Определение по дело №98/2020 на Административен съд - Велико Търново

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 64

 

град Велико Търново, 18.02.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов

 

при секретаря………………и в присъствието на прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно дело №98 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на директора на ТП на НОИ – В. Търново срещу Решение №5/27.01.2020г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, с което решение е оставена без уважение жалбата на директора на ТП на НОИ – В. Търново срещу Протокол с изх. №ПО04000419088544-073-001/19.12.2019г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП – В. Търново. В подадената жалба се твърди, че в обжалваното решение решаващия орган незаконосъобразно е приел, че липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 3, ал. 13 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите, отменена/ДВ бр. 1/2020г./ по отношение на заличаването на данни по декларации обр. 1, подадени от осигурителя „Бойчев груп“ ЕООД. Жалбоподателят твърди, че са налице влезли в сила задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на данни, подадени с декларация обр. 1 за лицата по чл. 4, ал., ал.  1, 3, 5, 7, 9 и 10 от КСО за осигурителя „Бойчев груп“ ЕООД за периодите месеци 01.2012г. и 02.2012г., които следва да бъдат изпълнени. Аргументите на приходните органи,         че за тези периоди/месеци 01.2012г. и 02.2012г./ е налице влязъл в сила ревизионен акт, издаден в производство по реда на чл. 108 и сл. от ДОПК, с който са определени задължения за осигурителни вноски на посоченото дружество като осигурител, не е основание да не се изпълни процедурата по посочената наредба. Изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за образуване на производство по реда на чл. 134 от ДОПК не се отнася за осигурителни вноски според жалбоподателя, а и не може да се противопостави на изпълнение на нормативни изисквания и да доведе до права за трети лица от тяхно недобросъвестно поведение. Моли съда да отмени обжалваното решение.

 

Съдът намира така подадената жалба за процесуално недопустима за разглеждане по същество по следните съображения:  

Видно от представените по делото писмени доказателства с писмо изх. №1015-04-239#3/03.12.2019г. ТП на НОИ В. Търново е поискало на основание чл. 3, ал. 13 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. /отм./ да бъдат заличени данните, подадени от осигурителя „Бойчев груп“ ЕООД с ЕИК ********* за периодите месеци 01.2012г. – 02.2012г. с общ брой записи Декларация Образец-1 от 33 броя. Във връзка с така подаденото искане е бил издаден Протокол №ПО-04000419088554-073-001/19.12.2019г. на старши инспектор по приходите в ТД на НАП – В. Търново, който обективира извършена проверка при която са направени констатации, че по отношение на процесните периоди месеци 01.2012г. и 02.20102г. за осигурителя „Бойчев груп“ ЕООД е налице издаден ревизионен акт/РА/ №Р-041400670091001/21.10.2014г. на ТД на НАП – В. Търново, поправен с РА за поправка на РА №П-04000414067469-003-001/12.12.2014г., с който са определени задължения за осигурителни вноски за здравно осигуряване за осигурител; задължения към фондовете на ДОО за осигурител и задължения за универсален пенсионен фонд за осигурител, включващи посочените периоди. РА не е обжалван и е влязъл в сила. Органът по приходите е приел, че при това положение не може да бъдат обработвани приложените 33 броя заличаващи Декларации Образец-1 за периодите месеци 01.2012г. и 02.2012г.

На 13.01.2020г. от директорът на ТП на НОИ – В. Търново е подадена жалба до директора на ТД на НАП – В. Търново, заведена с вх. №908/13.01.2020г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, с която е поискано отмяна на издадения протокол на инспектор по приходите и постановяване на заличаване на данните декларации Образец-1 за 19 броя лица по подадени данни от осигурителя „Бойчев груп“ ЕООД.

В жалбата са изложени подробни съображения относно характера на производството по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба Н-8/отм./, както и са оспорени констатациите в съставения протокол на органите по приходите по съображения, покриващи се с тези в жалбата до съда.

Така подадената жалба е разгледана от директора на ТД на НАП – В. Търново, който с обжалваното Решение №5/27.01.2020г. е оставил без уважение жалбата и е потвърдил обжалвания Протокол №ПО-04000419088554-073-001/19.12.2019г. на старши инспектор по приходите в ТД на НАП – В. Търново.

В решението на директора на ТД на НАП – В. Търново са изложени съображения относно установените в хода на извършената проверка по декларираните данни на осигурителя обстоятелства, наличието на издаден и влязъл в сила РА за периодите, за които се претендиране извършване на корекции за декларирани данни от осигурителя, както и съображения досежно обстоятелството, че подобна корекция може да бъде извършена само по реда и на основанията посочени в разпоредбите на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК.

Решаващият орган е мотивирал отказа си с изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 134, ал. 3 от ДОПК. Съгласно този текст не се образува производство по установяване на задължение за данъци по този кодекс, когато са изтекли пет години от изтичане на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Позовал се е на константна практика на ВАС, съгласно която разпоредба на чл. 109, ал. 1 от ДОПК е приложила и по отношение на задълженията за установяване на осигурителни вноски. Поради това е приел за неоснователно направеното искане и като резултат е постановил оставяне без уважение на жалбата на директора на ТП на НОИ.

Видно от съдържанието на оспорваното решение и твърденията в жалбата, противоречие между страните по отношение на установените в хода на административното производство факти няма.

Налице е било подадено искане по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/отм./ от ТП на НОИ до ТД на НАП за заличаване на декларирани данни в декларации Образец 1 подадени от осигурител, в изпълнение на влязло в сила задължително предписание по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Декларираните данни от осигурителя обаче се отнасят за периоди, за които осигурителят дължи осигурителни вноски, определени с влязъл в сила РА. Исканата корекция по реда на чл. 3 от Наредба Н-8 /отм./, не може да бъде извършена без да бъдат коригирани съответно декларираните данни за осигурителя и въведените в облог задължения за осигурителни вноски за ревизираните периоди месеци 01.2012г. и 02.2012г.

В този смисъл правилен е изводът в обжалваното решение на директора на ТД на НАП – В. Търново, че по отправеното искане може да бъде процедирано единствено по реда на чл. 134 от ДОПК тогава, когато са установени наличието на обстоятелствата, посочени в чл. 133, ал. 2 от ДОПК и не са изтекли преклузивните срокове, посочени в чл. 134, ал. 3 от ДОПК, която препраща към чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Няма спор в съдебната практика, че последната разпоредба се прилага, както по отношение на задължения за данъци, така и за задължения за осигурителни вноски, независимо от непрецизната законова редакция.

В случая обаче, след като подаденото от ТП на НОИ – В. Търново искане е касаело образуване на производство по реда на чл. 134 от ДОПК, компетентен да се произнесе по подаденото искане, направено с писмо изх. №1015-04-239#1/03.12.2019г., е бил не орган по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, а този по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, а именно директора на ТД на НАП – В. Търново, на когото е следвало да бъде препратено за произнасяне подаденото искане. В този смисъл издаденият протокол от старши инспектор по приходите не представлява административен акт, тъй като същият не може да породи целените с него правни последици – да образува производство по реда на чл. 134 от ДОПК, нито съдържа белезите на административен акт, съгласно определенията дадени в чл. 21 от АПК/не създава права, задължения и не засяга права, свободи и законни интереси на граждани и организации/ и няма самостоятелно правно значение. След подаване на жалбата срещу този протокол, компетентният орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК/директора на ТД на НАП – В. Търново/ на практика реално е бил сезиран с искане по реда на чл. 134 за образуване на производство по изменение на влезлия в сила РА, издаден след извършена ревизия на „Бойчев груп“ ЕООД. По своята същност обжалваното Решение №5/27.01.2020г. на директора на ТД на НАП – В. Търново представлява произнасяне точно по такова искане, каквото практически представляват отправяните писма и жалби от директора на ТП на НОИ до ТД на НАП.

Смесвайки производствата по издаване и обжалване на административни актове по реда на АПК/видно от цитирания в обжалвано  решение чл. 97, ал. 1 от АПК/, с производствата по обжалване на актове, издавани от органите по приходите, подлежащи на задължителен административен контрол пред директора на ТД на НАП, решаващият орган все пак недвусмислено е направил извод за отсъствието на предпоставките по реда на чл. 134, ал. 3 от ДОПК, респективно изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, от където е извел  правен извод за неоснователност на направеното искане. Следователно подадената срещу това решение на директора на ТД на НАП жалба до административния съд се явява такава по реда на чл. 134, ал. 5 от ДОПК и за нея ще са приложими изискванията, посочени в текстовете на чл. 134, регламентиращи това особено производство. В ал. 2 и в ал. 5 на чл. 134 от ДОПК законодателят използва термините „заинтересованото лице“ и „заинтересованият субект“ като правени фигури, които могат да инициира производство за изменение на задължения определения с влязъл в сила РА, съответно да обжалват пред съда отказа на директора на съответната ТД на НАП. Легално определение на използваните за целите на чл.134 от ДОПК понятия в този кодекс липсва. Тогава съгласно разпоредбите на ЗНА за тълкуване на правните норми, термините следва да се използват в общоупотребимия им смисъл. Предвид препратката на § 2 от ДР на ДОПК към АПК следва да се приеме, че в случая „заинтересовано лице“ е лицето, което има правен интерес от възобновяване на производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ДОПК страни/субекти/ в административния процес по този кодекс са административния орган и всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство по този кодекс. Производството по издаване на РА се образува съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с издаването на заповед за възлагане на ревизията, в която съгласно чл. 113, ал. 1 от ДОПК се посочва ревизираното лице/т.1/, ревизиращите органи по приходите и ръководителя по ревизията в /т. 2/. Следователно в образуваното ревизионно производство участват две категории лица –  ревизирано лице и ревизиращи органи. Участието на трети лица  в производството не е законово установено и следователно недопустимо. При наличието на влязъл в сила РА, следователно лице, което е заинтересовано от неговите изменения, ще бъде едно от тези две лица, които са участвали в административното производство. Терминът „заинтересовано лице“  не може да бъде използван по отношение на конкретен орган по приходите, а и за орган по приходите е предвидена възможност да сезират директора на ТД на НАП отделно в чл. 134, ал. 1, изр. 1 от ДОПК. Следователно под „заинтересовано лице“ по чл. 134,  ал. 2 и ал. 5 от ДОПК може да се разбира само и единствено ревизираното лице или лицата, които съгласно разпоредбата на чл. 14, т. 3 отговарят за задълженията на други лица. Никое друго лице, включително друг административен орган, лице с публични функции или въобще друг орган на държавната власт не би могъл валидно да сезирана органа по чл. 134 за образуване на производство по този текст. Респективно той не би могъл валидно да обжалва отказа да се образува такова производство по реда на чл. 134, ал. 5 от ДОПК.

Подадената жалба от ТП на НОИ до Административен съд Велико Търново на практика представлява оспорване на решение, обективиращ отказ по реда на чл. 134, ал. 5 от ДОПК, не изхожда от заинтересовано лице по смисъла на този текст и следователно се явява процесуално недопустима. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, вр с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 134, ал. 5 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на директора на ТП на НОИ – В. Търново срещу Решение №5/27.01.2020г. на директора на ТД на НАП – В. Търново.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД №98/2020г. по описа на Административен съд – В. Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :