РЕШЕНИЕ №
гр. Луковит, 13.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и седми септември
две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 281 по описа за
2013г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „П.-СС” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ,
представлявано от С. И. С., подадена против наказателно постановление № 16/27.05.2013г. на Началника на
Митница – Свищов. В жалбата се правят конкретни и подробни оплаквания за
незаконосъобразност на наказателното постановление, систематизирани в три
основни пункта: издаване на наказателното постановление при съществено
противоречие с административно производствените правила на ЗАНН, ДОПК и АПК;
издаване на наказателното постановление при несъответствие с действителната
обстановка и в противоречие с правната уредба; издаване на наказателното
постановление в противоречие с материално правните разпоредби на Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. В жалбата е направено искане за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят
не взема участие в производството по делото чрез представляващия го орган –
управителят С. С. и чрез пълномощника адв. Д.Д..
Административно-наказващият
орган взема участие в съдебното заседание чрез юрисконсулт Я., който оспорва
жалбата.
Съдът
намира, че жалбата е допустима, тъй като същата е подадена от санкционираното
лице, за което е налице правен интерес от обжалване, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и срещу подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление /арг. чл.
59, ал. 3 ЗАНН/. Видно от разписката по делото, наказателното постановление е
получено от жалбоподателя, чрез управителя му С. С., на 06.06.2013г., а жалбата
е подадена на 13.06.2013г., т.е. седмодневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Предвид
изводите за допустимост на жалбата, същата следва да бъде разгледана по
същество.
От
фактическа страна несъмнено се установява по делото, че по силата на лиценз № 454/11.11.2010г. на Агенция „Митници” гр. София „П.-СС”
ЕООД е лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС. Разрешените дейности по лиценза са производство и складиране под режим
на отложено плащане на акциз на следните акцизни стоки: „специални
бензини-други” с код по КН 27101925, „керосин-немаркиран” с код по КН *********,
„керосин-маркиран” с код по КН *********, „тежки-горива” с код по КН *********,
*********, *********, „други смазочни масла и други масла” с код по КН *********,
„отпадъчни масла” с код по КН 27109900 и „други остатъци от нефтени масла” с
код по КН 27139090. Въз основа на издадения лиценз дружеството управлява
данъчен склад ИНДС BGNCA 00311001, находящ се в гр. Луковит, ул. „, площадка 2.
При
извършена проверка от екип на служители на Агенция „Митници” по повод подадени
акцизни декларации се установява, че за данъчен период 01.06.2012г. –
30.06.2012г., „П.-СС” ЕООД е декларирало в АД №
BG004300/01-01154/12.07.2012г. акцизна стока „тежки-горива” с код по КН
*********, освободена за потребление в количество 127 840 кг., с код на
предназначение на стоките „25” – освободени за потребление енергийни продукти,
предназначени за използване при производство на електрическа енергия /за
освободени от акциз крайни потребители/, код на плащане „30” – освободен,
размер на акциза – нула и внесен акциз – нула. За същото количество акцизна
стока дружеството е издало пет броя акцизни данъчни документа /АДД/, със
следните номера: АДД № **********/14.06.2012г., за 25320 кг тежко гориво, с код
по КН *********, издадена фактура № **********/14.06.2012г.; АДД №
**********/15.06.2012г., за 25200 кг тежко гориво, с код по КН *********,
издадена фактура № **********/15.06.2012г.; АДД № **********/19.06.2012г., за
26440 кг тежко гориво, с код по КН *********, издадена фактура №
**********/19.06.2012г.; АДД № **********/21.06.2012г., за 26300 кг тежко
гориво, с код по КН *********, издадена фактура № **********/21.06.2012г.; АДД
№ **********/26.06.2012г., за 24580 кг тежко гориво, с код по КН *********,
издадена фактура № **********/26.06.2012г.
От проверяващия екип е установено, че за данъчен период 01.09.2012г. – 30.09.2012г., „П.-СС” ЕООД е декларирало АД № BG004300/01-01560/05.10.2012г. акцизна стока
„тежки-горива” с код по КН *********, освободена за потребление в количество
53 347,69 кг., с код на предназначение на стоките „25” – освободени за
потребление енергийни продукти, предназначени за използване при производство на
електрическа енергия /за освободени от акциз крайни потребители/, код на
плащане „30” – освободен, размер на акциза – нула и внесен акциз – нула. За
същото количество акцизна стока дружеството е издало три броя акцизни данъчни
документа /АДД/, със следните номера: АДД № **********/19.09.2012г., за 25000,69
кг тежко гориво, с код по КН *********, издадена фактура № **********/19.09.2012г.;
АДД № **********/25.09.2012г., за 25002,81 кг тежко гориво, с код по КН
*********, издадена фактура № **********/25.09.2012г.; и АДД №
**********/29.09.2012г., за 23344,19 кг тежко гориво, с код по КН *********,
издадена фактура № **********/29.09.2012г.
Във всички издадени осем броя акцизни данъчни документа
акцизните стоки са освободени за получател „П. О.” ООД гр. София, като в клетка
„10” на същите АДД е посочен „размер на акциза” - нула и „общ размер на акциза”
- нула.
При проверката се установява, чрез проверка в Системата
за управление на акцизите” на А. „М.”, че „П. О.” ООД гр. София не притежава
статут на освободен от акциз краен потребител, не притежава издадено
удостоверение по чл. 24б ЗАДС.
За констатираните обстоятелства К.Й.Й. съставил АУАН №
373/05.12.2012г., по който управителят на дружеството-жалбоподател направила
писмени възражения, според които тежкото гориво е доставено от складодържателя „П.-СС” ЕООД директно на потребителя „Т. Б.”
ЕАД, който е освободен от акциз краен потребител. Пред наказващия орган са
депозирани и допълнителни писмени възражения. Началникът на Митница –
Свищов оставил без уважение направените възражения и въз основа на съставения
акт издал наказателно постановление №
16/27.05.2013г.
От протокол за извършена насрещна проверка №
1/31/21.01.2013г. на А. „М.”, ТМУ Югозападна, се установява, че в „Т. Б.” ЕАД е
извършена проверка от митнически служители, при която са представени документи
по придобиване на акцизни стоки с код по КН *********. Същите са приети по
делото, като от тях се установява, че същото дружество има издадена лицензия за
производство на електрическа енергия, чието действие е продължено до
31.12.2014г., както и че през месец юни и септември на 2012г. „Т. Б. дол” ЕАД е
придобило от „П. О.” ООД гр. София акцизни стоки с код по КН *********.
Тази
фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите К.Й.Й. и П.Х.Д., както и от
писмените доказателства – писмо изх. № П
47/8018/15.08.2013г. от ТМУ-Митница Свищов; Заповед № 4952/02.07.2012г./копие/;
писмо изх.№РД-01-2103 от 16.08.2013г./копие/ на Т. Б.; писмо изх.№РД-01-2064 от
12.08.2013г.на Т. Б. дол/копие/; Лицензияза производство на електрическа
енергия №Л-094-01/31.02.2001г. на Т. Б. ЕАД/копие/;Решение
№И1-Л094/21.03.2011г. на Държавна комисия за енергийно и водно
регулиране/копие/; Извлечение от материалната отчетност на Т. Б. ЕАД по чл.88 ППЗАДС относно получени доставки за
тежко гориво през м.06. и м.09.-2012г. – два броя справки; Рекапитулативни
декларации на „ТЕЦ-Бобов дол”ЕАД по чл.89 ППЗАДС за второ и трето тримесечие на
2012г./копие/; Протокол за извършена насрещна проверка №1/31/ 21.01.2013г. на
Агенция „Митници” ТМУ Югозападна; писмо изх. № 44/134 от 03.09.2013г. на МФ
Агенция „Митници/ ЦМУ/копие/; писмо изх. № 4400/1007 от 16.09.2013г. на МФ
Агенция „Митници”-Митница Свищов/копие/; писмо изх.№7100-800/18.09.2013г.на МФ
Агенция „Митници” Митница Югозападна/копие/; протокол за извършена насрещна
проверка №1/31/21.01.2013г. на Агенция „Митници” ТМУ Югозападна/копие/; искане
за предоставяне на документи и писмени обяснения от данъчно задължено лице№1/16/14.01.2013г.
на МФ Агенция”Митници” Митница Югозападна/копие/;разписка от 14.01.2013г. от Д.
В. Б.–гл.счетоводител на ТЕЦ за получен
екземпляр от МПДОДЗЛ № 1/16/14.01.2013г./копие/; писмо изх.№ ФС-01-140 от
21.01.2013г. на Т. Б. /копие/; фактура оригинал № **********/15.06.2012г. на Т.
„Б. ”; кредитно известие оригинал от 26.06.2012г. на Т. „Б.”; Декларация за
съответствие на качеството на течните горива № 12 от 14.06.2012г./копие/;
акцизен данъчен документ № ********** от 15.06.2012г. /копие/;
приемно-предавателен протокол от 15.06.2012г. /копие/; акцизен данъчен документ
№ **********/от 15.06.2012г. на „Полихим-СС”ЕООД /копие/; проемно-предавателен
протокол от 16.06.2012г./копие/;декларация за съответствие на качеството на
течните горива № 14 от 15.06.2012г./копие/; складова разписка по фактура №
0899/15.06.2012г. /копие/; фактура оригинал№ **********/25.06.2012г.;
декларация за съответствие на качеството на течните горива № 18/26.06.2012г.
/копие/; приемно-предавателен протокол от 26.06.2012г. /копие/; складова
разписка по фактура № 0904/25.06.2012г. /копие/; фактура оригинал №
**********/22.06.2012г.; декларация за съответствие на качеството на течните
горива № 17/21.06.2012г. /копие/; приемно-предавателен протокол от 22.06.2012г.
/копие/; фактура оригинал № **********/от 20.06.2012г.; декларация за
съответствие на качеството на течните горива № 15/19.06.2012г. /копие/;
приемно-предавателен протокол от 20.06.2012г. /копие/; складова разписка по
фактура № 0901 от 20.06.2012г. /копие/; фактура оригинал № ********** от
20.09.2012г.; декларация за съответствие на качеството на течните горива № 33
от 19.09.2012г. /копие/; приемно-предавателен протокол от 20.09.2012г. /копие/;
складова разписка по фактура № 0940/20.09.2012г. /копие/; фактура оригинал №
**********/29.09.2012г.; декларация за съответствие на качеството на течните
горива № 37 от 29.09.2012г. /копие/; приемно-предавателен протокол от
29.09.2012г. /копие/; акцизен данъчен документ № ********** от 29.09.2012г.
/копие/; складова разписка по фактура № **********/29.09.2012г. /копие/;
фактура оригинал № ********** от 25.09.2012г.; акцизен данъчен документ №
********** от 25.09.2012г. /копие/; декларация за съответствие на качеството на
течните горива № 35 от 25.09.2012г. /копие/; приемно-предавателен протокол от
25.09.2012г. /копие/; складова разписка по фактура № 20000000035/25.09.2012г.
/копие/; рекапитулативна декларация по чл. 89 от ППЗАДС за второто тримесечие
на 2012г. /копие/; рекапитулативна декларация по чл. 89 от ППЗАДС за трето
тримесечие на 2012г. /копие/; счетоводни справки-Дневник на покупките” за м.06.2012г. и
м.09.2012г./копие/; счетоводни справки № ”Доставки по доставчици, документи,
стокови групи и стоки за периода 01.06.2012г.-30.06.2012г. и
01.09.2012г.-30.09.2012г. /копие/; писмо изх. № 15 АК-0014 от 23.01.2013г. на
МФ Агенция „Митници” Митница Югозападна/копие/.
При
така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като актът за установяване на административното нарушение е съставен
на 05.12.2012г., а постановлението е
издадено на 27.05.2012г. Наред с това, към момента на издаване на наказателното
постановление, не е изтекъл и срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от съответните компетентни лица по
смисъла на чл. 128, ал. 2 ЗАДС. Актосъставителят е митнически орган, тъй като
към момента на съставяне на АУАН е работил на длъжност „старши инспектор” в
Митница Свищов. Наказващият орган е разполагал с правомощие да издаде
наказателното постановление, тъй като към момента на издаването му е налице
заповед на Директора на Агенция Митници за оправомощаване по чл. 128, ал. 2 ЗАДС със санкционната компетентност по същия закон, а от друга страна, към
същия момент Л. Б. С. е заемал длъжността началник Митница Свищов, т.е. налице
е и персонална компетентност.
Формално са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, тъй като
съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички
реквизити, посочени в цитираните разпоредби. При ангажиране на
административнонаказателната отговорност на „П.-СС” ЕООД не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
атакуваното наказателно постановление. С. И. С., която е представляващ „П.СС”
ЕООД, е получила срещу подпис АУАН № 373/05.12.2012г.,
поради което следва да се приеме, че актът е предявен на санкционираното
дружество.
Установените по делото факти са идентични на установените
от административно наказващия орган. Несъмнено дружеството-жалбоподател е
лицензиран складодържател по смисъла на чл. 4, т. 2 ЗАДС, тъй като е търговец по
смисъла на ТЗ /ЕООД/ и е получил лиценз да произвежда, складира, получава и
изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Няма спор, че на
съответните дати през месеците юни и септември на 2012г.
дружеството-жалбоподател е извело от данъчния си склад /база гр. Луковит/
акцизна стока /”тежки-горива” с код по КН
*********/, освободена за потребление. От приетите по делото документи се
установява количество на акцизната стока, идентично на установеното от
наказващия орган. Според всички издадени от дружеството жалбоподател акцизни
данъчни документи, получател на стоката е „П. О.” ООД гр. София, което
дружество няма лиценз да произвежда, складира, получава и изпраща
акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, поради което то няма статут
на лицензиран складодържател по смисъла на чл. 4, т. 2 ЗАДС. При това положение
към датата на всяко освобождаване е възникнало задължение за акциз за
освободените количества „тежки горива” /чл. 20, ал. 1 ЗАДС/, който данък
следвало да се начисли от „П.-СС” ЕООД /като лицензиран складодържател/ с
издаване на акцизните данъчни документи /чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗАДС/. Вместо
това, съответните реквизити на същите документи са попълнени с кодове и ставки,
отразяващи недължимост на акциз за изведената от склада акцизна стока. При
положение, че получателят им „П. О.” ООД гр.
София не е имало и статут на освободен от акциз краен потребител /чл. 4,
т. 14 ЗАДС/ за дружеството жалбоподател възникнало задължението за начисляване
на акциз.
Този извод на съда не се променя и с оглед установените
по делото данни, че през месеците юни и септември на 2012г. „Т. Б.” ЕАД е придобило от „П. О.” ООД гр. София
акцизни стоки с код по КН *********. В случая от съществено значение е
обстоятелството, че акцизните стоки са изведени от склада без начисляване на
акциз. В ЗАДС е прокаран принцип, според който без начислен акциз, стоките не
следва да се пускат на пазара. До този резултат се е стигнало с посочване за
получател на дружество /„П. О.” ООД/, което нито е лицензиран
складодържател по смисъла на чл. 4, т. 2 ЗАДС, нито е със статут на освободен от акциз краен потребител по смисъла на
чл. 4, т. 14 ЗАДС. Без значение е обстоятелството, с оглед правомерността на
дейността по извеждане на акцизната стока от склада е, че последната е получена
от субект, който произвежда електрическа енергия.
Законът държи сметка за правомерно извеждане на стоките от склад, а в случая
такова е извършено без начисляване на дължимия акциз, в нарушение на чл. 20,
ал. 1 ЗАДС. С нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДЗС се осъществява състава на
чл. 112, ал. 1 с.з. Такава квалификация е дадена и от наказващия орган с
обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че в случая не се касае за маловажност на
случая, поради което не би могла да се приложи нормата на чл. 28 ЗАНН. С оглед характера на
засегнатите обществени отношения /свързани със защита фискалните интереси на
държавата/, изведеното количество акцизна стока /201187,69 кг./, неговото
поетапно и последователно извеждане /няколко пъти през месеците юни и септември
на 2012г./ съдът намира, че конкретното деяние е обществено опасно, като
неговата степен на обществена опасност не е явно незначителна.
Санкцията за лицето, извършило административно нарушение
по чл. 112 ЗАДС, е двойният размер на неначисления акциз, но не по-малко от 500
лв. Размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по
акцизната ставка /чл. 41 ЗАДС/. С оглед характера на освободената акцизна стока
/тежко гориво/, данъчната основа за облагане с акциз е нейното количество,
измерено в тонове /чл. 28, т. 7 ЗАДС/, а предвид кода по КН /2710
19 64/, който не попада в хипотезите на чл. 32, ал. 1 ЗАДС, акцизната ставка е в размер на 600
лв. за 1000 литра /чл. 32, ал. 8 ЗАДС, редакция действала през 2012г., преди
изм. ДВ бр. 94 от 2012г, в сила от
01.01.2013г./. За отделните количества акцизна стока, освободена за потребление
по всеки акцизен данъчен документ, санкцията определена според механизма в чл.
112 ЗАДС е както следва: 30384 лв. – за освободените 25320 кг. тежко гориво по АДД №
**********/14.06.2012г.; 30240 лв. - за освободените 25200 кг. тежко гориво по АДД №
**********/15.06.2012г.; 31728 лв. – за освободените 26440 кг. тежко гориво по
АДД № **********/19.06.2012г.; 31560 лв. - за освободените 26300 кг. тежко
гориво по АДД № **********/21.06.2012г.; 29496 лв. – за освободените 24580 кг.
тежко гориво по АДД № **********/26.06.2012г.; 30000,83 лв. – за освободените 25000,69
кг. тежко гориво по АДД № **********/19.09.2012г.; 30003,37 лв. за освободените
25002,81 кг. тежко гориво по АДД № **********/25.09.2012г.; 28013,03 лв. - за
освободените 23344,19 кг. тежко гориво по АДД № **********/29.09.2012г. Така
определените суми са в по-нисък размер, от тези по наказателното постановление,
поради което наказателното постановление следва да бъде изменено, чрез
редуциране на всяка от санкциите както следва: от 31159,88 лв., по АДД №
**********/14.06.2012г., на 30384 лв.; от
31012,20 лв., по АДД № **********/15.06.2012г. на 30240 лв.; 32538,20 лв. по
АДД № **********/19.06.2012г. на 31728 лв.; от 32365,90 лв. по АДД №
**********/21.06.2012г. на 31560 лв.; от 30249,20 лв. по АДД №
**********/26.06.2012г. на 29496 лв.; от 33401,06 лв. по АДД №
**********/19.09.2012г. на 30000,83 лв.; от 34734,16 лв. по АДД №
**********/25.09.2012г. на 30003,37 лв.; от 32429,98 лв. по АДД №
**********/29.09.2012г. на 28013,03 лв.
Възраженията по жалбата не са основателни. На първо място
/според изложението им в жалбата и писменото становище на жалбоподателя/, не би
могло да се приеме, че с издаване на наказателното постановление е нарушен
режима на установяване на задължение за данъци по ДОПК и по чл. 107ж, ал. 2 ЗАДС, с оглед на това, че липсва издаден ревизионен акт или решение на
началника на компетентното митническо учреждение. Правомощието на митническите
органи да установяват задължения за акциз е различно и не се обхваща от
санкционната им компетентност. Производството по установяване на
административно нарушение по ЗАДС е самостоятелно и приключва с издаване на
наказателното постановление, докато производството по установяване на
задължение за акциз е административно и приключва с административен акт,
подлежащ на обжалване по реда на АПК /чл. 107ж, ал. 3 ЗАДС/. Двете производства
са самостоятелни. Те са проявления на различна компетентност на администрацията
/правоприлагаща – по установяване размера на дължимия акциз и санкционна – по
налагане на наказание за извършеното административно нарушение/, актовете, с
които приключват дават отговори на различни отклонения от правната норма –
какъв акциз да се определи /когато не е заплатен или е заплатен отчасти/ при
правоприлагане на акцизното законодателство, респ. налице ли е административно
нарушение на ЗАДС и какво по вид и размер наказание да се наложи на нарушителя.
В този смисъл, размерът на наказанието по наказателното постановление не е и не
би могъл да бъде функция от размера на акциза, определен от митническите органи
при условията на чл. 107ж ЗАДС. Затова не би следвало да се изисква наличие на
акт по чл. 107ж ЗАДС или друг такъв, с който да е установено задължение за
акциз. Тезата на жалбоподателя в обратния смисъл не би могла да се обоснове и
със санкцията, предвидена за административното нарушение по чл. 112, ал. 1 ЗАДС
- двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 500 лв. Касае се за
законодателна техника за посочване на предвидената санкция, използваща като
основа за определяне размера на наказанието неначисления акциз, а не размера на
конкретно определеното задължение за акциз.
Неоснователно е възражението за това, че акцизните стоки
са получени от лице, което има удостоверение за освободен от акциз краен
потребител. По-горе съдът посочи, че в случая акцизните стоки са получени от
друго дружество - „П. О.” ООД гр. София, което
няма такова удостоверение. Тук е мястото да се отбележи, че посочването на
последното дружество като получател в акцизните данъчни документи, не би могло
да се приеме за допусната фактическа грешка. Касае се за осем документа,
съставени последователно, в различни данъчни периоди. Освен това, „П. О.” ООД
гр. София е посочено като получател и в издадените товарителници, които имат
задължителен реквизит име на получател чл. 53, ал. 1 ЗАвтП/. В обобщение,
документалното отразяване сочи на освобождаване на акцизните стоки за
потребление, а не на освобождаване от облагане с акциз. Ако процесната акцизна
стока е била предназначена за производство на електроенергия в „Т. Б.” ЕАД,
последното дружество следваше не само да бъде вписано като получател в АДД, но
и да притежава удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
Неоснователно е оплакването, липсва
индивидуализация на деянието по време и място на извършването му.
Актосъставителят и наказващият орган са посочили местонахождението на
проверявания данъчен склад, както и конкретните акцизни данъчни документи, по
които стоките са освободени за потребление, а не само данъчните периоди, в
който са издадени.
Неправилно е разбирането, че наказващият
орган е следвало да приложи ставката по чл. 33, а. 1, т. 2 ЗАДС. Всички акцизни
ставки по чл. 33 ЗАДС се прилагат за енергийните продукти за отопление, при спазване на
съответните условия и ограничения, установени в същата разпоредба /чл. 33, ал.
2-7 ЗАДС/. Настоящият случай не е сред тях, с оглед кода на акцизната стока, попадащ
в номенклатурата по КН 2710 19, затова правилно е приложена ставката по чл. 32,
ал. 8 ЗАДС, актуална към 2012г. – 600 лв. за 1000 литра.
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено, като всяка от наложените санкции се намали до размерите,
определени по-горе от настоящите мотиви.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16/27.05.2013г. на
Началника на Митница – Свищов, с което на „П.-СС” ЕООД, с ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „,
представлявано от С. И. С., са наложени осем имуществени санкции по чл. 112 ЗАДС, като намалява размера на всяка от тях както следва: от 31159,88 лв., по
АДД № **********/14.06.2012г., на 30384 лв.;
от 31012,20 лв., по АДД № **********/15.06.2012г. на 30240 лв.; 32538,20 лв. по
АДД № **********/19.06.2012г. на 31728 лв.; от 32365,90 лв. по АДД №
**********/21.06.2012г. на 31560 лв.; от 30249,20 лв. по АДД №
**********/26.06.2012г. на 29496 лв.; от 33401,06 лв. по АДД №
**********/19.09.2012г. на 30000,83 лв.; от 34734,16 лв. по АДД №
**********/25.09.2012г. на 30003,37 лв.; от 32429,98 лв. по АДД №
**********/29.09.2012г. на 28013,03 лв.
Решението
може да се обжалва пред Ловешкия административен съд, в 14-дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: