Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        №

                                             гр. Сливница, 17.10.2022 г.

 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 149 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК от А.А.Б., с ЕГН ********** и адрес *** срещу  П.Н.П., с ЕГН **********, с адрес ***, с който ищцата моли да бъде признато за установено, че не съществува вземането на ответника за сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща задължение по запис на заповед от 15.02.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2012 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 200 лева - разноски по делото за държавна такса и сумата 1950 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба е отразено, че по заявление на ответника срещу ищцата били издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4911/2012 г. по описа на СРС, с които ищцата е осъдена да заплати на заявителя процесните суми. Посочено е, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20128380402444 по описа на ЧСИ М. Б., последното изпълнително действие по което, е било налагането на възбрана върху собствен на ищцата недвижим имот на 25.07.2012 г. Ищцата твърди, че след тази дата не са били извършвани изпълнителни действия, които да са довели до прекъсване на давността, и които да са били насочени към принудително удовлетворяване на вземането. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителният процес се е прекратил по право на 25.07.2014 г., тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Също така заявява, че от последното изпълнително действие на 25.07.2012 г., е започнала да тече нова давност за вземането, която е изтекла най - късно на 25.07.2017 г., който момент предхожда предявяването на иска. Счита, че следва намери приложение разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК като наложената възбрана следва да бъде вдигната служебно, а извършените след прекратяване на производството изпълнителни действия не са произвели целения от взискателя резултат и не могат да бъдат зачетени. При тези съображения за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска, с който със силата на присъдено нещо да бъде отречено съществуването на вземането на ищеца, поради погасяването му по давност. Претендира разноски.

            В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че предявеният иск е недопустим, а по същество го оспорва като неоснователен. Във връзка с твърдението за недопустимост ответникът изтъква, че в исковата молба е налице неяснота дали се твърди недължимост на вземането по изпълнителното дело или на вземането по записа на заповед. На следващо място ответникът счита, че искът е недопустим и поради липса на правен интерес за ищцата, тъй като оспорва вземане на ответника, което е установено с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение. Поддържа също така, че на 19.04.2013 г. ищцата е заплатила сумите, предмет на иска, за което е налице платежно нареждане. При тези съображения моли предяветният иск да бъде оставен без уважение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

От материалите по представеното копие на изп.д. № 2444/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б. се установява следното:

По силата на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.02.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 4911 / 2012 г. на СРС,  ищцата в качеството й на длъжник е осъдена да заплати на П.Н.П. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща задължение по запис на заповед от 15.02.2008 г., с падеж – на 08.03.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноските ва заповедното производство в общ размер на 2150 лева.

На 19.03.2012 г. по молба на взискателя П.П. е образувано изпълнително дело № 2444/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б..

Спрямо длъжника А.Б. по изпълнителното дело са предприети следните действия по принудително изпълнение:

На 11.04.2012 г. е наложен запор върху банковата сметка на ищцата в „ОББ“ АД;

На 21.04.2012 г. е наложен запор върху банковата сметка на ищцата в „Юробанк И Еф Джи България“ АД;

На 07.05.2012 г. е вписана възбрана върху собствения на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент 19 с идентификатор 68134.4360.476.9.19 по КК на гр. София, намираще в район Люлин, ул. „604“, бл. 605, вх. А-1, ет.7, ап.19. Възбраната е била заличена на 30.04.2013 г.

На 02.08.2012 г. е вписана възбрана върху собствения на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент № 30, намиращ се в гр. ……………, която е била заличена на 17.04.2013 г.

От платежно нареждане от 19.04.2013 г. е видно, че по изпълнителното дело по сметка на адв. К.К., процесуален представител на взискателя П.П., е преведена сумата от 20 000 лева и като основание за плащането е посочено изп.д. № 2444/2012 г.

В издадена от ищцата разписка от 14.05.2013 г. е отразено, че й е върната сумата от 2400 лева, представляваща надвзета част от платената по изпълнителното дело сума от 20 000 лева, които страните са приели, че платената сума следва да е в размер на 17 950 лева.

На 04.02.2020 г. на ЧСИ М. Б. се установява, че изп.д. № 2444/2012 г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

За да бъде уважен предявеният иск, трябва да са налице следните елементи от фактическия състав на цитираната норма: 1. да съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул срещу ищеца; 2. да е образувано изпълнително дело от кредитора срещу длъжника; 3. да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането.

В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

В случая, пред вид датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, релевантните факти - съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК - за заявеното несъществуване на правото на принудително изпълнение, следва да са настъпили след 16.02.2012 г. Ищцата се е позовала на липса на предприети изпълнителни действия.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Дори и да не е издадено постановление от съдебния изпълнител, изпълнителното производство се счита за прекратено по силата на закона.

Безспорно е, че изпълнителното производство е образувано на 03.04.2012 г., както и че са предприемани различни изпълнителни действия, като последното е на 02.08.2012 г. (налагането на възбрана върху недвижим имот на ищцата в гр. Мадан).  На 19.04.2013 г. дължимите суми по изпълнителното дело са преведени по сметка на процесуалния представител на взискателя и като основание за превода е посочено изп.д. № 2444/2012 г. Изводът, че преведената сума е за погасяване на дълга се подкрепя и от представената по делото и неоспорена от ищцата разписка 14.05.2013 г., в която липсва възражение от страна на ответника в смисъл, че плащането на дълга е на друго основание, поради което съдът приема, че то е именно по образуваното от отв. П. изп.д. № 2444/2012 г. и съответно е налице потвърждение на връщането на надвнесена сума от страна на ищцата. При това положение дългът е бил погасен с извършеното на 19.04.2013 г. плащане от длъжника. Тъй като взискателят е бил удовлетворен след получаване на заплатената сума, то същият с молба от 29.04.2013 г. е поискал вдигане на наложените на длъжника запори и възбрани. Последвало е вдигане и заличаване на наложените от съдебния изпълнител запори и възбрани по негово искане. Ето защо е без значение обстоятелството, че най-късно на 02.08.2014 г. изпълнителното производство е перемирало (прекратено по силата на закона) спрямо ищцата, защото са изтекли две години от последното изпълнително действие, тъй като в рамките на този срок дългът е бил погасен чрез плащането му. Следователно  искът се явява неоснователен.

При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 894,50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно  основание чл. 439, ал.1 ГПК, предявен от  А.А.Б., с ЕГН ********** и адрес ***, представлявана от адв. М. от САК, срещу П.Н.П., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. К. от МАК, за признаване за установено, че не съществува вземането на ответника за сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2012 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 200 лева и за сумата от 1950 лева, за които е издадена заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 16.02.2012 г. по  ч.гр.д. № 4911 /2012 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК А.А.Б., с ЕГН ********** и адрес ***, представлявана от адв. М. от САК да заплати на П.Н.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв. К. от МАК сумата от 894,50 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

Районен съдия: