Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 86
15.10.2018г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на шестнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Стойка Вълкова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. № 940 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и
следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №10251/27.06.2019г., подадена
от Р.С.Ш., ЕГН:**********, с която се обжалва Решение №84 от 30.04.2019г.,
постановено по гр.д.№632/2018г. по описа на Районен съд Поморие.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е осъдил ответницата Р.С.Ш., с ЕГН**********, с л.к.*********, издадена от МВР гр.Бургас на
24.09.2010г. с постоянен адрес ***1, да заплати на
ищеца В.Б.Х., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г. и с
адрес ***, чрез адв.Женета Иванова от АК Бургас,
с адрес гр.Несебър ул.“Иван Вазов“№4, сумата от 432.72
евро /четиристотин тридесет и две евро и 72 евроцента/, с която неоснователно
се е обогатила, като получена без основание, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдена е ответницата Р.С.Ш. с ЕГН**********
с адрес ***, да заплати на ищеца В.Б.Х. гражданин на Р. Ф., роден на ***г. и с
адрес ***, сумата от 200лв. / двеста/ лева - направени разноски по делото.
Твърди се във въззивната жалба, че постановеното
решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила и необосновано.
Твърди се още, че в случая са налице
само две от необходимите предпоставки за уважаване на иска – даване на
определена сума и получаването ѝ от друго лице, като тези обстоятелства
са безспорни между страните. Посочва се, че поради липсата на две от
кумулативно изискуемите от закона предпоставки за уважаване на иска, същият е
следвало да бъде отхвърлен от съда.
На следващо място се въвеждат
твърдения, че районният съд не е обсъдил свидетелските показания, нито
представените от ответната страна доказателства, нито направените от нея
възражения. Посочва се, че районният съд е основал решението си единствено на
твърденията на ищеца и неговия свидетел, като не е посочил защо не възприема
представеното от ответника, без обаче да го е изключил от делото.
На следващо място са изложени
съображения за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявеният иск.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от В.Б.Х., чрез
пълномощника адв. Женета Димитрова Иванова – БАК, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Оспорени са всички възражения, въведени във
въззивната жалба и се развиват подробни съображения за правилност,
законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Претендира се
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивницата Р.С.Ш. се
явява лично и с адв. Маркова, поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна В.Б.Х.
се явява лично и с адв. Жанета Иванова, оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл.55, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от В.Б.Х. срещу Р.С.Ш., с която се
претендира осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 432.72 евро,
представляваща платена годишна такса за поддръжка за периода 01.05.2018г. до
30.04.2019г., за комплекс „Марина парк“, като получена при начална
липса на основание или при неосъществено основание, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект, находящ се в гр. Свети Влас, ул. „Ясен“, както и че на 16.06.2018г. заплатил на ответницата
сумата от 432.72 евро като годишна такса поддръжка, а към датата на
заплащане на сумата не е имало сключен договор за поддръжка на общите части на
сградата, като такъв няма сключен и към момента на депозиране на исковата молба,
и с получаване на процесната сума ответницата се е обогатила неоснователно.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е подаден отговор на исковата молба от Р.С.Ш., с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Оспорва се получаването на процесната сума от
ответницата в лично качество, като се твърди че на 16.06.2018г. ответницата не
е получавала никаква сума от ищеца, а е получавала суми само в качеството си на
управител на „Марина парк“ ЕООД и „Ем Джи Билд“ ЕООД. Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
Представена е разписка от 16.06.2018г.,
видно от която ответницата Р.С.Ш. е потвърдила, че е получила в брой сумата от
432.72 евро от В.Х., като годишна такса поддръжка за периода
01.05.2018г.-30.04.2019г., за апартамент №14.
Разписката е подписана в лично качество, а не в качеството на управител на
дружество.
Представен е нотариален акт №9, том 6,
рег. №6104, дело №973 от 2011г., от който е видно, че ищецът е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №11538.502.145.1.14, находящ се в гр. Свети
Влас, ул. „Ясен“.
Представен е протокол за проведено Общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
№11538.502.145.1, находяща се в гр. Свети Влас, община Несебър, област Бургас,
ул. „Ясен“ №11, к-с „Марина парк“, в ПИ с идентификатор №11538.502.145, от
22.06.2019г., от който е видно, че е прието решение за възлагане на дейности по
поддържане на общите части на сградата и ПИ, в който е построена, на „Марина парк“
ЕООД срещу възнаграждение, както и упълномощаване на управителния съвет да
изготви, одобри и подпише договора за възлагане на дейности по поддържане на
общите части на сградата и ПИ, при цена от 8 евро на кв.м.
В производството пред първата инстанция са
разпитани свидетелите Т.Х.и Н.С.О..
От показанията на свидетелката Т.Х.се
установява, че до 22.06.2018г. дружеството „Ем Джи Билд“ е осъществявало
поддръжка на комплекса, като негов управител е била ответницата Ш.. След
22.06.2018г. е трябвало да бъде сключен договор с управляваното от Р.Ш.
дружество „Марина парк“ ООД, но Ш. отказала. След 22.06.2018г. собствениците
сами се занимавали с поддръжка на комплекса, тъй като на проведено общо
събрание взели решение за сключване на договор за поддръжка на комплекса, но
такъв не се сключил.
Свидетелката заявява още, че е присъствала
на общото събрание, проведено на 10.08.2018г., на което се е взело решение да
не се сключва договор за поддръжка с „Марина парк“ ООД, както и че през 2018г.
заплатили такса поддръжка на „Ем Джи Билд“.
От показанията на свидетелката Н.С.О. се
установява, че е работила като камериерка в комплекса, като първо е била
назначена от „Ем Джи Билд“, а след това от „Марина парк“ ООД. Заявява, че Р.Ш.
ѝ давала указания каква работа да върши, както и че от нея получавала
възнаграждение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Основателността на иска с правна
квалификацията чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД се обуславя от кумулативното
наличие на следните елементи: извършена от ищеца в полза на ответника престация
на определено благо – в случая, парична сума в размер на 432.72 евро, при
несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържа
задължение за извършването ѝ и да оправдава имущественото разместване.
Общи елементи от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно
обогатяване, са намаляването на имуществото на едно лице и
увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.
В разглеждания случай се установи, че
ответницата е получила на 16.06.2018г. сумата от 432.72 евро, за апартамент №14
в лично качество, а на 01.04.2018г. е получила сумата от 340.16 евро, за
апартамент №51, в качеството си на представител на „Ем Джи Билд“ ООД.
Установи се, че към дата 16.06.2018г. не е
имало сключен договор за поддръжка и управление с дружеството „Марина парк“ ООД.
От представения протокол от 22.06.2018г., от проведено общо събрание е видно,
че шест дни след получаване на сумата от 432.72 евро от страна на Ш., е било
взето решение от собствениците на обекти в комплекса, да се сключи договор за
поддръжка и управление с представляваното от ответницата дружество. Такъв
договор обаче не се е сключил - обстоятелство, което се признава от ответницата
/безспорно е между страните/, а освен това се подкрепя и от показанията на
свидетелката Храброва. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият
състав намира за неоснователно възражението на въззивника, че районният съд е
нарушил чл. 172 от ГПК. Действително разпитаната свидетелка Храброва е съпруга
на ищеца и в този смисъл, следва да се вземе предвид възможната ѝ
заинтересованост от изхода на спора. В същото време обаче, показанията ѝ
се подкрепят от останалите доказателства по делото. Показанията на другата
разпитана свидетелка Нафие Осман, също следва да се ценят по реда на чл. 172 от ГПК и да се вземе предвид възможната ѝ заинтересованост от изхода на
спора, произтичаща от факта, че същата е назначена като камериерка от
ответницата Р.Ш..
Твърденията за реално осъществяване на
поддръжката от страна на ответницата не се доказаха по делото. Недоказани
останаха и твърденията на Ш., че е получила сумата в качеството си на
управител, но това не е отразено в разписката, тъй като към този момент
дружеството „Марина парк“ ООД, не е било учредено. Следва да се отбележи, че в
депозирания отговор на исковата молба, ответницата заявява, че на 16.06.2018г.
не е получавала никаква сума, а в съдебно заседание заявява, че е
предоставената сума е на дружеството „Марина парк“ ООД за поддръжка, като в
разписката не било посочено името на дружеството, тъй като същото било в процес
на регистрация. По делото не се спори между страните, че до сключване на
договор за поддръжка и управление с „Марина парк“ ООД изобщо не се е стигнало,
тъй като било взето решение от собствениците на апартаменти в комплекса да не
сключват такъв договор, поради което е нямало основание да бъде извършвана
поддръжка от представляваното от Ш. дружество.
Няма доказателства по делото между
страните да е имало някакви други правоотношения, във връзка с които
ответницата – Р.С.Ш. да е получила процесната сума, поради което настоящият
състав намира, че същата е получена от ответницата без основание. Поради това
предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Предвид основателността на главния иск, то
претенцията за лихва върху получената от ответницата сума също се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Неоснователно е и възражението, че съдът
неправилно е приел, че в случая е налице начална липса на основание, въпреки че
ищецът е въвел алтернативно две основания – начална липса на основание и
отпаднало основание. Правната квалификация се определя от съда, на база
фактическите твърдения в исковата молба. Освен това съдът е посочил
квалификацията в доклада си по делото и последният е приет без възражения от
страните.
Твърдението на въззивника, че вместо да
представи оригинала на разписката, ответникът е представил друга, е
неоснователно. С отговора на исковата молба, ответникът е поискал да бъде
задължен ищеца да представи оригинала на разписката от 16.06.2018г. и с
Определение №615/05.12.2018г., първоинстанционният съд е задължил ищеца. В
протокола от проведеното на 24.01.2019г. открито съдебно заседание на районния
съд е отразено, че съдът е сравнил с представеното копие и е установил, че няма
зачертавания или поправки и е върнал оригинала на ищеца.
Поради гореизложеното, депозираната
въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение – да се потвърди.
При този изход на делото и направените от двете страни искания за
разноски, на въззивника такива не му се следват, предвид неоснователността на
въззивната жалба. Въззиваемата страна има право на разноски, направено е искане в този смисъл своевременно, поради което
такива се дължат. Представен е списък на разноските, от който е видно, че
същите са в размер на 300 лв. – адвокатски хонорар. Представени са
доказателства за плащане.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 84/30.04.2019г.,
постановено по гр.д.№ 632/2018г. по описа на Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА Р.С.Ш., ЕГН: **********, с адрес ***,
да заплати на В.Б.Х., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., с адрес: ***,
сумата от 300 /триста/лв., представляваща направените съдебно-деловодни
разноски по в.гр.д №940/2019г по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.