Мотиви по НОХД№48/2017г.
по описа на ПОС.
Обвинението срещу В.А.Ц. е по чл.343 ал.4 вр. ал.3 предл.2, б.„б”, предл.1,вр. с ал.1, вр. чл.342 ал.1 предл.3, вр. чл.2 ал.1 от НК за това, че На 28.02.2015г. на път
І-3 гр.Бяла – гр.Ботевград, км.72+500, местността „Шумата“ между разклона за
гр.Славяново и разклона за гр.Плевен, на територията на обл.Плевен,
при управление на МПС – лек автомобил марка „Опел” модел „Астра”
с рег.№ВР **** АМ, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – „На пътното платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има
две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен
при изпреварване или заобикаляне“ и
чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват”, като с деянието си по
непредпазливост причинил смъртта на З.С.С. *** и
телесни повреди на повече от едно лице, а именно: 1. На И.М.А. *** – причинил
тежка телесна повреда изразяваща се в практическа слепота с лявото око; 2. На А.Г.А. *** – причинил две средни
телесни повреди както следва: - разстройство на здравето, временно опасно за
живота; - счупване на дясна ключица, довело до трайно затруднение на движенията
на горен десен крайник.
Обвинението
се поддържа от представителя на ПОП така както е повдигнато с искане да се
постанови осъждане на лицето на лишаване от свобода при общ режим при превес на
смекчаващи вината обстоятелства и пет години лишаване от право да управлява
МПС.
Частните
обвинители А.А., С.С. и Г.С.
чрез процесуалния си представител изразяват становище, подкрепящо държавното
обвинение.
Подсъдимия
при условията на чл.371т.2 от НПК признава изцяло фактите по обвинителния акт,
изразява съжаление и иска да му бъда наложено наказание лишаване от свобода при
условията на чл.66 от НК.
Служебния
защитник на подсъдимия изразява становище, че следва да бъде признат за виновен
подсъдимия, но му бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на
чл.66 от НК.
Съдът, след
като обсъди доказателствата по делото при условията на Глава ХХVІІ от НПК,
доводите на страните и приложимия закон, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подс. В.А.Ц. е
роден на ***г***, обл.Велико Търново. Българин. С
основно образование. Не работи. Не е осъждан за престъпления от общ характер.
ЕГН:**********. Подс.Ц. е правоспособен водач,
придобил категории за правоуправление на МПС - „В”, „М” и „АМ“. Притежава
свидетелство за правоуправление на МПС, издадено на 12.03.2008г. от ОД на
МВР-В.Търново (л.298 от досъдебното производство). Налагани са му
административни наказания за допуснати нарушения на Закона за движение по
пътищата.
На
28.02.2015г. в ранните часове на вечерта – около 18.00 часа, подс. В.Ц. предприел пътуване от с.******. общ.Червен обл.В.Търново направление с.******. обл.Плевен.
Пътуването се извършвало при сухо време с неограничена видимост, макар и през тъмната част на денонощието по републикански път І-3
(гр.Бяла – гр.Ботевград). Заедно с него в автомобила пътували И.А.Ц. – негов
брат, както и лицата А.И.А., И.М.А., М.А.А. и
малолетното дете Т.И.М.. Подс.Ц. управлявал лек
автомобил „Опел Астра“ с рег.№ВР****АМ
– собственост на К.И.Д. ***. В автомобила И.А. седял на задната седалка зад
шофьора, до него се намирала А.А., с която той живеел
на съпружески начала. А. държала в ръцете си малолетното им дете Т. М., а до
тях на задната седалка се намирал също и М.А.. На предна дясна седалка пътувал И.Ц..
По същото
време в направление от гр.Плевен – към с.****** обл.Плевен,
предприел пътуване пострадалият З. С.С.. Той
управлявал лек автомобил марка „ВМW”с рег.№ ЕН **** ТВ – собственост на Д.С.В. ***. В автомобила
заедно със С. пътувал на предна дясна седалка А.Г.А. ***.
Двете моторни
превозни средства се приближавали едно към друго, като всяко от тях се движело
в своята лента за движение. Двамата водачи управлявали своите автомобили с
включени къси светлини. В района на местността „Шумата“, към км.72+500 между
разклона за гр.Славяново и разклона за гр.Плевен, на територията на обл.Плевен, З. С. предприел изпреварване на движещ се пред
него лек автомобил – управляван от И.З.И. *** и неустановен по делото
тежкотоварен автомобил. След
приключването на тази маневра, С. рязко се прибрал в своята лента за
движение.
При
предстоящото разминаване между двете моторни превозни средства управлявани от
пострадалия и подсъдимия, на пътен участък – прав, с наклон на спускане за
автомобила управляван от С. и на изкачване на автомобила управляван от подс.Ц., без неравности, поради моментно разсейване и
уплаха подс. Ц. загубил контрол на управление
върху своя автомобил и навлязъл рязко в платното за движение на лекия автомобил
управляван от пострадалия С..
Първоначалният
контакт между двете моторни превозни средства се осъществил между техните
предни леви челни части в платното за движение на автомобила управляван от
пострадалия С.. В следствие на удара движението на двата автомобила се
променило, като лекия автомобил „ВМW” се завъртял обратно на часовниковата стрелка. При това
завъртане возещия се на предна дясна седалка А.А.
изпаднал от автомобила. Последвало е завъртане около надлъжната ос на лекия
автомобил „ВМW” и той
се обърнал, като се установил на своята дясна страна. По този начин легнал, автомобилът се е плъзнал
по платното за движение, навлязъл е в лента за насрещно движение и е прекратил
своето движение, като е застанал върху северния банкет на платното.
След удара
лекия автомобил „Опел Астра“ е останал върху своите
колела, но завъртян обратно на своето първоначално движение, като е продължил
да се плъзга по пътното платно и е преустановил своето движение върху северния
банкет, с предната си част насочена към гр.Бяла.
Преминаващите
по пътя водачи на МПС спрели и оказали помощ на пострадалите, като ги извели от
автомобилите и съобщили за пътно транспортното произшествие на телефона за
спешни повиквания – 112.
От сблъсъка
между двете моторни превозни средства и последвалите деформации в предната лява
част на лек автомобил „ВМW”
пострадалият З. С. получил черепно мозъчна травма изразяваща се в масивна
контузия на малкия мозък, причинила мозъчен оток и на 04.03.2015г. той починал
от мозъчна смърт.
На возещия се
в лекия автомобил „ВМW”
– А.Г.А. е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота и
затруднено движение на дясната ръка поради счупване на дясната ключица.
На возещия се
в лекия автомобил „Опел Астра“ с рег.№ВР****АМ - И.М.А. е причинена голяма разкъсно-контузна
рана в лявата част на лицето с разкъсвания на лявата очна ябълка, довели до
травматична катаракта на лявото око, трайно намаление на зрението довело до
практическа слепота с едното око.
Горните
фактически констатации се установяват от следния доказателствен
материал: свидетелските показания на А.Г.А., И.М.А., Д.Д.П.,
А.И.А., И.А.Ц., М.А.А., И.З.И., М.П.Ц., заключенията
на автотехническите и съдебномедицински експертизи и
протоколите и писмените доказателства:
протокол за оглед на местопроизшествие на лист №12-15 от том І; служебна бележка от отделението по съдебна
медицина на лист №26 от том І; протокол за химическа експертиза на лист №28 и
29 от том І; протокол за химическа експертиза на лист №31 и протокол за
медицинско изследване на лист №32 от том І; протокол за химическа експертиза на
лист №34 от том І; медицинско изследване на лист №35 от том І; химическа
експертиза на лист №37 и протокол за медицинско изследване на лист №38 от том
І; протокол за химическа експертиза на лист №40 и медицинско изследване на лист
№41 от том І; епикриза на лист №52-56 от том І;
история на заболяването на лист №168-195 от том І; история на заболяването по отношение на И.А. на лист №196-243 от том
І; история на заболяването на лист №245-290 от том ІІ; справка за съдимост на
лист №293 от том ІІ по отношение на В.А.Ц.; справка за нарушител водач на лист
№298-299 от том ІІ; удостоверение за наследници на лист №310 от том ІІ, на З. С.С..
По делото е
назначена съдебномедицинска експертиза, съгласно заключението на която смъртта
на пострадалият З. С.С. се дължи на черепно мозъчна
травма изразяваща се в масивна контузия
на малкия мозък, причинила тежкия мозъчен оток и довела до мозъчната смърт,
регистрирана на 04.03.2015г.
По отношение
на пострадалите И.М.А. и А.Г.А., назначената съдебно медицинска експертиза
установила следното: На И.М.А. е причинена голяма разкъсно-контузна
рана в лявата част на лицето. Контузия с разкъсвания на лявата очна ябълка,
довели до травматична катаракта на лявото око, отлепване на ретината, трайно
намаляване на зрението до почти липсващо – практическа слепота с лявото око. На
А.Г.А. са причинени контузия на гръдния
кош и белите дробове, двустранно-травматичен полмонит,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на
дясната ключица и счупване на носни кости. Причинено е трайно затруднение
движението на дясната ръка поради счупване на дясната ключица.
По делото е
извършена и химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта. Съгласно това
изследване кръвната проба на подс.В.Ц. не е
установено наличие на алкохол.
По делото е
назначена и изготвена съдебна авто-техническа
експертиза от екип в състав инж. П.В., инж. В.П. и инж. П.Р.. Съгласно
заключението на тази експертиза, не са установени технически неизправности по
моторните превозни средства „ВМW”
с рег.№ЕН****ТВ и „Опел-Астра” с рег.№ВР****АМ, които да са довели до настъпването на
пътно-транспортното произшествие. Вещите лица са категорични, че произшествието
е настъпило при насрещно движение на автомобилите и навлизане на автомобил „Опел-Астра” в лентата за насрещно движение, където се е
намирал лекия автомобил „ВМW”.
Произшествието се състои в челен удар между двете МПС на прав пътен участък с
наклон на спускане за л.а. „ВМW”
и на изкачване на л.а. „Опел Астра“. Експертизата е
дала заключение, че л.а. БМВ се е движел със скорост 123 км/ч преди удара, а
л.а. „Опел Астра“ със скорост 108 км/ч. И двата
автомобила са се движели с включени светлини на фаровете. Л.а. „Опел Астра“ е навлязъл в лентата за движение на л.а. „ВМW” и е реализиран челен, кос
с приплъзване удар. Мястото на удара, експертизата го
е определила, в платното за движение на л.а. „ВМW” която е лява за посоката на движение
на л.а. „Опел Астра“. Точното място е определено на
2м. северно от южния ръб на южната лента за движение.
Експертите са
дали заключение, че е съществувала техническа възможност за водача на л.а.
„Опел Астра“ подс.Ц., да
предотврати настъпилото ПТП, като не е допуснал навлизане на управлявания от
него автомобил в лентата за насрещно движение.
По делото е
назначена и извършена и повторна тройна авто-техническа
експертиза в състав инж. Ж.Г., инж. О.Д. и инж. М.М.
и тримата авто-експерти към ОС-Русе. Съгласно
заключението на тази експертиза скоростта на движение преди удара на л.а. „ВМW” е 107,3км/ч, а скоростта на движение на автомобил „Опел Астра“ е била 83,9км/ч.
И тези експерти са категорични, че
мястото на удара е станало в лентата за движение на л.а. „ВМW” поради навлизането на автомобила
управляван от подс.Ц. в лентата за насрещно движение.
От техническа гледна точка, причината за произшествието според тези експерти е
навлизането на л.а. „Опел Астра“ в лентата за
насрещно движение.
Технически
правилни са били действията на водачите при управление на автомобилите на
пътното платно в лентите си за движение и в границите на допустимата скорост за
движение преди самото ПТП. Подс.Ц. – водач на л.а.
„Опел Астра”, е имал техническа възможност да
предотврати произшествието при контролиране движението на автомобила в
границите на лентата си за движение.
Така
изготвените заключения по назначените съдебни авто-технически
експертизи са обосновани и правилни, тъй като кореспондират с обективните
находки намерени на местопроизшествието, установените поражения по автомобилите
и свидетелските показания по делото. Единствените различия между двете
заключения се отнасят само до скоростите на движение на двете превозни средства
преди момента на удара. Скоростта на движение има значение за подсъдимия
относно преценката дали е налице превишение на
допустимата скорост, но е видно от втората експертиза, че не е налице.
Скоростта на л.а. „ВМW”
има значение за преценка възможно съпричиняване на
престъпния резултат. Движението с превишена скорост следва да се приеме, че
допринася за настъпване на обществено-опасните последици и то в пряка причинна
връзка. Това е така защото става въпрос за челен удар и скоростта на движение и
на двата автомобила е от съществено значение, пряко влияещо на силата на удара.
По-малка скорост, по-слаб удар, по-малки наранявания. По-голяма скорост,
по-силен удар, по-съществени наранявания.
Назначена и
извършена е съдебно-оценителна експертиза, съгласно заключението на която,
стойността на причинените имуществени вреди на лек автомобил марка „Опел” модел
„Астра” с рег.№ВР****АМ
настъпили следствие на ПТП са в размер на 1020,00 лева (хиляда и двадесет
лева).
Стойността на
причинените имуществени вреди на лек автомобил марка „BMW” модел „530Д” с рег.№ЕН****ВТ
настъпили вследствие на ПТП са в размер на 14240,00 лева (четиринадесет хиляди
двеста и четиридесет лева).
На фона на обсъдените по-горе доказателства
и приетата фактическа обстановка се налага извода, че с деянието си подс. В.А.Ц. е нарушил следните правила за движение по
пътищата:
- чл.16 ал.1
т.1 от ЗДвП – „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти
– да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне“.
- чл.20 ал.1
от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”.
От обективна
страна Подс.Ц. е управлявал автомобила като е боравел
с лостовете и системите за привеждане в работен режим на автомобила и се е
движел с разрешената от закона скорост по тази категория пътища. Причината за
настъпилия вредоносен резултат е единствено и само нарушенията на чл.16 ал.1
т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Тези разпоредби от специалния закон изискват
от водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с уредите за
управление на превозното средство по начин осигуряващ правомерното му движение.
Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно
нарушение на правилата за движение. Освен това е забранено да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.
Установява
се, че основната причина за настъпване
на пътното произшествие е загубата на
контрол върху превозното средство от страна на подс.
Ц. и навлизане в лентата за насрещно движение. Тази загуба е следствие на моментно разсейване и уплаха, която е
повлияла на реакциите на водача и стои в причинна връзка с настъпилото ПТП,
т.е. налице е причинна връзка между нарушените правила за движение и настъпилия
съставомерен резултат-смъртта на пострадалия З. С. и
причинените телесни увреждания на другите пострадали.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, по непредпазливост. Подсъдимият е могъл и
е бил длъжен да предвиди, че разсейването от пътната обстановка е в нарушение
на правилата на чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП. На първо място е
необходимо да се подчертае, че нарушението на правилата за движение е
непредпазливо. Характерът на това нарушение – навлизането в насрещната лента за
движение при насрещно движещ се автомобил сочи за непредпазливост защото приемането
на противното би означавало, че подсъдимия умишлено е предизвикал насрещен
удар. За да стане ясно е необходимо да се даде пример. Ако подсъдимия се движи
със съществено превишена скорост и в резултат на това изгуби управлението ще е
налице умишлено нарушение на правилата за движение, довело до извършване на
непредпазливо престъпление. Ако подсъдимия управлява със значително количество
алкохол и в резултат на забавени реакции загуби контрол ще е налице умишлено
нарушение на правилата за движение, довело до извършване на непредпазливо
престъпление. Ако подсъдимия умишлено отнеме предимство/със съзнанието, че ще
избегне ПТП/ ще е налице умишлено нарушение на правилата за движение, довело до
извършване на непредпазливо престъпление. Тези примери показват т.н. престъпна самонадеяност-нарушаваш
правилата, знаеш че създаваш риск за ПТП, но си уверен, че няма да настъпи. Коренно
различен е настоящия казус. При него нарушението на правилата за движение несъмнено
е непредпазливо защото самото нарушение пряко води до челен сблъсък, което
както се посочи по-горе би означавало/ако се приеме умишлено нарушение на
правилата за движение/ да се приеме, че подсъдимия е целял да предизвика ПТП. В
тази връзка непредпазливостта е несъзнавана по смисъла на чл.11ал.3 от НК - деецът
не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Освен горното
при преценка отговорността на подсъдимия настоящия състав напълно приема
констатацията на прокурора, че деянието е извършено поради разсейване и уплаха.
В тази връзка е необходима да се обърне внимание на показанията на св.А.А./пасажер в автомобила,
управляван от пострадалия З. С.С./ , който на
л.69 от досъдебното производство посочва – „Пред нас имаше товарен автомобил –
ТИР влекач с ремарке. Изпреварихме го и се прибрахме в нашата лента за
движение. В този момент срещу нас се появиха светлини в нашата лента. Последва
удар.“ Тези показания пряко кореспондират с показанията на св.И.И. –л.79, в които се посочва:“Докато наближих камиона ме
застигна една кола, която явно бързаше. Караше в средата, като беше близо до
мен. Тази кола не можа да ме изпревари, тъй като имаше доста движение отсреща.
Когато започнахме спускането погледнах напред и видях три чифта фарове, затова
реших да броя и след като се разминем с тези три автомобила да изпреваря
камиона. След това се разминахме с два от насрещните автомобили и в този момент
колата зад мен предприе изпреварване. Докато колата ме изпреварваше успях да
видя, че е БМВ. Аз се изненадах какви ги върши водача на този автомобил, но
намалих за да му дам място да се вмъкне между мен и камиона. В този момент
разстоянието между мен и камиона беше около 15 метра. Шофьора на БМВ-то, обаче
не се вмъкна между нас, а продължи да кара с висока скорост, като се опитваше
да изпревари и камиона. В този момент разбрах, че нещо лошо ще се случи и
намалих още повече, като отбих в дясно, за да спра. В този момент видях, че и
камиона спира, но не съм обърнал внимание дали и той вдясно или остана в
лентата си. Малко преди да спра видях напред, че хвърчат разни неща и се вдига
пара.“ Само следва да се добави, че по-напред в показанията си св.И. посочва,
че се е движил с около 90км.ч.
От
съпоставката на показанията на тези двама свидетели се налагат следните изводи:
1. По делото
е имало и други очевидци и това са били лицата в ТИР-а изпреварен от З. С.С., но те поради грешка/най-вероятно/ на полицейския екип
са освободени да си тръгнат, защото са посочили, че не са свидетели/виж показанията
на св.Д.П./. Другият вариант е спрелия товарен автомобил/посочен от св.И./ да е
напуснал местопроизшествието преди пристигане на полицейския екип и след това
други два товарни автомобила да са спрели там. Тази констатация се посочва,
защото ако не бяха показанията на св.И. казуса трудно щеше да се изясни
обективно.;
2. Шофирането
на пострадалия З.С.С. непосредствено преди
произшествието е било толкова рисково, че св. И.И. не
само е предусетил настъпването на ПТП, но е предприел отбиване в страни с оглед
безопасност и то още преди настъпването на ПТП. Преди това този свидетел се е
опитал да се съобрази с рисковото управление на автомобила от пострадалия, като
е намалил, за да му даде възможност да се прибере в своето платно за движение.
Движещият се пред св.И. камион също е намалил най-вероятно с желание да се съобрази
с агресивното шофиране на пострадалия. До този извод се стига при съобразяване
на това, че св.И. посочва, че камиона е предприел спиране още преди
настъпването на ПТП. Последното е станало толкова бързо/виж показанията на св.А. – „З. не е натискал спирачките защото нямаше
никакво време за реакция/, че няма как да се приеме, че спирането е
предприето заради настъпилото ПТП. Очевидно спирането на камиона е било
продиктувано от неразумното шофиране на пострадалия непосредствено преди сблъсъка.;
3.
Констатираните разсейване и уплаха на подсъдимия очевидно са причинена от
поведението на насрещно движещият се автомобил БВМ, управляван от пострадалия З.С.С.. В показанията на св.А.А./пасажер
в автомобила, управляван от пострадалия З. С.С./ ясно
се посочва, че веднага след/рисковото според св.И./ изпреварване от С. на ТИР-а,
автомобила на подсъдимия е навлязъл в платното за движение на автомобила марка
„БМВ“. Тук само е необходимо да се добави и това, че движението е било по тъмно
и с включени фарове, което допълнително усложнява ситуацията за подсъдимия.
Това е така защото до последния момент преди сблъсъка автомобила на пострадалия
очевидно се е движел в платното на подсъдимия/защото
е изпреварвал камиона/ срещу него естествено с включени фарове.
Горните
констатации не изключват вината на подсъдимия защото, както посочват експертите
ако той е управлявал автомобила в своето платно за движение не е щяло да
настъпи ПТП. Освен това рисковото изпреварване на автомобила БМВ е следвало да
бъде съобразено от пострадалия своевременно със съответните адекватни реакции. Горните
констатации, обаче съществено влияят на отговорността на подсъдимия защото
сочат за наличие на съществено съпричиняване на
резултата от страна на пострадалия. Това следва да се отчете както при
определяне на наказанието, така и при прилагането на чл.66 от НК.
На фона на
горното подсъдимия следва да бъде признат за виновен в това, че на 28.02.2015г.
на път І-3 гр.Бяла – гр.Ботевград, км.72+500, местността „Шумата“ между
разклона за гр.Славяново и разклона за гр.Плевен, на територията на обл.Плевен, при управление на МПС – лек автомобил марка
„Опел” модел „Астра” с рег.№ВР****АМ,
нарушил правилата за движение по пътищата: чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – „На пътното
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и чл.20 ал.1
от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”, като с деянието си по непредпазливост причинил
смъртта на З. С.С. *** и телесни повреди на повече от
едно лице, а именно: На И.М.А. *** – причинил тежка телесна повреда изразяваща
се в практическа слепота с лявото око и на на А.Г.А. ***
– причинил две средни телесни повреди както следва: разстройство на здравето,
временно опасно за живота и счупване на дясна ключица, довело до трайно
затруднение на движенията на горен десен крайник, поради което и на основание
чл.343 ал.4 вр. ал.3 предл.2,
б.„б”, предл.1, вр. с ал.1,
вр. чл.342 ал.1 предл.3, вр. чл.2 ал.1 от НК му се наложи наказание.
Предвиденото
наказание към момента на деянието е от три до десет години лишаване от свобода.
В този диапазон следва да се отчетат смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи такива могат да се приемат доброто процесуално
поведение извън процедурата по Глава ХХVІІ от НПК и изразеното искрено
съжаление за станалото. Най-съществените смекчаващи вината обстоятелства са на
първо място наличното съществено съпричиняване от
страна на водача на насрещно движещото се МПС -
марка „BMW”
модел „530Д” с рег.№ЕН****ВТ защото е видно от експертизата, че се е движил с
превишена скорост над ограничението – 17 км/ч. Относно съпричиняването
се изложиха мотиви по-горе и изводът е, че то е толкова ярко, че следва да се
отчете съществено при определяне на наказанието. На второ място съществено
смекчаващо вината обстоятелство е това, че самото нарушение на правилата за
движение е непредпазливо. В тази насока в обвинителния акт/което се приема и от
настоящия съд/ е посочено, че деянието е
извършено „поради моментно разсейване
и уплаха“. По-горе се посочи защо са
настъпили – поради агресивното и неразумно шофиране на насрещно движещият се
автомобил на пострадалия. Следва да се отбележи, че този факт е съществен
както за обществената, така и особено за личната превенция по смисъла на чл.36
от НК. Не се установява по делото подсъдимия да е шофирал по начин нарушаващ
правилата/преди нарушаването им с навлизането в насрещната лента/, но
моментното разсейване и уплаха е довело до настъпване на тежкия резултат. Единственото
отегчаващо вината обстоятелство е характеристиката на подсъдимия като водач на
МПС, която може да му се направи на база данните за наложени глоби и влезли в
сила наказателни постановления за нарушения на ЗДП. Видно е обаче от друга
страна, че в крайна сметка контролните му точки са в пълен размер. При това
съотношение на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът приема, че
наказанието следва да се наложи към минимума, а именно четири години лишаване
от свобода. Това наказание ще изпълни целите на чл.36 от НК и няма да е в
противоречие, включително и с обществената превенция. Вярно е, че видно от
увеличението на санкционните части на редица текстове от НК, относно
престъпления по транспорта, политиката на законодателя е да се санкционират
по-тежко лицата, извършили такива престъпления. Тази политика, обаче е насочена
към агресивните и неразумни водачи МПС, а не към тези, които са поставени в
стресова ситуация от агресивното управление на МПС на други водачи. Освен това в
случая, както се посочи по-горе не става въпроса за умишлено нарушаване на
правилата и в този смисъл няма да се накърни обществената превенция.
Във връзка с
процедурата по Глава ХХVІІ от НПК на основание чл.58а от НК вр.
чл.373 ал.2 от НПК следва да се намали така определеното наказание лишаване от
свобода в размер на четири години с една трета/с 16 месеца/ до размера на две години и осем месеца лишаване от
свобода.
Наложеното наказание на основание чл.66 от НК следва
да се отложи по отношение на изтърпяването с пет години изпитателен срок по следните съображения:
Както е видно чл.66 от НК размества важността на
критериите за определяне на наказанието по чл.36 от НК, където на първо място и
основно е обществената превенция. В чл.66 от НК се посочва, че се прилага ако
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. От посочените
смекчаващи вината обстоятелства относно начина на извършване на деянието поради
моментно разсейване и уплаха и наличие на съпричиняване
и непредпазливото нарушаване на нормите на ЗДП се налага извода, че ефективното
наказание би надхвърлило необходимото за постигане поправителния ефект върху
подсъдимия. Всъщност в случая поправителния ефект следва да е насочен към това
водачът на МПС да шофира винаги с необходимата концентрация и да е готов във
всеки момент да се съобрази и с неразумно шофиращите други участници в
движението. На този фон наложеното наказание лишаване от свобода с посочения
изпитателен срок ще постигне целите на наказанието, въпреки тежките последици
от деянието.
На основание
чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 вр.
чл.49 ал.2 от НК следва да се постанови лишаване на подсъдимия В.А.Ц. от право да управлява моторно превозно средство за
срок от четири години. Диапазона на
това наказание варира при всеки отделен случай, като съгласно чл.49 ал.2 от НК
максималния срок в настоящия казус е 2 години и 8 месеца +3 години т.е. 5
години и осем месеца. При тази горна граница настоящия състав, като отчита
размера на наложеното наказание лишаване от свобода и факта, че подсъдимия по
непредпазливост е нарушил правилата за движение, а не умишлено приема за
справедливо определяне на четири години
лишаване от право да се управлява МПС. Само е необходимо да се посочи, че
при определяне на това наказание не се спазва принципа за преценка на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства самостоятелно – само относно това
наказание. Преценката на кумулативните наказания се прави комплексно с размера на наказанието
лишаване от свобода. Това означава, че размера на тези наказания се определя
освен самостоятелно през призмата на чл.54 от НК още и през общата призма на
всички налагани наказания. Това е логиката заложена от законодателя в чл.49
ал.1 и 2 от НК – размера на наказанието лишаване от права е поставен в
зависимост от това какво наказание и в какъв размер се налага.
На основание
чл.301 ал.1 т.11 вр. чл.111 ал.1 от НПК веществените
доказателства: лек автомобил „BMW ” с рег.№ЕН****ВТ и лек автомобил „Опел Астра”
с рег.№ВР****АМ, на съхранение в Пътна полиция при ОД
на МВР-Плевен (КАТ-Плевен), след влизане на присъдата в сила следва да бъдат
върнати на лицата, от които са иззети.
Следва на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК
подсъдимия В.А.Ц. да заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен
разноските по делото в размер на 1889,29 лева, както и разноски в полза на ПОС
в размер на 260лв и разноски в полза на частния обвинител С.В.С. в размер на
400лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: