Решение по дело №156/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              /18.03.2021 год., град Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

РАЛИЦА АНДОНОВА

 

секретар: Наталия Зирковска

прокурор при Варненска окръжна прокуратура: СИЛВИЯН И.НОВ

като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД № 156 по описа на съда за 2021 година,

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от ТД на НАП – Варна чрез процесуалния им представител ст.ю.к.И.Г., против Решение №260521/07.12.2020г по АНД №4233/2020г на ВРС, ХХVІІ с-в, с което е отменено издаденото от директора на ТД на НАП-Варна НП №538327-F566401/23.09.2020г и наложената на К.М.К., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 500лв. на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.  

Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като с подробно мотивирани съображения се оспорват възприетите от ВРС изводи за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП, сочи се, че нарушението е безспорно доказано, че в случая с НП е ангажирана обективната отговорност, и се настоява за отмяна на решението и за потвърждаване на законосъобразното, обосновано и правилно НП. В съдебно заседание ст.ю.к.Г. не се явява; с писмени бележки с.д.№1926/04.02.2021г поддържа жалбата, настоява за уважаването й, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационният ответник К.К., редовно призован, не се явява, не се представлява и не е ангажирал становище по жалбата.

 Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна.

 

Анализирайки събраните пред него релевантни доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че с Резолюция от 19.06.2020г началникът на сектор в ТД на НАП-Варна възложил на инспекторите по приходите Анелия Чобанова и св.С.В. проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС на неперсонифицираното ДЗЗД „И. 2015“, ЕИК *********. В хода й инспекторите установили, че ДЗД е вписано в регистър Булстат на 10.08.2015г, със съдружници К.К. и Ж.Ж., с управител и представляващ К., с посочена дейност – предоставяне на СМР услуги, изработка и монтаж на надгробни паметници, рекламни материали от камък в цех в гр.Варна. В хода на проверката от ДЗЗД били изискани и проверени документи за периода 01.09.2019г – 30.06.2020г, а в последствие – и за периода 01.01.2016г -31.12.2018г. След проучването на представените отчет за м.06.2020г от регистрираното в обекта ФУ и сторно касова бележка от 04.06.2020г инспекторите по приходите констатирали, че на 04.06.2020г дружеството е сторнирало сумата по издаден фискален касов бон на ст-ст 500лв. с основание „върнато капаро поради отказ на клиента“, за което е издало сторно бележка от кочан с №13/04.06.2020г, вместо в срок до 07.07.2020г да издаде сторно-документ от регистрираното още на 12.08.2015г в обекта ФУ съобразно изискванията на чл.31 ал.1 и ал.4 от Наредба №Н-18/2006г на МФ. За така установеното нарушение компетентното длъжностно лице съставило АУАН №F566401/24.08.2020г, връчен лично на касационния ответник К. без възражения; такИ. не последвали и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната кналификация на нарушението, за което на осн.чл.185 ал.2 от ЗДДС наложил на представляващия ДЗЗД глоба в размер на 500лв.   

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че  АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, но при допуснати съществени процесуални нарушения.

Първото от тях е липсата на посочени както в АУАН, така и в НП дата и място на извършване на нарушението. Съдът е посочил, че в съдържанието им са посочени 04.06.2020г, когато е сторнирана сумата от ФКБ на ст-ст 500лв, и 07.07.2020г като краен срок, в който е следвало да бъде издаден сторно-документ от ФУ в обекта, но не и датата на осъществяване на нарушението. По идентичен начин в АУАН и в НП е посочено, че в ТД на НАП-Варна е възложена и извършвана ревизия на ДЗЗД, но и в двата акта липсва посочено място на нарушението, т.е. мястото, където е следвало да се издаде сторно-документът от ФУ. Въззивният съд посочил също, че датата и мястото на извършване на нарушението са задължителни реквизити съгл.чл.42 и чл.57 от ЗАНН, които индивидуализират нарушението като такова, а липсата им винаги съставлява съществено процесуално нарушение с резултат в две насоки – пряко ограничаване възможността на нарушителя да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен и санкциониран, и лишаване на съда от възможността да прецени спазването на сроковете за издаване на НП, съставомерността и правната квалификация на нарушението и компетентността на АНО. Въззивният съд е приел, че съобразно константната съдебна практика липсата на тези два реквизити винаги е основание за безусловна отмяна на НП като незаконосъобразно.

Второто възприето от ВРС съществено процесуално нарушение е липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна в АУАН и в НП. Така от една страна въззивният съд е посочил, че възприетият като нарушен текст на чл.31 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ съдържа четири различни хипотези (сторно операция при рекламация, сторно-операция при връщане на стока, сторно-операция при операторска грешка или сторно-операция при намаляване на данъчната основа след приключена сметка на клиента), а в акта и в постановлението липсват мотиви към коя от тях актосъставителят и АНО са отнесли установената сторно-операция „връщане на капаро на клиента“, което е необходимо с оглед различния времеви период, възприет от законодателя с ал.4 на текста в тези хипотези. Така от друга страна посочения в АУАН и в НП срок – до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката, съобр.чл.41 ал.4 от Наредбата е предвиден само за случаите на сторно-операция при операторска грешка; за останалите сторно-операции е предвидено, че следва да се документират в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. Предходният съдебен състав е заключил, че липсата на уточнение в коя хипотеза на чл.31 ал.1 от Наредбата попада конкретното вменено на К. нарушение в комбинация с липсата на посочена от АНО конкретна дата на самото нарушение обективно препятства съда да  прецени за какво точно се ангажира отговорността на нарушителя с НП, освен че на собствено основание е ограничило и правото на защита на наказаното лице.

С тези съображения въззивният съд е отменил НП изцяло само на процесуално основание, без да обсъжда доводите на К. за неправилно приложение на материалния закон.

Касационният съдебен състав преценява правните изводи на предходния  като доказателствено обвързани, мотивирани и законосъобразни, изцяло ти споделя и се позовава на тях съгл.чл.22 ал.2 изр.2 от АПК. Всички възражения на касаторите се преценяват като неоснователни. В АУАН и в НП действително липсват: съставомерно описание на нарушението (в коя от хипотезите на чл.31 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ попада връщането на капаро на клиент като основание за издаване на сторно-документ от ФУ); кога е извършено то съобразно различните моменти на задължението за издаване на такъв по чл.31 ал.4 от Наредбата (дата на нарушението); и място на извършването му. Предвид липсата на мотиви в НП относно датата, на която задължението за сторниране е възникнало съобразно вида му по чл.31 ал.1 от Наредбата, посочването на дата 07.07.2020г като краен срок за изпълнението му е неизводимо от фактите по делото.

В случая са налице и още две съществени процесуални нарушения.

На първо място противно на поддържаното с касационната жалба, с конкретното НП не е ангажирана обективна отговорност, а лична такава – на управителя и представляващ ДЗЗД. Характерното при ангажиране на отговорността за нарушения, осъществени при дейността на неперсонифицирани дружества, е задължението на АНО да издири физическото лице – пряк извършител на нарушението, за да му наложи глоба в това му качество. Такова изследване в случая не е направено, вместо което – видно и от поддържаното с касационна жалба – е ангажирана директно отговорността на управителя на ДЗЗД, при липса на доказателства той лично да е извършил евентуалното нарушение по чл.31 ал.1 и ал.4 от Наредбата. Нещо повече – в АУАН и в НП като субект на нарушението е посочено „ЗЛ“, т.е. задълженото лице, отново без яснота дали това е ДЗЗД или е физическото лице – негов управител и представляващ, в който случай пък в акта и в постановлението липсва описание на каквито и да било съставомерни действия на К.К..

На второ място приложената от АНО санкционна норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба за ФЛ, които не са търговци – в размер от 300 до 1000лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкцията по ал.1, т.е. глоба за ФЛ, които не са търговци – в размер от 100 до 500 лв.

След като е избрал да наложи глоба на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, и то надвишаваща специалния минимум от 300лв, АНО е дължал да докаже, че конкретното нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Такова доказване в хода на АНП и пред въззивния съд не е проведено, нещо повече – в АУАН, поставил началото на производството, и в НП, което го финализира, изобщо липсва констатация, че допуснатото в случая нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Липсата на такава констатация представлява липса на елемент от фактическия състав на приложимата правна норма, което винаги и безусловно представлява съществено нарушение на процесуалните правила по см.чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, безалтернативно налагаща отмяна на НП като незаконосъобразно.

По изложените съображения касационата жалба се преценява като неоснователна, а в хода на дължимата служебно проверка по чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани и други основания за ревизия на проверяваното решение. Същото е законосъобразно, правилно и обосновано, и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията на АНО за присъждане на разноски е неоснователна, а касационният ответник не е поискал такИ..

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съдебен състав

 

Р       Е        Ш         И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260521/07.12.2020г по АНД №4233/2020г на ВРС, ХХVІІ с-в, с което е отменено издаденото от директора на ТД на НАП-Варна НП №538327-F566401/23.09.2020г и наложената на К.М.К., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 500лв. на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                           2.