№ 3600
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Я.Ц.Д.
при участието на секретаря Х.С.С.
като разгледа докладваното от Я.Ц.Д. Административно наказателно дело №
20241110207420 по описа за 2024 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № *** от Е. А. Е. с ЕГН ********** и адрес в
гр.***, срещу Наказателно постановление N ***от ***г. , издадено от началник сектор,
отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован не се явява.
Съдът е дал ход на делото в негово отсъствие при условията на чл.61, ал. 4 от ЗАНН
тъй като е установено, че не живее на адреса, който е посочил.
В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление , както се признава
нарушението, но се сочи несъсразмерност на наложеното наказание.
В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен не се явява.
Представлява се от юрисконсулт В. - Г. с пълномощно по делото.В хода на съдебните
прения последната от името на доверителя си пледира за отхвърляне на жалбата. Сочи , че
нарушението е доказано категорично, не са допуснати процесуални нарушения и
извършителят е установен по надлежния ред.
Претендира разноски.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
1
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на Е. А. Е. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление N ***от
***г. , издадено от началник сектор, отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в законоустановения
срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На ***г. на Е. А. Е. с ЕГН ********** бил издаден от И.Б. – служител на ОПП СДВР
, Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство за това , че : '' …….на *** г. в 10:36 часа в гр.***, по
бул.*** с посока на движение от ул.*** към бул. *** управлявал на МПС, лек автомобил
марка „Т.”, модел „Х. “ с ДК № ***, собственост на ''Е.К.'' ЕООД С ЕИК *** като срещу
входа на хотел ''П.'' на № *** е бил засечен да се движи със скорост от 92 км/ч, при забрана за
движение със скорост над 40 км/ч. въведена с ПЗ Б26 от ЗДвП и нарушението е установено
техническо средство-система за видеоконтрол CORDON M2 с № ***.
Актът бил връчен на жалбоподателя , като същият го подписал без въражения и
попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление N *** от ***г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно
които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и
условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
Съдът намира, че се установи от събраните в хода на съдебното следствие пред
настоящата инстанция, доказателства че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
2
Съгласно посочената норма, при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h,
които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън
населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч., като съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
В случая НП е издадено за нарушение, установено с „автоматизирано техническо
средство” по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата - система за
видеоконтрол CORDON M2 с № ***, което е годно да установи вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от
30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи образец.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че средството за
измерване е одобрен тип средство за измерване (л.7-8) и е преминало проверка за
техническа годност , за което е издаден протокол(л.9 от делото).
По делото е установено( л. 10 от делото), че на ***г. процесното средство за
измерване е било позиционирано на бул.*** пред № 11, като с него е извършван контрол на
скоростта за времето от 08:55ч. до 10:55ч. в посока на движение от ул.*** към бул. ***.
Писмените доказателства за мястото на извършване на нарушението съответстват на
приложения снимков материал и описаното в АУАН и НП.
При отчитане на скоростта и последвалото издаване на НП е взето предвид
допустимото отклонение в показанията на техническото средство и от резултата са извадени
3 километра, като гаранция за обективност на измерването.
Видно е , че в АУАН и НП е приета скорост на движение на автомобила от 92 км./ч.
От друга страна, в приложеният по делото снимков материал от автоматизирано техническо
средство (л.12), е отчетена скорост на движение 95 км./ч.
Установен по категоричен начин е и субектът на нарушението, като същият
собственоръчно е попълнил декларация, че на процесната дата и час е управлявал лекия
автомобил(л.5).
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h -
с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
В настоящият случай, жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 92км.ч.
(след приспаднат толеранс), от което следва, че АНО е определил наказанието правилно и
съобразно разписаното в закона.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя , относно тежестта на наказанията.
Същите са определени от закона и съдът не може да ги изменя по своя преценка.
Що се отнася до приложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че не се касае за
3
маловажен случай. Видно от справката за водач, жалбоподателят е многократно наказван за
нарушения на ЗДВП, а в настоящият случай , допуснатото превишение на скоростта в
градски условия е от характер да представлява риск за живота и здравето на неограничен
кръг субекти
Предвид всичко, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно
и законосъобразно , както от фактическа, така и от правна страна и следва да бъде
потвърдено.
При този изход от делото на административния орган се дължат разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал. 2, т. 5 и чл. 63д от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N ***от ***г. , издадено от началник
сектор, отдел “ПП“ към СДВР, с което на Е. А. Е. с ЕГН ********** са наложени
административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на
700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. А. Е. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР , сумата от 80 лева,
предтавляваща разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4