Решение по дело №90/2024 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 52
Дата: 20 май 2024 г.
Съдия: Кристиян Антониев Попов
Дело: 20242170100090
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Средец, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
в присъствието на прокурора П. О.
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело
№ 20242170100090 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 530 и сл. ГПК вр.
с чл. 19 ЗГР, по молбата на П.З. И. с ЕГН: **********, родена на 01.12.2022
г., чрез родителят и законен представител - З. И. Г. с ЕГН: **********, със
съгласието на своя баща И. И. Г. с ЕГН: **********, чрез процесуалния си
представител адв. Д. Н. Ч. с искане от съда да постанови решение, с което да
се промени собственото име на детето-молител от П.З. И. на Е.З. Г..
В молбата се посочва, че П.З. И. е родена на 01.12.2022 г. На следващия
ден, длъжностното лице попитало майката как ще се казва дъщеря и, а З. И.
отговорила, че чака всеки момент своите родители да се върнат от Германия
и да изберат заедно име на дъщеря й. Длъжностното лице категорично
отказало да чака и записало новороденото дете със сегашните имена, с които
майката категорично не се съгласява. Неправилно било записано и фамилното
име на детето, което следвало да бъде Г.. Две от трите имена на детето били
насилствено дадени от длъжностно лице, което нямало такова право.
Искането е с правно основание чл. 19 от Закон за гражданската
регистрация.
В откритото съдебно заседание майката на молителката се яви лично и
чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в молбата, като
претендира от съда да я уважи.
Заинтересованата страна Община Средец, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по молбата.
Прокурорът, пледира за уважаване на молбата като основателна.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от предоставеното заверено копие на удостоверение за раждане
от 02.12.2022 г., издадено въз основа на акт за раждане № 2451 от 02.12.2022
1
г., от Община Сливен лицето П.З. И. с ЕГН **********, е с родители З. И. Г. –
майка и неустановен баща.
Представено е копие от удостоверение за раждане на З. И. Г., видно от
което последната е непълнолетна.
Представена е молба от бащата на З. И. Г. – И. И. Г., с която същият
изразява съгласие за промяна на имената на П. И..
Събрани са и свидетелски показания от С. Н.а Г. – майка на З. И. Г. и
баба на молителката, от които се установява, че при раждането на
молителката тя заедно с бащата на З. са били в чужбина, и имали уговорка с
дъщеря им да ги изчака да се приберат преди да записва името на
новороденото дете. З. избрала името П. под натиск от служителите на
родилното. След няколко часа пристигнали родителите на майката и при
разговора със секретаря на отделението, същият се държал грубо и заявявал,
че документите са изпратени и не е възможно да смени името на детето.
Раждането било преждевременно – в началото на осмия месец, поради което
родителите на З. въпреки, че са планирали да присъстват на него, следвало да
пътуват по спешност. От раждането насам в семейството се обръщат към
детето с името Е. и Е...
Съдът кредитира в цялост свидетелските показания, тъй като те
отговарят и не противоречат на останалите събрани по делото
доказателствени материали.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Името е словесно наименование, което е административно задължено
да има всяко физическо лице и което се образува по начин, императивно
уреден в Закон за гражданската регистрация. Предвид обстоятелството, че
физическото лице се идентифицира, обозначава, отграничава от другите
правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това
произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за
промяна са строго определени в закона и се допускат само при наличие на
определени обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено,
бащино или фамилно име се допуска от съда, когато то е осмиващо,
опозоряващо, или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. Законодателят не е изброил примерно какви
обстоятелства трябва да се преценяват като важни, но според съдебната
практика са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето
на името лично и обществено неудобно или неподходящо. Няма спор, че
молителката е носител на субективното право на молба за промяна на името й
по съдебен ред, като в настоящия случай същото се упражнява, чрез
законният й представител – майката З. И. Г., която е непълнолетна и действа с
попечителското съдействие на баща си.
Правото да се промени собственото име е субективно лично право, и в
съдебното производство по реализацията на това право решаващият съд
следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни
основания на лицето, неговото желание за промяна. В настоящия случай
желанието за промяна на името на молителката не може да се установи,
доколкото последната е на една година и се представлява в производството от
нейната майка.
Според твърденията в молбата, майката З. не е заявила писмено
собственото име което желе да носи детето. В този случай длъжностното лице
2
служебно избира собственото име на новороденото, като бащиното и
фамилното се определят според императивни, административни норми на
закона, към момента на раждането. В закона не е предвиден срок, изтичането
на който длъжностното лице да следва да изчака преди да упражни
правомощията си. Родителите на детето следва да съобщят избраното от тях
собствено име към момента на съставяне на акта за раждане съобразно чл. 12,
ал. 1 ЗГР, което в настоящия случай не е сторено.
Не се установява длъжностното лице да е допуснало нарушение на
закона, доколкото служебното определяне на името на детето, в случай на
липса на писмен избор от страна на родителя, представлява законово
задължение за административния орган. Избраното име П. не е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо.
Не се установява и допуснато нарушение при определяне на фамилното
име. Съобразно чл. 15 ЗГР за фамилно име се взема фамилното име на
майката или името на нейния баща. В настоящия случай за фамилно име е
избрано името И., което е определено съобразно името на бащата на майката
– И..
В конкретния случай не са налице "важни обстоятелства" по смисъла на
чл. 19, ал. 1 ЗГР. Извод за това може да се направи съобразно тълкуването на
закона възприето в Решение № 450 от 28.11.2012 г. по гр. д № 1777/2011 г., г.
к., ІV г. о. на ВКС, според което "собственото име на физическото лице е
това, което го индивидуализира и отличава от останалите лица, поради което
промяната му следва да се допуска само при наличието на обстоятелства,
които се определят като важни. Те трябва да се преценяват в контекста на
всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското
право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива
лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и
обществено неудобно или неподходящо", Решение № 77 от 16.02.2012 г. по
гр. дело № 344/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, според което "важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР се явяват онези, които създават
преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с
държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в
нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 ЗГР и други императивни
разпоредби на посочения закон", както и Решение № 256 от 29.04.2004 г. по
гр. дело № 513/2003 г., ІІ г. о. на ВКС, според което "Промяната на името е
регламентирана като потестативно право, което възниква при точно
определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред.
Важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР ще са такива обстоятелства,
които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за
молителя носенето на името в частта, в която се иска промяна".
В конкретния случай собственото име на детето е значително
разпространено в България. Същото не е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, нито пък има налице обстоятелства, които да са
направили лично и обществено неудобно и неподходящо за молителя,
носеното на собственото му име. Не се установяват и обстоятелства, които да
създават затруднение при общуването му или пред съответните държавни
институции.
Ето защо, съдът намира, че молбата не следва да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата по чл. 19 ЗГР, подадена от
П.З. И. с ЕГН **********, родена на 01.12.2022 г., чрез родителят и законен
представител - З. И. Г. с ЕГН **********, с искане от съда да постанови
решение, с което да се допусне променя на собственото и фамилното име на
детето-молител от П.З. И. на Е.З. Г..
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4