РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 10.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ВТОРИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ПЕПА ТОНЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Антоанета Луканова,

като разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 5431 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу Решение № 271343/17.11.2017 г. по гр. дело № 24623/2017 г. на Софийския районен съд, 141. състав, в частта, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу А.А.К. искове за установяване, че последният дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на разликата между 2 135, 00 лева и 2 468, 25 лева – цена за потребена топлинна енергия за имот с адрес София, ж.к. „*********, за периода от месец декември 2013 г. до месец април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.01.2017 г. до окончателното ѝ погасяване;  сума в размер на разликата между 273, 90 лева и 364, 55 лева – законна лихва за забава за плащане върху горната сума за периода от 31.01.2014 г. до 04.01.2017 г.; сума в размер на разликата между 20, 40 и 30, 60 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за описания по-горе имот за периода от месец декември 2013 г. до месец април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.01.2017 г. до окончателното ѝ погасяване, както и сумата от 7, 48 лева – законна лихва върху последната описана сума за периода от 31.01.2014 г. до 04.01.2017 г.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта си, с която предявените от „Т.С.“ ЕАД искове са уважени за сумите от 2 135 лева – цена за потребена топлинна енергия за периода от месец декември 2013 г. до месец април 2016 г., 20, 40 лева – цена за услугата „дялово разпределение“ за същия период, и 273, 90 лева – законна лихва за забава за плащане на признатата за установена цена за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 04.01.2017 г.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост. Твърди се, че първоинстанционния съд не бил взел предвид клаузата на чл. 31, ал. 2 от общите условия на въззивника – „Т.С.“ ЕАД, която предвиждала, че се заплащат законни лихви върху прогнозните месечни сметки, а сумите по изравнителните сметки ставали изискуеми в периода, за който е извършено изравняване. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и уважаване на предявените искове в пълен размер.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия А.А.К. , в който са изложени възражения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно, като първоинстанционният съд е взел предвид механизма на начисляване на прогнозни сметки и изравнителна сметка, като е отразил правилно изравняването на месечните сметки. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендират се разноски.

Третото лице-помагач – „Х.и р.“ ЕООД, не е изразило становище.

В съдебното заседание страните поддържат доводите си от въззивната жалба и отговора. Въззивникът – „Т.С.“ ЕАД, е направил искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Първоинстанционният съд е приел, че е предявен иск по чл. 150 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира плащане на цена за доставена топлинна енергия и ползвана във връзка с тази доставка услуга „дялово разпределение“. Приел е, че въззиваемият К. е собственик на процесния апартамент в ж.к. „*******, поради което за него е възникнало на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ задължение да заплаща доставената до имота му топлинна енергия. Въз основа на представените по делото отчети за изразходваната в имота топлинна енергия и изготвената въз основа на тях техническа експертиза, е приел, че дължимите се суми за доставена топлинна енергия за периода декември 2013 г. април 2016 г. възлизат на 2 150 лева. Поради това е уважил иска за цена на топлинна енергия в този размер, като го е отхвърлил до пълния предявен размер от 2 468, 25 лева. Искът за част от вземането за дялово разпределение – за 2013 г., е отхвърлен, като е прието, че претендираните суми се отнасят за предходен период преди исковия. Първоинстанционният съд е приел, че въззиваемият К. е изпаднал в забава за плащане на посочената сума, като е имал достъп до текущите си сметки в интернет страницата на въззивника – „Т.С.“ ЕАД, поради което е изпаднал в забава съгласно правилата на чл. 33 от общите му условия. Дължимата се лихва е пресметната пропорционално на установената като основателна част от задължението. Не е била присъдена лихва върху месечните прогнозни сметки, тъй като е посочено, че същите са били изрично анулирани от въззивника – „Т.С.“ ЕАД, с кредитни известия, в които е посочена нулева главница. Лихвата за забава върху разходите за дялово разпределение не е присъдена, като е прието, че не е установен момент, в който настъпва падежът за това задължение.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен и допустим иск, поради което същото е допустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Страните не спорят по отношение на установените от първоинстанционния съд фактически положения, поради което настоящата съдебна инстанция не дължи проверка на първоинстанционното решение в тази част, доколкото делото се разглежда при условията на ограничен въззив – чл. 269 ГПК.

По наведения довод за това, че първоинстанционния съд не бил начислявал лихви за забава върху прогнозните сметки, настоящият съдебен състав намира, че въззивникът – „Т.С.“ ЕАД, изрично е посочил в общите си условия, че няма да начислява такива задължения. В чл. 33, ал. 4 от приложимите се в процесния период общи условия от 2014 г. (в сила от 12.03.2014 г.) – на лист 37 от първоинстанционното дело, изрично е посочено, че въззивникът няма да начислява лихви за забава върху прогнозно начислените цени за топлинна енергия, отразени в месечните му сметки, издадени след март 2014 г. По тази причина правилно първоинстанционния съд не е изчислявал лихви за забава върху задълженията по тези сметки.

По отношение на размера на начислената лихва въззивникът – „Т.С.“ ЕАД, не е изложил конкретни възражения срещу преценката на първоинстанционния съд относно размера на лихвата, направена по реда на чл. 162 ГПК. В жалбата се сочи само, че първоинстанционният съд следвало да се довери на изслушана по делото съдебносчетоводна експертиза, а такава по делото няма. Следователно липсват доводи във въззивната жалба, които да дадат основание на въззивния съд да извърши проверка на първоинстанционното решение за неправилност, като не е посочено къде се твърди, че първоинстанционният съд е сгрешил. Поради това доводите във въззивната жалба са неоснователни.

Настоящият съдебен състав не констатира в изпълнение на служебните си задължения съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, първоинстанционният съд да не е приложил императивна материална норма. Поради това липсват и основания служебно да се приеме, че първоинстанционното решение нарушава закона. Поради това настоящият съдебен състав не намира основание да промени изводите на първоинстанционния съд и следва да потвърди изцяло неговото решение.

Относно разноските:

При този изход на спора съдът не дължи произнасяне по разпределението на разноските така, както същото е извършено от първоинстанционния съд. Пред въззивната съдебна инстанция право да му се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има единствено въззиваемият А.А.К.. Същият претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като представя договор за правна защита и съдействие от 05.02.2018 г., с който е уговорено възнаграждение в размер на 450 лева. В договора се съдържа и доказателство за плащане – разписка, че посочената по-горе сума е платена напълно на адвоката в брой. По делото обаче е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия, което е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес по въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че на въззиваемия К. следва да се присъди сума в размер на 300 лева.

Тъй като цената на всеки от предявените искове е под 5 000 лева, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, втори „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 271343/17.11.2017 г. по гр. дело № 24623/2017 г. на Софийския районен съд, 141. състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да плати на А.А.К., с ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Х.и р.“ ЕООД.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.