Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 262
гр. ВРАЦА, 05.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
гражданско отделение, в публично заседание на трети юли,две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател:Татяна
Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
при участие на секретаря Виолета Вълкова, като разгледа
докладваното от
съдия Пенка Т.Петрова въз. гр.дело N` 331 по описа за 2019 год.,за да се произнесе
взе предвид:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано
е по
въззивна жалба от 27.02.2019г.,подадена от С.С. ***,чрез пълномощник М.С.С.,
срещу решение на РС гр.Козлодуй от 08.02.2019г.,постановено по гр.д.№
1264/2018г., с което е отхвърлен предявен от въззивника отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК – за установяване
недължимост на вземания по конкретизирани в исковата молба фактури,и е уважен
предявения от въззиваемия насрещен иск.
Поддържа
се във въззивната жалба, че решението е необосновано и неправилно – постановено
при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и
при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна
на съдебния акт и решаване на спора по
същество от настоящата инстанция с уважаване на предявения от въззивника иск и
отхвърляне на предявения насрещен иск.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК "ЧЕЗ Електро
България"АД оспорва въззивната
жалба,като излага подробни съображения за нейната неоснователност.Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция искания по
доказателствата не са правени,и такива не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално
допустима-подадена е от лице с правен интерес,в установения от ГПК срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт.
След
анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с
доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Районен съд –Козлодуй е сезиран от С.С. ***,
в качеството му на наследник на С.Б. ***/починал на 24.02.2008г./ против "ЧЕЗ Електро България" АД със
седалище гр.София, с отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК, за признаване за установено,
че не дължи вземане в размер на общо 1190,49 лева, представляващ сбор от
главница 698.97 лева за доставена в дома на наследодателя му С.Б. *** ел.
енергия за периода от 06.12.2011г. до 28.05.2012г. и обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер общо на 492.10 лв. към 07.08.2018г., съгласно
четири фактури, като погасено по давност, а именно: фактура с № *********/03.2012г. на обща стойност 302.79 лв., за начислена
ел. енергия за периода от 08.12.2011г. до 31.12.2011г., с краен срок за
заплащане 20.04.2012г.; фактура с № *********/03.2012г. на обща стойност 391.06
лв., за начислена ел. енергия за периода от 01.01.2012г. до 31.01.2012г., с краен
срок за заплащане 20.04.2012г.; фактура с № *********/03.2012г. на обща стойност
441.06 лв., за начислена ел. енергия за периода от 01.02.2012г. до 06.03.2012г., с краен срок за заплащане 20.04.2012г. и фактура с №
*********/06.2012г. на обща стойност 55.58 лв., за начислена ел. енергия за
периода от 25.04.2012г. до 28.05. 2012г., с краен срок за заплащане
25.06.2012г., или задължението му към 07.08.2018г. е общо в размер на 1191.07
лв., от които 698.97 лв. е
сумата за начислена ел. енергия и 492.10 лв. е сумата за
начислена лихва за забавено плащане на главницата.
Ищецът посочва, че не оспорва размера на възникналото задължение, тъй като
то се основава на констативен протокол №3005496/06.03.2012г. за нерегламентирано
присъединяване към електропреносната мрежа на "ЧЕЗ Електро България"
АД, след което електроподаването в имота е било преустановено от 06.03.2012г. и до настоящия момент.
Искането е съда да признае за установено, в
отношенията между страните, че на основание чл.111 ЗЗД начислените суми за ел.енергия
са погасени с изтичането на тригодишна давност, касаеща периодични плащания.Към
исковата молба са представени писмени доказателства.
По делото е депозиран писмен отговор от ответното
дружество, с който са наведени доводи, че предявения иск е недопустим. Поддържа
се, че иска не следва да се разглежда, защото според съдебната практика
длъжникът можел да се позовава на погасителна давност единствено чрез
възражение, а не и чрез предявяване на иск, тъй като възражението се явявало
средство за защита на длъжника при насочена спрямо него претенция на кредитора.
Поддържа се, че след изтичане на давностния срок задължението не се заличавало.
Сочи се, че фактът, който е релевантен за валидното упражняване на възражението
за изтекла давност е, че ответникът не е поискал защита от съда на своето
право, като де факто липсвал спор относно това погасено ли е вземането по
давност или не. Алтернативно, оспорва иска и се иска отхвърлянето му поради
неоснователност и недоказаност, като се посочва, че е направено възражение, че ищецът не е изложил конкретни обстоятелства, не е
представил доказателства и не е направил доказателствени искания в подкрепа не
твърдението, че не дължи сумата.
В срока за писмен отговор на исковата молба, ответникът "ЧЕЗ Електро
България" АД със седалище гр.София,е предявил против ищеца С.С.Б., с
насрещна искова молба, иск за заплащане на сумата от 226,82 лева,
представляваща лихва за забавено плащане на главница от 736,52 лева за
електрическа енергия, за периода от
24.10.2015г. до датата на депозиране на насрещния иск на
24.10.2018г.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, че въззивникът-ищец е наследник /син/
на С.Б. ***, починал на 24.02.2008г.,видно от удостоверението за наследници
приложено по делото. Същият като наследник е и потребител на електроенергия на
адрес: с.***, с клиентски № 3000232338255.
Съгласно чл. 19 от Общите условия,
потребителите са задължени да заплащат на продавача стойността на
електрическата енергия и сумите за пренос на същата веднъж месечно, по
утвърдени цени от ДКЕВР, като продължителността на срока за плащане е 10 дни от
фактурирането. От приложените писмени доказателства: справка за неплатени
задължения и фактури, издадени за процесния период 08.12.2011 год. – 28.05.2012
год. включително, е видно, че въззиваемият е начислил общо сума в размер на 698.94
лева за изразходвана енергия/главница/ и сумата в размер на 492.10 лв. лихва
към дата 07.08.2018г. Безспорно е, че тази сума не е заплатена от въззивника и
в имота е спряно ел.захранването от 06.03.2012г. и до настоящия момент.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за установяване по
отношение на ответника, че ищецът-въззивник в настоящото производство, не дължи
сумата общо в размер на 1191.07 лева, от която 698.94 лева за изразходвана
енергия/главница/ и сумата в размер на 492.10 лв. лихва, начислени за периода
от 08.12.2011 год. – 28.05.2012 год. включително. Така предявеният иск е
допустим. Действително с изтичането на погасителната давност – период от време,
определен от закона, през който кредиторът – носител на субективното право
бездейства, не се погасява самото субективно право, а се погасява правото на
кредитора да иска защита на нарушеното си субективно материално право. Сам по
себе си отрицателният установителен иск, че правото не съществува е недопустим,
освен в определени от закона случаи, при наличие на правен интерес, както и ако
кредиторът е предприел принудително изпълнение. В конкретния случай, обаче,
наличието на правен интерес от предявяването му е обусловен от факта, че
електроснабдяването е прекъснато, а съгласно Общите условия възстановяването му
е обвързано с отстраняване на причина за прекъсването – в случая незаплащането
на потребената ел.енергия. В този смисъл ищецът има правен интерес да установи,
че не дължи сумите, за да отпадне причината за прекратявеното на
елекроснабдяването, поради което искът е допустим.
Разгледан по същество искът е и основателен по следните съображения. Не се
спори от страните, а в този смисъл са и доказателствата по делото, че страните
се намират в облигационна връзка по договор за доставка на електрическа
енергия, по силата на която въззиваемото дружество е начислило процесините суми
за плащане от въззивника.
Спорно между страните е погасено ли е по давност вземането на ответника,
като няма спор, че той не е предприел никакви действия по съдебно установяване
или събиране на това вземане, нито принудително такова по реда на заповедното
производство или по реда на чл.254 ГПК /отм./ – издаване на изпълнителен лист
на несъдебно изпълнително основание по ГПК /отм./. Доколкото в случая е
предявен отрицателен установителен иск - за това, че съответните суми са
недължими, в тежест на ответника в процеса е да установи основанието от което
те произтичат, периода, за който са начислени,и конкретният им размер, както и
извършване на действия по принудителното му събиране и претендиране в рамките
на процесния период на изтеклата давност. Дори и да се приеме, че сумите са
дължими въз основа на описаните фактури (макар и същите да не са представени
като писмени доказателства, но доколкото не се оспорва обстоятелството от къде
точно произтича вземането), предвид на това, че ищецът е навел съображения за
погасяване на задължението му поради изтекла давност, съдът дължи произнасяне
по този основен за крайното разрешаване на спора въпрос.
Съгласно чл. 111 б. "в" от ЗЗД с тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания.
Според тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието "периодично
плащане" по смисъла на горецитираната норма се характеризира с изпълнение
на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Задължението за заплащане на ел.енергия на длъжника има точно характеристиките
на определено периодично плащане - дължат се повтарящи се престации, породени
от един правен факт (договор за доставка на ел.енергия), падежът на плащанията
по фактурите настъпва на определени интервали от време (на определена дата от
месеца), без значение дали периодите са равни или плащанията еднакви. В случая
се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през
определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което
същите се погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. Ето защо
съдът намира, че вземането на ответника се явява действително погасено по
давност, доколкото от началния момент на давността, считан от настъпване на
изискуемостта на вземането, до предявяване на иска е изтекъл срок по-голям от
три години – въпросните фактури са били издадени съответно през месеците март и
юни 2012г., а искът е предявен на 22.08.2018г.В аспекта на
посоченото, с оглед установеното от фактическа страна следва да се приеме, че по
делото липсват данни да са предприети от страна на ответното дружество действия
за принудително изпълнение, които да са прекъснали давността по смисъла на
чл.116 ЗЗД.
Ищецът има правен интерес сам да предяви иск за
установяване на недължимостта на съответното вземане, независимо от това, че
срещу него не е бил предявен такъв, доколкото това е форма на защита на правата
му спрямо кредитора. Затова са неоснователни съображенията в отговора, че
длъжникът можел да се позове на изтекла давност само чрез възражение по
предявен срещу него иск, но не и само като предяви на собствено основание
установителен иск, защото законът не ограничава възможността му за защита, още
повече, че приложното поле на иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК включва именно
установяването на съществуването или не на едно право или отношение, за което
ищецът има своя интерес, както е по делото. От друга страна, действително, с
изтичане на погасителната давност не се преклудира самото материалното право, а
възможността за принудителното му осъществяване от страна на кредитора. В
настоящата хипотеза ищецът отрича именно последната възможност, като искът е
насочен към това да се установи, че същият не дължи на ответника сумите,
посочени в исковата молба, поради погасяване на вземането по давност. Това не
означава, че длъжникът, в случай, че желае не може да изпълни доброволно
задължението си, но целта на иска е да се пресече именно принудителното
удовлетворяване на кредитора, след като възможността за това е изчерпана.
Възраженията на ответника в тази насока биха били релевантни в случай на иск за
връщане на обратно платеното след изтичане на давността (арг. от разпоредбата
на чл. 118 ЗЗД), но настоящата хипотеза не е такава. Първо, защото искът е
установителен, а не осъдителен, и второ, защото сумите, не са платени от ищеца,
в който случай разпоредбата на чл. 118 ЗЗД е неприложима. В този смисъл и искът за недължимостта на същите се явява
основателен, поради което следва да се уважи, като се признае за установено, че
съответните вземания са погасени поради изтекла давност.
Поради несъвпадане между изводите на
въззивната инстанция и тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено изцяло, включително и в частта за разноските, вместо което
отрицателният установителен иск бъде уважен, по изложените по-горе фактически и
правни съображения.
По отношение
предявения насрещния иск за
заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата с правно основание
чл.86 ал.1 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира същия за неоснователен. При
този изход на спора по главния иск, и признаването за установено в отношенията
между страните, че вземането на ответника се явява действително погасено по
давност, доколкото от началния момент на давността, считан от настъпване на
изискуемостта на вземането, до предявяване на иска е изтекъл срок по-голям от
три години – въпросните фактури са били издадени съответно през месеците март и
юни 2012г., а искът е предявен на 22.08.2018г.,насрещния иск на ответника следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.При погасяване на главницата се погасяват
и всички акцесорни вземания.
По разноските
окръжен съд намира следното:
Предвид изхода на спора на ищеца не се дължат разноски,тъй като такива не
са претендирани от него както за първоинстанционния съд, така и за въззивното
производство. В тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени
разноски за държавна такса, а именно: сумата в размер на 50 лв. платима в полза
на РС Враца и сумата в размер на 25 лв. дължима за въззивно обжалване в полза
на ОС Враца. С оглед изхода на спора, на въззиваемото дружество не се дължат разноски за
първоистанционното и въззивното производство.
Водим
от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 34/08.02.2019 г. по гр. дело № 1264/2018 г. по описа на Районен съд –
Козлодуй, включително и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.С. ***, в качеството му на наследник на С.Б. ***, с ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на "ЧЕЗ Електро
България" АД, ЕИК ***, гр. София, район ***, сумата общо в размер на
1191.07 лева, от която 698.94 лева за изразходвана енергия/главница/ и сумата в
размер на 492.10 лв. лихва, начислени за периода от 08.12.2011 год. – 28.05.2012
год. включително – стойността на консумирана, но незаплатена ел. енергия за
жилище, находящо се в с.***, област Враца,ул. *** и направените разноски в заповедното
и исковото производства.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "ЧЕЗ Електро
България" АД насрещен иск против С.С. ***, за заплащане на сумата от 226,82
лева, представляваща лихва за забавено плащане на главница от 736,52 лева за
електрическа енергия, за периода от
24.10.2015г. до датата на депозиране на насрещния иск на
24.10.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
"ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК ***, гр. София, район *** да заплати по сметка на Районен
съд– Козлодуй държавна такса в размер на 50 лева за първоинстанционното производство и сумата в размер
на 25 лева държавна такса в полза на Окръжен съд–
Враца за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.