Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………….…/…………………………, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна
колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет
и четвръти август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното
от съдията НДАХ № 2213 по описа
за 2020год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Ч.м.“ АД ЕИК *********, със
седалище ***, подадена чрез Петьо Милков – изпълнителен директор, против НП №
03-010125 от 20.12.2018год. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 1500лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за
нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал. 2 и
3 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е
незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати нарушения на процес. правила.
Същият оспорва да е извършил нарушението за което е санкциониран, сочи че в НП
липсвало ясно описание на нарушението и не били посочени обстоятелствата при
които то било извършено, както и не били посочени доказателствата, които според
АНО го потвърждавали. Сочи, че в НП липсвали мотиви досежно това защо
подаденото срещу АУАН възражение било отхвърлено. Отделно от това излага
становище за маловажност на нарушението, тъй като липсвало виновно поведение, а
изплащането на заплатите било съобразно исканията на работниците плащането да
става от най-старото дължимо без да се прескачат периоди. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно
призовано за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от изпълнителния директор на ЮЛ в които по
същество се моли НП да бъде отменено както поради допуснати съществени
нарушения на процес. правила така и
поради обективна несъставомерност.
В пледоариите си по съществото на делото процес.
представител на въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено като претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна,
поради което същата е процесуално допустима.
Що се касае до направената върху
НП отметка НП да се счита връчено на 15.01.2019год. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, същата е без всякаква процес. стойност с оглед липсата на каквито и да
било доказателства за наличие хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Посочената
разпоредба намира приложение когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери
на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. В случая данни още
по-малко пък доказателства за напускане на адреса от страна на въззивното
дружество по делото липсват. Напротив от приложената към делото обратна
разписка се установява, че адресата е на адреса си, но в разписката е
отбелязано, че отказва да получи пратката. Доколкото връчването на книжа по
ЗАНН е подчинено на режима регламентиран в НПК, а там връчване на книжа по
пощата не е предвидено, още по-малко пък е допустимо неизвестен пощенски
служител да удостоверява отказ да с получа съдебни книжа, то отбелязването за
отказ да се получи НП също е без всякаква процес. стойност.
От фактическа страна съдът прие за установено следното:
В периода от 26.11.2018год. до 13.12.2018год. служители на
Дирекция „ИТ“ Варна в това число и св. П.Е. извършили проверка на въззивното
дружество като работодател по спазване на трудовото законодателство. В хода на
проверката било установено, че заплатите в предприятието се изплащат до 25-то
число на следващия месец, както и че въззивникът не е изплатил заплатите за
месец май 2018год. на работниците (162бр. в общ размер на 98 668.70лв.), в това
число на Х.И.Б. – счетоводител в размер на 599.44лв., в срок до 25.06.2018год.
Констатациите от проверката били обективирани в КП №
ПР1840850/13.12.2018год. в който били дадени и задължителни предписания едно от
които да се изплатят заплатите на работниците за месец май 2018год. в срок до
28.02.2019год..
Препис от протокола бил връчен на изп.
директор на въззивното дружество на 14.12.2018год..
За констатираното нарушение на 20.12.2018год. срещу въззивното
дружество бил съставен АУАН бл. № 03-010125, в който е посочено, че същото е
нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270,
ал.3 от КТ. Посочено било че нарушението било извършено в гр.Варна в „Ч.м.“ АД,
на 26.06.2018год. към който момент следвало да бъдат изплатени заплатите.
Актът бил надлежно предявен и връчен на изп.
директор на въззивното дружество. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу него
постъпило писмено възражение в което по същество не се оспорвало неизплащането
в срок на заплатите, но се сочело че синдикалната организация на КНСБ
настоявала забавените трудови възнаграждения да се изплащат от най-старото без
да се прескачат стари периоди.
На 20.12.2018год., въз основа на акта, АНО издал
атакуваното НП, като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта,
приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл.
128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и на основание
чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 1500лв..
В съдебно заседание показания е дал св.П.П.Е. – актосъставител, който в
показанията си възприятията си от извършената проверка и констатациите от
същата с нужната конкретика. Сочи че по време на проверката било установено, че
заплатите се плащат до 25-то число на следващия месец, както и че неплащането
на заплатите за месец май 2018год. било установено въз основа на предоставена
от страна на въззивника справка за неизплатени заплати към месец декември
2018год.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е
дала и Х.Б.. Същата сочи, че работи като счетоводител във въззивното дружество.
Заявява, че съобразно трудовите договори заплатите в предприятието се изплащат
до 25-то число на следващия месец, но се получавали на части и с голямо
закъснение. Сочи, че нейната заплата за месец май 2018год. била получила на
части – една част на 23.04.2019год., друга част на 28.04.2019год., на
04.07.2019год. и окончателно на 05.07.2019год.
Като писмени доказателства към АНП са приложени възражение
срещу АУАН, становище по това възражение, справка за неизплатени заплати за
периода от месец март 2018год. до месец октомври 2018год., идентификационна
карта, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, протокол за извършена проверка №
ПР1840850/13.12.2018год., както и Заповед на ИД на ИА „ИТ“ №
0280/03.08.2010год..
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
приети допълнително писмо изходящо от Председателя на КНСБ до изп. директор на „Ч.м.“ АД вх.№ 23/14.03.2018год., писмо
изходящо от директора на Дирекция „ИТ“ Варна и адресирано до изп. директор на въззивното дружество, изх.№
19005595/01.02.2019год., пълномощно изходящо от Петьо Йорданов Милков към
Станка Желева Цъгова, както и ТД № 024/30.04.2015год.
подписан между въззивното дружество като работодател и св. Х.И.Б. като
служител.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло
с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в
своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните длъжностни
лица в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. Макар и
твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства
и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение –
неизплащане в срок на заплатите за месец май 2018год., посочени са дата и място
на нарушението както и нарушените законови норми като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и
доказателствата които според АНО подкрепят адм.наказателното
обвинение. Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в задължение на работодателя
да плаща в установените срокове трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ
определя начините за плащане. Допуснати съществени нарушения в хода адм. наказателното производство съдът не констатира и в
тази връзка не споделя наведеното от въззивника възражение в тази насока.
Що се касае до изразеното в писмените бележки на въззивника
становище допуснато нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН - АУАН бил издаден повече
от три месеца след откриване на нарушителя, то също не се споделя от съда. В
случая видно от показанията на св.Начев и приложения към АНП протокол от
извършена проверка, както нарушението така и въззивникът като негов автор са
били установени в хода на проверка извършена на въззивника в периода от 26.11.
до 13.12.2018год. при която проверка е била представена и справката от
въззивника за неизплатени заплати. АУАН е бил съставен на 14.12..2018год.
непосредствено след приключване на проверката, поради което соченото от
въззивника нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН не е налице. С оглед датата на
нарушението 26.06.2018год. е спазен и едногодишния срок за съставяне на АУАН
считано от извършване на нарушението. Отделен е въпроса, че сам във
възражението си въззивника не сочи от кой момент според него започва да тече
тримесечния срок който счита за изтекъл.
Действително в НП липсват изрични мотиви защо възражението
срещу АУАН не е било възприето от АНО. Горното обаче не представлява съществено
нарушение на процес. правила, тъй като на първо място формалните реквизити на
НП са изчерпателно посочени в нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН и там излагане на
мотиви досежно отхвърляне на възражение не се съдържа. И на следващо място
защото в производствата с наказателен характер защитата се осъществява срещу
фактите, а не срещу становища, мотиви и прочие.
Събраните
по делото доказателства категорично налагат извод за извършено от жалбоподателя
нарушение на чл.
128, т. 2 вр. чл.
270, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
По
делото няма спор по отношение на това ,че въззивникът има качеството
работодател, в частност че е такъв на св. Х.Б.. В горната насока в същност са и
всички събрани по делото доказателства – справка за неизплатени заплати на
работници, ТД случен между Б. и въззивника, показанията на последната, както и
идентификационно карта. Не е спорно и това, че заплатите в предприятието са се
изплащали в срок до 25 число на следващия месец като в тази насока са показанията
на Б., ТД № 024/30.04.2015год. случен между същата и въззивното дружество както
и показанията на св. Е. който сочи, че така е било посочено и в правилника за
вътрешния трудов ред на предприятието. Следователно дължимото за месец май 2018год. възнаграждение на работниците в това число и
на Б. е следвало да бъде платено до 25.06.2018г., което няма спор, а и по
категоричен начин от показанията на Б. и изходящата от страна на въззивното
дружество справка за неизплатени възнаграждения на работниците за периода от
месец март до месец октомври 2018год. се установява че не било сторено.
Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява
чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на
срока, до който е следвало да бъде предприето действието, като в случая
правилно е определена датата на извършване на нарушението-26.06.2018г., защото
от този ден работодателят е в забава по отношение изплащането на процесното
трудово възнаграждение и това е денят, следващ този, до който е следвало
трудовото възнаграждение да бъде изплатено.
Неизпълнението
на задължението от жалбоподателя в качеството му на работодател по чл.
128, т. 2 от КТ в установените срокове да изплати уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа на работниците в това число на Х.Б. за
месец май 2018г. по някой от способите, предвидени в чл.
270, ал. 3 от КТ, налага извод за извършено от него нарушение на
разпоредбите на чл.
128, т. 2 от КТ, във връзка с чл.
270, ал. 1 от КТ.
Със специален закон – КТ са
уредени отношенията между работниците и служителите и работодателите, както и
реда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, каквото нарушение в случая се явява и неизплащането в срок на
трудовото възнаграждение, като в правомощията именно на служителите на „ИТ” е
вменено задължението за проверки, налагане на принудителни административни
мерки и адм. наказания, регулиран е редът и основанията
за тяхното прилагане и възможността за контрол от страна на съда. В тази връзка
осъществяването на контрол по спазването на трудовото законодателство, даването
на предписания и налагане на санкции при констатирани нарушения не е самоволно,
а е строго регламентирана дейност. Закрилата на труда, осигуряването на
справедливи и достойни условия на труд са сред основните права на човека,
посочени и от Конституцията /чл.48, ал.5/, като Държавата чрез компетентните си
органи се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право /чл. 48,
ал.1/.
Поради горното съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, че държавата не можела да се меси в гражданските
правоотношения. Отделен е въпроса, че е налице съществена разлика между
неизпълнението на облигационно отношение което възниква между работодателя и
работника по отношение на трудовото възнаграждение (което обективира
и наличието на трудов спор при неплащане) и задължението вменено на
работодателя с КТ не просто да плаща възнаграждение, а да го плаща в определен
срок, съответно предвидената санкция за нарушаване на това задължение.
Не се споделя и виждането на
въззивника за липса на нарушение поради липса на вина, тъй като в случая е
ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ,
поради което и въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране на адм.наказателната отговорност е достатъчно осъществяване на
нарушението от обективна страна, а по делото спор, че заплатите не са били
изплатени в определения срок няма.
Определено не може да бъде
споделено становището на въззивника, че той не можел да бъде наказан защото
нормата на чл. 83 от ЗАНН предвиждала, че на ЮЛ се налагала санкция за
неизпълнение на задължение към държавата, а в случая се касаело за неизпълнение
на задължения към работниците. В случая с поведението си въззивникът е нарушил
установения ред на държавно управление в сферата на трудовото законодателство
гарантиращо определените с конституцията права на работниците, поради което и
може да бъде субект на адм.наказателна отговорност
каквато отговорност е и изрично предвидена в КТ за ЕТ и ЮЛ.
Няма как писмото на лидер на една синдикална
организация, да се изплащат най-напред по-старите задължения, което по никакъв
начин не обвързва всички работници в предприятието, да обуслови отпадане на адм.наказателна отговорност на въззивника съответно да
определи нарушението като маловажно – като такова с по-ниска степен на
обществена опасност, при положение, че се касае за неизплащане на заплати на
множество работници и при положение че очевидно това писмо е резултат от явно
системно неизплащане на заплати в уговорените срокове.
Още по-малко пък това писмо
изходящ от синдикален лидер може да замести клаузите в ТД и да дерогира регламентираното в КТ задължение за ежемесечно
изплащане на възнаграждение и на конституционното право на работника в чл. 48,
ал.5 от КТ за получаване на поне минимално възнаграждение.
С оглед на всичко гореизложено,
правилно и законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя на основание чл.128, т.2 от КТ и му е наложил санкция съобразно
нормата на чл. 414, ал.1 от КТ доколкото точно тази разпоредба предвижда
санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В случая доколкото с НП на
въззивника е наложено наказание в минимален размер – имуществена санкция в
размер на 1500лв. съдът не дължи произнасяне досежно законосъобразността на
размера на наказанието.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
При
този изход на спора и с оглед направеното своевременно от процес. представител
на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
съдът счете, то се явява основателно, поради което и такова следва да му се
присъди съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143,
ал.4 от АПК в размер определен съобразно чл.37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ. И като взе предвид, че в случая делото не е с фактическа или
правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт
следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв.
Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното
дружество „Ч.м.“ АД в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№ 03-010125 от 20.12.2018год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Ч.м.“ АД ЕИК ********* със седалище ***
и адрес на управление ***, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500лв. За нарушаване нормата на чл. 128,
т.2 вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ.
ОСЪЖДА
„Ч.м.“ АД ЕИК ********* със
седалище *** и адрес на управление *** да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна сума в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: