РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1113
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и първи май две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко Бекиров
Николай Стоянов
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор Д.Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1108/2021г., взе
предвид следното :
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ТД на НАП – Пловдив с
процесуален представител гл.юрисконсулт С.П. обжалва Решение № 260352 от 15.02.2021г.,
постановено по АНД № 5910 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд. Със
съдебният акт е отменено Наказателно постановление /НП/ №
515265-F542298/03.06.2020г. на Директор Дирекция “Обслужване” при ТД на
НАП-Пловдив /погрешно посочена 2030г./,
с което на Ерихон ООД, гр.Пловдив, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
административно нарушение на чл.96 ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на основание чл.178 пр.първо ЗДДС.
Касаторът счита решението за
незаконосъобразно – чл.348 ал.1 т.1 НПК : Поддържа, че неправилно съдът прилага
нормата на чл.28 ЗАНН, приемайки, че деянието осъществява признаците на
маловажен случай. Посочено е, че нарушението е доказано и не е налице
маловажност по критериите на чл.93 т.9 НК вр. с чл.11 ЗАНН. Нарушението не може
да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на деянието, тъй като не се
отличава от подобни такива и в този смисъл не е изключение. Забавата в изпълнение
на законовото задължение, установено в чл.96 ал.1 ЗДДС, в случая не се дължи на
обективни причини, които да възпрепятстват субекта. Квалифицирането на
нарушението от страна на наказващия орган като „първо” или „второ” е единствено
с цел, определяне на наказващата норма, която следва да бъде приложена с оглед
нейната строгост, а не като смекчаващо или отегчаващо обстоятелство, в която
насока е разпоредбата на чл.56 НК вр. с чл.11 ЗАНН. Поискана е отмяна на
решението с потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение
пред двете съдебни инстанции.
Ответникът Ерихон ООД, гр.Пловдив,
представлявано от А.Mи Е.Л. не изразява становище по касационната жалба и по
същество.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от прокурор Стоянова поддържа неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване
на неблагоприятно съдебно решение. По същество е неоснователна.
1. Наказателно постановление №
515265-F542298/03.06.2020г. е издадено от орган, административнонаказателната
компетентност на който произтича от упълномощаване със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП - т.1, 1.2, б.”в” /приложена в
адм.нак.преписка/. АУАН № F542298 от 23.03.2020г. e съставен от инспектор по
приходите в ТД-Пловдив. В това си качество, актосъставителят се явява орган по
приходите, съответно на изискването на чл.193 ал.2 от ЗДДС.
В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 10.03.2020г.
и констатирано при извършване на проверка в ТД на НАП-Пловдив за установяване
наличие на условия за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол по чл.50 ДОПК с № **********/17.03.2020г. Същият е приложен в
административно-наказателната преписка.
Според обстоятелствената част на НП : Данъчно-задълженото
по ЗДДС лице Ерихон ООД, при осъществяване на дейността си е нарушило
разпоредбите на ЗДДС – същото не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД
на НАП – Пловдив в законоустановения 7 – дневен срок от изтичане на данъчния
период, през който е достигнало облагаем оборот над 50 000лв. за последните
дванадесет месеца преди текущия. Облагаемият оборот на лицето от дейност –
продажба на цветя и аксесоари, за периода 01.03.2019г. – 29.02.2020г., е 51 296,74лв.
и заявлението за регистрация е следвало да бъде подадено до 09.03.2020г.
/07.03-08.03.2020г. – неработни дни/ включително. Същото е подадено на
11.03.2020г. в ТД на НАП – Пловдив. Нарушението е извършено на 10.03.2020г.
Фактическите установявания са
квалифицирани за административно нарушение на чл.96 ал.1 ЗДДС : „(Изм. – ДВ,
бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., доп., бр. 96 от 2019 г., в сила от
1.01.2020 г.) Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията
на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за
период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е
длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат
оборотът.”. Приложена е санкцията по чл.178 ЗДДС : „Данъчно задължено по този
закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление
за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва
с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.”.
2. ПРС приел, че
фактическата обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства и е налице извършено административно нарушение, квалифицирано
правилно по чл.96 ал.1 ЗДДС. Същото не е оспорено с жалбата против НП, в която
се е поддържало наличие на основания за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН. Според
РС – Пловдив конкретният казус разкрива изключително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Задължението е изпълнено само два дни след изтичане на законоустановения срок.
Нарушението е формално, респект. от него не са настъпили вредни последици, при
което и въз основа на констатираните обстоятелства за конкретния случай, е
възприето, че административно-наказващият орган е следвало да не налага
наказание, а да предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на такова нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
3. Решението е законосъобразно.
Мотивите за
наличие на предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН са обосновани и
съответстващи на фактите по случая. Във възражението против АУАН е поддържано,
че забавянето за изпълнение на законовото задължение е един ден, не са
настъпили вредни последици и нарушението е първо. Преписката съдържа доклад
относно образуваното административно-наказателно производство с АУАН от
23.03.2020г. с предложение за прилагане нормата на чл.28 б.”а” ЗАНН и
предупреждаване на нарушителя. В доклада е посочено, че заявлението за
регистрация е подадено доброволно, при закъснение от два дни и деянието е първо
по рода си за нарушителя, освен което дружеството няма други нарушения. В тази
вр. дори минималният размер на предвидената в закона имуществена санкция от 500лв.,
би се явил несъразмерно тежък спрямо обществената опасност на деянието и дееца.
Разрешението за преценката за
маловажност на случая е дадено в ТР № 1/2007г. по т.д.№ 1/2005г., с прилагане
на възприетото от практиката правило за квалификация на случая като маловажен –
следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца, е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. Конкретиката на
фактите в случая разкрива предпоставки за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН. За
да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл. 93 т.9 НК.
В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно
нарушение, при което следва да се преценява цялата съвкупност на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата,
кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения. Маловажен случай на административно
нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или
незначителните вредни последици, или с оглед на други обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид. Този критерий на
преценка се прилага за всички нарушения, независимо от техния вид - формални
или резултатни. Съгласно Т.Р. № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК
понятието "вредни последици", е по-широко от понятието
"вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други
последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото
засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите,
създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската
система и др. Дори формалното нарушение да не изисква настъпване на вредни
последици, липсата на такива е възприето да сочи на по- ниска степен на
обществена опасност на деянието. В конкретния случай доброволното отстраняване
на нарушението два дни след допускането му правилно е преценено от ПРС за факт
със значение относно квалификацията по чл.28 ЗАНН. Освен доброволното действие
в кратък срок след извършване на нарушението, същото е отстранено преди
установяването му от контролните органи с акта от 23.03.2020г. Санкционираното
дружество не оспорва установената фактическа обстановка и отсъстват данни за
друго извършено нарушение. При конкретните факти, би могло успешно да се
въздейства чрез предупреждение, че при друг подобен случай ще бъде ангажирана
отговорността на лицето, в какъвто смисъл е доклад относно образуваното
административно-наказателно производство с АУАН от 23.03.2020г. Административно-наказващия
орган е могъл да предупреди писмено нарушителя /чл.53 ал.1 ЗАНН/ и при
последваща проверка да наложи санкция с необходим ефект.
Мотивиран така и на основание чл. 221
ал. 2 АПК, АС – Пловдив, XXIII състав
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 260352 от 15.02.2021г.,
постановено по АНД № 5910 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :