№ 11
гр. Силистра, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Д.
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500271 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 356/14.06.2022 год., постановено по гр.д. № 88/2021г. по
описа на СРС, е признато за установено, че Земеделски производител Д. К. Д.
с ЕГН **********, с. Айдемир, обл. Силистра, ул. Букет № 14 дължи на И. Н.
К. с ЕГН **********, с. Айдемир, обл. Силистра, ул. Преслав № 27 сумата от
210.00 / двеста и десет / лева, представляваща наемна цена за стопанските
2016 / 2017; 2017 / 2018 и 2018 / 2019 години за нива с площ от 10.000 дка,
находяща се в землището на с. Айдемир, обл. Силистра, съставляваща
поземлен имот № 036017, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 27. 11. 2020 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 1535 / 2020 г. по описа на СРС до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1975/ 11. 12. 2020 г. по ч.гр. д. № 1535 / 2020 г. по описа на СРС, като е
отхвърлена претенцията в останалата й част като неоснователна и недоказана.
Отхвърлени са като неоснователни и недоказани предявените от Земеделски
производител Д. К. Д. с ЕГН **********, с. Айдемир, обл. Силистра, ул.
Букет № 14 против И. Н. К. с ЕГН **********, с. Айдемир, обл. Силистра, ул.
Преслав № 27 искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 2000.00 / две хиляди / лева, представляваща част от
обща претенция в размер на 10 893.60 лева за извършена агротехническа
обработка на 72 дка земеделски земи, арендувани от ответника, при цена от
151.30 лева на декар, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21. 04. 2021 год. до окончателното изплащане на задължението. Осъден е
Земеделски производител Д. К. Д. с ЕГН **********, с. Айдемир, обл.
1
Силистра, ул. Букет № 14 да заплати на И. Н. К. с ЕГН **********, с.
Айдемир, обл. Силистра, ул. Преслав № 27 сумата от 4.20 / четири лв. и 20 ст.
/ лева - разноски по производството, както и сумата от 4.20 / четири лв. и 20
ст./ лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1535 / 2020 г. по
описа на СРС. Осъден е И. Н. К. с ЕГН **********, с. Айдемир, обл.
Силистра, ул. Преслав № 27 да заплати на Земеделски производител Д. К. Д. с
ЕГН **********, с. Айдемир, обл. Силистра, ул. Букет № 14 сумата от 360.00
/ триста и шестдесет / лева - разноски по производството.
Недоволен от решението в отхвърлителната част по основния иск, е
останал И. Н. К., който чрез процесуалния си представител го обжалва в
законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и моли съда да го
отмени и да постанови друго, с което да уважи в пълен размер предявения от
него иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът Земеделски производител Д. К. Д., чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във връзка и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че ищецът е съсобственик на недвижим имот -
нива с площ от 10.000 дка, находяща се в землището на с. Айдемир, обл.
Силистра, съставляваща поземлен имот № 036017, в местността „Дайма
Кулак“, както и че по отношение на този имот е налице облигационно
правоотношение между него и ответника, обективирано в Договор за наем на
земеделски земи през 2015 / 2016 г., сключен на 19. 06. 2015 г. Не се оспорват
и обстоятелствата, че ответникът, в качеството си на наемател е обработвал
процесните земи през стопанските 2015 / 2016 и 2016 / 2017 години, както и е
заплатил дължимата наемна цена за стопанската 2015 / 2016г.
Правилно СРС е приел, че е налице наличие на наемно
правоотношение и за стопанските 2017 / 2018г., 2018 / 2019 г.
Представеният по делото договор за наем е с посочен срок от една
стопанска година, като в чл. 2 от същия е уговорена „опция за автоматично
продължаване“, а в чл. 12 страните са се споразумели, че „срокът на договора
се удължава автоматично при липса на уведомително писмо от наемодателя
за неговото прекратяване“.
От доказателствата по делото се установява, че договорът е продължил
действието си до прекратяването му с писмено изявление, обективирано в
телепоща 30. 07. 2019 г., поради което се дължи наемна цена по него до
стопанската 2018 / 2019 г. включително.
Спори се относно размера на наемната цена, като ищецът и настоящ
жалбоподател твърди, че тя е 70 лв. на декар, а не 70 лв. на година, както е
2
приел първоинстанционният съд, според който в чл. 3 от договора не се
съдържа уговорка за заплащане на така посочената сума за всеки декар земя, а
това е обща наемна годишна цена за целия имот.
Жалбоподателя счита, че СРС неправилно е кредитирал частично
свидетелските показания на съпругата на длъжника, а е пропуснал да
съобрази посоченото от нея, че му е заплатен наем 1500 лева за двете
предходни стопански години – 2015/2016г. и 2016/2017г., което доказва, че
уговореният наем между страните не е 70 лв. за цялата година, а 70 лв. на
декар за година.
Видно от показанията на св. Д.а, дадени в с.з. на 14.03.22г., тя
действително заявява, че за предходните две години на ищеца са заплатени
1 500 лв. Пояснява, че по принцип рентата се плаща по актуална цена за
годината, а сумата в договорите е ориентировъчна – има години, в които
именно посочената в договора наемна цена е платена, а други, през които е
уговорена например наемна цена от 50 лв. за година, а в действителност се
изплащат по 900 лв., т.е. толкова, колкото е актуалната рента, платима и от
другите земеделски производители за съответната година.
СОС, съобразявайки че в случая е сключен наемен договор между
страните за процесните ниви, в чл.3 от който е уговорена наемна цена в
размер на 70 лв. годишно, счита, че правилно СРС е приел, че дължимата
наемна цена по този договор е 70 лв. на година. Следва да се отбележи, че
макар да се сместват от страните понятията “наемен договор“ и „аренден
договор“, то по естеството си тези договори са различни. В случая се касае за
наемен договор - „Договор за наем на замеделски земи“ /стр.6 от делото/,
който не се подчинява на правилата, относими към договора за аренда,
поради което съдът не може да приеме по аналогия, че така уговорената цена
е дължима на декар. Обстоятелството, че св. Д.а заявява за предходни години,
че са заплащали рента на декар, включително и на ищеца, не води
автоматично на извод, че и за процесните стопански години между страните
има уговорка на наемодателя да се заплаща по 70 лв. на декар. Още повече, че
изрично се оспорва от ответника подобна уговорка за стопанските
2016/2017г., 2017 / 2018г. и 2018 / 2019 г. и в тежест на ищеца е да я докаже.
Такива доказателства по делото обаче липсват.
Що се касае до довода на К. пред въззивната инстанция, че ако има
някакво съмнение за наемната цена на декар, то може лесно да бъде
проверено като бъде направена справка какви ренти на декар е плащал
ответникът към другите собственици на земя и какво е декларирал пред
държавата длъжникът Д., какви договори подписва, как и каква рента
изплаща и съответно отговаря ли стандарта му на живот на декларираните
доходи, то следва да се има предвид, че съдът не би могъл служебно, по своя
инициатива, да събира доказателства за тези обстоятелства, а още по-малко и
въззивната инстанция предвид изричната разпоредба на чл. 265 ГПК. Отделен
е въпросът и за релевантността на някои от тях към настоящия спор.
Предвид всичко изложено до тук, като е достигнал до същия краен
извод, СРС е постановил правилно решение в обжалваната част, което
3
подлежи на потвърждаване.
Съобразно изхода на процеса пред настоящата инстанция, в полза на
ответната страна се дължат направените от нея разноски. По делото обаче
липсват доказателства за реално направени разноски от ответната страна. В
представения договор за правна защита и съдействие на стр. 29 е видно, че се
касае за договорено възнаграждение, но не и за заплатено такова от ответната
страна, поради което искането й за присъждане на разноски в размер на 870
лв. следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 356/14.06.2022 год., постановено по гр.д.
№ 88/2021г. по описа на СРС, в частта, в която е отхвърлена претенцията за
признаване за установено, че Земеделски производител Д. К. Д. с ЕГН
**********, с. Айдемир, обл. Силистра, ул. Букет № 14 дължи на И. Н. К. с
ЕГН **********, с. Айдемир, обл. Силистра, ул. Преслав № 27 сумата над
210.00 / двеста и десет / лева до претендираните 2 100 /две хиляди и сто лева/,
представляваща наемна цена за стопанските 2016 / 2017; 2017 / 2018 и 2018 /
2019 години за нива с площ от 10.000 дка, находяща се в землището на с.
Айдемир, обл. Силистра, съставляваща поземлен имот № 036017, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 27. 11. 2020 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. №
1535 / 2020 г. по описа на СРС до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 1975/ 11. 12. 2020 г. по ч.гр. д. № 1535 /
2020 г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ искането на Земеделски производител Д. К. Д. с ЕГН
**********, с. Айдемир, обл. Силистра, ул. Букет № 14, за заплащане на
деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 870
/осемстотин и седемдесет лева/ лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4