на полицейските служители, подсъдимият Ж.Ж. изхвърлил сгъвката с марихуана
в съседния двор, който бил необитаем и се намирал от източната страна на неговия
имот, тъй като се опасявал, че при проверка в жилището щели да свържат
наркотичното вещество с него. След това, отворил входната врата на имота си и поканил
полицейските служители да влязат. Същите му обяснили, че срещу него има подаден
сигнал за възникнал скандал, след което го отвели в РУ на МВР Хасково, където бил
задържан за 24 часа със Заповед № 1970р-24 от 17.01.2020 г. на основание чл.
72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
На 17.01.2020 г., сутринта, свид. Д.Т.,
на длъжност „***“ в Група „ТП“ при РУ на МВР - Хасково провел беседа с подс. Ж.Ж.,
който му споделил, че при пристигане на полицейските служители в дома му, изхвърлил
една сгъвка с марихуана в съседния на имота му двор, като изразил готовност да заведе
полицейските служители на посоченото място и да я предаде. Малко по-късно същия
ден, свид. Д.Т., заедно с колегата си - свид.
Д.А. и подсъдимият отишли до обитаваната от него вила във вилна зона „***“ в гр.
Хасково. Ж.Х.Ж. ги отвел до съседния двор, като им посочил мястото, където изхвърлил
предходната вечер, държаната от него сгъвка с марихуана, след което с Протокол за
доброволно предаване от 17.01.2020 г. предал един брой сгъвка със зеленикава листна
маса с характерен мирис на марихуана, в който посочил, вписвайки
собственоръчно, че марихуаната била за негова лична употреба, не с цел продажба.
В хода на разследването бил извършен е
оглед на предаденото вещество, обективиран в Протокол за оглед на веществени доказателства
от 18.02.2020 г., придружен с фотоалбум.
Според заключението на вещото лице по
назначената физикохимична експертиза, обективирана в Протокол за извършена експертиза
№ 110/20.02.2020 г. на БНТЛ при ОД на МВР Стара Загора, растителната маса, обозначена,
като обект № 1, представлява марихуана (коноп, канабис) със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10.2 % /тегловни проценти/ и нетно
тегло преди всички изследвания - 1,84 грама /посочено в Експертна справка № 7 от
28.01.2020 г./. Остатъкът неизразходвано количество марихуана, след експертизата
е 1.44 грама.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната
и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на
чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справки и бюлетини за съдимост, заключението
на вещото лице по назначената в хода на разследването физикохимична експертиза, което възприема като обективно
и компетентно изготвено, както и от събраните гласни доказателства, включително
и чрез приобщаване по съответния ред на събраните такива в хода на досъдебното производство,
а именно обясненията на подсъдимия, приобщени като гласно доказателство чрез прочитането
им по реда и на основание чл. 279, ал. 1, т. 3 и 4 от НПК, показанията на свидетелите Д. Н. Т. и Д.А.А.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и
показанията на свидетелите З.К.Б. и А.Г.И.. Необходимо, най –
напред, както е изтъквано и в предходни случаи, е да се има предвид,
че обясненията на подсъдимия в наказателния процес, освен средство за защита, са
основно гласно доказателство и следва да се ценят наред с всички останали. В тази
връзка, съдът дава вяра на изложеното в обясненията на подсъдимия, че на процесната
дата и място наистина при извършване на проверката е бил на
място, като преди това с лицето К. С. Й., с която били заедно са имали
пререкание, както и че бил ударил последната, а тя през нощта напуснала дома му
и подала сигнал на ЕЕН 112, както и че на следващия ден е завел органите на МВР
и сам им показал мястото, на което предходната нощ е изхвърлил сгъвката,
съдържаща инкриминираното наркотично вещество и причините за това му поведение.
В тази част обясненията на подсъдимия, дадени пред органа на досъдебното производство,
приобщени чрез прочитането им са последователни и съответстват на събраните писмени
доказателства, приети в хода на съдебното следствие, като достоверни източници относно
и мястото на инкриминираното деяние – протокол за
доброволно предаване, както и от гласните доказателствени източници,
кредитирани от съда с доверие, съдържащи се в показанията на свидетелите Д. Н. Т. и Д.А.А.. Техните
показания са логически последователни и с изключение на отделни нюанси, дължащи
се на липсата на ясен спомен, са вътрешно безпротиворечиви, като кореспондират с
материализираните в писмената документация по делото факти. Липсват факти и обстоятелства, които
да съставляват индиция за възможна заинтерисованост от изхода на спора или предубеденост
у визираните лица, които предупредени за отговорността по чл. 290, ал. 1 НК, пресъздават
последователно и убедително хронологията на събитията за инкриминираната дата и последващата. Изложеното важи съответно и за свидетелите З.К.Б. и
А.Г.И. - относно действията,
предприети от тях при изпращането им по сигнал на адреса на жилището /вила/, обитавана
от подсъдимия, за заварените на място лица и за предхождащото
и последващото поведение на подсъдимия, както и за
предприетите от тях действия по отвеждане на заварените лица в РУ на МВР -
Хасково. Показанията им в тази част като логични, и еднопосочни, следва да се приемат за достоверни.
Самият подсъдим също не оспорва, че той е изхвърлил
марихуаната, но в дадените пред съда обяснения заявява коренно различна теза за
целта и начина на придобиване на наркотичното вещество и за неговата
принадлежност, която обаче се приема от настоящия съдебен състав единствено за
негова защитна версия, като мотиви относно изискванията на фактическия състав
на разпоредбата на чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК и съставомерността на
поведението на подсъдимия по този текст ще бъдат изложени по същество при
мотивиране на правните изводи. Относно най – дискусионния момент,
свързан с позицията на подсъдимия, поддържана
в хода на съдебното следствие – лично пред първата инстанция при разглеждане на
делото и в хода на досъдебното производство, обясненията
му пред съда са изолирани и не се потвърждават от показанията
на полицейските служители и писмените
доказателства, поради което преценката на обясненията
на подсъдимия в тази част е основана на критичен анализ и в същата част е необходимо
те да се приемат като негова защитна
теза, ненамираща опора в останалия, приет за достоверен доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав намира,
че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените
деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта
по чл. 246 НПК, че подсъдимият Ж.Х.Ж. е
извършил престъпление, субсумирано под
състава на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. 2, т.1,
предл. 1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност,
след като е установено по безспорен начин, че на 17.01.2020 г. в град Хасково държал
високорисково наркотично вещество - марихуана (коноп, канабис) с нетно тегло
1,84 грама със съдържание на активен наркотично - действащ компонент тетрахидроканабинол
10,2 % /тегловни проценти/ съгласно чл. 3, ал.2,
т. 1 от ЗКНВП и Приложение №1 към Списък № 1 на чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда
квалифициране на растения и вещества като наркотични. Държането в случая се
осъществява в установяване и упражняване на фактическа власт по отношение на
предмета на престъплението и следва да се разграничава като форма на
изпълнителното деяние от придобиването, а така също и от притежаването, каквито
действия всъщност единствено се отричат от подсъдимия, но за тях така или иначе
не е формулирано съответно обвинение, за да се налага интерпретация по въпроса
осъществено ли е някое от тях. В случая сам подсъдимият не оспорва, че той
лицето установило държане по отношение на наркотичното вещество, което се
намирало в обитаваното от него жилище, дори да се приеме, че е било
кратковремено и с каква цел, а именно да го изхвърли с оглед пристигането на
органите на МВР, при положение, че първоначално не му е бил известен
конкретният повод за тяхното изпращане на адреса. Това е достатъчно, за да обоснове
съставомерност по предложения от държавното обвинение текст, а съвсем отделен
остава въпросът за достоверността на обясненията, дадени пред съда за начина на
установяване на фактическата власт по отношение на веществото и за целта и
явното им противоречие със заявеното в хода на досъдебното производство,
приобщени в тази част с прочитането им в
съдебна фаза и приети за истинни, предвид съответствието им със събрани други
писмени и гласни доказателства, кредитирани с доверие. Това държане е
осъществено без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и се отнася до високорисково наркотично вещество по смисъла
на § 1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно приложение №1 от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в
Списък I по чл. 3, т.1 от Наредбата и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП - марихуана (коноп,
канабис).
Съгласно Постановление
№ 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството, 1 гр. (коноп, канабис), пласиран на улицата има стойност
6 лв. без оглед на процентното съдържание на активен компонент. Следователно, стойността
на количеството марихуана открита у подс. Ж.Х.Ж. *** възлиза на 11.04 лева, което
определя и извода, че деянието, за което е привлечен към отговорност представлява
маловажен случай, поради ниската му степен на обществена опасност, но не разкрива по никакъв начин белезите на малозначителност
по чл. 9, ал. 2 от НК. Действително, откритото количество наркотично вещество, по
отношение на което липсва съмнение, че подсъдимият е осъществявал фактическа власт
– държане е с ниска стойност, както сочи защитата по делото. Въпреки това обаче,
деянието по никакъв начин не се отличава с липсата въобще или с явно незначителна
обществена опасност в сравнение с други случаи, квалифицирани по същия, като подбрания
от прокурора текст от Особената част на НК, като маловажни случаи на престъпление
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК. Извод в насоката, предложена от защитника
по делото, не би могъл да бъде изграден не само с оглед липсата на обществената
опасност на деянието, но и с оглед обществената опасност на дееца. Същият е осъждан
и с лоши характеристични данни. Данните за предходно осъждане и то отново за престъпление,
свързано с държане на наркотични вещества, при това квалифицирано не като
маловажен случай, а по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и извършване на процесното
деяние в изпитателния срок на това осъждане, наред с останалите събрани данни
за личността на подсъдимия, препятстват възприемане тезата на защитата и доводът
за малозначителност на деянието се явява изцяло несъстоятелен.
Престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл. Умисълът на дееца е обхващал, както
обстоятелствата, че е установил и упражнява фактическа власт върху наркотични вещества,
от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по
отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно издадено разрешение
за това.
За престъплението
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание глоба до 1000 лв.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият Ж.Х.Ж. е бил пълнолетен, от престъплението
няма причинени имуществени вреди, но въпреки това и въпреки предвидената
наказуемост, формално не са налице условията, предвидени в чл.78а, ал.1 от НК за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, предвид данните за неговата съдимост. При индивидуализацията на наказанието
за подсъдимия за престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, съдът
взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и
стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената
опасност на деянието и дееца и конкретното му участие в инкриминираната дейност.
Предметът на престъпление е с ниска стойност и неговата парична равностойност е
един от факторите, характеризиращи случая като маловажен. Подсъдимият е осъждан,
не признава си вината, което само по себе си е израз на правото на защита и не
би могло да се интерпретира като отегчаващо вината обстоятелство и не изразява критично
отношение към извършеното, а събраните данни за личността на подс. Ж.Х.Ж. го характеризират
в негативен план. Включително факта на
предходно осъждане, което с оглед реабилитацията би могло също да бъде отнесено
като атестат за личността, а деянието е извършено в изпитателния срок по НОХД №
825/2016 г. по описа на РС – Хасково. На следващо място, като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието, което все пак е оказал на разследващите
органи, след като сам е посочил къде е изхвърлил наркотичното вещество, като по
този начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и положителното
му процесуално поведение, свързано с явяване пред съда и даване на обяснения,
макар и противоречиви. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното в аспекта
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че наказанието
за подсъдимия Ж.Х.Ж. следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. В случая, в разпоредбата на
чл. 354а, ал. 5 от НК се предвижда наказание „глоба” до 1000 лева, а с оглед степента
на обществена опасност на деянието и на дееца, на подс. Ж. за престъплението по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК следва да се наложи наказание „глоба”, която
да се индивидуализира не само над установения в закона общ минимум от 100 лева,
но и малко над средния, а именно 550.00 лева, съобразявайки и данните за
имущественото му състояние. Така определеният размер на наказанието е справедлив
и обоснован, от гледна точка целите, визирани в чл. 36 от НК и ще постигне целите
на личната и на генералната превенции на закона, като въздейства предупредително
и възпитателно, както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.
С
оглед крайния извод за виновността на лицето, привлечено към отговорност, за описаното
в обвинителния акт деяние и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подс. Ж.Х.Ж.
*** следва да бъдат възложени и направените по делото разноски и същият бе осъден
да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР –Хасково сумата в размер
на 77.16 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице, а по сметка на РС – Хасково – сумата в размер на по 5.00 лева – ДТ за
всеки случай на издаване на изпълнителен лист.
В настоящия случай са налице направени
разноски и за възнаграждение на служебен защитник, за които също са осъществени
предпоставките на чл.189, ал.3 от НПК, и съобразно Тълкувателно решение № 4 от
19.02.2010г. на ВКС по тълк.д. № 4/2009г., ОСНК, следва те да бъдат възложени в
тежест на подсъдимия. В резултат, същият бе осъден да заплати и разноските за възнаграждение
за назначения му служебен защитник в полза на НБПП, град София сумата в размер на
100.00 лева, представляваща направени по делото разноски, съгласно Решение № ХС
- 968 – 11543/2020 от 22.07.2020 г. на Заместник – председател на НБПП за заплащане
на възнаграждение на назначен на досъдебното производство служебен защитник за осъществената
правна помощ на досъдебното производство.
Съдът, на основание чл. 354а, ал.6 от НК, постанови да бъдат отнети в полза на Държавата високорисковите наркотични вещества,
предмет на престъплението по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс,
а именно: марихуана (коноп, канабис) с нетно тегло 1,84 грама със съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10,2 % /тегловни проценти/,
в остатъка след проведено физико – химическо изследване, намиращо се на съхранение
в ЦМУ - София, което наркотично вещество
прие, след влизане в сила на присъдата, да бъде унищожено.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател:
/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:К.С.