М О Т И В И:
С Постановление
от 26.06.2017г. прокурор при Районна прокуратура – гр.Монтана е установил, че
са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по отношение на обвиняемите
Р.П.А., роден на xxxгxxx, българин, български гражданин, със средно
образование, работи, женен, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx и В.П.А., роден
на xxxгxxx, българин, български гражданин, със средно образование, работи,
женен, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx по досъдебно производство № 802/2016г. по
описа на Районна прокуратура - гр.Монтана за извършено престъпление по чл.131,
ал.1 т.12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно
заседание Районна прокуратура – гр. Монтана, редовно призована, се представлява
от районния прокурор, който поддържа обвинението. В пледоарията си моли съда да
признае обвиняемите за виновни, като ги освободи от наказателна отговорност и
им наложи наказания към предвидения в закона среден размер.
Обвиняемите, редовно
призовани за съдебно заседание, не се явяват и не се представляват.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На
24.09.2016г. двамата обвиняеми В.П.А. и Р.П.А., които са братя - близнаци,
заедно с баща им П. Н., посетили ловния събор в с.Безденица Област Монтана.
Пострадалият Ф.С.Б., заедно с приятелката си Н.М.Т. и сина им на възраст 11
години също били на ловния събор в с.Безденица. Обвиняемите и баща им се прибирали от събора и
около 20,00ч. с лек автомобил марка ВОЛВО В 40, тъмно син на цвят, с рег.№ М 57
55 ВА, управлявано от баща им, посетили магазин ,,ЖИЗЕЛ", находящ се в
гр.Монтана, бул.,, Парта" № 51. На кръстовището преди паркинга на магазина
П. Н. спрял автомобила, за да изчака излизането от пакнигна на друг автомобил.
Приятелката на пострадалия Н.Т. управлявала лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН
ПАСАТ комби бял на цвят, като до нея на предната дясна седалка седял
пострадалия Ф.Б., а синът им - на задната седалка. Те също посетили магазин
,,ЖИЗЕЛ" по същото време, като се движели зад автомобила, в който се
возели обвиняемите Ангелови.
Докато П. Н. изчаквал излизането
на автомобила от паркинга, свидетелят Б. подал звуков сигнал чрез натискане на
клаксона на Фолксваген - а.Тогава двамата обвиняеми излези от Волво - то и се
отправили към Фолксваген - а като приканили Б. да излезе от автомобила. Той
излязъл и ги попитал защо са подали десен мигач и не се движат, като през това
време зад тях има и други автомобили. Тогава и двамата обвиняеми се нахвърлили
срещу него и му нанесли удари с юмруци по главата и тялото, от който той паднал
на пътната настилка. Свидетелката Н.Т. излязла от автомобила и се опитала да
спре ударите по свидетеля Б., но била ударена в главата от единия от
обвиняемите. След падането на пътя свидетелят Б. се изправил, но получиб още
удари от двамата обвиняеми включително и с ритници. При падането си на земята,
пострадалият си ударил главата и изпаднал в безсъзнание като свидетелят К.А.
успял да ги отдели от него. Свидетелите К.А. и С.С. помогнали на свидетеля Б.
да се изправи и го напръскали с вода, тъй като той не реагирал на въпросите им.
След преустановяване на ударите двамата обвиняеми посетили магазина ЖИЗЕЛ,
кэдето престояли до пристигане на полицията. На мястото дошъл екип на
медицинска помощ, който закарал пострадалия в Спешното отделение на МБАЛ ,,Д -
р Стамен Илиев" - гр.Монтана. Свидетелят Б. престоял в болничното
заведение от 24.09. до 27.09.2016г., където бил лекуван с диагноза - контузио
капитис, комоцио церебри. Пострадалият бил прегледан от съдебен лекар, който
установил травми в областта на дясната буза, лявата ушна мида вдяснои дясната
лакътна става, а от представената му медицинска документация - и травма на
главата с контузия в мозъка.
По
случая било образувано досъдебно производство, в хода на което били разпитани
като свидетели пострадалият и останалите лица, имащи съпричастност със
случилото се. Въз основа на показанията на свидетелите и приобщените медицински
документи била назначена съдебно медицинска експертиза, в чието заключение е
посочено, че на пострадалият е причинено разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота.
В
хода на досъдебното поризводство към наказателна отговорност били привлечени
двамата братя - близнаци, които са нанасяли ударите по свидетеля Б.. При
разпитите им в качеството на обвиняеми и двамата не се признават за виновни
като се възползват от правото да не дават обяснения.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели Ф.Б., Н.Т., К.А. и С.С., като и от приетите
по реда на чл.282 и чл.283 от НПК заключение на вещо лице по назначената в хода
на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза и писмените
доказателства.
В
своите показания и четиримата свидетели установята еднородна фактическа обстановка, която е била
непосредствено възпирета от тях тъй като са очевидци на цялостното поведение и
на двамата обвиняеми. Свидетелите са категорични в показанията си, че
пострадалият по никакъв начин не е провокирал каквато и да било агресия спрямо
обвиняемите и същевременно е бил удрян неколкократно от тях с ръце и крака,
като през това време към него са били отправяни незензурни думи и изрази.
Събитието е станало на публично място и пред множество хора, което е довело и до
тяхното лично възмущение като част от обществото.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и
безпротиворечиви и ги цени при формирането на вътрешното си убеждение и
мотивирането на постановения съдебен акт. Събраните гласни доказателствени
средства се подкрепят и от приобщените писмени доказателства. Видно от
заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно медицинска експертиза е, че по пострадалия са причинени травматични
увреждания, които могат да бъдат получени по описания механизъм и коико като
резултат се изразяват в разстрайство на здравето, временно и неопасно за
живота. Заключението на вещото лице не е оспорено в хода на досъдебното
производство, подкрепя се от свидетелските показания и приобщените като писмени
доказателства медицински документи, поради което и съдът го кредитира като
обективно и вярно.
При така приетата фактическа обстановка
съдът счита, че с деянието си обвиняемите В.А. и Р.А. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал.1 т.12 във
вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
От обективна
страна изпълнителното деяние се изразява в нанасяне на удари с ръце и крака,
вследствие на които са причинени описаните травматични увреждания. Престъплението
е извършено и от двамата обвиняеми, които едновременно са нанасяли ударите по
пострадалия, което покрива признаците на съизвършителство. В случая безспорно е
налице причинна връзка между извършеното от обвинемите и настъпилите
травматични увреждания по пострадалото лице. Причинените увреждания, според
заключението на вещото лице, са временни и неопасни за живота и от юридическа гледна точка покриват признаците
на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Безспорно от
събраните по делото доказателства се доказа, че престъплението е извършено и от
двамата обвиняеми без същите да са били провокирани, на публично място и пред
множество хора, което е довело до тяхното възмущение. Поради тази причина е
налице и квалифициращият признак на хулиганските подбуди по чл.131, ал.1 т.12
от НК, подробно изяснен в Постановление № 2 от 29.06.1974г. на Пленума на ВС.
От субективна
страна престъплението е извършено при форма на вина - пряк умисъл. Обвиняемите
са съзнавали, общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са
общественоопасните му последици и са желаели тяхното настъпване. Константното
положение в доктрината и съдебната практика е, че вината в двете й
разновидности не изчерпва субективните характеристики на престъплението, в
обсега на които са и мотивите, целите, намеренията, чувствата и преживяванията
на дееца. Наказателно правното значение на тези допълнителни психически
елементи на престъпното деяние е определено от материалния закон. Същите или са
въздигнати в задължителни признаци на основни, по – тежко или по – леко
наказуеми състави, когато влияят върху степента на обществена опасност на
посегателството, или следва да бъде отредено нужното им внимание при диференциране
на наказателната отговорност чрез съобразяването им при индивидуализирането на
налаганата санкция, последното относимо и към настоящия случай.
За
извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три
години. Видно от приложените справки за съдимост е, че и двамата не са осъждани
и не са освобождавани към момента на деянието по чл.78а от НК. Съставът на престъплението
не предвижда настъпването на
съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Същевременно
спрямо и двамата обвиняеми не са налице отрицателните предпоставки на ал.7 от
НК, които изключват приложението на привилегированата разпоредба на закона. В
тази връзка съдът намира, че са налице кумулативните изисквания на закона за
освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. При определяне размера на наказанието съдът съобрази от една страна обстоятелството,
че обвиняемите са имали добро процесуално поведение и чистото им съдебно минало,
а от друга страна начинът на извършеното престъпление - необяснимо проявената
брутална агресия към пострадалия и неговата приятелка, нанесения съвместен побой
върху пострадалия пред неговото семейство и други хора, продължителността на ударите,
прекратени благодарение на намесата на други свидетели, което говори за лица с
висока степен на обществена опасност, които проявяват незачитане на телесната
неприкосновеност на личността и на неуважение към установения в държавата правов
ред.
При
така извършения съвкупен анализ на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът намира, че определеното наказание глоба следва да бъде определено
при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и към предвидения среден
размер, а именно по 2 500 лева за всеки един от двамата обвиняеми.
Подобно наказание
е годно да създаде у обвиняемите стимул към размисъл за по – нататъшното им
поведение и правилно отношение към законността, както и да постигне в най -
пълна степен целите по чл.12 от ЗАНН с оглед изискванията и на генералната
превенция, обуславящи налагането на адекватни на репресивната и поправително –
възпитателната функция административни наказания, тъй като подобен начин на
извършване на престъпления стават все по - чести сред обществото.
При
този изход на делото обвиняемите следва да бъдат осъдени да заплатят поотделно
направените в хода на досъдебното производство разноски за вещо лице по
назначената съдебно медицинска експертиза в размер на 53.00 лева, както и по 5
лева по сметка на съда за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на
принудително изпъленние.
По така
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: