МОТИВИ към присъда от 08.11.2017г. по НОХД № 3518/
2016г. по описа на Варненския Районен Съд - ХІІІ наказателен състав.
Производството пред първо инстанционният
съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против
В.Ц.П., за престъпление от общ характер наказуемо по чл.198 ал.1 от НК -затова, че на 10.03.2015 год. в град Варна,
действайки в съучастие като съизвършител с
неустановено до момента по делото лице, е отнел чужди движими вещи - дамска
чанта от естествена кожа, портмоне от естествена кожа, сума в размер на 300
лв., визитки и кочан с фактури, всички вещи на обща стойност 457.50 лв., от
владението и собственост на В.Н.К., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари.
И за престъпление от общ характер
наказуемо по чл. 345а ал.3 т.1 от НК – затова, че на 20.05.2015 г. в гр. Варна,
без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - 3
пакетчета, съдържащи кокаин с общо нетно тегло 1,38 грама и съдържание на
активно действащ компонент кокаин - 63,7 %, на стойност 303,60 лв. и пакетче,
съдържащо кокаин с нетно тегло 6,31 грама и съдържание на активно действащ
компонент кокаин - 63,0 %, на стойност 1388,20 лв., всичко на обща стойност
1691,80 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и един лева и осемдесет стотинки/.
Производството по делото се проведе по общите правила визирани в НПК.
Участващият в производството представител
на ВРП поддържа предявеното против подс.П. обвинение, счита че същото е доказано с оглед събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Прокурорът,
анализирайки показанията на разпитаните
по делото свидетели и приобщените писмени доказателства, изразява становище, че
следва да се кредитира изцяло заявеното от тях като логично и
последователно. Представителят на
ВРП счита, че всички доказателства
събрани по делото сочат, че подсъдимият е автор на деянията за които му е
възведено обвинение. Поради това и акцентирайки върху деянията, размера на
причинената вреда, както и данните за личността на подсъдимият, пледира той да
бъде признат за виновен, като за извършените от него деяния да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при
условията на чл.54 ал.1 от НК над минимума предвиден в санкцията на закона, за
всяко едно от двете деяния.
Подс.П. участва в
производството лично и с процесуален представител. В хода на досъдебното
производство не се признава за виновен С
последната си дума изразява желание да бъде оправдан по възведеното му
обвинение.
Процесуалният представител на подс.П. - адв. Н., в пледоарията си изтъква, че по безспорен начин е
установена фактическата обстановка по делото, която не съответства на тази
изложена в обвинителният акт. Пледира подсъдимия да бъде оправдан изцяло по
възведеното му обвинение поради липсата на каквито и да е доказателства сочещи,
че подзащитният му не е автор на деянията описани в обвинителният акт.
След преценка на събраните по
делото релевантни гласни и писмени доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Св. В.Н.К. била собственик и
управител на погребална агенция към „Вили И 79" ЕООД, гр. Варна. Към месец
март 2015 г. същата ползвала мобилен телефонен номер **********.
На 10.03.2015 г. вечерта свидетелката К. ***. Според първоначалните и
показания около 21,05ч. К. видяла на мобилния й телефон, че има две пропуснати
повиквания от телефонен № **********, който не бил сред абонатите й.
Свидетелката набрала номера и отсреща й се обадил мъж, който й казал, че баба
му е починала и я попитал кога може да отиде на адреса - гр. Варна, ул.
„Македония" № 107. Св. К. заявила, че може да излезе веднага, като с
непознатия се уговорили той ще я чака на посочения адрес. Свидетелката се
облякла, взела дамската си чанта и папка-класьор с документи, след което
излязла от дома си. Вървяла пеш по ул. „Оборище" в посока към ул.
„Македония", тъй като адресът, за който се била запътила, бил наблизо.
Наближавайки един трафопост, където участъкът от улицата бил осветен,
свидетелката усетила потупване по рамото и се обърнала. Непознато за нея лице я
попитало тя ли е момичето от агенцията. В този момент мъжът внезапно й нанесъл
удари с юмруци в областта на корема. От ударите свидетелката паднала на земята,
като вдигнала пред себе си класьора, за да се предпази, а дамската й чанта, която преди това била
преметната на лявата й ръка, се свлякла от ръката й и паднала на земята до нея.
Непознатия мъж започнал да я рита докато била на земята. Свид.К.
получила множество удари по тялото, като дори диоптричните и очила се счупили
още при нанасяне на първия удар.
В същото време по ул.
„Оборище" вървял св. А.П., който се връщал от магазин на ъгъла на улиците
„Съединение" и „Г. Раковски". В момента в които достигнал до входа на
ОУ „Васил Априлов" видял, че двама мъже нападат
една жена и побягнал към тях, викайки им да спрат. Св. П. видял, че единият от
мъжете - по-едрият, нанася удари и ритници по жената, която била паднала на
земята, а другият мъж стоял в непосредствена близост.
В момента, в който свидетелят се
доближил до тях двамата нападатели побягнали и се отдалечили в посока към ул. „Пирин". И
двамата мъже били с поставени качулки на главите, поради което св. П. не успял
възприеме лицата им. Св. П. се приближил до св. К. и я познал, тъй като били
съседи. Видял, че свидетелката има нараняване на лявата вежда и лицето й е
изцапано с кръв, но била в съзнание. Веднага подал сигнал на тел. 112 и на
място се явил екип на Първо РУ-Варна в състав св. Ж.Н. и св. Ж.Ч.. Те провели
първоначална беседа със св. К. и П. и заедно с последния предприели обход в
района за издирване на извършителите, но не ги установили. Междувременно св. К.
била отведена в ЦСМП при МБАЛ „Св. Анна-Варна" и й бил извършен медицински
преглед.
