Номер 53506.10.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПазарджикIX Наказателен състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
Секретар:Х. В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20205220201261 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. И. К. , ЕГН **********, живущ с.П., обл. Пазарджик
против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 36-0000395/14.07.2020 г.на началник ОО
"АА"- Пловдив към ИААА, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000
лева на основание чл. 93, ал.1 т.1 от ЗДвП..
С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с
подробни и твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон.
Това становище се поддържа и в с.з. от процесуалния представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди
НП.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Св. И. изпълнява длъжността инспектор към ООАА - Пловдив .
На 06.07.2020 г., около 16:00 ч., в гр. Пазарджик, на изхода за с. П. до фабрика
"Федон“, спрял за проверка товарен автомобил "Мерцедес Актрос 4141 К от категория N3 с
per. № *******, собствност на "Пътища" АД. Автомобилът бил обозначен с табела "Превоз
за собствена сметка". Имало издадена кантарна бележка № 2408/06.07.20 г., че товарът
1
"фракция" 4/12 е за "Пътища" АД. Освен тези документи водачът - жалбоподателят
представил удостоверение на пътни превозни средства за обществен превоз на товари на
територията на Република България, към лиценз № 06411 от 18.05.2016 г. валиден до
24.05.2026 г. със серия А-16 № 046110. В момента на проверката, водачът бил „без заповед
на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва
превозът“, като представил само бланка заповед без номер дата или подпис.
При тези констатации св. И. съставил против водача процесния акт за нарушение на
чл. 18, т.4 от Наредба Н-8_27,06,,08г. на МТ .
Постъпило възражение с Вх. № 52-00-20-3973/07.07.2020 г., което наказващият орган
приел, че „не санира допуснатото нарушение“ и за описаното и квалифицирано в акта издал
процесното НП с, което на основание чл. 93, ал.1,т.1 от ЗАвП наложил имуществена санкция
в размер на 2000 лева.
Правилни са твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение. От
описанието на нарушението в акта и н НП ( идентично е) става ясно, че административно -
наказателното обвинение е за извършван превоз за собствена сметка ( за което е била
налице и табела и отразените съпровождащи документи) „без издадена заповед на
едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва
превозът“. Възприета е липса на такава, доколкото ясно е отразено, че се представя от
водача „бланка , която е без номер, дата или подпис“.
Нарушението обаче е квалифицирано по чл. 18, т.4 от НАРЕДБА № Н-8 от 27.06.2008
г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка,
която норма предвижда задължение за водача, осъществяващ превоз от вида на процесния,
„да представя при поискване от контролните органи заповед на едноличния търговец или
управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът“. . Тоест чрез
цифровия изразна възприетата правна квалификация се приписва нарушение само за
неносене от страна на водача на издаден документ от вида на процесния. При това
положение не става ясно от описанието и квалификацията каква е била волята на
контролния и на наказващия орган - да повдигне обвинение за липсата на такъв документ
или само за това, че той не е бил у водача по време на превоза .
Не може това противоречие да се санира чрез посочената санкционна норма - чл. 93,
ал.1 т.1 от ЗАвП, която предвижда административно наказание за извършване на превоз без
издаден документ от вида на процесния. И е така, тъй като противоречеието така се
установява и между възприетата като виновно нарушена норма и посочената санкционна,
която съдържа и състава на нарушението ( различно от словесно вмененото ). Изискването в
акта и в НП да се сочат обстоятелствата по извършване на нарушението и възприетите като
виновно нарушени норми да са им съответни ( чл. 42, т.4 и 5; чл. 57, ал.1,т. 5 и 6 от ЗАНН) е
абсолютно. Допускането на неясноти или противоречие ( както е в случая) прави
2
невъзможно организирането и упражняването на правото на защита, защото както за
нарушителя, така и за Съда , е неясно какво точно се вменява ( а последното препятства и
контрола за законосъобразност) .
В горния смисъл е установена съдебна практика - Р Е Ш Е Н И Е № 735 / 2.10.2020г.на
Административен съд – Пазарджик, Х състав, по касационно
административнонаказателно дело № 585/2020 г.
Констатираното води до директна отмяна на НП, като по същество обсъждането ще е
при условията на евентуалност - ако не бъде споделен извода за процесуална неизправност
на двата административни акта.
По същество - спор относно факта, че водачът не е представил заповед на едноличния
търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът,
няма. Ако хипотетично се приеме (предвид описанието на нарушението и санкционната
норма), че е волята на административните органи е била да се припише нарушение,
изразяващо не в неиздаване на този документ , това е опровергано от показанията на св. Л..
Непосредствените впечатления от провеждането на разпита му дадоха пълно основание за
кредитиране на твърденията му, че той е следвало да предаде на водача процесия документ,
но пропуснал неволно. Тези твърдения следва да бъдат свързани с възраженията, които на
място , непосредствено след проверката и съставяне на акта, водачът отразил в самия АУАН
. На трето място - факт, установен именно с показанията на актосъставителя е, че товарът е
бил съпроводен с всички други документи, обезпечаващи легалността на превоза - кантарна
бележка, табела за вида на превоза, удостоверение на пътни превозни средства за обществен
превоз на товари на територията на Република България, към лиценз № 06411 / 18.05.2016.
Тоест - не е липсвал никакъв друг документ, поради което съвсем достоверни са
възраженията на водача и твърденията на Л., че последният пропуснал да предостави на
водача процесния документ . Тоест - той е бил издаден. Тук следва да се спомене, че липсата
на този документ у водача съвсем не може да води до извода, направен от инсп. И. - че такъв
документ въобще не е издаван. Липсата му у водача може да се дължи на факта, че не е
издаден и на този, че може водачът да не го носи у себе си ( което са две съвсем празлични
нарушения и за второто , за което е дадена и квалификация в акта и в НП санкцията е по чл.
93, ал.2 ЗАвП е 20 пъти по-ниска. Затова, когато контролният орган е констатирал на място
липса на този документ е следвало да извърши допълнителна проверка дали документът е
издаден и не се носи от водача или не е издаден. Само липсата му у водача не може да се
приеме за липса въобще. В случая контролната и санкционираща администрация не е
доказала липсата / неиздаването на този документ, а обсъждането горе установи тъкмо
обратното - издаването му и липсата му у водача по време на превоза. Затова приписаното
словесно (и чрез санкционната норма) нарушение не е доказано , а това, за което е
възприетата квалификация - по чл. 18,т.4 от Наредбата е установено, но пък не е вменено
чрез излагане на обстоятелства по извършването му.
3
Санкционният акт е незаконосъобразен по развитите горе съображения, поради което
следва да се отмени и в полза на жалбоподателя да се присъдят сторените от него за адвокат
по делото разноски - 350 лева (л.5, като липсва възражение за прекомерност на ответната
страна) .
На основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 36-
0000395/14.07.2020 г.на началник ОО "АА"- Пловдив към ИААА, с което на
Й. И. К. , ЕГН **********, живущ с.П., обл. Пазарджик е наложена глоба в
размер на 2000 лева на основание чл. 93, ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ИААА да заплати на Й. И. К. , ЕГН **********, живущ с.П.,
обл. Пазарджик сума в размер на 350 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4