Решение по дело №13664/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1018
Дата: 22 февруари 2024 г. (в сила от 22 февруари 2024 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20231100513664
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1018
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова

Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100513664 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13664/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Столична
община срещу решение №15909 от 04.10.2023 г по гр.дело №26999/2023 г на СРС , 128
състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ във вр.чл.410
ал.1 КЗ на ЗАД “ЗАД А.” АД гр.София ЕИК ******* сумата от 2488,85 лева – регресна
претенция срещу лице , отговорно за деликт за заплатено застрахователно обезщетение по
застраховка “Каско” за повреди по лек автомобил “Мерцедес“ с рег.№СВ ******* и
ликвидационни разноски , от настъпило на 04.08.2018 г ПТП – попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно в гр.София бул.Самоковско шосе , след светофара
на Околовръстно шосе , ведно със законната лихва от 18.05.2023 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 769,74 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 18.05.2020 г – 18.05.2023 г и сумата от 646,36 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. СО не отговаря за
поддържането на целия бул.Самоковско шосе , а ищецът не е представил доказателства , че
мястото на ПТП е след светофара на Околовръстно шосе . В тази връзка не трябва да се
кредитират показанията на св.Л. , който е бил водач на МПС , но дава объркани показания и
не си спомня за условията при инцидента . В представената полица не е посочено кои са
лицата , които са я подписали , което е липса на реквизит и води до нищожност на същата .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . ПТП е
1
настъпило непосредствено до светофара на Околовръстното шосе , която част от
бул.Самоковско шосе се поддържа от СО . СО поддържа булеварда чак до с.Кокаляне . Няма
причина да не се кредитират свидетелските показания . В застрахователната полица са
налице всички реквизити – посочен е застрахования и застрахователния посредник , като не
е необходимо да се посочи и съответното физическо лице представлявало посредника .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 10.10.2023 г и е
обжалвано в срок на 20.10.2023 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да уважи иска СРС е приел , че са доказани всички предпоставки за основателност на
регресната претенция , включително плащане от ищеца на застрахованото лице . Пътят , на
който е станало процесното ПТП е общински по чл.3 ал.3 от ЗП във вр.чл.8 ал.3 ЗП . С оглед
разпоредбите на чл.19 и чл.31 ЗП ответникът СО е следвало да поддържа и ремонтира
общинския път чрез свои служители или по възлагане на трети юридически лица . Налице е
било „препятствие на пътя“ по смисъла на §1 т.37 от ДР на ЗДвП поради изрязан асфалт
създаващ опасност за преминаващите МПС .
Според СРС механизмът на ПТП е доказан по безспорен начин с представените протокол за
ПТП , свидетелски показания и САТЕ . Не е доказано възражението за съпричиняване .
Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното право
на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта са необходими
три предпоставки : възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на
основание непозволено увреждане, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и
извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите
вреди.
Безспорно пътят е общински и на територията на Столична община , поради което
последната носи отговорност по чл.49 ЗЗД за действията по ремонтирането и
поддържането му в безопасен вид / чл.31 и § 1 т.12,13 от ДР на Закона за пътищата и чл.3
ал.1 ЗДвП / . В исковата молба мястото на ПТП е достатъчно ясно индивидуализирано като
не е необходимо същото да се посочи с точни геодезически координати . Въззивникът не е
доказал , че мястото на ПТП /обозначено като част от общински булевард/ всъщност е част
републикански път и следва да се управлява и поддържа от АПИ или от друго лице .
ПТП и вредите от него са доказани с представения протокол за ПТП , свидетелски
показания и САТЕ . Щетите са заплатени от ищеца и този факт не се оспорва пред
настоящия съд . Няма основание съдът да не кредитира показанията на св.Л. , като не може
2
да се изисква от свидетеля да помни абсолютно всички подробности за инцидент от 2018 г
при положение , че е разпитан 5 години по-късно .
По отношение на застрахователната полица , има основание да се приложи чл.293 ал.3 ТЗ ,
защото нито една от страните не е оспорила действителността на изявлението си ,
извършеното плащане по застрахователната полица , първоначален оглед на автомобила и
пр. Щом между страните застрахователният договор е действителен , той трябва да се счете
за действителен и по отношение на третите лица . Евентуални действия без
представителна власт могат да се считат потвърдени по чл.301 ТЗ - застрахователят не
се е противопоставил , а е образувал щета и е платил застрахователно обезщетение т.е.
застрахователният договор е потвърден по убедителен начин с пълното му изпълнение .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №15909 от 04.10.2023 г по гр.дело №26999/2023 г на СРС , 128
състав .
ОСЪЖДА Столична община да заплати на “ЗАД А.” АД гр.София ЕИК ******* от
гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 20 000 лева по
търговско дело / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3