За случилото се било образувано
досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по
чл. 198 ал.1 от НК. В хода на неговото разследване били извършени процесуално
следствени действия за разкриване на извършителите на противоправното
деяние. Отправна точка на разследващите бил телефония номер от които бил
проведен разговор с пострадалата в следствие на които тя била мотивирана да
напусне жилището си с привидна цел, като и бил нанесен побои.
С тази цел била изискана справка
от мобилния оператор „Мобилтел", съгласно която е установено, че СИМ-карта
с телефонен номер **********, от който е било осъществено обаждането към св. К.
непосредствено преди нападението, е била ползвана с мобилен апарат с IMEI 359534012142852.
В 21:05:23 ч. на 10.03.2015 г. е
регистриран входящ разговор от № ********** (ползван от св. К.) към **********,
като този телефонът се е намирал в обхвата на мобилна клетка с адрес гр. Варна,
ул. „Пирин" № 8, вх. А.
За установяване на лицето
ползващо посочените тел.номер и телефон с IMEI 359534012142852
било извършено разследване. В резултат на проведените оперативно-издирвателни
мероприятия е установено, че посоченият телефонен номер се е ползвал от подс. В.П..
След като разследващите събрали
нужните им доказателства за лицето ползващо СИМ-карта с телефонен номер
********** на 19.05.2015 г. в сградата
на Първо РУ-Варна бил задържан подс. П..
На същата дата било извършено
процесуално следственото действие - разпознаване на лице от страна на св. К.,
при което тя посочила категорично като извършител на нападението над нея подс. П..
Това било и основание подсъдимия П.
да бъде задържан по ЗМВР в сградата на 1 РПУ Варна. При задържането му в
протокола за личен обиск на лице бил намерен и описан 1 брой автоключ за лек автомобил и два броя секретни ключа, за
които подсъдимия собственоръчно отбелязал, че са лично негови. В последствие
било установено, че това е ключа за л.а. „Ауди", „Ауди
А4" с per. № ***, собственост на брат му А.П.,
които се управлява от подсъдимото лице. С разрешение на съдия при ВРС на
20.05.2015 г. било извършено претърсване на лекия автомобил, при което в
багажника му бил намерен и иззет мобилен телефон „Нокия
1200" с IMEI 359 534 012 142
852, без батерия и СИМ-карта. От купето на автомобила
бил иззет и мобилен телефон „Самсунг" с IMEI 353690063224373
със СИМ-карта на „Виваком". Върху задната
декоративна кора на автомобила била намерена черна чанта, съдържаща пистолет „Ekol Jackal Dual"
с № EJ13120091,
ведно с пълнител с три броя патрони и един патрон в цевта на пистолета, както и
пластмасова прозрачна кутийка със 7 броя патрони. В жабката на автомобила била
намерена и иззета цилиндрична кутия с надпис „Magnesium",
съдържаща три броя сгънати червени хартиени пакетчета с бяло прахообразно
вещество.
След съответно разрешение на
съдия от ВРС, на 20.05.2015 г. било извършено претърсване и изземване в дома на
подс. П. ***. В едно от помещенията в жилището били
намерени и иззети пластика-държач за СИМ-карта
„Прима", електронна везна с капак с надпис „PocKet scale"
и цилиндрична кутия с надпис „Мултивинамини",
съдържаща полиетиленово пакетче с бяло вещество на
бучки.
Извършена е физикохимична
експертиза, от която се установява, следното:
-
иззетите с
протокол за претърсване и изземване от 20.05.2016 г. от лек автомобил „Ауди
А4" три броя специфично сгънати червени хартиени пликчета, поставени в
цилиндрична кутийка с надпис „Magnesium", съдържат
бяло прахообразно вещество, което представлява КОКАИН с примеси. Общото нетно
тегло на прахообразното вещество от трите пликчета е 1,38 грама, разпределено в
тях както следва: 1 бр. по 0,4 гр., 1 бр. по 0,48 гр. и 1 бр. по 0,5 гр.
Съдържанието на активен наркотично действащ компонент кокаин
във всяко от трите пакетчета е 63,7 %.
-
иззетото с
протокол за претърсване и изземване от 20.05.2016 г. на жилище в гр. Варна, ул.
„Студентска" № 14, вх. Ж, ап. 57, прозрачно полиетиленово
пликче, поставено в цилиндрична кутийка с надпис „А-Я Мултивинамини
+ минерали", съдържат бяло прахообразно вещество, което представлява
КОКАИН с примеси. Общото нетно тегло на прахообразното вещество от полиетиленовото пликче е 6,31 грама. Съдържанието на
активен наркотично действащ компонент кокаин е
63,0%.
По повърхността на иззетата черна
на цвят електронна везна „PocKet scale"
са установени следи от наркотична субстанция - кокаин.
Кокаинът е включен в Приложение №
1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина". Съгласно последният
закон кокаинът е сред високорисковите наркотични вещества.
Съгласно изготвената по делото
оценка на наркотичното вещество общата му стойност е 1691,80 лв.
От изготвената
съдебно-психиатрична експертиза на В.П. е видно, че същият не страда от
психично заболяване в тесния смисъл на думата-психоза. Налице са данни за
инцидентна, най-много до вредна употреба на психоактивни вещества - канабиноиди, амфетамини и кокаин.
Към момента на извършване на деянията на 10.03.2015 г. и 20.05.2015 г.
обвиняемият не е бил в състояние на „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието" и не е страдал от тежко слабоумие, той е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Извършено е експертно изследване
на иззетия пистолет „Ekol Jackal Dual"
с № EJ13120091,
от което се установява, че пистолетът е произведен фабрично като
сигнално-газов, калибър 9 мм. Същият е технически изправен, годен да произведе
изстрел и води стрелба със стартови и газови патрони калибър 9 мм. Иззетите 11
броя патрони са калибър 9 мм., газови и представляват боеприпаси за газово
оръжие. Пистолета и боеприпасите подлежат на уведомителен режим.
От приложената по делото справка
от Служба „КОС" при Второ РУ-Варна е установено, че В.Ц.П. не е подавал
уведомление за регистрация и на същия не е издаван удостоверителен документ за
притежание на газов пистолет.
Видно от изготвената справка за
съдимост на В.П., същият е осъждан за седем деяния по чл. 198, ал. 1 от НК и за
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, извършени от него като непълнолетен, за
които е реабилитиран по право; както и за деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК, за
което е реабилитиран на основание чл. 87, ал. 1 от НК с определение на ВОС по
ЧНД № 1575/2009 г. от 29.12.2009 г. Към датата на деянията за които му е
възведено обвинение подс.П. е бил реабилитиран.
За да се
докаже участието на подсъдимия в деянието за което му е повдигнато обвинение
следва държавното обвинение да е събрало несъмнени доказателства, които в хода
на съдебното дирене отново да доведат до безспорния извод за авторството на
деянието. По настоящото дело разследването е събрало доказателства въз основа
на които е внесен и обвинителния акт срещу подс.П. за
извършено от него престъпление по чл. 198 ал.1 от НК. Въз основа на твърденията
на пострадалата за два неприети разговора получени на мобилния и телефон от
непознат номер и върнато от нейна страна обаждане към този номер в нощта на
нападението се извежда извод, че лицето позвънило на мобилният и телефон е и
автора на нападението над нея. В хода на разследването са извършени процесуално
следствени действия за установяване собственика и ползвателя на телефония
номер. Бил е установен и Имей номера на телефония
апарат от които е извършено телефонното повикване към пострадалата В.К..
Несъмнено се установява, че Сим картата е закупена от
лице с име А.П., но същата притежава изключително голям брои Сим
карти, като безспорно те не се ползват от нея. Събрани са гласни доказателства,
че Сим карта с номер ********** се използва от подс.П.. По делото са разпитани свидетели- Б.А. от чийто
показания се установява, че той е подържал комуникация с подс.П.
на посочения мобилен номер. При извършения обиск на автомобила ползван от подс.П. в багажникът му е намерен и мобилния апарат с които
е ползвана посочената Сим карта, като това
обстоятелство е несъмнено установено от разпечатките от мобилните оператори
приобщени в хода на досъдебното производство. Въз основа на това съдът извежда
извод, че Сим карта с номер ********** и мобилен телефон с IMEI 359534012142852,
са използвани от подс.П..
В хода на
разследването е било прието, че твърдяното от свид.К. повикване от телефонен
№ **********, към нейния мобилен телефон във вечерта на нападението е станало
повод тя да напусне жилището си и да се отправи към офисът си за извършване на
поисканата погребална услуга. Така приетите от страна на
обвинението факти обаче не се доказаха в зялост и
взаимовръзка в хода на съдебното следствие. Приложената по делото справка от
мобилен оператор на входящите и изходящи повиквания получени на телефония номер
на пострадалата К. сочат само за едно повикване и то осъществено от нейния
номер към този намерен в автомобила на подсъдимия П.. Липсват каквито и да е
доказателства за осъществени две неприети повиквания от неговия тел.номер
към този на св.К.. Изисканите в хода на
разследването справки от мобилните оператори са само за определен много кратък
часови период от време и не кореспондират с гласните доказателства по делото.
Към настоящия момент е изминал определения законов период от 6 месеца, през
който се пазят данните за осъществените повиквания. Въпреки това по искане на
защитата съдът допусна назначаването на експертиза която да изясни броя на
осъществените повиквания, клетките от които са проведени, както и тяхното
местоположение, тъй като тези факти са от съществено значение за установяване
на извършеното деяние и извършителят му. Назначената експертиза не може да даде
отговори в цялост на всички поставени въпроси, тъй като поради изминалия
двугодишен срок от деянието към момента на назначаването и, мобилните оператори
не пазят данни за осъществените
повиквания. Категоричните отговори които дава експертизата са, че липсват данни
за два неприети разговора получени на мобилния телефон на пострадалата и че
разговора с мобилния телефон ползван от подсъдимия е започнал в района на
клетката ситуирана ул. „Пирин“ № 8, които покрива
район от около 500 метра в диаметър. Безспорно изминалия дълъг период от време
препятства съда да събере доказателства за тези обстоятелства, но разследването
за тях е следвало да бъде извършено в хода на досъдебното производство в
определения от закона 6-месечен срок.
В
досъдебното производство са приобщени справки от мобилните оператори обективирани в том.2 на л. 187, л. 190, л.196 и л.223, но
те не съдържат данни за неприети разговори, както и данни за последвали и
предхождащи телефонни повиквания между мобилните телефони ползвани от
пострадалата и подсъдимия. За такива
обаче бяха събрани доказателства в хода на съдебното дирене при назначена
експертиза на иззетия в хода на досъдебното производство мобилен телефон от
автомобила ползван от подс.П.. В мобилния апарат
експерта установи данни за множество проведени разговори, но не може да
определи тяхната дата тъй като апарата не е бил настроен с конкретна дата и
час. Но това обстоятелство обаче не препятства възможността да се извлекат
данни от апарата за проведени разговори с конкретни мобилни номера и данни
за получени и изпратени текстови
съобщения. В разрез с установеното в
хода на досъдебното производство и с гласните показания на свид.К.
се установи, че от мобилния номер на свид.К. към
мобилния номер на подс.П. са получени пет обаждания.
Само едно от тях е с продължителност от нула минути, но другите четири
обаждания са с продължителност от 11 секунди до 3.51 минути. Също така
експертизата дава данни и за осъществени изходящи обаждания от мобилния телефон
на подсъдимия към този на пострадалата, като са проведени пет разговора. Три от
тях са с продължителност от нула секунди, а два са с продължителност съответно
от 18 и 38 секунди. Няма данни за неприети обаждания регистрирани на мобилното устройство.
Установеното от паметта на мобилния апарат съответства на получената справка от
мобилните оператори по отношение на проведения разговор от тел. ползван от
подсъдимия към този ползван от пострадалата, който е с продължителност от 74
секунди или както е отразен в експертизата на мобилното устройство – първи
входящ разговор с продължителност от 01.14 минути. В случаят обаче не могат да се дадат данни за
хронологията на обажданията, но с категоричност могат да изведат данни за
техния брои и продължителност.
Свид.К. посочва, че именно това обаждане е станало повод тя
да напусне жилището си вечерта на 10.03.2015г. под предлог, че трябва да
организира погребение. Безспорно е установено такова обаждане осъществено от
мобилния телефон ползван от подсъдимото лице. Също така от назначената в хода
на съдебното дирене експертиза се установява, че разговора е започнал в обхвата
на клетката поставена на ул. „Пирин“ №8, които е 500 метра в диаметър. Къде е
завършил разговора продължил 74 секунди няма данни. Безспорно 20 минути след
проведения разговор свид.К. е била нападната при
което и е бил нанесен побои и е била отнета дамската чанта с намиращите се в
нея пари вещи. Тези факти съдът приема
за безспорно установени по делото.
Установените
обаче множество разговори между подсъдимия и пострадалата К. не съответстват
приетата от прокурора и изведена в обвинителния акт фактическа обстановка. При
проведения първи разпит на К. в хода на съдебното дирене тя категорично заяви,
че повод за единствения проведен разговор от нея с подсъдимото лице са двата
неприети разговора получени на нейния мобилен телефон. Тя е категорична, че
само в деня на инцидента е провеждала разговори с този телефон. Свидетелката
при повторния си разпит пред съда отново твърди само за един проведен разговор
с този номер, но вече извежда твърдение и за проведени от нея повиквания към
мобилният номер на подсъдимия на следващия ден, но разговори не са били
проведени, тъй като апарата е бил изключен. Такива обаждания небиха се
регистрирали в паметта на мобилния апарат, тъй като той е бил изключен, а
справки от мобилен оператор липсват. Твърдените от пострадалата факти не
съответстват на безспорно установените брой и продължителност телефонни
позвънявания и проведени разговори между нея и подс.П.. Съдът неможе да кредитира показанията и по
отношение броя, продължителността и причините за провеждане на телефонни
разговори между нея и подсъдимото лице. Ако в хода на досъдебното производство
бе изискана цялостна разпечатка на проведените разговори за които е да е от
двата мобилни номера, то със сигурност биха се установили тези факти.
Установената в хода на съдебното производство мобилна кореспонденция между
двамата сочи за познанство, а не еднократен разговор. Данни за повода и
причините на разговорите нито подсъдимото лице нито пострадалата дават. Но
установеното несъответствие мотивира съда да не кредитира показанията на К. по
отношение броя и причините за проведените разговори.
В хода на
досъдебното производство след установяване ползвателят на мобилния номер от
които е проведен разговор с пострадалата станал повод тя да напусне жилището си
и да и бъде нанесен побои и отнемане на лични вещи е извършено разпознаване на
лица. Това процесуално следствено действие съдът приема, че е осъществено при
спазване изискванията на процесуалния закон. По наведеното от страна на защитата
твърдение, че разпознаването е опорочено тъй като в представените за
разпознаване лица освен подсъдимото лица са участвали само служители на 1 РПУ
Варна и един разследващ полицай. Доколкото това не е попречило на самото
разпознаване и свид.К. не е познавала предварително
нито едно от лицата, а и те на са извършвали процесуални действия по делото
съдът в настоящия си състав приема, че това не довело до опорочаване на
действието по извършеното разпознаване на лица. Друг факт обаче е разколебал
достоверността на разпознаването и той е убягнал на разследващите. При
проведения разпит на свид.К. преди извършването на
разпознаването тя е посочила характерните черти от визията на лицето което и е
нанесло побой. Описанието направено от нея на нападателят е следното - леко
матова кожа, нос – нестандартно крив чупен неведнъж и с разширени ноздри,
сключени дебели вежди и тъмни очи. Дори само на цветната снимка от
разпознаването се вижда, че разпознатото от свид.К.
лице не отговаря на посоченото от нея описание. Видно от снимката изготвена при
извършеното разпознаване и личното и непосредствено възприятие на съда подс. П. е със светли очи, изключително прав нос без
каквито и да е налични следи от счупване или друга нестандартност
по него. Веждите му не са сключени, и кожата му на лицето не е матова.
Посочените лично от пострадалата характерни белези на лицето извършило
нападението спрямо нея, несъответстват на визията на подс.П..
В самия протокол от разпознаване, за разлика от проведения преди това разпит свид.К. сочи, че е разпознала подс.П.
по очите, веждите и лицето, макар описанието им дадено преди това да не
съответства на посочените от нея лицеви
особености на подс.П.. В съдебно заседание тази
свидетелка категорично заяви, че подс.П. не е лицето
което я е нападнало. В съдебна зала тя категорично посочи, че лицето което я е
нападнало е мургаво, по едро и чертите на подсъдимия не съответстват на
нападателят. Видно е, че тя отново описва лицето извършило нападението, така
както го е описала в разпита преди разпознаването и категорично отрича това да
е подс.П.. Дори в разпита си пред съда свидетелката
заявява, че не успяла да възприеме лицето на нападателят тъй като още от
нанесеният и първи удар очилата и са паднали, а
без тях невижда тъй като има над 4-ри диоптъра. След прочитане
показанията на свидетелката дадени в хода на досъдебното производство тя заяви,
че нежелае да си спомня нищо от инцидента, но е категорична че очилата и се
счупили веднага след повалянето, осветлението е било бегло, било е мрачно, като
това е попречило да възприеме лицето нанесло и ударите.
Свидетелката
по отношение на категоричното извършеното от нея разпознаване на подс.П. в хода на досъдебното производство обясни действията
си единствено с височината на подсъдимия и това е основното по което го е
разпознала, макар да не е била убедена в това обстоятелство, не е споделила с
разследващите колебанията си. Свид.К. не е
категорична в разпитата си пред съда, показанията и са объркани,
непоследователни и в явно противоречие с тези дадени в хода на досъдебното
производство. Тези различия макар тя да обяснява с изминалото време, са толкова
съществени, че съда не приема този факт като причина за разнопосочните и
показания. Свид.К. дори извежда твърдение, че
дамската и чанта не е била обект на отнемане, а вероятно е изхвърчала, твърди,
че не заявявала на пристигналите полицейски служители за отнета дамска чанта.
Съдът не кредитира показанията и по отношение на този факт, тъй като той
категорично се опровергава от разпитаните по делото свидетели. Полицейските
служители пристигнали веднага след нападението на место св. Н. и Ч. са
категорични, че са получили данни за отнета чанта, и обстоятелството, че веща е
липсвала на местопроизшествието. Поради това и съдът безспорно приема, че е
било извършено отнема на личната и чанта с намиращи се в нея вещи.
Свид.К. заяви пред съда, че не се чувства заплашена или
притеснена при даване на показанията си, единствено проблеми имала при
извършване на дейността си като погребален агент и в техния бранш редовно имало
заплахи. Отдава случилото се с конкуренцията в бизнеса. Безспорно се извеждат
данни за друга цел на извършеното нападение над свидетелката, но разследването
единствено се е ограничило до отнемане личните и вещи, което определя и
предмета на доказване по делото.
Съдът
неможе да кредитира показанията на тази свидетелка по основните факти на
доказване по делото тъй като от една страна показанията и се опровергават от
писмените доказателства и експертизи, а от друга страна тя категорично заявява,
че извършеното от нея разпознаване в хода на досъдебното производство е
некоректно, както и сама опровергава показанията дадени от нея в хода на
досъдебното производство. Тази свидетелка дава неточни показания по отношение
на телефоните разговори осъществени между нея и подс.П..
Безспорно е, че не е проведен само един разговор, а цели шест разговора с
различна продължителност, както и четири с продължителност от нула секунди,
като те не са неприети обаждания. Този факт сочи, че двамата са разговаряли
помежду си няколкократно и се познават, обстоятелствата поради които е проведена комуникацията помежду тях може да
бъде установена единствено от техните разпити, но и свидетелката и подсъдимия
не разкриват данни за това.
Ако
показанията на свидетелката бяха безспорни и последователи, броя и повода за обажданията и към номера на подс.П. съответстваха на установеното по делото съдът би
могъл да кредитира показанията и от досъдебното производство и въз основа на
тях да изгради фактическата обстановка на деянието. Безспорно е само обаждане
осъществено от нейния мобилен телефон към този на подсъдимия в нощта на
нападението, продължителността му от 74 секунди и факта, че той се е намирал в
района на жилището на пострадалата. Само въз основа тези безспорно установени факти неможе да бъде
доказано участието на подсъдимото лице в извършеното деяние по чл. 198 ал.1 от НК. Факта, че свидетелката категорично отрича подс.П.
да е лицето което и е нанесло ударите и е взело дамската и чанта оборва
обвинителната теза изградена от обвинението. Няма друг свидетел видял лицата на
извършителите на нападението, няма каквито и да е други доказателства подс.П. да е лицето нанесло удари на пострадалата и взело
чантата и. Причината проведения разговор между двамата вечерта на инцидента не
е установена и дали действително е имало уговорка те да се видят и дали целта
на тази уговорка е извършване на нападение или то е станало по други причини
или в следствие на случайност, съдът неможе с категоричност да изведе извод за
тези обстоятелства. Свидетелят П. е видял частично нападението над пострадалата,
не е видял лицата на извършителите тъй като се е намирал на значително
разстояние от тях и липсата на осветеност. От неговите показания неможе да се
извлече извод за участие на подс.П. в деянието. Само
въз основа на безспорно установеното обаждане от страна на свидетелката към
подсъдимия и установеното му местонахождение в обхвата на клетката намираща се
близо до жилището на пострадалата, съдът неможе да изгради обоснован извод, че подс.П. е автор на деянието по чл. 198 ал.1 от НК. Само тези
два безспорни факта не доказват участието на подсъдимия в отнемане на вещите на
К., така както е възвел обвинението прокурора и е описал в обвинителния акт
фактите на осъщественото от подс.П. деяние. Ако се
касаеше само за един инцидентен разговор, между двамата станал причина за
извършване на деянието по чл. 198 ал.1 от НК, то съдът следваше да прецизира и
евентуално извършено деяние по чл. 20 ал.4 от НК. Но доколкото показанията на
свидетелката К. в тази им част се опровергават от писмените доказателства,
съдът неможе да ги кредитира в цялост.
Така
приобщените доказателства биха могли да обосноват осъдителен съдебен акт само
ако кореспондират на други некомпрометирани и неопровергани уличаващи
доказателства, а показанията на свид.К. не са такива.
Вече бе изтъкнато, че показанията и не се кредитират изцяло от съда. По скоро
от показанията на пострадалата се извеждат данни за извършване на друго
престъпно деяние, но в обвинителният акт липсват факти за това, поради което и
съдът няма да обсъжда евентуално осъществено друго престъпление, поради
определения предмет на доказване по настоящото дело.
Досежно авторството
на деянието / е необходимо да се отбележи следното: По принцип използването
като доказателства на изявления, направени в досъдебната фаза на процеса,
според практиката на ЕСПЧОС не е несъвместимо с чл. 6,
т.3(d) на ЕКЗПЧОС, даваща право на обвиняемия да участва в разпита или да
изисква разпит на свидетелите на обвинението, и да изисква призоваването и
разпитът на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия, както
на свидетелите на обвинението. Според практиката на ЕСПЧОС не е налице
нарушение на чл. 6, т.3
(d) от конвенцията ако на обвиняемия е предоставена пълноценна и своевременна
възможност да оспори твърденията и да постави въпроси на свидетел, който дава
показания срещу него, в момента, в който свидетелят дава показанията си или на
по-късен етап от производството.(Решение от 20.11.1989 г. Kostovski,
A.; решение от 24.11.1986 г. Unterpertinger, А.;
решение от 19.12.1990 г., D., А.; решение от 20.09.1993 г., Sandi,
А.). Проследявайки хронологията на процесуалните действия на досъдебното
производство, настоящият съдебен състав констатира, че от момента, в който
подсъдимия П. е бил привлечен в качеството на обвиняем, но той не е участвал в
разпитите на свидетелите. Самите показания са му били предявени в етапа на
предявяването на разследването. В този смисъл, на досъдебното производство, той
не е могъл ефективно да се защитава срещу изнесените от свидетелите факти. От
друга страна трайно се приема в практиката на Съда, че използването като
доказателство на показанията, дадени на досъдебното производство, не нарушава
конвенцията, но то може да доведе до осъждане, само ако те са подкрепени от
други доказателства. За това при извършване на оценъчната си дейност относно доказателствената стойност на показанията на св.К., съдът
подходи изключително внимателно, като съобрази дали тези показания са
единствени в полза на обвинението или пък намират опора и в другите
доказателствени източници по делото. Комплексната оценка на всички
доказателства по делото обаче не позволява на настоящият състав на съда да
възприеме, че показанията на тази свидетелка на досъдебното производство са
достоверни. Това е така, защото тези показания не намират никаква опора в
останалите гласни и писмени доказателства по отношение авторството на деянието,
а дори свидетелката е категорична, че не
подс.П. е автор на деянието. Дори и описаните от нея
характерни белези на автора на деянието несъответстват с визията на подс.П..
Това
разбира се, далеч не означава пълно игнориране на тези доказателствени
източници, които са събрани на досъдебното производство. Обратно, след като
самият законодател е предвидил възможност за приобщаване и преценка на събрани
доказателства в т.нар."подготвително производство. Съдът в съответствие с
императивните разпоредби на чл. 13 и 14 от НПК е задължен
да събере всички възможни и относими към предмета на
доказване доказателствени материали. След анализа на всички събрани гласни
доказателствени източници в хода на досъдебното производство и съобразно
изискванията на закона могат да бъдат обсъдени единствено показанията на свид.К. от досъдебното производство /в частност извършеното
разпознаване/ в подкрепа на обвинителната теза, но те не се подкрепят от нито
едно друго доказателство. Депозираният от
свидетелят разказ в рамките на досъдебното производство, е инкорпориран по чл. 281, ал. 4 от НПК. В очертаната хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК, предписваща забрана за обявяване на осъдителна присъда,
базираща се само на показания, прочетени по така предвидения ред.
Важен
аспект на правото на справедлив процес е състезателността на наказателното
производство, равенството между обвинението и защитата по отношение на
процедурните средства, непосредственото и лично участие на страните при
установяване на включените в предмета на доказване по чл. 102 от НПК
факти. В наказателния процес доказателствата трябва да се представят пред
осъществяващия ръководство в съдебната фаза на производството орган, в публично
заседание, в присъствие на процесуалните субекти, при предоставена им адекватна
и достатъчна възможност за доказване и оспорване на обвинението, и при
обезпечена съпричастност и активност за събиране и проверка на относимия и необходим доказателствен материал. Отклонения
са допустими само при зачитане на правото на защита. Като правило това право е
свързано с надлежното осигуряване на подсъдимия да изисква и да участва в
разпита на свидетелите на обвинението при даване на техните първоначални
показания, или в последващ етап на производството.
Налице е пълна недоказаност по
отношение на главни факти по делото. Предвид недоказаността на обективната
страна на престъпния състав досежно обвинението по
чл. 198 ал.1 от НК, за подсъдимия следва да бъдат приложени последиците,
визирани в чл. 304 НПК. Недопустимо е
постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по
несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото
обвинение. Само когато осъществяването на престъплението и всички факти,
включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние, механизмът и
неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да
постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно
осъществяването на обективните и субективните признаци от състава на
престъплението. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 НПК), което е гаранция за
реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес,
произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 НПК.
В
конкретния случай съдът не установи авторството на деянието по чл. 198 ал.1 от НК, за което РП - Варна е внесла обвинителният акт.
Фактът,
че липсва обективната страна на състава по чл.198 ал. 1 от НК, съдът счита, че е
излишно да се обсъжда субективната му страна. Липсата на такива, което съдът
счита за безспорно доказан факт по делото изключва умисъла за извършване на
престъпление наказуемо по посочените текстове от закона.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 304 от НПК и подсъдимия в следва да се
признае за невинен по така повдигнатото му обвинение за извършено от него
деяние наказуемо по чл. 198 ал.1вр. чл. 20 ал.2 от НК.
По
отношение на възведеното му обвинение по чл. 354а ал.3 т.1 от НК, съдът приема,
че след анализ на всички събрани доказателства и доказателствени средства, по
безспорен и категоричен начин в хода на производството пред настоящия състав се
доказа формалното осъществяване в тяхната диалектическа връзка на всички
обективни и субективни признаци на престъпния състав от страна на подс.П.. Обективната съставомерност
на деянието по повдигнатото спрямо него обвинение предпоставя
реализиране на изпълнително деяние, чрез "държане" на високорисково
наркотично вещество. Последното от своя страна предпоставя
упражняване на фактическа власт от страна на субекта, било сам, било чрез
другиго. Без значение за съставомерността е времетраенето на това владение
(характерно за продължените престъпления, траещи непрекъснато, чието изпълнение
представлява трайно осъществяване на състава, докато не настъпят обстоятелства,
зависещи или не от волята на дееца, които да го прекъснат). В настоящото
производство по безспорен и категоричен начин (от разпита на свидетелите; и
приобщения като писмено доказателство протоколи за претърсване и изземване/ се
установи, че на 20.05.2015г. подс.П. е осъществил
такава фактическа власт върху инкриминираното наркотично вещество. Намерените в
автомобила управляван от него три броя специфично сгънати пакетчета специално
поставени в цилиндрична кутия и намерените в обитаваното от него жилище полиетиленово пликче поставено в идентична кутия, безспорно
са били държани от него.
При
извършените две претърсвания и изземвания реализирани в жилището и автомобилът
му, за които по делото няма спор, че той ги използвал са установени идентични
по своя състав наркотични вещества. По делото е била иззета и везна със следи
върху нея от същото наркотично вещество установено при претърсванията, но
прокурора не е провел разследване дали се касае за друго деяние, поради което и
съдът няма да обсъжда това. Факт по делото е, че наркотичните вещества иззети
от жилището и автомобила на подсъдимото лице са идентични по своя състав, както
и със следите установени по електронната везна. И двата случая те са поставени
в цилиндрични кутийки от лекарства т.е. съхранявани са по идентичен начин. И в
жилището и в автомобила на подсъдимия наркотичните вещества са се съхранявали
на общодостъпни места, в полезрението на владелеца и той безпроблемно е
осъществявал фактическата си власт върху тях.
Изведената
защитна версия в хода на съдебното дирене, че кутийките съдържащи наркотичните
вещества са на приятелка на подсъдимото лице по никакъв начин не бе доказана,
не е посочено нито име на лицето, адрес или каквито и да е установъчни
данни които несъмнено следва да му известни, тъй като бе посочено, че близките
отношения са реализирани през продължителен период от време. Обстоятелството,
че и по личната електронна везна на подс.П. има следи
от тези вещества безспорно извежда извод за умишлено държане на наркотични
вещества. Факта, че такива са открити не само в автомобила но и в жилището и
има следи от тяхното теглене с везна извежда извод не само за държането им, но
и необходимостта от конкретното им претегляне с цел разпределянето им в
пакетчета по конкретен грамаж. Именно това определя и необходимостта от
използването на ел.везна. Ако се касае само за еднократна употреба, то не би
имало необходимост от използването на везна за претегляне на държаното
количество наркотични вещества и тяхното разпределяне в пакетчета, както и
възникналата необходимостта разпределеното количество наркотично вещество да се
държи в автомобила.
Наведеното
от защитата твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения при
извършване на двете претърсвания при
които са били иззети вещи имащи значение по делото, съдът констатира, че тези
действия са започнали след издаване на разрешение по реда на чл. 161 от НПК от
съдия при РС - Варна. При двете процесуално следствени действия е имало поемни лица, които разпитани в съдебно заседание дават
данни за спазване на процесуалния закон. Иззетите по делото веществени
доказателства са били запечатани в пликове с подписите на поемните
лица. Пликовете са отворени при извършване на експертните справки. Подписите на
поемните лица с които са били запечатани иззетите
веществени доказателства гарантират идентичността на изследваните такива с
иззетите от жилището и автомобила. Спазването на изискванията на процесуалния
закон определя и законосъобразното извършване на тези процесуално следствени
действия. Свид.Г.Г. пред
съда подробно посочва етапите на извършените действия по претърсването,
присъствалите лица между които и защитника на подс.П.,
както и извършените действия от полицейските служители реализирали това
процесуално следствено действие. Наведеното от защита възражение, че поемното лице не е разбирало от наркотични вещество, не
води до какъвто и да е извод обосноваващ допуснато СПН при извършеното
изземване на веществени доказателства. Напълно нормално е поемното
лице да не е запознат с характеристиката на тези вещества, и не това е целта на
присъствието му при извършването на това действие. Факт е, че е присъствал на
всички действия по откриване на вещите, възприел е как става това и е наблюдавал, както той така и подсъдимия и
защитникът му всичко извършено от полицейските служители. Извода които формира
свидетелят е, че не е имало своеволия от разследващите, и категорично
потвърждава, че подписът положен в протоколите за претърсване и изземване са
негови. Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел.
Касае се за кокаин -
„Кокаинът е поставен под контрол в списък 1 - „растенията и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от
Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка
с чл.З, ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). На следващо място подс. П. не е
разполагал с надлежно разрешително за тази си дейност - "държане" на
високорисковото наркотично вещество.
Деянието е
било извършено при умишлена форма на вина - при пряк умисъл за осъществяването
му. Подсъдимият е разбирал, че без надлежно разрешително държи наркотично
вещество и е предвиждал и искал реализирането на общественоопасните
последици.
За да има
характера на престъпление, предвид легалната дефиниция, провъзгласена от чл. 9, ал.1
от НК съответното деяние следва да разкрива една сравнително
висока степен на обществена опасност. Последната е основно, обективно,
неюридическо качество на престъплението. Преценката дали дадено деяние е общественоопасно е свързана с отрицателното въздействие
(застрашаване или увреждане) на същото върху конкретния обект на посегателство
- конкретното засегнато или застрашено обществено отношение. В настоящия случай
родов обект на цитираното по-горе престъпление са обществените отношения,
свързани с опазване здравето на гражданите в страната. В конкретната хипотеза
се касае престъпно деяние, при което (макар и не пряко) от значение за
обществената опасност се явява количеството на предмета на престъплението
(наркотичното вещество) и неговата пазарна стойност. Видно от отразеното
по-горе подс.П.
е привлечен за държане на кокаин, с нето тегло 7,69 гр., на стойност
1691,80 лева. На следващо място конкретното деяние се характеризира и с
особености от обективна страна, завишаващи и отразяващи се върху степента на
неговото отрицателно въздействие върху родовия обект или върху обществените
отношения въобще, тъй като е налична в жилището му електронна везна със следи
върху нея от наркотичното вещество, както и с местата на съхраняването му.
Правно ирелевантно се явява обстоятелството относно
вида на наркотичното вещество - както ВКС нееднократно е посочвал всички
високорискови наркотични вещества, следва да се третират еднакво, без да се
анализира дали едно е с по-висока степен на въздействие или не, дали се касае
за по-лек или по-тежък наркотик, доколкото Законът не прави разлика в тази
насока. Наркотичните вещества се държат, както в жилището така и в автомобила
на подс.П..
Възприетата от съда фактическа
обстановка по категоричен начин се установява от събраните на досъдебната и
съдебната фаза описани гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства. Обсъждането и съответно кредитирането на доказателствената съвкупност събрана в досъдебната фаза на
процеса съдебния състав извърши с оглед принципа на непосредственост по чл. 18 НПК.
Обективно и
безпристрастно е представеното заключение по изготвената физикохимическата
експертиза по делото. Експертизата е изготвена от вещо лице- специалист в
областта, разполагащо с необходимите знания за това, назначено от надлежен
орган, по надлежния ред, а именно предвидения в НПК. Изложеното, обуславя
причисляването на експертизата към релевантните доказателства по делото.
Съдът даде вяра на останалите писмени
доказателства и приобщените такива по делото, като съобрази относимостта
им към предмета на делото.
Гореизброените доказателства съдът прецени във връзка с относимите към предмета на доказване по конкретното дело
факти и обстоятелства.
При горните констатации,
и тъй като прие, че възведеното
против подс.П. обвинение
в тази му част е доказано по несъмнен начин
по см.чл.303 ал.2 от НК, със събраните в съдебното производство доказателства, съдът го призна за виновени в извършването на престъплението от
общ характер по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени наличието на предходна съдимост
по отношение на подсъдимия П., по която към настоящия момент е реабилитиран. Съобрази също така криминалистическата справка сочеща значителен брой криминалистически регистрации, обстоятелството, че към
настоящия момент е МНО „Задържане под стража“ за друго противоправно
деяние. По отношение на подс.П., съдът не установи смекчаващи
отговорността му обстоятелства.
Наказанието е средство за постигане
целите по чл. 36 НК. За да реши какъв обем наказателна принуда да бъде
упражнен по отношение на подсъдимия съдът следва да прецени по какъв начин тези
цели биха се постигнали най-пълно. По делото следва да бъде отчетена и висока
степен на обществена опасност на деянието по чл. 354а ал.3 от НК.
По отношение на обществената опасност на
дееца, съдът приема, че през призмата на извършеното деяние, деецът се характеризира
и посредством осъщественото деяние, не дават основание за извод, че е личност с
ниска степен на обществена опасност, по отношение на която поправителното и
превъзпитателното въздействие по чл. 36 НК би се постигнало с налагане
на малко по размер наказания. Степента на обществената опасност на деянието по
начало е отчетена от законодателя при определяне на границите, в които
наказанието може да бъде индивидуализирано, но конкретно извършеното разкрива
по висока степен на обществена опасност с оглед количеството на предмета на
престъплението и паричната му равностойност.
Независимо
от това, че подс.П. е реабилитиран, следва да бъде
отчетена личностновата опасност на дееца, позовавайки
се константната практика на ВКС. В подкрепа на този извод е решение
№430/07.10.1996г. по НД №468/1995г.на ВКС II н.о.. В конкретния случай не може
да се дава приоритет само на реабилитацията, а да се пренебрегват данните за
тежестта на извършеното, предмета на престъплението по чл.354а ал.3 от НК и
конкретното му проявление – отрицателни последици и въздействие върху
обществото, което е било подценено и пренебрегнато.
Настоящият
състав също счита, че изтърпяване на наказанието при условията на чл.66 ал.1 от НК по отношение на подс.П. не би постигнало целите на
наказанието, поради което наложеното наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно в условията на затвор от подсъдимия, като му бъде наложено и
кумулативно предвиденото наказание „Глоба“.
Поради това, като взе
предвид по-високата степен на обществена опасност на подс.
П., изводима и от интензитета на престъпната му дейност, и високата степен на
обществена опасност на престъплението, съдът определи наказание на подс. П. при
условията на чл.54 от НК при отчитане на
отегчаващите отговорността му обстоятелства от една година и девет месеца „лишаване от свобода”, над минималния
предвиден в чл.354а ал.3 т.1 от НК размер, както и наказание „Глоба“ в размер
на 3 000лева. Наказанието
следва да бъде съобразявано преимуществено със специалната и генералната
превенция - то следва да изпълни и двете цели, а при тежестта на деянието, за
да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.
36 от НК по отношение на генералната превенция според съда именно
така определеното наказание се явява балансирано и съответно на извършеното от
подсъдимият. Определеният размер на наказанието съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените лица. Освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
тях и ще се отнеме възможността да се извършат и други престъпления, а освен
това ще въздействат възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото
При преценка на начина
на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”
– условно или ефективно ,
съдът намира че подс. П. следва да изтърпи наложеното
наказание „лишаване от свобода” ефективно
в затвор при първоначален
общ режим съгласно установеното от ЗИНЗС.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в Р.България правов ред.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. П. да заплати
направените по делото разноски в полза на бюджета на
ОД на МВР-Варна и в полза на Районен съд Варна.
По отношение на иззетите
веществени доказателства по делото съдът прецени, че наркотичните вещества,
опаковки и везна следва съобразно закона
да се отнемат и унищожат. Газовия
пистолет и патроните към него, доколкото не е спазен разрешителния режим за
придобиването им и държането им, те не са регистрирани поради това следва да се
отнемат и унищожат.
Мотивиран от горното,съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: