№ 7118
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело №
20211110133157 по описа за 2021 година
иск за връщане на онова, с което някой се е обогатил без основание за сметка на
другиго, с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, разгледан по реда
на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
M. с БУЛСТАТ /// със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. //“ №22,
представлявано от министъра Б//////, твърди, че сключил с ответника „////////// със седалище и адрес
на управление в гр. София в жилищен квартал Бъкстон на бул. „//////“ №90, представлявано от
управителката Татяна Йосифова Карова, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в гр. София на ул. „Княз Борис I“ №99 на сутерена чрез пълномощницата адвокат М.
ПЛ. Ш. договор за изработка: музикално озвучаване на събитие, което следвало да се проведе на
12. XII. 2019 година. Възложителят платил предварително уговореното възнаграждение в размер
на 12 000.00 лева, за което му била издадена фактура. Събитието не било проведено поради
непредвидени обстоятелства. Затова възложителят поискал връщане на платеното възнаграждение.
Съдът определя иска като такъв за връщане на сума, с която ответникът се обогатил без
основание, защото в исковата молба не са посочени никакви основания за искането за връщане на
сумата: ищецът не твърди нито разваляне на договора, нито отпадане на основанието за
получаване на сумата по друг начин, нито че вече няма интерес от изпълнението, нито твърди
отказ от договора или че изпълнението на работата е станало невъзможно вследствие причина, за
която никоя от страните не отговаря. Всъщност ищецът изобщо не сочи причините, поради които е
отказал да получи изпълнение. Следва да се има предвид още, че в молба, постъпила в съда на 16.
II. 2022 година пълномощницата на ищеца изрично заявява, че правното основание на иска е чл. 59
от Закона за задълженията и договорите.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
следните суми:
1
12 000.00 лева възнаграждение по договор за изработка, с която сума ответникът се обогатил
неоснователно;
863.33 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 25. IX. 2020 година
до 09. VI. 2021 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 10. VІ. 2021
година до окончателното плащане.
Ответната страна оспорва иска, като твърди забава на кредитора по смисъла на чл. 95 от
Закона за задълженията и договорите. Позовава се и на чл. 81, ал. 1 от същия закон. Отрича да е
получавал покана за връщане на полученото възнаграждение.
1. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО
И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По отношение на сключването на договора:
На 14. ХІ. 2019 година страните в настоящото производство сключват договор за
изработка, по силата на който ответното дружество се задължава на свой риск да осигури
музикално оформление за информационно събитие, организирано от ищеца, съгласно поръчката на
последния, а ищецът се задължава да заплати възнаграждение в размер на 12 000.00 лева.
На същата дата ответното дружество издава фактура №********** от на стойност 12 00.00
лева с данъка върху добавената стойност. Фактурата е издадена за дейности по популяризиране в
изпълнение на Национална комуникационна стратегия. Министерството е посочено като
получател във фактурата, а ответното дружество – като доставчик. Под фактурата е положен
подпис от страна на получателя. Съдът установява горните обстоятелства от фактурата,
представена по делото с исковата молба. Същите са безспорни между страните.
2. По отношение на изпълнението на договора:
На 21. ХІ. 2019 година Министерството изпълнява задълженията си по процесния договор
за изработка и плаща уговореното възнаграждение изцяло. Съдът установява обстоятелството от
Бюджетно платежно нареждане №Е03049 от същата дата, представено по делото с исковата
молба.
Свидетелят Пейо Георгиев Филипов с ЕГН**********, живеещ в гр. София на бул.
„Александър Пушкин“ №27 депозира показания, че сключил договор за изработка с ответното
дружество. По силата на договора свидетелят заедно с други музиканти следвало да извърши
озвучаването на събитието, организирано от Министерството. За целта музикантите получили
цялото си възнаграждение в предплата. Свидетелят и колегите му били готови да изпълнят
задълженията си, но в деня на престацията били уведомени, че събитието няма да се състои. Не им
била съобщено причината за отмяната на събитието.
По делото е разпитана като свидетелка и /////// с ЕГН**********, живееща в гр. София на
а
ул. „////////“ №13 на етаж I в апартамент III. Същата е служителка на Министерството, затова съдът
преценява показанията съобразно чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс. Свидетелката
потвърждава с показанията си сключването на процесния договор за изработка и отмяната на
събитието, но не твърди, че причината за отмяната не ѝ е известна.
3. Данни, получени от експертното заключение:
2
На 25. IІ. 2022 година вещото лице ЕЛ. ВЛ. Ж. представя в съда заключение за извършена
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението е видно, че възнаграждението по процесния
договор е платено от ищеца на 22. ХІ. 2019 година. За процесния договор за изработка ответното
дружество издало представената с исковата молба фактура. Размерът на мораторната лихва върху
процесната сума за посочения в исковата молба период от време възлиза на 863.34 лева.
2. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По иска за главницата:
Предявен е иск за връщане на онова, с което някой се е обогатил без основание за сметка
на другиго, с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, за чието
уважаване е необходимо наличието на следните предпоставки:
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника;
обогатяването на ответника да е неоснователно;
обедняването и обогатяването да са взаимно обусловени, т. е. обогатяването на едното лице
да става за сметка на другото;
обедняването и обогатяването да са неразделен резултат на едно и също действие или
събитие.
Необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от
няколко общи факти. При хипотезата на чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. дължи се връщане на по-малката сума между
обедняването и обогатяването. Правото на този иск възниква, само когато обеднелият няма друг
иск, с който да се защити. Искът по чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е
субсидиарен – той е предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи,
когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, нито въобще с друг иск.
В случая ответното дружество действително е получило процесната сума от ищеца. Следва
да се има предвид обаче, че престацията е извършена на основание договор за изработка като
възнаграждение по същия договор. Поради горното не може да се приеме, че при извършването на
плащането е липсвало основание за него. Спорен между страните е въпросът дали това основание
съществува и в момента на предявяването на иска. От събраните гласни доказателства се установи
както готовността на изпълнителя да престира, така и отказът на ищеца да получи престацията.
Поради спецификата на последната, отказът на ищеца да съдейства като организира събитието,
което ответникът е задължен да озвучи, поставя изпълнителят в невъзможност да изпълни. Според
правната доктрина н такива случаи важат общите правила, уреждащи неизпълнението, защото
законът не урежда последиците от отказът на възложителя да съдейства за изпълнението. Затова
изпълнителят има право на възнаграждение и ако изпълнението е станало невъзможно поради
причина, която лежи в личността на поръчващия, даже последният да не отговаря за нея. В такъв
смисъл „Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения“ на Александър
Кожухаров, издание на „Софи-Р“ от 1996 година, страница CLXXXII.
Съдът намира още, че процесният случай не попада в хипотезата на чл. 267, ал. 1,
3
изречение I от Закона за задълженията и договорите, нито на чл. 265, ал. 1 от същия закон. Според
първата от посочените разпоредби изпълнителят няма право на възнаграждение, ако изпълнението
на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря.
Ищецът обаче не сочи каква е причината да се откаже от предлаганото изпълнение. Тази причина
не се установява и от свидетелските показания. Затова и преценката невъзможно ли е
изпълнението, по каква причина и отговаря ли някоя от страните за нея, е невъзможно.
Според втората от посочените разпоредби поръчващият може да се откаже от договора,
макар изпълнението и да е започнало, ако има основателни причини. В настоящия случай ищецът
не твърди да се отказва от договора, нито сочи причини за това. Съдът взема предвид, че в тази
хипотеза ищецът не може да иска връщането на възнаграждението, защото дължи на изпълнителя
направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на
работата.
Съобразявайки горното съдът намира, че основание за получаване на процесната сума от
ответното дружество съществува и към момента на предявяването на иска, както и към момента на
постановяване на решението.
Ето защо съдът счита, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
2. По иска за обезщетението за забава:
Предвид отхвърлянето на главния иск, акцесорният иск за мораторна лихва също следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
По силата на третата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с
отхвърлянето на исковете, на ответника се дължат направените по делото разноски. Такова искане
обаче не е направено нито с отговора на исковата молба, нито на друг етап от производството.
Ответникът не представя и доказателства за направени разноски, затова съдът не му присъжда
такива.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОТХВЪРЛЯ иска за ОСЪЖДАНЕ на „////////// със седалище и адрес на управление в гр.
София в жилищен квартал Бъкстон на бул. „//////“ №90, представлявано от управителката
Татяна Йосифова Карова, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.
София на ул. „Княз Борис I“ №99 на сутерена чрез пълномощницата адвокат М. ПЛ.
Ш. да плати на M. с БУЛСТАТ /// със седалище и адрес на управление в гр. София на бул.
//“ №22, представлявано от министъра Б//////, следните суми:
12 000.00 лева възнаграждение по договор за изработка, с която сума ответникът се обогатил
неоснователно;
863.33 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 25. IX. 2020 година
до 09. VI. 2021 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 10. VІ. 2021
година до окончателното плащане.
4
2. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
3. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронен адрес, посочен в молба, постъпила в
съда на 16. II. 2022 година, на основание чл. 52, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на ответното дружество по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощницата адвокат М. ПЛ. Ш. по реда
на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощницата адвокат М. ПЛ. Ш. не живее или не пребивава на
адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване
на източника на тези данни в разписката;
Ако пълномощницата адвокат М. ПЛ. Ш. не се открие на адреса, но и не се съберат данни,
че не живее или не пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на
един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от
посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи съобщението, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на физическия адрес на ответника.
2. Ако се наложи връчване на съобщението на физическия адрес на ответника, то ДА СЕ
ИЗВЪРШИ по следния начин:
ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на юридическото лице от
Търговския регистър.
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адреса, посочен от юридическото лице в отговора на исковата молба;
на адресите от справката в Търговския регистър, ако се различават от предходния.
Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме призовката, това обстоятелство ДА СЕ
ВПИШЕ в разписката.
Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
5
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6