РЕШЕНИЕ
№260459/1.4.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
петнадесети март Година
две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар П. П.ов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 248 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на инж. П.Й.М.в качеството му на
Изпълнителен директор на „ Ч.м.”
АД, против Наказателно
постановление № 03-012085 / 20.11.2019г. на Директора на Дирекция
"Областна инспекция по труда" - Варна, с което на
„ Ч.м.” АД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 500
лева, на основание чл. 415 ал.1
от КТ.
В
жалбата се твърди, че нарушението не е извършено и се навеждат доводи за
допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно че липсва ясно описание
на нарушението, че не са посочени вярно датата и мястото на неговото
извършване, че са посочени само месеци, суми и брой работници, без да се
конкретизират фактическите обстоятелства и формираните изводи.Сочи се още, че
случаят е маловажен и нарушението не е извършено виновно, тъй като изплащането
на трудовите възнаграждения е било съобразено с исканията на синдикалната организация КНСБ.Поради тези и други
съображения се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, не се явява
представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява
се от упълномощен представител, който оспорва жалбата.По същество се иска
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В периода 24.07.2019г. - 31.07.2019г. ,
служители на Дирекция ИТ – Варна , един от които св. П. Б.,
, извършили проверка на „Ч.м.“ АД във връзка с
изпълнение на дадени при предходни проверки предписания за спазване на
трудовото законодателство и по-конкретно за изплащане на дължими трудови
възнаграждения на работниците.Установило се, че от страна на работодателя не са
изплатени възнагражденията на работниците и служителите за м.март, м. април и
м.май 2019г.Поради това , с Протокол №
ПР 1924512/31.07.2019г. на „ Ч.м. „ АД
били дадени задължителни предписания, първото от които било да се изплатят
дължимите трудови възнаграждения за м.март 2019г. на 191 работници и служители
в размер на 100 183, 61лв. Бил даден и срок за изпълнение на
предписанието- 29.08.2019г. Предписанията не били обжалвани по реда на АПК.
В периода 06.11.2019г.
-14.11.2019г. св.Б. и негов колега извършили нова проверка на „Ч.м.“ АД. Били
изискани необходимите за проверката документи, свързани с изпълнение на
дадените на дружеството предписания.При запознаване с тях св. Б. установил, че
не са били изпълнени дадените предписания и на работниците не са били изплатени
дължимите възнаграждения..Бил изготвен нов протокол № ПР1935833/14.11.2019г., в
който били описани неизпълнените предписания и с който били дадени нови
предписания.
Поради установеното неизпълнение на
предписание, на 14.11.2019г. против „ Ч.м.“
АД бил съставен акт за установяване на нарушение за това, че не е изпълнило задължително предписание № 1
от Протокол № ПР 1924512/31.07.2019г. , а именно да се изплатят дължимите
трудови възнаграждения за м.март 2019г. на 191 работници и служители в размер
на 100 183,61лв. съгласно чл.128 т.2 и чл.270 ал.3 от КТ със срок на
изпълнение 29.02019г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.415 ал.1
от КТ. Било прието, че то е извършено на 30.08.2019г. в гр.Варна. При
предявяването на акта не били направени конкретни възражения. В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не били депозирани и писмени такива.
Въз основа на акта било издадено
и наказателното постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните
фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.415 ал.1 от КТ.За него, на същото законово основание на „
Ч.м.” АД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан П. Б. – свидетел
при извършване на проверките и при съставяне на акта.От показанията му се
установи, че нарушението е установено при извършване на последваща
проверка на дружеството , което
системно закъснява с изплащането на трудови възнаграждения на работниците и
служителите.
Доколкото фактическата обстановка бе
изяснена от разпита на св.Б., съдът заличи от списъка за призоваване редовно
призования и неявил се по обективни причини св.П.Е..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и тези по
административно-наказателната преписка
, които преценени в тяхната
съвкупност са взаимно и логически
свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Наказателното постановление № 03-012085/
20.11.2019г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция
"Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно заповед №
0280/03.08.2010г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” –
София. Постановлението е издадено в
шестмесечния преклузивен срок и е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.То съдържа пълно описание на
нарушението, датата , мястото и обстоятелствата
при неговото извършване, както и доказателствата, които го
потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защита. С оглед на това възраженията в жалбата за допуснато
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са неоснователни.Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. При предявяване на
акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения,
съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Правото на защита е
било реализирано с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и
настоящото съдебно производство. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и възраженията в
тази насока са неоснователни.
Правилно административно наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.От
показанията на св. Б. , както и
от писмените доказателства по делото , по безспорен и категоричен начин
се установява, че даденото с Протокол № ПР 1924512/31.07.2019г.. на Д
„ИТ”-Варна под № 1 предписание не е било изпълнено.По делото няма данни това
предписание да е било обжалвано, поради което и същото е влязло в сила. При последваща проверка, извършена в периода
06.11.2019г. до 14.11.2019г. е било
установено, че работодателят не е
изплатил дължимите трудови възнаграждения за м.март 2019г. на 191 работници и
служители, които са били начислени и са били в размер на 100 183, 61лв. ,
не само в посочения в предписанието срок, а и в последствие. Доколкото вмененото на
дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то
следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е
следвало да бъде предприето действието, като в случая правилно е определена
датата на извършване на нарушението-30.08.2019г., защото това е денят,
следващ този, до който предписанието
е следвало да бъде изпълнено, респективно до който трудовото възнаграждение за м- март
2019г., да бъде
изплатено.
Доказателства за последващо изпълнение не се сочат и към момента на разглеждане
на делото в съда. Поради това съдът
намира, че нарушението безспорно е
извършено, а твърденията, свързани с изпълнение на споразумение със синдикални
организации , са ирелевантни за спора.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „ Ч.м. ” АД в качеството му на работодател.
чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност
е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата,
каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.В
този смисъл възраженията за невиновно поведение от страна на работодателя са
неоснователни.
Правилно наказващият орган е преценил, че не
следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.Извършеното от „ Ч.м.” АД нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с другите случаи на такова нарушение.
Правилно е била определена и
санкционната норма, тъй като именно в чл.415 ал.1 от КТ е предвидена санкция за
този, който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.В
настоящият случай безспорно е, че на
„ Ч.м.” АД в качеството на
работодател, от надлежен контролен
орган е било дадено задължително
предписание, обективирано в съответния протокол
, което не е било изпълнено.
При определяне на
санкцията в минималния размер от 1 500лв. наказващият орган е преценил всички обстоятелства, визирани в
чл.27 ал.2 от ЗАНН. Това наказание е
съответно на допуснатото нарушение и с
него в достатъчна степен ще бъдат изпълнени
целите на чл.12 от ЗАНН, като е налице законова забрана за неговото намаляване.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН,
чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение
от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и
неговата сложност, съдът прецени, че следва да
определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-012085 /
20.11.2019г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" -
Варна, с което на „ Ч.м.”
АД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 1 500 лева, на основание чл. 415 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД – БУЛСТАТ *********, да заплати на
Д „ИТ“-Варна сумата от 80 / осемдесет/ лева за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: