Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 03.10.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на деветнадесети септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Росица Цветкова
при участието на секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова АД №106 по описа за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от Административно - процесуален кодекс /АПК/ във
връзка с чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/,
образувано по жалба на „Н.2.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя М.П.Н., против Решение към
митническа декларация /МД/ MRN 20BG002005025336R2/12.02.2020 г. на Директора на
ТД Митница Варна, с рег.№32-54362/09.02.2023 г., потвърдено с Решение
№Р-174/32-122234/30.03.2023 г. на Директора на Агенция „Митници“ град София, с
което на основание чл.70 и чл.71 пар.1, б.“д“ от Регламент /ЕС/ №952/2013 г. е
отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана стока №6 употребяван
лек автомобил с повреди, марка БМВ модел 540i, тип xDrive, брой места 5, първа
регистрация 2018.05.31, цвят сив, раб. Обем 2998 куб.см, мощност 250 KWDIN,
бензин, шаси: WBAJM11030B209943 по митническата декларация; определена е нова митническа
стойност на стоката в размер на 36 136.52 лв.; отказано е предоставянето
на преференциално третиране по чл.56 параграф 2 б.“г“ от Регламент /ЕС/ 952/213
във връзка със Споразумение между Република България и Конфедерация Швейцария;
разпоредено е да се коригират данните за стока №6 в митническата декларация;
определени са начислените и взетите под отчет суми и са определени дължимите
суми за досъбиране за мито в размер на 3 613.52 лв. и за ДДС 6 050.00
лв. или общо 9 663.52 лв., ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания, представляващи разликата между реално платените и
подлежащи на плащане публични вземания.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването
му при допуснати съществени процесуални нарушения, неспазване на изискването за
форма – липса на фактически основания и в противоречие с материалния закон.
Сочи се, че изводите на митническите органи почиват на частни документи, а
именно на две фактури с един и същ издател и получател, но с различна стойност,
като при това положение следва да се приеме, че продажната цена е тази,
посочена в износната декларация, тъй като това е официалният документ. Излагат
се и аргументи, че митническите органи не са извършвала проверка в
счетоводството на жалбоподателя за това какво е договорено или платено за лекия
автомобил - предмет на внос. Жалбоподателят релевира довод, че в оспореното
решение е цитирано писмо от швейцарската митническа администрация за произхода
на автомобила, което не му е предоставено и не става ясно основанието за отказа
да се приеме декларираният произход на автомобила в декларацията. Сочи се в
депозираното допълнително становище, че при наличие на съмнение дали
декларираната договорена стойност е реално общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл.70 пар.1 от Регламент /ЕС/ 952/213, то следва митническия
органа първо да докаже основателността на съмнението и когато съмнението не
отпадне да премине към вторичните методи за определяне на митническата
стойност, съобразно чл.141 пар.1 от Регламент за прилагане по реда на чл.74 пар.2
б.а-г от Регламент /ЕС/ 952/213 и то в посочената последователност. Това сочи,
че митническия орган не може да определи нова митническа стойност по реда на
чл.70 и чл.71 от Регламент /ЕС/ 952/213, което е съществено нарушение на
процесуалните правила. Жалбоподателят
твърди, че реалната стойност на внесения автомобили е тази, декларирана
пред митническите органи при вноса на стоката, което е и в съответствие с
дефиницията за митническа стойност, съгласно която това е договорната, реално
платената или подлежаща на плащане цена. На същият не било известно наличието
на фактура на по-висока стойност. По изложените съображения жалбоподателят
отправя искане към съда за цялостна отмяна на обжалваното решение като
незаконосъобразно, както и претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответната
страна Директор на ТД Митница Варна, редовно призована, за нея се явява гл.
юрисконсулт А.д., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност
на жалбата. Излага подробни аргументи, включително и в депозираното писмено
становище, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма и при липса на съществени нарушения на
административно производствените правила в съответствие с материалния закон. Релевира
довод, че информацията е достоверна, тъй като същата е удостоверена от
официален чуждестранен държавен орган, извършил проверката - Швейцарската
митническа администрация, както и че правилно е определена новата митническа
стойност по реда на чл.71 пар.1, б.“д“ от Регламент /ЕС/ №952/2013 г., поради
което моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение, както и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
На 12.02.2020 г. с МД MRN
20BG002005025336R2 от 12.02.2020 г. дружеството-жалбоподател като стока №6 към
декларацията декларирало режим „допускане на свободно обращение и специален
режим – употреба за специфични цели – декларация за специфична употреба“ лек
автомобил употребяван с повреди, марка
БМВ модел 540i, тип xDrive, брой места 5, първа регистрация 2018.05.31, цвят
сив, раб. Обем 2998 куб.см, мощност 250 KWDIN, двигател №: неоткрит, бензин,
шаси: WBAJM11030B209943, държава на износ Швейцария, износител Е. Ц. Експорт
център /Е.С.Export Center SA/, с обща фактурна стойност 4 950 CHF, при курс за
1 швейцарски франк - 1.81819 лв.
В Е.Д. 4/17 на митническата
декларация е деклариран код 300 за тарифна преференция, във връзка с поставен
текст върху фактурата за покупко-продажба от 01.20.202 г., а в ред 4/16 е
деклариран метод за определяне на стойност – Договорна стойност на внасяните
стоки /чл.70 от Кодекса/. Декларирана е митническа стойност общо в размер на 9
500.04 лв., от която 9 000.04 лв. цена на стоката и 500.00 лв. разходи за
транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до
мястото на въвеждане на стоките в ЕС. По отношение на задълженията е
декларирано мита 0.00 и дължим размер 0.00 лв., както и ДДС 1900.01 лв. и
дължим размер 1900.01 лв.
Към процесната митническата
декларация са приложени: фактура от 01.02.2020 г. на стойност 4 950 CHF с
продавач „Е.Ц.ЕКСПОРТ ЦЕНТЪР“, талон за превозното средство, снимков материал и
документи за платени държавни вземания. В придружаващите документи не са
отразени дефектите за стоката при нейната продажба.
При повторна
проверка на декларирането, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на
митническите декларации във вр. с чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
внесените автомобили по процесната митническа декларация, които са били общо 6
на брой, декларирани като употребявани и с повреда, предвид датата на първата
регистрация на процесния автомобил – 31.05.2018 г., възникнали съмнения у
митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, както и
към текста за произход, поставен върху фактурата за покупко-продажба.
Когато в процеса на
определяне на митническата стойност, митническите органи, пред които са
декларирани стоките, се съмняват основателно, че декларираната стойност
представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл.70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, се прилага разпоредбата на чл.140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Митнически кодекс на
Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447). В този случай митническите
органи могат да изискат допълнителна информация, а когато съмненията
продължават, са длъжни, преди да вземат окончателно решение, да известят
заинтересованото лице, в писмен вид, относно основанията за съмненията си,
както и да му предоставят възможност за отговор.
Във връзка с възникналите
съмнения по отношение на декларираната митническа стойност на процесния
автомобил - предмет на внос, митническите органи са предприели действия за
проверка на представените търговски документи, установяване стойността и
произхода на автомобила по митническата декларация по линия на международното
сътрудничество, в каквато връзка е изпратено писмо №32-236499/22.07.2021 г. от
директора на ТД Митница Варна до ЦМУ на Агенция „Митници“ с искане да бъде
отправено искане до швейцарските митнически власти да извършат проверка в
рамките на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. С писмо peг.№32-202469/20.06.2022
г. от Централно митническо управление на Агенция „Митници“ е препратен до ТД
Митница Варна получения отговор от швейцарската митническа администрация,
регистриран в ЦМУ с №32-197213/15.06.2022 г., в резултат на извършена
последваща проверка. Извършената проверка от швейцарските митнически власти на
износителя Е.С.Export Center SA показала, че автомобилът марка БМВ модел 540i,
тип xDrive, шаси: WBAJM11030B209943 е продаден от същия износител и е фактуриран
на 01.02.2020 г. на „Н.2.“ ООД *** на друга, по-висока стойност от 19 600 CHF.
Към отговора на швейцарските митнически власти била приложена и фактура от
01.02.2020 г., с предмет покупко-продажба на същия лек автомобил, деклариран
като стока №6 към процесната МД от дружеството-жалбоподател.
С писмото от 15.06.2022
г. митническите органи на Конфедерация Швейцария информират, че приложената към
писмото фактура на автомобила не е издадена и подписана от посочения продавач,
същата е с невярна информация, включително и по отношение на продажните цени,
поради което считат че е фалшива. Информират българските митнически органи, че
плащането при продажбата на превозните средства е извършено в брой.
На основание
чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нуждите на допълнителната
проверка до вносителя „“Н.2.“ ООД било изпратено писмо рег.№32-246673/25.07.2022
г., с което е изискано да се представят в 7-дневен срок документи и информация,
в подкрепа на декларираната митническа стойност по процесната декларация, а
именно заверени копия на договори, документи за транспорта, документи за плащания,
документи за формиране на продажната цена на стоката и др. В същото писмо е
указано на вносителя, че при непредставяне на посочената информация в
определения срок, митническите органи ще продължат процедурата за определяне на
нова митническа стойност.
Писмото било връчено на
дружеството с известие-обратна разписка на 27.08.2022 г., като в срока с писмо
peг. №32-253366/27.07.2022 г. дружеството дава разяснения, че всички документи
с които разполага са представени към митническата декларация. Сумата за
закупуване на автомобилите е била заплатена в брой на дилър, участващ в търга
за катастрофирали автомобили. Продажна цена е пазарната към момента на
продажбата и не са калкулирани други цени.
След проверка на приложените
към митническите декларации документи, както и тези събрани по линия на
международното сътрудничество – представената фактура от продажбата за износ от
01.02.2020 г., е прието за установено, че продажната цена на процесния
автомобил е в размер на 19 600 CHF и
представлява действително платената цена на автомобила при продажбата му за
износ с местоназначение в митническата територия на Съюза между Е.С.Export
Center SA и „Н.2.“ ООД ***, поради което тази цена следва да послужи за
определяне на митническата стойност на автомобила на основание чл.70 пар.1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013.
В резултата на проверката по
линията на международното сътрудничество е прието за установено, че износителят
при издаване на фактурата за продажба не е поставял декларация за произход от
Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006) към
Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария,
с оглед на което декларираната преференция, код 300 в Е.Д. 4/17, при
декларирането не може да бъде приета.
Със съобщение
по реда чл.22 пар.6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с
рег.№32-370176/31.10.2022 г., дружеството-жалбоподател е уведомено, че предстои
издаване на решение, с което ще се определи нов размер на митническата стойност
на основание чл.74 пар.3 от Регламент (ЕС) №952/2013 във вр. с чл.144 пар.2 от
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на декларираната стока под №6, а именно
в размер на 36 136.52 лв. – 19 600 CHF х 1.81549 за 1 CHF + 500.00 лв. декларирани разходи с код АК. Със
съобщението дружеството било уведомено и за мотивите, а именно, че след
резултатите от направената проверка по линия на международното сътрудничество и
представените констатации, както и наличието на обстоятелства, които да
обосновават съмнения, че декларираната договорна стойност е занижена, се
потвърждават съмненията, че декларираната стойност на внесената стока не
представлява действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката
при продажбата и за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
поради което митническата стойност не следва да се определя въз основа на
метода на договорената стойност. С оглед на тези обстоятелства е изведен извода
за обосновано отхвърляне на декларираната по реда на чл.70 от Регламент (ЕС)
№952/2013 митническа стойност на автомобила. С това писмо е дадена възможност
на дружеството за прегледа документите по преписката, както и да представи
становище по посочените мотиви в 30-дневен срок от получаване на уведомлението.
Съобщението е било връчено на дружеството на 03.11.2022
г., като няма данни в указания срок дружеството да е депозирало възражение.
Въз основа на констатациите по осъществената
проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в
административна преписка, Директорът на ТД Митница Варна е издал оспореното в
настоящото производство Решение. Органът е приел, че при осъщественото сътрудничество
с швейцарската митническа администрация е установено по безспорен начин, че
стойността на процесния автомобил е в размер на 19 600 CHF, съобразно предоставената фактура за покупко-продажба
с данни за същия износител и вносител, в която се идентифицира по шаси същото
превозно средство като стока №6 към процесната МД. Доколкото към МД няма
приложени други доказателства – договори, поръчки, оферти, кореспонденция или
други предшестващи сделката, органът е приел, че е налице възникнало съмнение
по отношение на декларираната митническа стойност, поради което същата следва
да бъде определена на основание чл.70 пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013. Прието
е също, че по отношение на процесния автомобил не може да се ползва от дадените
при обмитяване преференции, доколкото видно от предоставената фактура за
покупко-продажба, износителят при издаване на фактурата за продажба не е представял декларация за произход върху
фактурите, съгласно правилата за придобиване на произход от Протокол 3 (OJ L
45/15.02.2006) към Споразумение между Европейската икономическа общност и
Конфедерация Швейцария. Органът счел, че видно от приобщения като доказателство
отговор на швейцарските митнически власти, именно дружеството – жалбоподател е
получател на стоката по приложените от швейцарската митническа администрация
фактура на по-висока стойност. Събраните доказателства съобразно следващата им
се материална доказателствена сила установяват, че проверката е стигнала до
изходната точка на извършената износно-вносна операция в провереното дружество
- изпращач, като е установена каква е продажната цена на стоката, а именно тази
посочена във фактурите, събрани по реда на международния обмен за информация, след
като подлежащата на плащане цена е тази посочена в по-големия размер. Митническият
орган приел още, че не съществува съмнение относно достоверността на
предоставената информация, тъй като същата е удостоверена от официален
чуждестранен държавен орган, извършил проверката - а именно от Швейцарската
митническа администрация. Съгласно чл.11 от ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ относно
административна взаимопомощ в митническата област към Споразумение между
Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария (OB L 300,
31.12.1972 г., стр.189), тази информация може да се използва от договарящите
страни информация в съдебни или административни процедури, заведени вследствие
на нарушения на митническото законодателство.
Предвид горното и на основание чл.70 и чл.71,
пар.1, буква „д“ от Регламент (ЕС) №952/2013, митническата стойност на стоката
допусната за свободно обръщение е прието, че е в размер на 36 136.52 лв. и
се определя като се взема предвид установената продажна цена в размер на 19 600
CHF, по курс за митнически цели 1.81819 лв. за 1 CHF, увеличена с транспортните
разходи в размер на 500.00 лв. декларирани от вносителя, предвид посоченото
условие на доставка в Е.Д. 4/1 FCA Швейцария в митническата декларация.
Въз основа на
тези факти, Директорът на ТД Митница Варна е отказал да приеме декларираната
митническа стойност и на основание чл.70 и чл.71 пар.1 б “д“ от Регламент (ЕС) №952/2013 е определил нови
митнически стойности на процесната стока по МД 20BG002005025336R2/12.02.2020 г.,
отказал предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите
на чл.56 пар.2 б.“г“ от Регламент (ЕС)
№952/2013 във връзка със Споразумението
между ЕИО и Конфедерация Швейцария, както и е разпоредил да се коригират данните
за стока №6 по митническата декларация в съответствие с установените от органа
нови митнически стойности. Във връзка с извършената корекция е установена
дължимата сума за доплащане за Мито 3 613.52
лв. и ДДС в размер на 6 050.00 лв., ведно с лихва за забава върху размера
на държавните вземания.
Решението е
връчено на дружеството – жалбоподател на 16.02.2023 г., видно от приложеното по
делото известие за доставяне. Оспорено е било по административен ред пред
Директора на Агенция „Митници“ град София, който с Решение №Р-174/32-122234 от
30.03.2023 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на Директора на
Агенция „Митници“ град София е връчено на дружеството – жалбоподател на
05.04.2023 г., който недоволен от него го е оспорил пред АдмС град Шумен с
жалба, депозирана по пощата на 18.04.2023 г.
По делото е приложена цялата
административна преписка по издаване на оспореният акт, включително и е
изготвен официален превод на митническите документи.
В хода на
съдебното производство бе назначена ССчИЕ експертиза. От заключението на вещото
лице, прието от съда като компетентно дадено, се установи, че плащанията към
доставчика „Е.С.Export Center SA“
Швейцария са били направени от оспорващото дружество по банков път, като през
2022 г. са били извършени и отразени в счетоводството на дружеството плащания
общо в размер на 50 529.07 лв., като на 06.01.2020 г. са направени два
превода с левова равностойност 15 261.39 лв. всеки и на 15.12.2020 г. е
направен левов превод в размер на 20 006.29 лв. Трите банкови превода са с
основание „car purchase“ /покупка на кола/, без да са уточнени номера на
автомобили. Трите банкови превода са осчетоводени в счетоводството на
дружеството с основание „превод за покупка на леки автомобили“, като след
получаване на стоката по митническата декларация от 12.02.2022 г. дължимата
сума към доставчика „Е.С.Export Center SA“ Швейцария е закрита с авансово
получения превод от 06.01.2020 г. От заключението на вещото лице също се
установи, че внесената стока с МД е осчетоводена не с фактурата, а с
митническата декларация за внос на съответната стока. Вещото лице също е
установило, че по процесната МД дружеството вносител „Ник 2007” ЕООД декларира
на режим „допускане за свободно обръщение и специален режим - употреба за
специфични цели - декларация за специфична употреба” стока №6 „лек автомобил употребяван
с повреди”, марка: БМВ, модел: 540i, тип: xDrive, бр. места: 5, първа регистрация: 2018.05.31, цвят: сив,
раб. обем: 2992 куб.см., мощност: 250 KWDIN, Двиг. №: неоткрит, шаси №:WВАJM11030В209943, брутна маса – 2 040 кг., държава на
изпращане/износ СН Швейцария, условие на доставка FCA Франко-превозвач,
износител „Е.Ц.Експорт център” („E.C.Export Center SA”) СН - Швейцария,
търговска фактура 01022020, обща фактурна стойност /на всичките шест броя
стоки/ - 7 500.00, валута - CHF, при курс за митнически цели 1,81819 лв. за 1
CHF или левова равностойност 13 636.42 лв., в това число фактурна стойност
на процесната стока под №6 е 4 950.00 CHF. Статистическа стойност на
процесната стока в размер на 9 500.04 лв. включва и разходи за транспорт в
размер на 500.00 лв. Към митническата декларация за свободно обръщение и
специален режим е приложена фактура №01022020 (лист 39 от делото). Стойността
на фактурата за доставка на процесната стока възлиза на 4 950.00 CHF.
От така
установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от провеждане на съдебен
контрол за законосъобразност на акт, който поражда за него правно задължение,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно чл.101 §1 и
чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/ във вр. с чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2
т.8 от ЗМ и чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013 г. – Директора на ТД Митница
Варна. Атакуваният акт е обективиран в изискуемата писмена
форма и при осъществяване на последващ контрол по смисъла на чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ.
Актът съдържа относими за случая юридически факти, като е цитирана
приложимата правна уредба, поради което
направените в тази връзка възражения в жалбата съдът намира за неоснователни. Следва
да се посочи, че със съобщението по реда чл.22 пар.6 от Регламент (ЕС) №952/2013,
обективирано в писмо с рег.№32-370176/31.10.2022 г., митническият орган е дал
възможност на дружеството-жалбоподател за прегледа на документите по
преписката, както и да представи становище по посочените мотиви в 30-дневен
срок от получаване на уведомлението, като няма данни, а и не се твърди в
жалбата, в указания срок жалбоподателят да е депозирал възражение и да се е
запознал със събраните доказателства в хода на административното производство.
При това положение неоснователно се явява възражението в жалбата, че на
жалбоподателя не му било представено основанието за отказа, а именно получените
данни от международното сътрудничество, като както в съобщението, така и в
атакуваното решение подробно е посочена събраната информация от швейцарските
митнически власти.
При издаване на процесното Решение съдът намира, че са
допуснати съществени нарушения на приложимия процесуален и материален закон,
поради следните съображения:
Спорът между
страните в настоящото производство касае дали са налице основанията за
неприемане на декларираната договорна стойност на стоката, т.е. дали
митническите органи са обосновали наличието на „основателни съмнения“ по
смисъла на чл.140 §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, съответно спазена ли е
процедурата по чл.141 от същия регламент във вр. с чл.70 и чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на
митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на
стоката, и налице ли са основанията за отказ за предоставяне на преференциално
третиране на стоката, произтичащо от разпоредбите на чл.56 пар.2 б.г от
Регламент /ЕС/ 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската
икономическа общност и Конфедерация Швейцария.
Митническата
стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която подлежи
на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса
митнически задължения.
Предвид
значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от
вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на
Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат правила и
мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както
добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и
установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на
митническите задължения.
Правната уредба на Съюза
относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
В разпоредбата на чл.70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 е установен общия принцип за определяне на митническата
стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза.
Когато митническата стойност
не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от регламента
при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
Съгласно
чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да
се определи съгласно §1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане
на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, Член VII от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.
Цитираните
критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност
както по отношение на метода, посочен в чл.70 от Кодекса, така и помежду си, и
само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в
установената поредност (в този смисъл Решение №3699/18.04.2022 г. по адм. д.
№11027/2021 г. на ВАС и др.). Едва след като докаже, че тези методи са
неприложими за конкретния случай, органът може да определи митническата
стойност по реда на чл.74 §3 от МКС, т. е. с използване на разумни способи въз
основа на наличните данни на митническата територия на ЕС.
В конкретния
случай липсват както доказателства, така и аргументи в оспореното решение, че
изложената последователност на действията е спазена. Отделно от това, за да се
премине към тези субсидиарни методи, следва да са налице основателни съмнения
относно декларираната от въвеждащия стоката на територията на общността стойност.
Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки и едва
ако не бъдат опровергани, е налице възможност за определяне на митническата
стойност по субсидиарно предвидените методи. Терминът основателни съмнения няма
хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което
следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай съобразно
конкретно установени факти и обстоятелства.
В конкретния
случай, процесната МД е била предмет на последващ контрол относно верността на
данните за реално платената цена за автомобила, посочен в МД, релевантна за
определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите публични
държавни вземания - мито и ДДС по реда на чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ във вр. с чл.48
от Регламент (ЕС) № 952/2013 за внесения автомобил, деклариран като
употребявани и с повреда, предвид регистрация от 2018 г. и във връзка с
възможен риск от занижаване на митническата стойност. Разпоредбата на чл.48 от
Регламента предвижда, че за целите на митническия контрол, митническите органи
могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на
информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане,
декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието,
автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и
могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези
органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това
все още е възможно.
В чл.140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, е предвидена
възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите
когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1
от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна
информация от декларатора.
Възможността на митническите
органи да отхвърлят декларираната митническа стойност на стоките обаче, не ги
освобождава от задължението да изложат нарочни мотиви, обосноваващи
основателността на съмненията и разликите
в стойността, въз основа на която е определена новата митническа стойност. В
тежест на органа е да докаже приложимостта на избрания метод по оспореното
решение. Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15,
следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна да
обоснове съмненията. Практиката на Съда на ЕС по приложението на чл.140, §1 от
Регламента за изпълнение налага становището, че процедурата следва да се
прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани (решение С-263/06, т. 52).
В конкретния
случай административният орган се е позовал на Писмо ЦУМ №32-197213/15.06.2022 г.,
ведно с приложена към него фактура от 01.02.2020 г. с предмет покупко-продажба
на лек автомобил модел и марка БМВ 540i xDrive, година 05.2018, цвят сив,
идентификационен номер WВАJM11030В209943, тегло без товар 2 040 кг. В писмото
на швейцарските митнически власти е посочено, че договорите за
покупко-продажба, приложени към писмото на българските митнически власти, не са
издадени и подписани от посочения от в него продавач /стойност/. Тези договори
са изготвени с неверни данни за продажната цена и следователно става въпрос за
фалшифицирани документи. Според швейцарските власти плащането е извършвано в
брой при получаване на автомобилите и действителната продажна цена е по
фактурите, представени към писмото на швейцарските власти, а именно в размер на
19 600 CHF.
Безспорно
предоставената от Швейцарската митническа администрация информация е
удостоверена от официален чуждестранен държавен орган, извършил проверката и
съгласно чл.11 от Допълнителен протокол относно административна взаимопомощ в
митническата област към Споразумение между
ЕИО и Конфедерация Швейцария тази информация може да се ползва от договарящите
страни като информация в съдебни или административни процедури, наведени
вследствие на нарушения на митническото законодателство, но в конкретния случай
тази информация не е резултат от самостоятелна проверка на контролен орган, а се
базира и преповтаря отговора на частно лице-изпращача на стоките, без да взема
отношение относно достоверността на представените от последния документи и в
този смисъл отговорът в тази му част не съставлява официален документ. В случая
следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че нито швейцарските, нито
българските митнически власти са извършвали проверка в счетоводството на
продавача и купувача относно това какво е договорено или платено за процесния
лек автомобил, предмет на вноса и как е извършено плащане, при наличие на
противоречива информация. Представените от изпращача на стоката фактура с
по-висока стойност съставлява частен документ, върху които не е положен подпис
на вносителя и в този смисъл същите не могат да удостоверят по безспорен начин,
че това е действително договорената или платена цена на внесената стока. Според
съдебна практика износната декларация или фактура на по-висока стойност
съставляват частни документи, които нямат обвързваща съда
материално-доказателствена сила, с оглед на което имат еднаква доказателствена
стойност с вносната декларация и фактурата, приложена към нея. Не без значение
е и фактът, че фактурата се съставя едностранно от износителя на стоките и
вносителят не може да носи отговорност за верността на данните, отразени в нея,
още повече, че същият не е разполагал с тази фактура, на която липсва положен
от него подпис. Вносителят може да носи отговорност единствено за верността на
данните във вносната декларация, която кореспондира напълно със стойността във фактурата, приложена към процесната МД, както
и с извършените плащания от дружеството, съобразно заключението на вещото лице
по ССчИЕ. В случая митническите органи, въпреки че не разполагат с износна
декларация дават приоритет и доверие на изпратената от швейцарските власти
фактура с по-висока стойност само и единствено поради отразената в тях
по-висока продажна цена и липсата на декларация за произход върху фактурата, без
да са налице доказателства за реално договаряне и плащане на тази цена, както и
дали е налице идентичност на стоката – доколкото е налице повреда на автомобила
съгласно приложения снимков материал, докато същевременно процесната МД е придружена
с всички търговски документи и плащания /фактури, талони на превозните
средства, снимков материал и документи за платени държавни вземания/, аргументиращи
декларираните в тях митнически стойности и произход. Независимо, че в
придружаващите МД документи не са отразени дефектите на стоките - предмет на
внос, към МД е приложен снимков материал, удостоверяващ състоянието на
употребявания и повредени автомобил - предмет на вноса. В тежест на
административния орган е да докаже по безспорен начин, че именно определената
по-висока митническа стойност е договорната такава-реално платена или подлежаща
на плащане според МК, което в случая не е сторено. Същевременно
административният орган без да оспорва автентичността на представената и
приложената към МД фактура за придобиване на стоката е приел, че е възникнало
основание за отхвърляне на декларираната в нея митническа стойност и декларация
за произход. От страна на административния орган не е посочена причина за незачитане
на данните за платените суми по тях, при условие, че не се отрича
автентичността на същите. Нещо повече, автентичността на приложената към МД и
незачетена от административния орган фактура не бе оспорена от страна на
ответника по предвидения в закона процесуален ред и в рамките на настоящото съдебно
производство.
В случая, предвид преценката на
органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото
не може категорично и несъмнено да се установи каква е действителната договорна
стойност на стоката, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на
методите по чл.74, §2, респ. по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
определяне на митническата стойност. Като не е спазил предвидения в регламента
ред за определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е
допуснал нарушение, както на материалния закон и неговата цел, така и на
процесуалните норми.
От представената
по делото фактура 1.2.2020 /л.79 по делото/, приложена към процесната МД
се установява осъществена сделка с предмет
процесния автомобил, вида и техническите характеристики на същия, както и
цената на придобиване, а в МД в статистическата стойност е включен и разходът
за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка
до мястото на въвеждане на декларираната стока в ЕС, общо в размер на 500.00 лв.
От заключението на вещото лице по ССчИЕ се установява, че посочената във фактурата,
приложена към МД, покупко-продажни цени на автомобилите са били реално
заплатени по банков път на продавача, което води и до извода, че е налице
съответствие между платената цена за стоката - предмет на вноса и декларираната
стойност по процесната митнически декларации.
Съгласно
практиката на ВАС, застъпена в решение №9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 14433/2019 г. и в решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. №
6328/2019 г., в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото
общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Правилното и
законосъобразното определяне на митническата стойност е от съществено значение
за определяне на размера на задълженията, като при всички случаи органът е
длъжен да изложи мотиви, в които да посочи установените от него факти и правни
основания, въз основа на които издава административния акт. Изцяло в тежест на
митническия орган е да докаже, че митническата стойност на стоките не е реално
платената или подлежаща на плащане цена, като установи и мотивира наличието на
основание, което да доведе до неприемане на митническата стойност, както и до
неприемане на декларирания произход на стоката.
Гореизложеното
сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната
митническа стойност, в нарушение на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, както и до необоснованост на отказа за предоставяне на
преференциално третиране на стоката, произтичащо от чл.56 пар.2 б.г от
Регламент /ЕС/ 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската
икономическа общност и Конфедерация Швейцария.
При
процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че
във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа
стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за
да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена такава, на това принципно положение е основана и процедурата по
чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
С оглед гореизложеното
изложеното съдът приема, че като не е приел декларираната договорна стойност на
процесната стока - употребяван автомобил с повреда и е определил нова стойност,
както и е отказал предоставянето на преференциално третиране за същата стока,
единствено въз основа на получената по линия на международно сътрудничество
информация от Швейцарската митническа администрация, Директорът на ТД Митница
Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се
отмени изцяло. Това влече и незаконосъобразно определяне на нова митническата
стойност на стоката и съответно определени с оспорения акт и сочените като
възникнали задължения за мито и ДДС.
Съобразно
изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски,
ведно със списък на същите, съдът намира искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за основателно за сумата общо в размер на 1 616.35
лв., от които 50.00 лв. заплатена дължима държавна такса за образуване на делото,
300.00 лв. внесен депозит за вещо лице и 1 266.35 лв. договорено и
изплатено в брой възнаграждение за един адвокат. Направеното възражение от
страна на ответника за прекомерност на възнаграждението на адвоката на
жалбоподателя съдът намира за неоснователно, тъй като е точно в минималния
размер, посочен в чл.7 ал.2 т.2 във вр. с чл.8 ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.30 ал.2 от
Устройствен правилН.на Агенция „Митници“, директорът на териториалната дирекция
е третостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на
финансите, поради което следва ТД Митница Варна при Агенция „Митници“ да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски общо в
размер на 1 616.35 лв., съгласно чл.143 ал.1 от АПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло по жалба на „Н.2.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.П.Н., Решение към митническа декларация /МД/ MRN
20BG002005025336R2/12.02.2020 г. на Директора на ТД Митница Варна, с
рег.№32-54362/09.02.2023 г., потвърдено с Решение №Р-174/32-122234/30.03.2023
г. на Директора на Агенция „Митници“ град София.
ОСЪЖДА Териториална агенция Митница Варна при Агенция
„Митници“ да заплати на „НИК 2.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя М.П.Н., направените по делото
разноски общо в размер на 1 616.35 /хиляда шестстотин и шестнадесет лева и
тридесет и пет стотинки/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р
България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: