Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 17.01.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. С.З. Търговско отделение
На 18.12. 2019 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: Д.
КАЛЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 67
по описа за 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.327, ал.1 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че съгласно фактура № ********** от 28.05.2018г., с
дата на падеж 28.05.2018г., ищцовото дружество „А.“ ЕООД е доставило и продало
на „А.“ ЕООД
В
молбата се сочи, че въпреки настъпилия и понастоящем отдавна отминал падеж на
фактурирано ликвидно и изискуемо парично вземане - 28.05.2018г., „А.“ ЕООД не е
предприело никакви действия за изпълнение на задължението си, а именно - да
заплати на „А.“ ЕООД фактурираната продажна цена в общ размер на 25 620,00 лв.
за доставените и продадени
Посочва
се, че това налага ищцовото дружество да
иска удовлетворяване по съдебен ред на ликвидно и изискуемо свое вземане,
отразено във фактура № ********** от 28.05.2018г., с дата на падеж
28.05.2018г., за сумата 25 620,00 лв., съставляваща размера на отразената във
фактура № ********** продажна цена от 25 620,00 лв. за доставените и продадени
на „А.“ ЕООД
С
оглед на всичко изложено, ищцовото дружество, моли съда да постанови решение, с което да осъди „А.“
ЕООД, ЕИК **, да му заплати сумата в размер на 25 620,00 лв., съставляваща
размера на отразената във фактура № ********** продажна цена от 25 620,00 лв.
за доставените и продадени на „А.“ ЕООД,
В
законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който заявява,
че не възразява представените от ищцовото дружество доказателства да бъдат
приети.
Заявява,
че оспорва истинността на подписа за получател в представената по делото
фактура 2002/28.05.2018г.
Моли
да бъде задължено ищцовото дружество да представи оригинала на фактура
2002/28.05.2018г.
Във
законния срок, ищецът е подал допълнителна искова молба. Оспорва отговора на
искова молба, като счита заявените в същия възражения за изцяло неоснователни.
Посочва,
че „А.“ ЕООД и „А.“ ЕООД са имали трайни търговски взаимоотношения във връзка с
извършвани от ищцовото дружество доставки на стоки, използвани от ответника за
осъществяване на неговата дейност. Така, „А.“ ЕООД е извършвало периодично
продажба на стоки на „А.“ ЕООД, като съгласно фактура № ********** от
28.05.2018г„ с дата на падеж 28.05.2018г., е доставило и продало на „А.“ ЕООД,
ЕИК ** 25 620 кг. арпа за семе, с единична цена от 1,00 лев за килограм.
Практиката между дружествата е била да се натовари стоката на посочено от купувача
превозно средство, издава се кантарна бележка в момента на натоварване на
стоката и веднага се издава фактура, която впоследствие „А.“ ЕООД следва да
заплати.
Поддържа,
че съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. В тази връзка, видно от представената Кантарна бележка № 3067
от 28.05.2018г., 25 620 кг. арпа за семе, с единична цена от 1,00 лев, са
натоварени на МПС с peг. номер ** и е отправен за доставка на
получателя-купувач „А.“ ЕООД, гр. С.З.. След като стоката е предадена за
купувача на 28.05.2018г., то от тази дата „А.“ ЕООД, е ЕИК: ** дължи плащането
на продажната цена в размер на 25 620,00 лв.. Ответното дружество нито при
предаване на стоката, нито в по-късен момент отрича фактическото й предаване и
преминаване на собствеността. Следователно, за „А.“ ЕООД е възникнало
задължение за заплащане на стойността на закупената и предадена стока.
Въпреки
настъпилия и понастоящем отдавна отминал падеж на фактурираното ликвидно и
изискуемо парично вземане - 28.05.2018г„ „А.“ ЕООД, ЕИК ** не е предприело никакви
действия за изпълнение на задължението си, а именно да заплати на „А.“ ЕООД,
ЕИК ** фактурираната продажна цена в общ размер на 25 620 лв. за доставените и
продадени 25 620 кг. арпа за семе.
С
оглед на всичко изложено до тук, ищецът моли да се уважат предявените искове
В
законния срок, отговор на допълнителната искова молба не е подаден.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
От
представената фактура № ********** от 28.05.2018г., с дата на падеж
28.05.2018г., се установява, че ищцовото дружество „А.“ ЕООД е доставило и
продало на „А.“ ЕООД
От
представената Кантарна бележка № 3067 от 28.05.2018г. е видно, че предмета на
доставката - арпа за семе с нетно тегло
По
делото е разпитана Т.И.Б., която работи в „А.“ ЕООД – гр. Р. като технолог от
2015г. Същата заявява, че първите доставки между страните са от 2017г. и тогава
и през жътвена кампания 2018 г. работили без проблем. Заявява, че знае за процесната
доставка тъй като тя теглила камиона и издала фактурата. Присъствала на товаренето
и ответникът взел един камион арпа. Не може да си спомни точна дата, но това
било през месец май 2018г. Свидетелката посочва, че и двамата представители на
„А. присъствали, теглили няколко пъти камиона и след като решили, че това е
количеството е издадена кантарна бележка и фактура. На кантарната бележка се
разписал шофьора. Представителите на „А.“, В. и С. били на базата на „А.“,
където се осъществило предаването. Не е имало забележки по повод доставката. В
последствие продължили да работят през цялата 2018г. без възражения от страна
на ответника. Към момента не работят заедно.
От
заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява следното:
Съгласно
представените счетоводни данни на „А." ЕООД гр. Р., фактура № **********
от 28.05.2018г. с дата на падеж 28.05.2018г., с издател „А." ЕООД, ЕИК **
и получател „А." ЕООД, ЕИК ** на стойност 25620,00 лв. е осчетоводена в
счетоводството на ищеца, като вземания от "А." ЕООД гр. С.З. и
приходи от продажба на материали, като е съставена следната счетоводна статия:
Дебит
с/ка 411. Клиенти, ан.п. 240. А. ЕООД
Кредит
с/ка 707. Приходи от продажба на материали
По
счетоводни данни на „А." ЕООД гр. Р., дружеството е включило фактура №
**********/28.05.2018г. в Дневника на продажбите и Справка - декларация за
данък върху добавената стойност м. Май 2018г., които са приети в НАП с вх. №
ДДС.1600-3637004/11.06.2018г.
Съгласно
представените счетоводни данни на „А." ЕООД гр. Р., в счетоводството на
ищеца за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г. са осчетоводени продажби от „А."
ЕООД на „А." ЕООД по фактури, посочени в табличен вид на стр.2 от
заключението.
Вещото
лице посочва, че с писмо до "А." ЕООД гр. С.З., изпратено на
25.09.2019г. на адреса на управление обявен в Търговски регистър - гр. С.З.**,
е изискала от дружеството да й предостави достъп до документите, необходими за
изготвяне на заключението. До 07.10.2019г. - датата на изготвяне на съдебно -
икономическата експертиза представител на ответника не се е свързал с нея и не
й е предоставена необходимата информация от "А." ЕООД гр. С.З..
С
молба вх. № 13256/18.10.2019г. ищецът е предоставил допълнителни данни за
контакт с ответното дружество, които са предоставени на вещото лице с указания
да осъществи контакт и да отговори на поставените задачи.
Постъпила
е молба вх. № 13916/01.11.2019г. от вещото лице Д.В. Демирева – Гюрова, в която
е изложила подробно действията си по снабдяване с необходимата информация за
изготвяне на заключението. Видно от молбата вещото лице е осъществило контакт с
лицето К.Д.– счетоводител на ответното дружество, който я е уведомил, че не
може да й предостави необходимите документи, защото не му е разрешено от
управителя на “А.” ЕООД. Моли съдът да разпореди на управителя на ответното
дружество да представи по делото необходимите документи за изготвяне на
експертизата.
С
определение №1546/07.11.2019 г. съдът е задължил ответното дружество в 3-дневен
срок от получаване на съобщението да представи по делото следните документи:
-
Извлечение от счетоводни сметки, относно осчетоводяване на фактура №
**********/28.05.2018г., с дата на падеж 28.05.2018г., с издател “А.” ЕООД, ЕИК
** и получател “А.” ЕООД, ЕИК **;
-
Извлечения от счетоводните сметки за задълженията на “А.” ЕООД към “А.” ЕООД
към настоящия момент;
-
Копие на Дневник на покупките и Справка – декларация по ЗДДС /с вх. № в НАП/ за
периода, в който е включена фактура № **********/28.05.2018г.;
-
Извлечение от счетоводните сметки /справка/ за последните три години, относно
покупките на “А.” ЕООД от “А.” ЕООД включваща: номер на фактура, датата на
издаване и предмет на съответната фактура.
Указал
е на управителя на ответното дружество, че при неизпълнение на това
разпореждане на съда, с което се затруднява хода на производството на същия ще
му бъде наложена глоба, която е в размер от 100 до 1200 лева съгласно чл. 91
ал. 2 вр. чл. 89 т. 2 от ГПК.
Също
така е указал на ответника, че с оглед на тези обстоятелства по делото съдът
може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства съгласно чл. 161 от ГПК.
С
протоколно определение от 18.12.2019 г. съдът е приел за редовно връчено определението
от 07.11.2019г., както и че е налице неизпълнение от страна на управителя на
ответното дружество да изпълни даденото разпореждане на съда, с което е
затруднен хода на производството по делото. Поради това съдът е наложил глоба в
размер на 300лв. съгласно чл. 92а във вр. с чл. 89, т.2 и чл. 91, ал. 2 от ГПК
и съгласно чл. 161 ГПК е приел за
доказан факта, че процесната фактура № **********/28.05.2018г. е отразена в
счетоводството на ответното дружество и е включена в дневниците за покупки по
закона за ДДС и че в счетоводството на ответното дружество през последните три
години има отразени продажби от „А.“ ЕООД на „А.“ ЕООД.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се
задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.
Продавачът следва да установи факта на сключване на договора за продажба и
предаването на стоката на купувача, а последният следва да установи факта на
плащане на цената на закупените стоки.
От
представената фактура съдът приема за установено, че между страните е
съществувало валидно правоотношение по договор за продажба, по силата на който
„А.“ ЕООД е доставило на А.“ ЕООД
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая се касае
за договор за продажба, по която заплащането на цената се дължи в момента на
получаване на стоката, с оглед на което ответното дружество е изпаднало в
забава от деня, следващ издаването на фактура № ********** от 28.05.2018г., т.
е от 29.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 10.11.2018
г. След служебно изчисление съдът констатира, че размерът на обезщетението за
забавено плащане е в размер на 1181, 37 лв. С оглед диспозитивното начало
следва да бъде присъдено обезщетение за забавено плащане в размера поискан от
ищеца с исковата молба, а именно сумата от 969, 80 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
„А.” ЕООД следва да заплати на „А.“ ЕООД сума в размер на 25 620 лв., представляваща
размера на отразената във фактура № ********** продажна цена от 25 620 лв.
за доставените и продадени на „А.” ЕООД,
По отговорността за разноските:
Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. от 17.10.2013 г. на ВКС направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Видно от представените доказателства
ищецът е заплатил следните разноски в обезпечителното производство: държавна
такса за образуване на обезпечително производство и банкова такса в размер на
42 лв.; държавна такса в размер на 5 лв.; платено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 202, 37 лв.; такси по изп. д. № 3182/2018 г. по описа на ЧСИ
Гергана Илчева в размер на 115, 66 лв. и в размер на 438 лв. Поради това „А.“
ЕООД следва да заплати на „А.“ ЕООД направените в обезпечителното производство
разноски в общ размер на 1 803, 03 лв.
С
оглед изхода на делото „А.“ ЕООД следва да заплати на „А.“ ЕООД направените в
настоящото производство разноски в общ размер на 3 026, 60 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД с
ЕИК ** със седалище и адрес на управление град С.З., ** да заплати на „А.“
ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление област П., град Р., **, сума
в размер на 25 620 лв. /двадесет и пет хиляди шестстотин и двадесет лева/, представляваща
размера на отразената във фактура № **********/28.05.2018г. продажна цена от 25
620 лв. за доставените и продадени на „А.“ ЕООД
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД с
ЕИК ** със седалище и адрес на управление град С.З., ** да заплати на „А.“
ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление област П., град Р., **
направените в обезпечителното производство разноски в общ размер на 1 803,
03 лв. /хиляда осемстотин и три лева и 03 ст./ и направените в
настоящото производство разноски в общ размер на 3 026, 60лв. /три
хиляди двадесет и шест лева и 60 ст./
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: