Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260039
гр.Д.
23.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско
отделение
На трети февруари
2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №469 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Н.С.И. от гр.Д. и Г.С.И. от
гр.Т. срещу решение №42/30.04.2020 г. по гр.д.№310/2019 г. на Т.ския районен
съд,с което са отхвърлени предявени от въззивниците срещу Т.И.А. *** искове на
основание чл.59 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищците следните суми :
-главница
в размер на 959,20 лева-наем за
стопанските 2014/2015 година, 2015/2016 година,2016/2017 година,2017/2018
година и 2018/2019 година за ползван от
ответника недвижим имот-собственост на ищците,а именно недвижим имот с идентификатор 72271.68.45 в
местността „П.“ в землището на гр.Т. с
предназначение „друг вид нива“ по КК на
землището на гр.Т. с площ от ***
кв.м.;
-сумата
от 184,83 лева,представляваща лихви,както следва:за стопанската 2014/2015 година-в размер на 75,45 лева-за
периода от 01.10.2015 година до 15.08.2019 година,за стопанската 2015/2016 година-в размер на 55,92 лева - за периода от 01.10.2016 година
до 15.08.2019 година,за стопанската 2016/2017 година-в размер на 36,46 лева-за периода от 01.10.2017 година до
15.08.2019 година и за стопанската 2017/ 2018 година-17,00 лева за периода от
01.10.2018 година до 15.08.2019 година;
-сумата
от 200 лева,представляваща пропуснати
ползи от собствена реализация на изработена продукция за всички
стопански години и
-сумата
от 80 лева-платена за данъци за имота-всичко обща сума от 1424,03 лева,
като
въззивниците са осъдени да заплатят на ответника по делото сторени от него
разноски в първата инстанция в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение.
В
жалбата подробно са изложени наново всички обстоятелства,от които произтичат
исковите претенции на ищците-въззивници,съдържащи се в исковата молба.Наведени
са доводи за допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение-недопускане на своевременно поискана от ищците съдебно-счетоводна
експертиза,което довело до неизясняване на спора и постановяване на неправилно
решение.Районният съд не кредитирал и събраните по делото доказателства като
показания на свидетели и лично признание на ответника,че е обработвал процесния
имот.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на
исковете.Претендират се сторените от въззивниците разноски в двете инстанции.
Отговор
на жалбата не е подаден от въззиваемия Т.И.А..В
хода на въззивното производство същият изразява становище за неоснователност на
жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на срока
по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното
решение на 18.05.2020 г.,а жалбата е подадена на 01.06.2020 г. при изтекъл срок
за въззивно обжалване на 04.06.2020 г. с оглед спиране теченето на
процесуалните срокове съгласно чл.3 ал.1 т.1 от ЗМДВИП и §13 от ПЗР на
ЗИДЗЗ-обн.ДВ,бр.44/13.05.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид
горното и подаването й от активно легитимирани лица-страна в производството по
делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно
решение.Разгледана по същество,същата е частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е частично допустимо в
частта по исковете по чл.59 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за
лишаване от ползване на база средна пазарна наемна/рентна цена и по чл.86 ал.1
от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главниците по първите искове като
постановено по предявените допустими искове,уточнени по реда на чл.129 ал.2 от ГПК в хода на въззивното производство,при което исковата молба в тази част се
явява редовна от деня на подаването й /чл.129 ал.5 от ГПК.В останалата част по
исковете с цена 200 лв и 80 лв първоинстанционното решение е недопустимо като
постановено по нередовна искова молба в частта,с която последните искове са
предявени.По същество в допустимата си част решението на ТРС е частично
правилно и частично неправилно.Съображенията за горните изводи са следните:
Гр.д.№310/2019 г. на ТРС е образувано по
повод искова молба вх.№1907/14.08.2019 г.,уточнена по реда на чл.129 ал.2 от ГПК с молба вх.№260610/14.09.2020 г. по описа на ДОС,с която са предявени от Н.С.И.
от гр.Д. и Г.С.И. от гр.Т. срещу Т.И.А. *** обективно кумулативно съединени при
условията на чл.213 от ГПК искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1
от ЗЗД,както следва:
1./искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД
от Н.С.И. за осъждане на ответника да заплати на същата обезщетение за
лишаването й от ползване на собствената й нива в землището на гр.Т.,представляваща
поземлен имот с идентификатор
72271.68.45 по кадастралната карта на гр.Т. с площ от *** кв.м,в размер на по 95,92 лв /31,97 лв
+63,95 лв/ за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. /общо 191,84 лв за двете
стопански години/,както и в размер на по 191,84 лв за всяка от стопанските
2016/2017 г.,2017/2018 г. и 2018/2019 г. /общо 575,52 лв за трите стопански
години/,както и искове на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на
обезщетения за забавено плащане на горните главници в размер на законната лихва
върху тях:12,57 лв върху главницата за стопанската 2014/2015 г. за периода
01.10.2015 г.-15.08.2019 г.;9,32 лв върху главницата за стопанската 2015/2016
г. за периода 01.10.2016 г.-15.08.2019 г.;36,46 лв върху главницата за
стопанската 2016/2017 г. за периода 01.10.2017 г.-15.08.2019 г.;17 лв върху
главницата за стопанската 2017/2018 г. за периода 01.10.2018 г.-15.08.2019 г.
2./искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД от Г.С.И.
за осъждане на ответника да заплати на същата обезщетение за лишаването й от ползване
на собствените й ид.части от описаната в т.1 нива в землището на гр.Т. в размер
на по 95,92 лв /31,97 лв +63,95 лв/ за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г.
/общо 191,84 лв за двете стопански години/,както и искове на основание чл.86
ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за забавено плащане на горните
главници в размер на законната лихва върху тях:12,57 лв върху главницата за
стопанската 2014/2015 г. за периода 01.10.2015 г.-15.08.2019 г. и 9,32 лв върху
главницата за стопанската 2015/2016 г. за периода 01.10.2016 г.-15.08.2019 г.
Предявени са от горните ищци срещу
ответника и още искове за сумата от 200 лв „за пропуснати ползи от реализация
на собствена продукция за всички стопански години“ и за сумата от 80
лв,“платена за данъци за имота“.
С определение №654/06.08.2020
г.,постановено по в.гр.д.№469/2020 г. на Д.кия окръжен съд,въззивният съд
констатира нередовности на исковата молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 и т.5
от ГПК и на основание чл.129 ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК задължи двете ищци в
едноседмичен срок да изправят горните нередовности,като с писмена молба с
препис за ответника да изложат поотделно обстоятелствата,от които произтичат
претенциите на всяка от двете ищци,чрез разграничаване
наследствените/собственическите права като квота в твърдяната съсобственост
върху процесната нива на всяка от ищците;да формулират искане /петитум/ за
осъждане на ответника да заплати на всяка от двете ищци конкретни суми;да
разграничат и уточнят исковите претенции на двете ищци,като посочат какви по
размер суми се претендират от всяка от ищците като обезщетение по чл.59 от ЗЗД
за лишаването им от ползване на процесната нива за всяка от процесните
стопански години,респ. какви по размер суми се претендират от всяка от тях като
обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва върху
тях за визираните периоди за всяка стопанска година;да уточнят претенцията за
присъждане на сума от 200 лв за пропуснати ползи от собствена реализация на
изработена продукция за всички стопански години,като посочат каква част от тази
сума се претендира от всяка от двете ищци,какви суми в рамките на горната сума
се търсят от всяка от тях поотделно за всяка от стопанските години и на каква
база е формиран размерът на тези суми-в какво се изразяват пропуснатите ползи
/каква продукция от какви култури са възнамерявали да произведат двете ищци
чрез обработката на процесната нива през всяка от стопанските години и да
реализират,на каква цена/;да уточнят претенцията за сумата от 80 лв-каква част
от тази сума се претендира от всяка от двете ищци,на каква база е формирана
тази сума,за какви по вид данъци за процесния имот става дума,от кого са
платени и за кой период,респ. от кого се дължат по закон.Ищците изрично са
предупредени от съда за санкционните последици по чл.129 ал.3 от ГПК при
неизпълнение в указания срок,а именно че първоинстанционното решение ще бъде
обезсилено,а производството по делото-прекратено.
За горното определение ищците по делото
са уведомени на 08.09.2020 г. /съобщение на лист 22 от делото на ДОС/,като в
указания едноседмичен срок,изтекъл на 15.09.2020 г.,същите са подали уточняваща
молба вх.№260610/14.09.2020 г.С последната са уточнени надлежно според дадените
от съда указания само исковете по чл.59 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД,посочени в т.1
и 2 от настоящото изложение.По исковете за сумите от 200 лв и 80 лв указанията
не са изпълнени и нередовностите на исковата молба в тази част не са отстранени
надлежно.Първоинстанционното решение в частта,с която ТРС се произнася по
исковете с цена 200 лв и 80 лв,е постановено по нередовна искова молба,чиито
нередовности не са отстранени в срока по чл.129 ал.2 от ГПК,предоставен на
ищците от въззивния съд,поради което в тази част атакуваното решение е процесуално
недопустимо като постановено по нередовна искова молба и следва да бъде
обезсилено,респ. производството по делото в тази част следва да бъде
прекратено.
Исковете по т.1 и т.2 от изложението се
основават на следните обстоятелства,посочени в исковата молба:
Ищците се легитимирали като собственици
на процесния имот през стопанските 2014/2015 г.,2015/2016 г.,2016/2017
г.,2017/2018 г. и 2018/2019 г. по наследствено правоприемство от С.И. Й. и З.
М. Й.,б.ж. на гр.Т..През всички изброени стопански години имотът бил ползван от
ответника Т.И.А. без правно основание-между страните нямало сключен
договор.Ответникът не заплатил на ищците никакви суми за горното ползване.За
лишаването им без основание от ползване на имота ищците претендират цитираните
по-горе суми на плоскостта на неоснователно обогатяване-чл.59 ал.1 от ЗЗД.
В отговора си на исковата молба
ответникът Т.И.А. оспорва исковете като неоснователни.Сочи,че обработвал
процесния имот през стопанските 2013/2014 г. и 2014/2015 г. по силата на устен
договор с майката на ищците З. М. Й..В края на 2014 г.,когато отишъл да плати
на З.,последната отказала да получи парите /наема/ с мотив,че искала да получи
плащането в присъствие на дъщеря си,която живеела в Т.,и предстояло
пристигането й.Била депозирана жалба срещу него в Районна прокуратура-гр.Т. и
тогава той отново се опитал да плати на Н.И.,която живеела в гр.Д.,тъй като З.
била заминала заедно с дъщеря си Г. в Т.,но Н. му заявила,че ще води
дело.Същият изпратил пощенски запис,който му бил върнат.Твърди,че от много
години не обработва процесния имот,който бил затревен и буренясал.
По исковете по чл.59 ал.1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за лишаване от ползване ищците следва да докажат,че
са били собственици на процесния земеделски имот през всички стопански години,че
ответникът е ползвал имота без основание през процесния период,както и размера
на обезщетението,формиран на база средна пазарна наемна/рентна цена през
процесните стопански години,доколкото обедняването на ищците се изразява в
лишаването им от евентуалната наемна цена или рента за нивата,ако я бяха отдали
по договор за наем или аренда,респ. обогатяването на ответника се изразява в
задържане в неговия патримониум /спестяване/ на паричните средства,които би
платил за наем/рента на собствениците на обработвания от него чужд имот.
Според свидетелката Д. С. Х.,приятелка на
ищцата Н.,ответникът обработвал процесната нива четири години и спрял да я
обработва,когато Н. подала жалба в полицията.От данните в представеното
постановление за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор при
РП-гр.Т. от 12.12.2016 г./на лист 15 от делото на ТРС/ може да се изведе извод,че
жалбата на Н.С.И. до РУ на МВР-гр.Т. е подадена в края на 2016 г.С оглед
изявлението на свидетелката Д.Х.,че ответникът спрял да обработва процесния
имот веднага след подаване на горната жалба,се оказва,че същият го е напуснал веднага
след края на стопанската 2015/2016 г.Свидетелят Е. Н. А.,близък познат на
ответника,споделя,че Т.И.А. не обработва имота от 5-6 години,т.е. според него
от 2014-2015 г.Откакто Т. напуснал имота,същият буренясал и станал сметище
/понеже бил в края на града се изхвърляли там боклуци/.Свидетелят Е. А. също
свързва напускането на имота от ответника с началото на проблемите му с Н. и
прокуратурата,което означава,че потвърждава напускането на имота от ответника в
края на 2016 г.Според свидетеля И. А. У.,*** на ответника,Т.А. ползвал имота на
ищците през 2013/2014 г. и когато Н. подала жалба в прокуратурата престанал да
го обработва и имотът станал сметище,т.е. и този свидетел свързва напускането на
имота от ответника с момента на сезиране на прокуратурата и полицията за спора.Всички
свидетелски показания еднопосочно и непротиворечиво сочат,че Т.А. е обработвал
имота през процесните стопански 2014/2015 г. и 2015/2016 г.Доказателства за
ползване на имота от същия през останалите стопански години 2016/2017
г.,2017/2018 г. и 2018/2019 г. не са събрани по делото.В подкрепа на горния
извод е и признанието на самите ищци в уточняваща молба вх.№260610/14.09.2020
г.,че ответникът е освободил имота през месец декември 2016 г. /виж т.2 от
изложението на лист 24 от делото на ДОС/,както и че е обработвал имота от 2012
г. до 2016 г. /т.5 от изложението на лист 24 от делото на ДОС/.Въз основа на
горните доказателства се извежда,че исковите претенции по чл.59 ал.1 от ЗЗД и
съответно по чл.86 ал.1 от ЗЗД са неоснователни досежно присъждането на
обезщетение за лишаване от ползване за стопанските 2016/2017 г.,2017/2018 г. и
2018/2019 г.,респ. присъждането на обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху претендираните главници за тези стопански години.
През стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016
г. ответникът Т.И.А. е обработвал процесната нива-сял в нея пшеница и
слънчоглед според показанията на разпитаните свидетели.Ответникът не подкрепя с
доказателства твърдението си,че е обработвал нивата на правно основание-сключен
между него и майката на ищците в устна форма договор за наем.Съществуването на
такава уговорка не е удостоверено от свидетелите по делото.Единствено
свидетелят И. А. У.,*** на ответника,споделя за уговорка между Т.А. и майката
на ищците той да обработва градината,но същият твърди,че едва след първата или
втората година на обработка ответникът опитал да даде някаква парична сума на
майката на ищците,а последната отказала с мотив,че чака малката си дъщеря да
дойде от Т. и желае да се разбере ответникът с нея.Тогава Т.А. предложил на
майката на ищците да сключат договор,но тя не се съгласила.Последните изявления
сочат на липса на постигната уговорка между ответника и ищците първият да
ползва имота на правно основание-договор за наем или аренда.Същият е ползвал
имота без основание,поради което дължи на ищците обезщетение по чл.59 ал.1 от ЗЗД за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. на база средна пазарна
наемна/рентна цена за дка площ в землището на гр.Т. през горните стопански
години.
Във въззивната инстанция бе допусната
съдебно-счетоводна експертиза,от заключението на вещото лице Д.Д. по която
става ясно,че средният размер на рентата за стопанската 2014/2015 г. за
землището на гр.Т. възлиза на 35,50 лв на декар,а за стопанската 2015/2016
г.-на 45 лв на декар.Касае се за средно рентно годишно плащане,определено по
реда на §2е ал.1 от ДР на ЗСПЗЗ от комисия,назначена със заповед на директора
на Областна дирекция „Земеделие“-гр.Д. въз основа на данни,предоставени от
съответната общинска служба по земеделие на база повече от половината
договори,вписани в Служба по вписванията и регистрирани в ОСЗ.Заключението е
компетентно изготвено и мотивирано и не е оспорено от страните.
За горните две стопански години двете
ищци имат право да получат обезщетението по чл.59 ал.1 от ЗЗД.Видно от договор
за доброволна делба №*** г. на нотариуса Д. П. с район на действие ТРС,вписан
като Акт №*** г. на СВ-гр.Т.,процесният имот е бил реституиран на наследници на
С.И. Й.,б.ж.на гр.Т.,починал на *** г.Съгласно удостоверението за наследници на
лист 10 от делото на ТРС наследници на горното лице по закон са двете ищци Н. и
Г. /***/ и З. М. Й. /***/.Всяка от трите се е легитимирала през двете стопански
години по наследствено правоприемство като съсобственик с 1/3 ид.ч. от имота.***та
на наследодателя-З. М.Й.-е починала на *** г. и по наследство правото й да
получи обезщетение по чл.59 ал.1 от ЗЗД за двете стопански години за нейната
1/3 ид.ч. от имота е преминало в патримониума на двете й дъщери Н. и Г. в равни
части /1/3:2=1/6/,т.е. всяка от двете ищци има право да получи част от
дължимото обезщетение,съответстваща на 3/6 ид.ч. от имота /1/3 по наследяване
от С.+1/6 по наследяване от З./ или 1/2 ид.ч.Така за стопанската 2014/2015 г. в
полза на Н. и Г. следва да се присъди обезщетение в размер на по 42,56 лв за
всяка /общо за имота 85,13 лв/,а за стопанската 2015/2016 г. в размер на по 53,95
лв за всяка /общо 107,91 лв за имота/.До тези размери и за посочените стопански
години исковете им по чл.59 ал.1 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат
уважени,а за горниците до претендираните суми за посочените стопански години и
изцяло за стопанските 2016/2017 г.,2017/2018 г. и 2018/2019 г подлежат на
отхвърляне.
Вземането по чл.59 ал.1 от ЗЗД на
плоскостта на неоснователно обогатяване е безсрочно и веднага е изискуемо с
настъпване неоснователното разместване на благата,защото правоотношението е с
извъндоговорен характер,не възниква в резултат на съгласуване волите на
правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за
изпълнение,като такъв няма определен и в закона.При неизпълнение на парични
задължения без определен срок за изпълнение законът /чл.84 ал.2 от ЗЗД/ свързва
забавата на длъжника с правилото,че е необходима покана на
кредитора.Следователно в случая длъжникът изпада в забава след получаване на
покана,т.е. дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
от датата на поканата /в тази насока мотивите към Тълкувателно решение №5/2017
от 21.11.2019 г. по тълк.д.№5/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.В случая такава покана
преди завеждане на настоящото дело не е била отправена.Били са предявени искове
от настоящите ищци и майка им З. за заплащане на обезщетение за процесните
стопански 2014/2015 г. и 2015/2016 г. /искова молба вх.№1880/04.08.2017 г. на лист
25 от делото на ТРС/,по които е образувано гр.д.№13/2018 г. на ТРС,производството
по което е прекратено с определение №168/09.07.2018 г. /на лист 7 от делото на
ТРС/ поради неотстраняване в указан срок нередовностите на исковата молба.По
цитираното дело исковата молба,която по правило може да се третира и като
покана до длъжника,няма данни да е била връчена на последния.Вместо това
производството по нея е прекратено поради неотстраняване на нередовностите й от
ищците,т.е. в случая надлежна покана от 2017 г.,връчена на длъжника,не е
налице.Не може да се приеме,че с горната нередовна искова молба надлежно е била
отправена покана до длъжника Т.А. за заплащане на обезщетение по чл.59 ал.1 от ЗЗД.Друга покана не се твърди и няма доказателства да е връчвана на длъжника
преди предявяване на настоящите искове.Следователно длъжникът Т.А. не е бил в
забава спрямо ищците за посочените в исковата молба периоди 01.10.2015
г.-15.08.2019 г. и 01.10.2016 г.-15.08.2019 г.Същият изпада в забава след
датата на предявяване на исковете за двете стопански години 2014/2015 и
2015/2016 г.,т.е. от 15.08.2019 г./вкл./ нататък,тъй като исковата молба,по
повод на която е образувано настоящото дело,има ролята на надлежна покана за
плащане на обезщетенията по чл.59 ал.1 от ЗЗД.Ищците обаче не са претендирали
присъждане на законната лихва върху главниците,считано от датата на предявяване
на исковете,поради което такава не следва да им се присъжда.По съображения за
цялостна неоснователност на исковете по чл.59 ал.1 от ЗЗД за присъждане на
обезщетения за стопанските 2016/2017,2017/2018 и 2018/2019 г. като
неоснователни следва да се отхвърлят изцяло и акцесорните искове по чл.86 ал.1
от ЗЗД за присъждане на обезщетения за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главниците за тези стопански години.
Така първоинстанционното решение е
частично неправилно само в частта по исковете за стопанските 2014/2015 и
2015/2016 г.,но следва да бъде отменено изцяло в частта на произнасянето по
исковете по чл.59 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за всички процесни стопански
години,за да се постанови решение по същество с по-прецизен
диспозитив,съобразен и с уточняването на исковите претенции в хода на
въззивното производство.Както вече бе посочено,в частта на произнасянето по
исковете с цена 200 лв и 80 лв първоинстанционното решение като недопустимо
следва да бъде обезсилено,респ. производството по тези искове следва да бъде
прекратено.
При този изход от спора наново следва да
се преразпредели отговорността за разноски за първата инстанция,като
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските.И
двете страни са претендирали разноски за първата инстанция,като на основание
чл.78 ал.1 от ГПК двете ищци имат право на разноски за уважената част от
исковете им,а ответникът на основание чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК има право на
разноски съразмерно на отхвърлената и прекратената част от исковете.Ищците са
сторили в първата инстанция разноски,както следва:900 лв адвокатско
възнаграждение,платено в брой съгласно отразяването в договора за правна защита
и съдействие на лист 4 от делото на ТРС;57 лв държавна такса за водене на
делото-лист 24 от делото на ТРС;5 лв държавна такса за съдебно
удостоверение-лист 39 от делото на ТРС и 243 лв държавна такса за водене на
делото /доплатена-лист 62 от делото на ДОС/.Ответникът е сторил в първата
инстанция разноски в размер на 200 лв адвокатско възнаграждение /забел.в
договора за правна защита и съдействие на лист 58 от делото на ТРС е
посочено,че е договорено възнаграждение в размер на 300 лв,но в графа „внесена
сума“ е посочено,че е платено такова в брой в размер на 200 лв/.Възнаграждението
в размер на 200 лв не подлежи на намаляване като прекомерно по повод наведеното
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК от ищците по делото в първата инстанция,тъй
като е дори под минимума от 300 лв по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г.На
тази база в полза на ищците за първата инстанция следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 174,05 лв,а в полза на
ответника съразмерно на отхвърлената и прекратената част-в размер на 171,11 лв.
Във въззивната инстанция разноски са
претендирани само от въззивниците и ищци по делото.Такива им се следват
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 93,89 лв,изчислени при
следната база:150 лв държавна такса за въззивно обжалване /листи 4 и 61 от
делото на ДОС/;200 лв възнаграждение за вещо лице /лист 81 от делото на ДОС/ и
300 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора на лист 94 от
делото на ДОС.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение №42,т.1,стр.359/30.04.2020
г. по гр.д.№310/2019 г. на Т.ския районен съд в частта,с която са отхвърлени
предявените от Н.С.И. с ЕГН ********** *** и Г.С.И. с ЕГН ********** *** срещу Т.И.А.
с ЕГН ********** *** искове за осъждане на ответника да заплати на ищците сума
от 200 лв,представляваща пропуснати ползи от собствена реализация на изработена
продукция за всички стопански години /2014/2015 г.;2015/2016 г.;2016/2017
г.,2017/2018 г. и 2018/2019 г./,и сума от 80 лв,платена за данъци за имота,и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
горните искове.
ОТМЕНЯ решение №42,т.1,стр.359/30.04.2020
г. по гр.д.№310/2019 г. на Т.ския районен съд в останалата част,като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.И.А. с ЕГН ********** *** да
заплати на Н.С.И. с ЕГН ********** *** сума в размер на 42,56 лв /четиридесет и
два лева и петдесет и шест стотинки/,представляваща обезщетение за лишаване на
ищцата без основание от ползване на собствения й земеделски имот,съставляващ поземлен
имот с идентификатор
72271.68.45 по кадастралната карта на гр.Т.,с площ от *** кв.м през стопанската
2014/2015 г.
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Н.С.И. с ЕГН **********
*** срещу Т.И.А. с ЕГН ********** ***,с който се настоява за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за лишаването й без основание от
ползване на собствения й земеделски имот,съставляващ поземлен имот с идентификатор 72271.68.45 по
кадастралната карта на гр.Т.,с площ от *** кв.м през стопанската 2014/2015 г. в
частта за горницата от 42,56 лв до 95,92 лв.
ОСЪЖДА Т.И.А. с ЕГН ********** *** да
заплати на Н.С.И. с ЕГН ********** *** сума в размер на 53,95 лв /петдесет и
три лева и деветдесет и пет стотинки/,представляваща обезщетение за лишаване на
ищцата без основание от ползване на собствения й земеделски имот,съставляващ
поземлен имот с идентификатор
72271.68.45 по кадастралната карта на гр.Т.,с площ от *** кв.м през стопанската
2015/2016 г.
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Н.С.И. с ЕГН **********
*** срещу Т.И.А. с ЕГН ********** ***,с който се настоява за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за лишаването й без основание от
ползване на собствения й земеделски имот,съставляващ поземлен имот с идентификатор 72271.68.45 по
кадастралната карта на гр.Т.,с площ от *** кв.м през стопанската 2015/2016 г. в
частта за горницата от 53,95 лв до 95,92 лв.
ОСЪЖДА Т.И.А. с ЕГН ********** *** да
заплати на Г.С.И. с ЕГН ********** *** сума в размер на 42,56 лв /четиридесет и
два лева и петдесет и шест стотинки/,представляваща обезщетение за лишаване на
ищцата без основание от ползване на собствения й земеделски имот,съставляващ
поземлен имот с идентификатор
72271.68.45 по кадастралната карта на гр.Т.,с площ от *** кв.м през стопанската
2014/2015 г.
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Г.С.И. с ЕГН **********
*** срещу Т.И.А. с ЕГН ********** ***,с който се настоява за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за лишаването й без основание от
ползване на собствения й земеделски имот,съставляващ поземлен имот с идентификатор 72271.68.45 по
кадастралната карта на гр.Т.,с площ от *** кв.м през стопанската 2014/2015 г. в
частта за горницата от 42,56 лв до 95,92 лв.
ОСЪЖДА Т.И.А. с ЕГН ********** *** да
заплати на Г.С.И. с ЕГН ********** *** сума в размер на 53,95 лв /петдесет и
три лева и деветдесет и пет стотинки/,представляваща обезщетение за лишаване на
ищцата без основание от ползване на собствения й земеделски имот,съставляващ
поземлен имот с идентификатор
72271.68.45 по кадастралната карта на гр.Т.,с площ от *** кв.м през стопанската
2015/2016 г.
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Г.С.И. с ЕГН **********
*** срещу Т.И.А. с ЕГН ********** ***,с който се настоява за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за лишаването й без основание от
ползване на собствения й земеделски имот,съставляващ поземлен имот с идентификатор 72271.68.45 по
кадастралната карта на гр.Т.,с площ от *** кв.м през стопанската 2015/2016 г. в
частта за горницата от 53,95 лв до 95,92 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от Н.С.И. с
ЕГН ********** *** срещу Т.И.А. с ЕГН ********** ***,с които се настоява за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за лишаването й без
основание от ползване на собствения й земеделски имот,съставляващ поземлен имот с идентификатор 72271.68.45 по
кадастралната карта на гр.Т.,с площ от *** кв.м в размер на по 191,84 лв
за всяка от стопанските 2016/2017 г.,2017/2018 г. и 2018/2019 г.,както и исковете
на Н.С.И. срещу Т.И.А. за осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетения за забавено плащане на всички главници в размер на законната лихва
върху тях,както следва:12,57 лв върху главницата за стопанската 2014/2015 г. за
периода 01.10.2015 г.-15.08.2019 г.;9,32 лв върху главницата за стопанската
2015/2016 г. за периода 01.10.2016 г.-15.08.2019 г.;36,46 лв върху главницата
за стопанската 2016/2017 г. за периода 01.10.2017 г.-15.08.2019 г.;17 лв върху
главницата за стопанската 2017/2018 г. за периода 01.10.2018 г.-15.08.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от Г.С.И. с
ЕГН ********** *** срещу Т.И.А. с ЕГН ********** ***,с които се настоява за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетения за забавено плащане на
главниците-обезщетения за лишаване от ползване-за стопанските 2014/2015 и
2015/2016 г. в размер на законната лихва върху тях,както следва:12,57 лв върху
главницата за стопанската 2014/2015 г. за периода 01.10.2015 г.-15.08.2019 г. и
9,32 лв върху главницата за стопанската 2015/2016 г. за периода 01.10.2016
г.-15.08.2019 г.
ОСЪЖДА Т.И.А. с ЕГН ********** *** да
заплати на Н.С.И. с ЕГН ********** *** и Г.С.И. с ЕГН ********** *** сторени в
първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 174,05 лв /сто
седемдесет и четири лева и пет стотинки/ съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н.С.И. с ЕГН ********** *** и Г.С.И.
с ЕГН ********** *** да заплатят на Т.И.А. с ЕГН ********** *** сторени в
първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 171,11 лв /сто
седемдесет и един лева и единадесет стотинки/ съразмерно на отхвърлената и
прекратената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.И.А. с ЕГН ********** *** да
заплати на Н.С.И. с ЕГН ********** *** и Г.С.И. с ЕГН ********** *** сторени
във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 93,89 лв
/деветдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/ съразмерно на уважената
част от исковете/жалбата.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.