Р Е Ш
Е Н И Е №249
Гр.Варна, 1.11.2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на трети октомври през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ДАРИНА МАРКОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 417 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
със седалище гр.София срещу решение № 279 от 13.04.2018г. по търг.дело №
859/17г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с
която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Д.Б.Г. *** на
основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86
ал.1 от ЗЗД обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, емоционален стрес, негативни психически
изживявания, вследствие на ПТП, настъпило на 07.12.2014г., по силата на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица
30115000754352 от 11.03.2015г. за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ В
5403 КМ, ведно с обезщетение за забава от датата на увреждането за разликата
над 10 000лв. до присъдените 20 000лв.
В жалбата
на застрахователното дружество се твърди че решението в обжалваните от него
части е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Оспорва
извода на съда за неоснователност на направеното възражение за съпричиняване,
като твърди че по делото е опровергана изключителната вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф“. Твърди че по делото са събрани доказателства, че
водачът на същия е бил спрял на знак стоп, огледал преди да продължи и след
като не е установил идващи по пътя с предимство други автомобили е предприел
съответната маневра. Сочи че по делото са събрани гласни доказателства –
показанията на водача на автомобила С., които съдът не е кредитирал като
недостоверни. Излага, че съдът е основал изводите си на приетата по делото
автотехническа експертиза, при изготвянето на която не са взети предвид
показанията на водача, разпитан в настоящето производство, от значение при
определяне на механизма на ПТП. Твърди че некредитирайки показанията му и не
посочвайки аргументи защо, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.
На
следващо място оспорва приетия по справедливост размер на обезщетението, като
твърди че същият е прекомерно завишен с оглед настъпилите травматични
увреждания у ищцата. Твърди че съдът е кредитирал изцяло показанията на
дъщерята на ищцата, които се твърди че са преувеличени касателно болките и страданията
на майката и са също така заинтересовани, с оглед присъждане на по-високо по
размер обезщетение. Позовава се на приетата по делото експертиза, съобразно
която ищцата е получила контузия, която не е съществено увреждане, няма
увредени вътрешни органи и болките и неразположението обикновено отшумяват за
около два месеца. Твърди че съдът неправилно е кредитирал показанията на
свидетелката и е приел 3 месечен възстановителен период. Излага че от приетата
медицинска експертиза се установява, че у ищцата не са констатирани
невъзстановени травми и усложнения на съществуващи съпътстващи заболявания.
Твърди че по делото е останало недоказано и твърдението за получени психични
травми и увреждания, извън нормалните психически реакции, които хората обичайно
и нормално развиват в подобни ситуации. Твърди че по делото е останало
недоказано твърдението на ищцата за получени стрес, фобии от превозни средства,
от шум на спирачки и форсиране на двигател, чувство за непълноценност и
невъзможност за справяне с работата и с ежедневните задължения, както и страх
от това дали ще възстанови напълно от ПТП. Твърди че по делото няма
доказателства за наличие на такива проблеми у ищцата и за потърсена
специализирана медицинска помощ за справянето с тях.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 10 000лв. до присъдените 20 000лв.
Претендира направените разноски за двете инстанции. В депозирана за съдебно
заседание от процесуален представител писмена молба поддържа жалбата и моли
съда да я уважи.
Въззиваемата
страна Д.Б.Г. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните
от застрахователя части. Претендира направените по делото разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди решението на
първоинстанционния съд.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от Д.Б.Г. ***
срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за обезщетения за неимуществени
вреди – претърпени болки и страдания, от причинена и телесна повреда, уплаха,
стрес и страх и за имуществени вреди, претърпени от пътно-транспортно
произшествие на 07.12.2015г., причинено виновно от С.Д. С., при управление на
лек автомобил, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ведно със законни лихви от датата на произшествието.
Постановеното от първата инстанция решение в частта му, с която застрахователят
е осъден да заплати имуществени вреди и неимуществени вреди до размера на
сумата 10 000лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
Не е спорна пред въззивна инстанция
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка:
С оглед влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо,
въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването
на пътно-транспортното произшествие, вината на водача С.Д. С., причинените на
въззиваемата Г. травматични увреждания. Не е спорно, че между застрахователното
дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното
произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното
произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от С. вреди
при управлението на лекия автомобил.
Спорни пред въззивния съд са наличието
на съпричиняване и размера на обезщетението за неимуществени вреди.
От приетото от първата инстанция
заключение на съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло, от
обясненията на експерта в съдебно заседание и от представените по делото
епикризи, въззивният съд приема за установено, че при произшествието
пострадалата Г. е получила счупване на гръдната кост в средна трета, обусловило
трайно затруднение на движенията на снагата за около два месеца. Посочено е от
експерта, че гръдната кост зараства за около 25 – 30 дена, до тогава при всяко
вдишване и издишване се усеща болка, която до десетия ден е много силна и
постепенно намалява. Болката е особено силkdа при кашляне и кихане.
Продължителността на възстановяване е около два- три месеца. Установено е от
експертизата, че ищцата е имала съпътстващи хронични заболявания преди
пътно-транспортното произшествие – хипертония, усложнена с хипертонично сърце и
захарен диабет, които заболявания се влияят негативно от преживян стрес, но
съществени усложнения в тези заболявания след произшествието не са констатирани
от експерта.
От приетото от първата инстанция
заключение на съдебно-психиатрична експертиза, обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд приема за
установено, че въззиваемата Г.
непосредствено след инцидента е развила картината на остра стресова
реакция, по-късно преминала в разстройство на адаптацията, отзвучало в рамките
на няколко месеца. Към момента на изследването продължават да персистират
фобийни изживявания в ситуации, напомнящи прекараното пътно-транспортно
произшествие, отговарящи на критериите на диагноза други фобийни разстройства.
От експерта не са установени психични симптоми, водещи до трайна личностово
промяна.
От показанията на разпитаната от
първоинстанционния съд свидетелка Нигрета И.Г., преки и непосредствени,
депозирани непротиворечиво и убедително, кредитирани от въззивния съд при
условията на чл.172 от ГПК, съдът приема за установено след инцидента е налице
промяна в поведението и живота на Г..
След катастрофата е останала три дена в болницата, а след това лечението и е
продължило в дома и. Претърпяната гръдна травма не се лекува, а отшумява сама,
като са и давани единствено обезболяващи, защото болките са били в началото
много силни – при дишане, при кихане и при всякакво движение. Първите десет дни
болките са били много силни, била е на легло, не е можела да става без помощ.
Според свидетелката болките са отшумели за период от около три месеца. През
този период се е наложили и извършването на прегледи във връзка с хроничните и
заболявания – високо кръвно и захарен диабет. Свидетелката сочи промяна и
поведението на своята майка – първоначално уплаха, стрес, невъзможност да спи
нощем, страх. По-късно и до днес, страх да кара кола, невъзможност да спи
нощем.
При определяне по справедливост на
основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от
деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания,
прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към
момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии,
въззивният съд определя сумата 20 000лв., като паричен еквивалент на всички
понесени от Г. емоционални, физически и психически болки, неудобства и
сътресения, които са настъпили в живота и в резултат на претърпяното на
07.12.2014г. пътно-транспортно произшествие. Въззивният съд намира че
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде общо и да обхване всички,
претърпени от пострадалата Г. болки, страдания, неудобства, страхове, както от
травматичните увреждания, така и от тяхното отразяване в психичното и състояние
и промени в личността на емоционално и личностово ниво.
По спорния пред въззивна инстанция въпрос за наличието на съпричиняване
от страна пострадалата Г., въззивният съд намира следното:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди,
че пострадалата Г. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат тъй като
е бил без поставен обезопасителен колан и се е движила с превишена и
несъобразена скорост. В константната и задължителната практика на ВКС
последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по
смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от
делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението
си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като
неблагоприятен резултат.
От заключението на приетата от първата инстанция съдебно-медицинска
експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и
кредитирана от съда изцяло, и от обясненията на експерта, дадени в съдебно
заседание, се установява, че получените от въззиваемата Г. травми съответстват
на получени от поставен правилно предпазен колан – гръдна и коремна травма. В
доказателство на това според експерта е и обстоятелството че липсват други
наранявания – по крайниците, по главата. От експерта е направен извод с голяма
степен на вероятност, че пострадалата е била с поставен предпазен колан.
По отношение на механизма на пътно-транспортното произшествие:
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
обективно и компетентно дадена, и кредитирана и от въззивния съд изцяло, и от
обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание, въззивният съд приема за
установен следния механизъм на пътно-транспортното произшествие:
Пътно-транспортното произшествие е настъпило на 07.12.2015г. на последното
кръстовище на бул.“Първи май“ и безименен пътен подход от фабрика „Първи май“.
Лекия автомобил „Опел Корса“, управляван от Г. се е движил в права посока по
булеварда в дясна пътна лента в посока Галата. Лек автомобил „Фолксваген Голф“,
управляван от С. С. е излизал от безименен подход за изпълняване на ляв завой –
пресичане на две пътни ленти за навлизане в лентите за движение на булеварда в
посока центъра на кв.Аспарухово. Непосредствено преди инцидента
л.а.“Фолксваген“ е предприел потегляне с изпълнение на маневра ляв завой за
навлизане в платното на булеварда, водещо към Аспарухово. Л.а.“Опел“ се е
движил в права посока, като към момента на развилата се ситуация е предприел
изменение на посоката на движение в ляво.
Ударът е настъпил в платното и лентата за движение на л.а.“Опел“ – в
дясната пътна лента за движение, непосредствено от дясно на осевата линия,
разделяща двете съпосочни пътни ленти. Посочено е от експерта, че съобразно
направените от него изчисления за скорост на движение, време за реакция, опасна
зона за спиране, въззиваемата Г. е нямала достатъчно време за да има възможност
технически да приведе автомобила в авариен спирачен режим за избягване на
пътно-транспортно произшествие на база времето на изпълнение на маневрата от
страна на водача на л.а.“Фолксваген“ за потегляне от стоп-линията и изминаване
на разстоянието до точката на пътно-транспортното произшествие.
Показанията на разпитания по делото като свидетел – водач на
л.а.“Фолксваген“ С.Д. С., не променят извода на съда за механизма на настъпване
на пътно-транспортното произшествие и за участието на двамата водачи, доколкото
част от изложеното от свидетеля не съответства на установения от експертизата
механизъм. На първо място установено че ударът е настъпил в лентата на движение
на лекия автомобил, управляван от Г., което свидетелства за навлизане на
пътното платно на булеварда от страна на л.а.“Фолксваген“. На следващо място от
експерта в съдебно заседание е обяснено разликата с оглед застъпната площ на
удара и изместването на автомобила в случай че същият е бил спрял, и в случай
че същият се е движил. Поради което и съдът не дава вяра на показанията на свидетеля
С., че управляваният от него автомобил е бил спрял, когато е ударен от
автомобила, управляван от въззиваемата Г..
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за недоказано
направеното възражение за съпричиняване от пострадалата Г., поради това е че била без поставен обезопасителен колан
и се е движила с превишена и несъобразена скорост поради непост.
С оглед на така изложеното и предвид
определения от въззивната инстанция справедлив размер на обезщетението за
претърпените от въззиваемата Г. неимуществени вреди – болки и страдания,
претенцията е доказана и основателна до размера от 20 000лв. Поради което и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, с оглед
изхода на спора, направеното искане и представените доказателства по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищцата следва за
въззивна инстанция да бъде присъдена сумата 830лв., определено от съда
съобразно предмета на спора пред въззивен съд, изхода на спора и минималните
размери на адвокатските възнаграждение, определени в Наредба № 1 от
09.07.2004г.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 279 от 13.04.2018г. по
търг.дело № 859/17г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение в
обжалваната му част, с която ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на Д.Б.Г. *** на основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД
обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, емоционален стрес, негативни психически изживявания,
вследствие на ПТП, настъпило на 07.12.2014г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица
30115000754352 от 11.03.2015г. за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ В
5403 КМ, ведно с обезщетение за забава от датата на увреждането за разликата
над 10 000лв. до присъдените 20 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със
седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.”Г.М.Димитров” № 1, ЕИК *********
да заплати на да заплати на адвокат П.Б.Н. *** на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата 830лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция за оказана по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА
безплатна адвокатска помощ на Д.Б.Г..
Решението не подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: