Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1338 23.07. 2020 г
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав
в публично заседание на единадесети май
през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3964
по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП във вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Б.Г.Ш. ***,чрез адвокат И. ***
против Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 02-2400/31-2 от 12.11.2019г., издаден от ***на
Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, с който по отношение на Б.Г.Ш. е
определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по
мярка 214 „Агроекологични плащания/АЕП/”, ПРСР 2007-2013 г.,направление
„Традиционни практики за сезонна паша на животните/пасторализъм/ за кампания
2014г.,във връзка с подадено от Б.Г.Ш.
заявление за подпомагане с УИН16/200614/47888 в размер на 16 989,64
лева на основание чл. 5, §1,2 и 3, предл. първо от Регламент (ЕС) № 65/2011 г.
на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на
Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури
за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане
на развитието на селските райони,
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, като по същество съображенията са за
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон; при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила .
Поддържа се,че определеното в АУПДВ публично
задължение е обосновано с допусната техническа грешка от „Национален парк
Централен Балкан“/НПЦБ/,вследствие на което самият НПЦБ „коригирал“ тази грешка и се
установило,че оторозираната по заявлението на жалбоподателя с УИН16/200614/47888
сума за конкретното направление по мярка 214,се явява недължимо платена.С оглед
изложеното Ш. твърди,че директно е пристъпено към събиране на публично държавно
вземане ,без то да е установено с влязъл в сила ИАА ,както по основание,така и
по размер.Ето защо се поддържа нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК,като
административният орган не е изпълнил задължението си да установи всички факти
и обстоятелства,които са от значение за делото и да събере доказателства за
тях.Твърди се още,че са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните
правила,а именно на чл.26,чл.28,чл.34 от АПК.
Поддържа, че оспореният акт е немотивиран от
фактическа страна, тъй като не съдържа изявления за релевантни факти и
обстоятелства, обуславящи упражненото административно правомощие. Правото на
административния орган да издаде атакувания АУПДЗ било погасено по давност.
Направено е искане оспореният АУПДВ да
бъде отменен като незаконосъобразен, неправилен и необоснован.Претендират се
разноски по делото.Представя писмена защита.
Ответникът по жалбата – ***на Държавен фонд
„Земеделие”, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание
оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена.Представена по делото е писмена защита от процесуалния
представител на страната и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Пловдив,Първо
отделение,І състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните,
след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за
процесуално ДОПУСТИМА, подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК от
надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява следното.
Не е спорно между страните,че жалбоподателят Б.Г.Ш. ,в
качеството си на земеделски производител ,е подал заявление до Държавен фонд
Земеделие за подпомагане за 2014г. с уникален идентификационен № УИН
16/200614/47888/л.74 и сл./, като е кандидатствал по две направления - за
животни по мярка 214“АЕП“ - „опазване на застрашени от изчезване местни породи“
и за площи по мярка 214 „АЕП“ ,направление „Традиционни практики за сезонна
паша на животните /пасторализъм/“.
Видно от представените към жалбата доказателства на Б.Ш. е
издадено разрешително за паша № №**********,
в което е определен парковия участък, пасищния район, пасището и в него е
определен срок от 15.05.2014г. до 15.11.2014г. /л.10/.
Установява се още от ветеринарно-медицинско
свидетелство №-BG2014-043113/л.11-12/,че в този срок ,на 13.11.2014г.,съгласно
параметрите на разрешителното, жалбоподателят е придвижил всички животни от
определеното им място в Централен балкан до гр. Карлово.
При извършена
проверка от НПЦБ е съставен Констативен
протокол №********** /л.13/,в който е посочено, че
не са констатирани нарушения, както и че при слизането на животните всичко е
редовно, те са свалени, като са спазени всички изисквания.
С уведомително писмо, изходящ №02-160-6500/16262 от
15.10.2015г. /л.14 и сл./Б.Ш. е уведомен за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2014г.Жалбоподателят
е уведомен още, че това е последната
година от поетия от него общо петгодишен ангажимент, като е посочен и размерът
на подпомагането, което му е изплатено по мярка 214 и за двете направления. Сумата
по второто направление е в размер на 16989.64лв.Не е спорно,че така посочената
сума е изплатена на кандидата.
До Б.Ш. е изпратено писмо изх.№ 01-6500/7387 от 12.11.2018г. за
уведомяване на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФ „Земеделие” открива
производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане.
Посочено е, че производството се открива
,тъй като при извършването на административни проверки на подаденото заявление
за подпомагане за кампания 2014г. с УИН 16/200614/47888 е установено извършено
недължимо плащане на финансова помощ от страна на ДФ“Земеделие“-РА по мярка 214
„АЕП“ от ПРСР 2007-2013,по направление „Традиционни практики за сезонна паша на
животните /пасторализъм/“.
В писмото е посочено ,че
при извършване на административни проверки съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, във връзка с прилагане на
процедурата за редакция на въведени данни в „Системата за въвеждане на данни от
извършени през текущата година проверки от външни институции”(СВДВИ) по чл.68,
ал.5 от Наредба 11 от 06.04.2009 за условията и реда за прилагане на мярка 214
„Агроекологични плащания ” от ПРСР 2007-2013, по Заявлевие_с УИН:
16/200614/47888,е установено, че Ш. е спазил разпоредбите на чл. 21 от Закона за
защитените територии през кампания 2014. След извършване на всички
административни проверки по заявлението е оторизирана и изплатена сума в размер
на 16989.64 лева по направление „Традиционни практики за сезонна паша на
животните (пасторализъм)” с код АП49.
С писмо с вх. № 02-2400/31 от 20.01.2017 г.,
Национален парк „Централен Балкан“ информира ДФ“Земеделие“, че при въвеждането
на данни в ИСАК е допусната техническа грешка, като е въведена информация, че жалбоподателят е спазил разпоредбите на чл. 21 от Закона за
защитените територии през кампания 2014, а погрешно са въведени данни, че
същите не са спазени през кампания 2015 за направление „Традиционни практики за
сезонна паша на животните (пасторализъм)“ от мярка 10 „Агроекология и климат“
от ПРСР 2014-2020.
След извършване на извънредна редакция в ИСАК
техническият пропуск допуснат от Национален парк „Централен Балкан“ е
коригиран, като се установява, че сумата, която следва да се оторизира по
заявление с УИН: 16/200614/47888, за направление „Традиционни практики за
сезонна паша на животните (пасторализъм)”, дейност с код АП49, е в размер на
0.00 лв. ,в следствие на което изплатената сума в размер на 16989.64 лева се
явява недължимо платена по заявлението за кампания 2014 г. и се дължи нейното
връщане на ДФ“Земеделие“.
Видно е от известие за доставяне е ,че писмо изх.№ 01-6500/7387 от 12.11.2018г. е получено
от Б.Ш. на 29.11.2019г./л.50/
Последвало е издаването на оспорения в настоящото
производство АУПДВ изх. № 02-2400/31-2 от 12.11.2019г., издаден от ***на Държавен
фонд „Земеделие” – гр. София, с който по отношение на Б.Г.Ш. е определено
публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214
„Агроекологични плащания/АЕП/”, ПРСР 2007-2013 г.,направление „Традиционни
практики за сезонна паша на животните/пасторализъм/ за кампания 2014г.,във
връзка с подадено от Б.Г.Ш. заявление за
подпомагане с УИН16/200614/47888 в размер на 16 989,64 лева на основание чл. 5,
§1,2 и 3, предл. първо от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от
27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО)
№ 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол,
както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на
развитието на селските райони,
В съдебното производство е приобщена административната
преписка.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните
и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Съгласно чл.162, ал.2, т.8
от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми,
както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския
съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството,
Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с
тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен
акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз.
По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното
вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се
определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация.
Съгласно
разпоредбата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната Агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на Европейския съюз. По силата на чл.11а от ЗПЗП,
Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съгласно чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП,
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като
вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания. В чл. 20а, ал.1 и ал.2 от
ЗПЗП е регламентирано, че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”,
е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява.
По силата на чл.27, ал.3 и
ал. 5 и чл.20а от ЗПЗП във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК, в правомощията на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е да определя органът от ДФ
„Земеделие” – Разплащателна агенция, за издаването на АУПДВ по всички схеми и
мерки на Общата селскостопанска политика по чл. 1 от Наредба № 5/ 2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. Съответно съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП и чл. 11, ал.2 от
Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" Изпълнителният
директор на фонда може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на ЕС или от националното законодателство, на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 03-РД/ 715 от 27.06.2017г.,/л.107/ с която /по т.3 и
т.4 от заповедта/, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е
делегирал на ***на ДФ „Земеделие” П.Д.С. правомощията да издава и подписва
Актове за установяване на публични държавни вземания, както и да издава и
подписва писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ, по всички
схеми и мерки по директните плащания по чл. 1 от Наредба № 5/27.02.2009г., в
т.ч. за агроекологичните плащания /чл.1, т.10 от Наредба № 5/ 27.02.2009г./.
В случая оспореният АУПДВ е подписан от П.С., като от
фактическа страна по делото не е спорно, че към датата на издаване на Акт за
установяване на публично държавно вземане изх. № 02–2400/ 31.-2 от 12.11.2019г.
П.С.е заемала длъжността ***на Държавен фонд „Земеделие”. Следователно
обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган /***на ДФ „Земеделие”
П.С../, при упражняване и в рамките на надлежно определените му със Заповед №
03-РД/ 715 от 27.06.2017г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” правомощия.
Оспореният АУПДВ е
обективиран в писмена форма като съдържа правни основания за издаването му..
От правна страна актът се
основава на разпоредбите на чл. 27, ал.3 ,ал.5 и ал.7 от ЗПЗП вр. чл. 162,
ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, на чл. 5, §1,2 и 3, предл. първо от Регламент (ЕС) №
65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за
прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането
на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за
подпомагане на развитието на селските райони,
По отношение наличието на
мотиви /фактически основания/на оспорения акт, спазването на материалноправните
разпоредби и процедурата при неговото издаване, съдът съобрази следното:
Относно твърденията в
жалбата ,че фактическите основания за издаване на акта са неясни ,а оттук и
липсата на мотивираност на акта.
Тези доводи на
жалбоподателят се споделят и от съда.Налице е немотивираност на АУПДВ
като не се твърди и няма данни за неправомерно поведение от страна на адресата
на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде
осъществено плащане на парични средства за подпомагане и не може да се приеме,
че е налице недължимо плащане по отношение на него, респ. основание за възстановяване
на същите. Горното представлява съществено нарушение на изискването за
форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Волята на административния орган
не е ясна и от документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на оспорения
АУПДВ.
В съответствие с ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица
или органи/, при което е възможно позоваване на извършени справки, проверки,
административни актове и други, представляващи в съвкупност фактически
основания. В конкретния случай такова позоваване липсва.Административният акт
съдържа единствено правни основания, а фактически основания досежно
неправомерно поведение на адреса липсват. Дали фактическите и правните
основания се потвърждават от данните в преписката (обоснованост) и дали
правните основания съответстват на фактическите - стои в преценката за
законосъобразност на акта,като при липса на изложени фактически основания,прави
невъзможна тази проверка.
От изложените фактически основания
в оспорения АУПДВ се установява,че при
извършване на административни проверки съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, във връзка с прилагане на
процедурата за редакция на въведени данни в „Системата за въвеждане на данни от
извършени през текущата година проверки от външни институции”(СВДВИ) по чл.68,
ал.5 от Наредба 11 от 06.04.2009 за условията и реда за прилагане на мярка 214
„Агроекологични плащания ” от ПРСР 2007-2013, по Заявление_с УИН:
16/200614/47888,е установено, че Ш. е
спазил разпоредбите на чл. 21 от Закона за защитените територии през
кампания 2014. След извършване на всички административни проверки по
заявлението е оторизирана и изплатена сума в размер на 16989.64 лева по
направление „Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)”
с код АП49.Или,може да се направи извод,че Ш. е спазил изискванията на чл.21
от Закона за защитените територии през
кампания 2014. Едва след извършване на
извънредна редакция в ИСАК техническият пропуск допуснат от Национален парк
„Централен Балкан“ е коригиран, като се установява, че сумата, която следва да
се оторизира по заявление с УИН: 16/200614/47888, за
направление „Традиционни практики за сезонна паша на животните
(пасторализъм)”, дейност с код АП49, е в размер на 0.00 лв. ,вследствие на
което изплатената сума в размер на 16989.64 лева се явява недължимо платена по
заявлението за кампания 2014 г. и се дължи нейното връщане на ДФ“Земеделие“.
Съдът констатира,че е налице
и нарушение на административнопроизводствените правила, съответно нарушение на
чл.35 и чл.37 от АПК,като административният орган не е установил всички факти и
обстоятелства,които са от значение и не
е събрал доказателства за това.Видно е,че Ш.
има издадено разрешение за паша от Дирекция на НПЦБ,в което му е
определен парковия участък,пасищния район,пасището,има ветеринарно-медицинско
свидетелство за придвижване на животните
от определеното място в Централен Балкан до гр.Карлово,а освен това и
при извършена проверка,обективирана в КП № ********** от Дирекция „НП Централен
балкан“ не се установени нарушения.
АУПДВ е постановен и в
противоречие с материалноправните норми по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.
68, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на
мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г., Държавен фонд "Земеделие"
- Разплащателна агенция, създава и поддържа електронна система, в която
контролиращите лица, Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в
животновъдството и дирекциите на национални паркове "Рила",
"Пирин" и "Централен Балкан" въвеждат данни за извършените
през текущата година проверки. Контролиращите лица въвеждат данни за
състоянието на парцелите към последната дата за подаване на заявление за
подпомагане за съответната година съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009
г. за условията за реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания.
Според ал. 2, т. 1 на чл. 68
от Наредбата, данните по ал. 1 се въвеждат в Системата за въвеждане на данни от
външни институции (СВДВИ) в следните срокове: в срок до 30 октомври на
годината, за която се отнасят - за контролиращите лица;
Ал. 3 на чл. 68 от Наредбата
гласи, че контролиращите лица, Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в
животновъдството и дирекциите на национални паркове "Рила",
"Пирин" и "Централен Балкан" изпращат в Министерството на
земеделието и храните заверена разпечатка на въведените в електронната система
данни в седемдневен срок от изтичане на срока по ал. 2.
Съгласно чл. 68, ал. 5, т.
1, б. "а" от Наредбата, при установяване на допуснати технически
грешки от страна на външните институции отстраняването им се извършва в следния
ред: външната институция, допуснала техническата грешка, попълва
"Заявление за редакция на въведени данни в СВДВИ" по образец и го
изпраща до МЗХ в следните срокове: до 31 декември на текущата година – за
контролиращите лица. Според т. 2 Министерството на земеделието и храните
одобрява или отхвърля постъпилите заявления, като одобрените заявления изпраща
до ДФЗ – РА. А т. 3 гласи, че Държавен фонд "Земеделие" –
Разплащателна агенция, предприема необходимите действия с оглед извършване на
одобрените от МЗХ корекции.
Възстановяването на
недължими плащания е уредено в чл. 5 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията
от 27 януари 2011 година, както и в чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на
Комисията от 30 ноември 2009 година.
В чл. 5 §1 от Регламент (ЕС)
№ 65/2011 е посочено, че в случай на извършване на недължимо плащане,
бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно
параграф 2. Съгласно § 3 от същата разпоредба, задължението за възстановяване,
посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка
на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за
бенефициера. Когато грешката обаче се отнася до фактически елементи, свързани с
изчисляването на въпросното плащане, първа алинея се прилага, само ако
решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането.
Безспорно в настоящия случай
е налице грешка на Национален парк „Централен Балкан“ при въвеждане на данни в
ИСАК ,като тази грешка е намерила отражение при издаване на Уведомително писмо
изх.№ 02-260-6500/16262 от 15.10.2015 г., касаеща размера на оторизираната
субсидия за подпомагане по мярка 214 "АЕП" за кампания 2014 г. За да
се приложи обаче изключението по §3 на чл. 5 от Регламент (ЕС) № 65/2011, т.е. за да отпадне задължението на
бенефециера/земеделския производител за възстановяване на недължимо извършеното
плащане (в случая плащането на сумата от 16989,64 лева ), следва за последния
грешката да не е била очевидна респ. да не е можело да бъде установена по
разумен път от земеделския производител. В конкретния случай именно тази
кумулативно изискуема предпоставка по §3 на чл. 5 от Регламент (ЕС) №
65/2011, е налице. Видно е,че Ш. е спазил разпоредбите на чл. 21 от Закона за
защитените територии през кампания 2014.Не става ясно и коя от забраните по
чл.21 от Закона за защитените територии е била нарушена от жалбоподателя/ако
въобще е нарушена/
При така изложеното
оспорения АУПДВ/ изх. № 02-2400/31-2 от 12.11.2019г., издаден от ***на Държавен
фонд „Земеделие” – гр. София се явява незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен.
За пълнота на изложението и
по отношение на доводите в жалбата за изтекла погасителна давност,следва да се
посочи,че същите са изцяло неоснователни.
Погасителната давност за
публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. За
публичните задължения в ДОПК е предвиден петгодишен давностен срок, който
започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината през която е
следвало да се плати задължението, освен ако в закон не е предвиден по-кратък
срок. Съдът е приел, че в конкретния случай срокът е започнал да тече от
01.01.2014 г., тъй като заявлението за подпомагане е следвало да бъде подадено
до края на 2013 г. Според съда за периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2019 г. за
административния орган съществува възможност да започне процедура по издаване
на административен акт за установяване и събиране на вземането, с която
процедура спира да тече и се прекъсва с издаването на акта - чл. 172, ал. 1 и
ал. 2 ДОПК. В случая АУПДВ е издаден на 01.06.2018 г. в рамките на 5 - годишния
давностен срок.
При този изход на спора разноски следва да бъдат
присъдени на жалбоподателя в размер на 1010 лева -10 лева за заплатена държавна такса
и 1000 лева адвокатско
Водим от гореизложеното ,Административен съд
Пловдив,Първо отделение,I състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ изх. № 02-2400/31-2 от 12.11.2019г., издаден от ***на Държавен фонд
„Земеделие” – гр. София
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"-ГР.София да
заплати на Б.Г.Ш. ***,чрез адвокат И. *** разноски по делото в размер на
1010/хиляда и десет/лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: