№ 142
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300503137 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 262313/06.10.2021 г. постановено по гр.д.№2180/2020 г. Районен
съд Пловдив, IX гр.с. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на АФ. ОСМ. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. „***, че “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично вземане в размер на
сумата от 125, 71 лв. - стойността на топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация, съобразно дела й в съсобствеността от 5/8 ид.ч., за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр.
Пловдив, ул. ***, както и сумата от 9, 55 лв. – такса за услуга дялово разпределение,
съобразно дела й в съсобствеността от 5/8 ид.ч., за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. и обезщетение за забавено плащане за периода от 04.07.2017 г. до
13.10.2019 г. в размер на сумата 31, 26 лв., съобразно дела й в съсобствеността от 5/8
ид.ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.10.2019 г., до окончателното
погасяване на задължението, за които е издадена Заповед № 9003/15.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16518/2019 г. по описа
1
на Районен съд – Пловдив, II граждански състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против АФ.
ОСМ. Р. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, за които е издадена Заповед № 9003/15.10.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16518/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, II граждански състав, за сумата от 1 587, 77 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, както и за
разликата над уважения размер от 125, 71 лв. до пълния й предявен размер от 201, 13
лв., представляваща стойността на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация,
за разликата над уважения размер от 9, 55 лв. до пълния й предявен размер от 15, 28
лв., представляваща такса за услуга дялово разпределение и за разликата над уважения
размер от 31, 26 лв. до пълния й предявен размер от 214, 07 лв., представляваща
обезщетение за забава.
ОСЪЖДА АФ. ОСМ. Р., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на “ЕВН България Топлофикация” сумата от 7, 46 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 16518/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II
граждански състав, и сумата от 67, 80 лв. – разноски в исковото производство по гр.д.
№ 2180/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
Недоволен е останал ищецът "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, който е подал въззивна жалба срещу решението в частта му, с която е
отхвърлен иска за заплащане на сумата от 1 587, 77 лв., представляваща стойността на
топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, както и за заплащане на
обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 31, 26 лв. до пълния й
предявен размер от 214, 07 лева. Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части с позоваването на
заключенията на СТЕ и ССЕ, от които се заключава за доказаност на претенциите.
Позовава се на чл.70, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване с довода, че ответницата не
е осигурила достъп до имота си, което обстоятелство не е било оспорено от нея.
Поддържа приложението на чл.69, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване и сочи, че
след като ответницата не е осигурила достъп до имота си, правилно е било начислена
ТЕ за БГВ. Същевременно се сочи, че по делото не са изложени твърдения за искане от
ответницата по реда на чл.70, ал.5 от Наредбата. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяването на ново решение, с което да се уважи
претенцията за сумата от 1 587, 77 лв., представляваща стойността на топлинна
енергия за битово-горещо водоснабдяване, както и за разликата над уважения размер
от 31, 26 лв. до пълния й предявен размер от 214, 07 лв., представляваща обезщетение
за забава. Моли за присъждането на пълния размер на разноските в първата инстанция
2
и направените пред въззивната инстанция, включително за юрисконсултско
възнаграждение.Не прави нови доказателствени искания.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна АФ. ОСМ. Р., ЕГН **********, чрез особения представител адвокат С. А.а, с
който оспорва жалбата като неоснователна с искане да се остави без уважение и да се
потвърди решението в обжалваните части. Излага доводи, че исковата претенция не се
основава на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Поддържа, че имотът
не е обитаван и спрямо него топлинния счетоводител обработва количествата гореща
вода по т.н. прогнозни стойности. Позовава се на изводите на СТЕ, според които
всички отоплителни тела в имота са демонтирани. По отношение на обстоятелството,
че ответницата не е направила рекламация по чл.70, ал.5 от Наредбата сочи, че това не
е лишава от възраженията й в настоящия процес. Моли за потвърждаването на
решението в обжалваните части. Не прави нови доказателствени искания.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Ищцовото дружество твърди, че има качеството на енергийно предприятие,
което единствено притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия
за обособената територия на гр.Пловдив, а ответницата А. Р. като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.Пловдив, ул.***, е негов клиент и като такъв е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Твърди, че в изпълнение на
законовите си задължения е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово
разпределение на топлинна енергия, е разпределил за имота на ответницата топлинна
енергия в размер на 1 804, 19 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., дължима ведно с обезщетение за забавено
плащане за периода от 04.07.2017 г. до 13.10.2019 г. в размер на сумата 214, 07 лева.
Топлинна енергия/ТЕ/ за битово горещо водоснабдяване претендира в размер на 1 587,
77 лева, а ТЕ, отдадена от сградната инсталация в размер на 201, 13 лева, съгласно
приложение към исковата молба с конкретизация на отделните компоненти на
топлинната енергия през процесния период, която е доставена на ответницата. Ищецът
твърди, че ответницата не е изпълнил задължението си да погаси горните суми, поради
3
което срещу Р. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, за които е издадена Заповед № 9003/15.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16518/2019 г. по описа на ПРС, II гр. с.
В срока по чл.131 ГПК ответницата АФ. ОСМ. Р., чрез назначения особен
представител адв.А.а, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
качеството си на потребител и договорното си правоотношение с ищеца. Счита, че
средствата за измерване не са преминали метрологичен контрол. Оспорва правилното
определяне на количеството топлинна енергия, претендирано като отдадено за сградна
инсталация. Моли за отхвърляне на исковете.
В обжалваната част на решението относно иска за заплащане на стойността на
топлинната енергия /ТЕ/ за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/, районният съд е
коментирал заключението на СТЕ, според което за имота на ответницата е
разпределеното количество от 15, 36947 Mwh за БГВ за 2 бр. лица по 140 литра на
денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на водомерното устройство за топла
вода, въз основа на т. 6.7. във вр. с т. 6.5. от Методиката, приета на основание чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За да отхвърли иска
за заплащане стойността на ТЕ за БГВ, районният съд е приел, че цитираните
разпоредби на Методиката се отнасят за начисляване на изразходено количество
топлинна енергия за отопление, а не за битово горещо водоснабдяване при неосигурен
достъп; ищецът не е доказал доставянето до имота на ответницата на претендираното
количество ТЕ за БГВ; останал е неясен начина на формиране на стойността и
количеството начислена топлоенергия за БГВ, предвид липса на осигурен достъп;
установява липсата на осигурен достъп единствено за част от процесния период – за м.
04.2017 г., м. 10. 2017 г. и м. 04.2019 г.; не се установява защо топлинната енергия за
битово – горещо водоснабдяване е начислявана за 2 лица.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснати при
постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Решението на районния съд не е обжалвано в частта, с която частично са
уважени исковете за стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и на такса за
услуга дялово разпределение, съобразно квотата на ответницата от съсобствеността
върху имота от 5/8 ид.ч.,поради което силата на пресъдено нещо на решението в тази
част обвързва страните и съда. С оглед на това, следва безспорно да се приеме, че
страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за доставка на
4
топлинна енергия за битови нужди в имота при Общи условия за процесния период,
както и че ответницата отговоря за задълженията за имота до размера на 5/8 ид.ч.
Спорно във въззивната инстанция е задължението на ответницата за заплащане
на стойността на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, което
жалбоподателят обосновава с приложението на разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.70,
ал.2 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването / обн., ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г., и отм., бр. 25 от 20.03.2020 г. на ДВ/, по което съдът намира следното:
Доставянето на топлинна енергия, дяловото й разпределяне в сграда етажна
собственост, отчитане и заплащането й за процесния период са регламентирани в
Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн.,
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и отм. бр. 25 от 20.03.2020 г. на ДВ/ и Приложението към
чл. 61, ал. 1 от наредбата - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради - етажна собственост. Съответно приложение намират и Общите условия за
продажба на топлинна енергия на ищцовото дружество – Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на
потребители в град Пловдив“, които са одобрени с Решение № ОУ- 07/ 17.12.2007 г. на
ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ, представени по делото и публично известни.
Разпределянето на ТЕ в сграда етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Дяловото разпределение от топлопреносното предприятие се
осъществява самостоятелно или чрез възлагане на фирма, извършваща услугата дялово
разпределение.Принципът е за разпределяне и съответно заплащане на реално
доставена и консумира ТЕ, но при неосигурен достъп до помещенията и отоплителните
средства, както и до изводите за гореща вода, за отчитане дяловото разпределение в
имота, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на
реално потребление.Задължението за осигуряване на достъп е нормативно установено.
Съгласно чл.70 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ всички
клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща
вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по
чл. 139б ЗЕ – фирмата, извършваща услугата дялово разпределение, за отчитане на
показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от
Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването изрично предвижда, че когато
не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за
топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане,
изразходваното количество гореща вода се разпределя при норма за разход на
потребление за гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие.
Задължение за осигуряване на достъп е предвидено и в Общите условия.
Съгласно чл.13, ал.1, т. 3 от същите клиентът е длъжен да осигурява достъп до
5
помещенията, отоплителните тела и средствата за отчитане на дяловото разпределение
в своя имот. Клиентът е задължен както да има монтирани уреди за индивидуално
разпределяне на ТЕ, така и да осигури достъп до имота, който е обект на доставка на
ТЕ. При неизпълнението на това му задължение настъпват съответните правни
последици, които са неблагоприятни за него, но които са нормативно установени –
отчитане по максимален специфичен разход за ТЕ за отопление и при норма 140 л на
обитател за денонощие за ТЕ за БГВ. Тези последици следват от неизпълнението от
страна на клиента на задължението му да осигури достъп и така да даде възможност за
реално отчитане – на база потребено количество, и не са обвързани от фактическото
положение. В този смисъл е и съдебната практика, намерила отражение в решение №
162/ 28.05.2014 г., по гр. д. № 6397/ 2013 г., IV г.о. на ВКС, в което е прието, че когато
не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на
доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик. В
отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен
счетоводител индивидуално отчитане и разпределянето на консумираната топлинна
енергия в сграда етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с
нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на
топлинна енергия има право да получи стойността на отчетената от общия топломер
топлинна енергия в сградата.
По настоящото дело районният съд не е зачел изложените по - горе постановки.
По делото безспорно се установява доставеното количество ТЕ от ищеца до сградата, в
която се намира обекта на ответницата, както и извършването на дяловото
разпределение на ТЕ от „Бруната“ЕООД като дружество, което е водило топлинното
счетоводство през процесния период. За посочените обстоятелства свидетелства
заключението на СТЕ, прието в първата инстанция, което не е оспорено от страните.
От заключението на СТЕ се установява, че през процесния период в имота на
потребителя има монтирано едно водомерно устройство за ежемесечен визуален отчет
на изразходваното количество топлоенергия за БГВ, като поради неосигурен достъп за
отчет, е начислена топлоенергия за БГВ на 2 бр. лица по 140 литра на
денонощие.Заключението на СТЕ е прието без възражение от страните, съответно
ответната страна не е оспорила основателното начисляване на ТЕ в хипотезата на
неосигурен достъп, нито е възразил, че е осигурил достъп до обекта си за проверка и
отчет на измервателните уреди в него, както и не е оспорил изпълнението от ищеца на
задължението му по чл.52, ал.3 от Общите условия в процедурата по уведомяването на
абонатите за проверка.След като ответната страна не е повдигала спор по въпроса, че
не е осигурила достъп и този въпрос не е бил спорен между страните, същият не е
следвало да бъде обсъждан от районния съд. В действителност в решението си
районният съд също е приел, че ответницата не е осигурила достъп до имота с довода,
че не пребивава на адреса, поради което й е назначен особен представител. Обратно на
6
преждепосоченото, на следващо място, районният съд е приел, че не се доказва
неосигуряването на достъп с довода, че са представени протоколи от топлинния
счетоводител само за част от периода. Във връзка с първите изводи на районният съд,
доколкото и в отговора на въззивната жалба се поддържа от особения представител, че
обекта е необитаем, следва да се отбележи, че доказателство за това касателно
процесния период 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. не са събрани по делото. Дори и
ответницата да не е била намерена на адреса си в хода на делото и за това да й е
назначен особен представител, това се отнася след инициирането на заповедното
производство на 14.10.2019 г., а по делото няма данни, които да обосноват извод, че
ответницата не е била на адреса преди това. Следващият извод на районния съд, че не
е доказано неосигуряването на достъп, е формиран по въпрос, който не е бил спорен и
съответно относно същия не са събирани доказателства по делото. Въззивният съд
намира, че след като по делото не е повдиган спор по въпроса, че ответницата като
потребител не е осигурила достъп до имота си, обект на доставка на ТЕ и на това
основание й е начислено количеството ТЕ, този факт следва да се зачете като
безспорен при разрешаването на настоящия правен спор. Във връзка с изложеното,
съдът намира за неоснователен доводът на въззиваемата страна, че извън правния спор
стои въпросът дали е осигурен достъп до имота, доколкото се претендира
разпределената за имот ТЕ за БГВ, а същата се разпределя според принципите,
залегнали в хипотезата на чл.69, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.,
включително и при неосигурен достъп.
Както вече беше казано, че при неосигурен достъп от потребителя за отчет и
контрол на измервателните уреди в обекта му се начислява ТЕ за БГВ по 140
л/денонощие на обитател. Неизпълнението от потребителя на ТЕ на нормативно
вмененото му задължение за осигуряване на достъп до обекта си за проверка и отчет на
индивидуалните измервателни уреди, обосновава начисляването на ТЕ при условията
на неосигурен достъп. Следователно, през процесния период топлинната енергия за
обекта на ответницата е разпределяна в хипотезата на неосигурен достъп, според
разписаното в нормата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
В заключението си СТЕ сочи, че за имота на ответницата са прилагани
изискванията на т.6.7. във връзка с т.6.5. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в
сгради етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, поради неосигурен достъп за отчет на водомерно
устройство на 2 бр. лица по 140 л/денонощие. Районният съд правилно е приел, че т.
6.7., вр. т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. определя реда за начисляване на изразходено количество топлинна
енергия за отопление, а не за битово горещо водоснабдяване, тъй като в т.5 от
Методиката се съдържа уредбата на разпределяне на ТЕ за БГВ. Следва обаче да се има
предвид, че дори и да са посочени разпоредбите на т. 6.7., вр. т. 6.5. от Методиката, от
7
заключението на СТЕ се установява, че фактически разпределението е осъществено
при съобразяване с разпоредбата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г., регламентираща разпределянето при норма за разход на потребление на гореща
вода от 140 лв на обитател на едно денонощие. В случая е разпределена ТЕ за БГВ за 2
обитатели, което е установено от заключението на СТЕ. Правилността на така
извършеното разпределение не е оспорено от ответната страна при приемане на
заключението и доколкото този въпрос не е бил спорен между страните, то е следвало
да се зачете при разрешаването на правния спор.
Като краен резултат се налага извод, че се доказа основанието на предявената
претенция за заплащане на цена на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
– имотът е топлоснабден, ищецът е доставял през процесния период ТЕ и същата е
разпределяна между абонатите в сградата етажна собственост в съответствие с
нормативните изисквания, като за процесния имот, предвид липсата на осигурен
достъп за отчет на индивидуалния водомер за топла вода, с което е препятстван
реалният отчет на доставената енергия, същата се начислява по реда на чл.69, ал.2, т.2
от Наредба № 16- 334/ 06.04.2007 г. в действащата й редакцията за процесния период.
Конкретният размер на задълженията на ответницата се установява от
заключението на вещото лице по ССчЕ, което изчислява доставеното количество ТЕ на
база данните от СТЕ, такива предоставени от ищеца и нормативно определените цени
за продукта, и от което се доказва основателността на сочения размер на начислената
ТЕ за БГВ. Заключението на ССчЕ също не е оспорено от страните и се кредитира
изцяло от настоящия състав като обективно изготвено, обосновано и компетентно.
Въззивният съд установи, че решението на районният съд е влязло в сила в
частта, с която е прието, че отговорността на ответницата за заплащане стойността на
ТЕ за имота е до размера на притежаваните от нея квота от 5/8 ид.ч. от съсобствеността
на имот. Следователно ответницата дължи заплащането на 5/8 от общата стойност на
претендираната ТЕ за БГВ в размер на 1587, 77 лева, поради което искът ще следва да
бъде уважен до размера на 992, 35 лева.
С оглед основателността на иска ТЕ за БГВ, основателен се явява и искът за
заплащане на мораторна лихва, доколкото се касае за парични задължения с определен
ден за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и
суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. След като задълженията са срочни, за да
изпадне длъжникът в забава не е необходима покана от кредитора. Задължението е с
настъпил падеж, като падежът на всяко от задълженията за плащане на доставената ТЕ
е последното число на месеца, следващ отчетния месец (месеца на доставка), а от
първо число на месеца, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху
8
задължението му се дължат лихви. От заключението на ССчЕ се установяват
дължимите суми ТЕ за БГВ за всеки месец и техният падеж през периода от 04.07.2017
г. до 13.10.2019 г. При съобразяване с изводите на ССчЕ и въз основа на извършени от
съда изчисления, посредством използването на лихвен калкулатор на дължимата лихва
за забава на всяка месечна сума през сочения период, претендираното обезщетение за
забава се изчислява от съда в общо размер на 180, 38 лева от която ответницата дължи
сумата в размер на 112, 73 лева съобразно квотата си от 5/8 ид.ч. от съсобствеността.
Следователно искът по чл.86 ЗЗД ще бъде уважен до размера на 112, 73 лева.
По изложените мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която е отхвърлен искът за заплащане на ТЕ за БГВ за сумата в размер на 992, 35
лева, представляваща 5/8 от общата стойност на доставена топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване през периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, и за разликата над присъдената сума
от 31, 26 лева до 112, 73 лева лихви за забава за периода 04.07.2017 г. до 13.10.2019 г.
Решението в останалата му обжалвана част, с която са отхвърлени предявения
иск за ТЕ за БГВ за разликата над 992, 35 лева до пълния претендиран размер от 1587,
77 лева, както с която са отхвърлени акцесорните искове за забава за разликата над
посочената по-горе сума – 112, 73 лева до пълния претендиран размер от 214, 07 лева
следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските: С оглед уважените претенции от въззивния съд и заявеното с
въззивната жалба искане за присъждането на разноски, на ищеца следва допълнително
да се присъдят разноски за първата инстанция от 439, 01 лева по съразмерност от
претендираните в размер на 801, 80 лева и за заповедното производство от 49, 48 лева
по съразмерност от претендираните в размер на 90, 37 лева.
За въззивното производство следва да се присъдят на ищеца разноски в размер
на 238, 39 лева, определени по съразмерност от общ размер на 435, 41 лева за
държавна такса, за възнаграждение на назначения особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262313/06.10.2021 г. постановено по гр.д.№2180/2020 г.
Районен съд Пловдив, IX гр.с., в частта, с която се отхвърлят предявените от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД против АФ. ОСМ. Р. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена
9
Заповед № 9003/15.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16518/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, за
сумата от 992, 35 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, както и над
уважения размер от 31, 26 лв. до размера на 112, 73 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане за периода от 04.07.2017 г. до 13.10.2019 г., КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на
АФ. ОСМ. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. „***, че “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично вземане в размер на
сумата от 992, 35 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, както и за
размера над 31, 26 лв. до размер на 112, 73 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода от 04.07.2017 г. до 13.10.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262313/06.10.2021 г. постановено по гр.д.
№2180/2020 г. Районен съд Пловдив, IX гр.с., в частта, с която са отхвърлени
предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против АФ. ОСМ. Р. обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 9003/15.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16518/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, II граждански състав, за разликата над 992, 35 леда до пълния предявен
размер от 1 587, 77 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, както и за
разликата над уважения размер от 112, 73 лева до пълния предявен размер от 214, 07
лв., представляваща обезщетение за забава.
Решението на районния съд не е обжалвано в останалата си част и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА АФ. ОСМ. Р., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на “ЕВН България Топлофикация” сумата от общо 776, 36 лева, от които: 49, 48
лева - разноски за заповедното производство, 488, 49 лева - разноски за
първоинстанционното производство и 238, 39 лева - разноски за въззивното
производство, по съразмерност.
10
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11