Решение по дело №409/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 219 във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Г. М. Р. от [населено място], подадена чрез пълномощника й адв. Д. Д. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед № 10-00-738 от 08.04.2024 г., издадена от арх. М. П. – заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ се нарежда на Г. М. Р. и Д. П. А. да премахнат незаконен строеж „Двуетажна масивна жилищна сграда № 7“, находящ се в [ПИ] и частично в [ПИ] и 68850.502.31 по КККР на [населено място] (УПИ XIII – за озеленяване, УПИ IX – за църква и [улица]с о.т. 4698 и о.т. 4699, кв. 604 – „Три чучура – север“ по плана на [населено място]), като се определя срок за доброволно изпълнение от 30 календарни от влизане в сила на заповедта, след изтичане на който да се пристъпи към принудително премахване на строежа.

В жалбата се съдържат оплаквания за издаване на обжалваната заповед при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в нея не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна съществуването на материално правното основание за упражненото административно правомощие, както и че административният орган неправилно е приел, че разпоредената за премахване постройка представлява незаконен строеж. Поддържа се, че заповедта е издадена без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства за релевантните факти и обстоятелства, в т. ч. относно времето на изграждане на процесната постройка, статутът на имотите, върху които тя е построена, преди единият от тях да стане публична общинска собственост с отреждане за второстепенна улица, а другият – собственост на Митрополията, точното местонахождение на постройката и нейната търпимост като строеж съгласно § 16 от ПР на ЗУТ, както и че построяването, обитаването и ползването на конкретната сграда е осъществено само от жалбоподателката, а Д. П. А. няма нищо общо с постройката. Въз основа на това се обосновават допуснати нарушения на чл. 35 от АПК, на принципа за истинност, установен в чл. 7 от АПК, и на принципа за служебното начало, регламентиран в чл. 9, ал. 2 и чл. 4 от АПК, довели до непълна и невярно установена фактическа обстановка и в резултат на това до неправилни правни изводи за наличието на подлежащ за премахване незаконен строеж, съответно до издаване на оспорената заповед в несъответствие с целта на закона. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представени писмени бележки (л. 157) оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Заинтересовоната страна Д. П. А. не изразява становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2023 г. работна група от служители на Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ към Община Стара Загора, е извършила проверка на строеж „Двуетажна масивна жилищна сграда № 7“ (по схема от геодезическо заснемане, извършено от „Стара Загора – кадастър“ ООД – л. 62), находящ се в [ПИ] и частично в [ПИ] и 68850.502.31 по КККР на [населено място] (УПИ XIII – за озеленяване, УПИ IX – за църква и [улица]с о.т. 4698 и о.т. 4699, кв. 604 – „Три чучура – север“ по плана на [населено място]). Направилите проверката длъжностни лица са съставили Констативен акт (КА) № 117 от 24.08.2023 г. (л. 23 – 23а), в който е посочено, че строежът е изпълнен от Г. М. Р. и Д. П. А. и представлява масивна жилищна сграда по приложено геодезическо заснемане, ползвана от тях за обитаване и търговска дейност, на две нива с полувкопан етаж под него. Строежът е изпълнен от стоманобетонна конструкция и ограждащи стени от тухли с отвори в тях с различна големина. Полувкопаното ниво е с изпълнени 2 броя гаражни врати на югозападната фасада, което предполага, че може да се ползва за паркиране на автомобили, но се ползва за търговска дейност, видно от приложения снимков материал. Изпълнена е тераса на югозападната фасада на сградата и бетонно стълбище до нея, чрез което се осъществява достъп до сградата. Покривът е двускатен и е изпълнен от дървена конструкция и обшивка с наклон на североизток и югозапад с покривно покритие от керамични керемиди. Приблизителните размери на строежа са 7,50 м дължина и 7,70 м ширина. Строежът е пета категория съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Установено е, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. [ПИ] е публична общинска собственост с начин на трайно ползване (НТП) за озеленени площи (л. 58). [ПИ] е публична общинска собственост с НТП за второстепенна улица. [ПИ] е частна общинска собственост на основание АОС № 02768 от 24.03.2023 г. (л. 49 и 51) и със Заповед № 1258 от 16.06.2007 г. е дарен на Старозагорска света митрополия (л. 50). Прието е, че строежът не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е изпълнен в [улица] (публична общинска собственост), частично в УПИ XIII – за озеленяване (публична общинска собственост) и частично в УПИ IX – за църква (собственост на Старозагорска света митрополия). Строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Посочено е, че съставеният КА е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ за премахването на строежа, както и че възражения по него могат да бъдат подавани в 7-дневен срок.

Съобщаването на КА, ведно с други два КА – № 115 и № 116, е извършено чрез залепването му на строежа, удостоверено със служебна бележка от 20.02.2024 г. и снимков материал (л. 31а – 33), и срещу тях от жалбоподателката Г. Р. е подадено възражение с вх. № 10-04-43 от 21.02.2024 г. (л. 25). Във възражението е посочено, че нито тя, нито майка й имат нещо общо с масивна стопанска сграда, каквото всъщност е посочената в КА № 116, поради което „Неясно защо (може би покрай останалите ми сгради) тази сграда също ни е описана, че е наша и че ние сме я строили“, т.е. налице е признание от страна на жалбоподателката, че тя – лично или съвместно с майка си – е извършител и ползвател на строежите, описани в останалите два КА, сред които е и процесният, още повече, че тези констатации изрично са отразени в последния, но срещу тях не се съдържат възражения в подаденето възражение, касаещо трите КА.

С оспорената Заповед № 10-00-738 от 08.04.2024 г. (л. 18), издадена от заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора въс основа на делегирани му правомощия по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ със Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024 г. на кмета на общината (л. 92), на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е разпоредено на Г. М. Р. и Д. П. А. премахването на незаконен строеж – „Двуетажна масивна жилищна сграда № 7“, находящ се в [ПИ] и частично в [ПИ] и 68850.502.31 по КККР на [населено място] (УПИ XIII – за озеленяване, УПИ IX – за църква и [улица]с о.т. 4698 и о.т. 4699, кв. 604 – „Три чучура – север“ по плана на [населено място]). От фактическа страна заповедта е обоснована с констатациите, съдържащи се в съставения КА № 117 от 24.08.2023 г., като е обсъдено постъпилото възражение с вх. № 10-04-43 от 21.02.2024 г. и е прието, че наведените в него доводи не внасят нови обстятелства, касаещи собствеността и извършителя на строежа. Заповедта е съобщена на жалбоподателката, чрез пълномощника й, на 26.04.2024 г. (л. 16 – 17).

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената запоповед, като следва изрично да се отбележи, че в преписката не се съдържат, а и в хода на съдебното производство не бяха представени документи, обуславящи извод, че адресатите на обжалваната заповед и в частност жалбоподателката са собственици на имотите, в които е изпълнен процесният строеж, както и документи за извършеното строителство.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството й на свидетел на лицето Д. П. З.-А. – племенница на жалбоподателката, според която първият етаж на процесната сграда е бил построен от Г. М. Р. и съпруга й през 1998 г. или 1999 г., а вторият етаж – 7-8 години по-късно, в дворно място, закупено около 1995 г. – 1996 г. от заинтиресованата страна Д. А., която е баба на свидетелката и майка на жалбоподателката.

По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), от заключението на която, неоспорено от страните и прето от съда, се установява, че:

разпореденият за премахване с обжлваната заповед строеж се намира в поземлени имоти с идентификатори 68850.502.34, 68850.512.875 и 68850.502.31 по действащата КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-65 от 30.08.2008 г. на изпълнителния директор на АТКК; съгласно действащия регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 1082 от 07.07.1997 г. на кмета на община Стара Загора, процесната жилищна сграда е разположена в УПИ XIII за озеленяване, УПИ IX за църква и [улица]с осова точка 4698 и осова точка 4699, кв. 604 – „Три чучура север“, като на геодезическото заснемане (л. 62) това е сграда № 7 с терасата към нея и бетонната външна стълба (Приложение 12);

сградата не съществува на КККР на [населено място] и на ПУП – ПР и ПЗ на [населено място] (Приложения от 1 до 7);

постройка 7 (процесната постройка) представлява масивна двуетажна жилищна сграда с малък търговски обект; на първия етаж на сгадата може да се влезе от север откъм [улица]през постройка 1 от юг посредством бетонно стълбище към постройка 7, предвидено за премахване, а достъпът до втория етаж се осъществява посредством бетонна стълба, разположена по западната фасада на постройка 1 (Приложение 8); вторият жилищен етаж е незавършен – без довършителни работи (вътрешни мазилки, настилки, инсталации), иззидани са само вътрешните преградни стени (Приложение 9); в очертанието на постройка 7 на ниво първи етаж се намират малък търговски обект (по северната фасада), спалня, кухненски бокс с трапезария и тераса към нея (с прозорци на юг); поради голямата денивилация на терена постройка 7 е с полувкопан сутерен; от юг на ниво терен има изпълнени два броя гаражни метални врати, което предполага, че помещенията се ползват за паркиране на автомобил (Приложения 8 и 10);

двуетажаната жилищна сграда е със стоманобетонна констрекция – стоманобетонни плочи, пояси, колони и носещи тухлени стени; стените са зидани от тухли четворки; покривът е изпълнен от дървена конструкция;

сградата е разположена частично в улица, УПИ XIII за озеленяване и УПИ IX за църква и не може да бъде квалифицирана като начин на застрояване, тъй като той се определя спрямо регулационните линии, а процесният строеж е разположен върху тях;

възможно е първият етаж да е бил изгръден през 1998 г. – 1999 г., а вторият – 7-8 години по-късно, както твърди в показанията си разпитаната свидетелка, но за строежа липсват одобрени строителни книжа и разршение за строеж, от които да може да се определи периодът на изграждането му; според направената от вещото лице справка в Google maps, към октомври 2019 г. все още са се извършвали строително-монтажни работи, които към август 2023 г. отвън явно са били приключили (Приложение 11);

процесният строеж е изграден без наличието на одобрени строителни книжа и разрешение за строителство, не е елемент на минали и действащи ПЗ; част от него стъпва на уличната регулация и цалото строителство е извършено в чужд имот – от жалбоподателката не са представени документи за собственост; всичко това е в противоречие със строителните правила и норми, действали и действащи в Република България;

от гл. т. на строителните правила и норми, начина на изграждането му и неговото предназначение процесният строеж е пета категория съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес (адресат на заповедта и извършител на разпоредения за премахване строеж според събраните по делото доказателства) и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – заместник-кмет на община Стара Загора, съобразно делегираните му в тази насока правомощия от кмета на общината със Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024 г.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено са както правното основание за упражненото административно правомощие (чл. 225а от ЗУТ), така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл. т. на съществените му характеристики при посочване, че е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в чужди имоти – публична общинска собственост, отредени за озеленяване и улица, и частна собственост, отреден за църква. С оглед на това съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа и правна страна.

Обжалваната заповед е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание КА, съставен и подписан от длъжностни лица от Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ в Община Стара Загора, с който са установени удостоверени релевантните факти и обстоятелства, в т. ч. и въз основа на приложено геодезическо заснемане, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване на процесния строеж като незаконен, като на заинтересованите страни чрез залепването на КА на строежа е предоставена възможност да направят възражения и жалбоподателката е подала такова. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта, след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, в т. ч. дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа, както и постъплото възражение срещу КА. С оглед на това съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респективно следват ли се разпоредените с акта правни последици. С оглед на нормативно предписание на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ съдът приема, че обжалваната заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки: 1. извършен строеж и 2. строежът или част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

С оглед установените характеристики на разпоредената за премахване масивна жилищна сграда, включително от гл. т. на нейния вид и начин на изпълнение на строителството, съдът приема, че същата безспорно представлява строеж по смисъла на легалната дефиниция на понятието по §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е пета категория строеж съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на ПУП – чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, доколкото в заповедта изрично е посочено, че същият е изпълнен в чужди имоти, отредени за озелянаване, за улица и за църква, както и без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж – чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ – за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, а в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл. 147, ал. 1 и чл. 151 от ЗУТ. Идентична по съдържание материалноправна регламентация се е съдържала и в ЗТСУ (респективно ППЗТСУ), приложими към момента на твърдяното изграждане на първия етаж на разпоредената за премахване постройка (1998 г. – 1999 г.). Несъмнено процесният строеж попада в кръга на обектите, за които се изисква издадено разрешение за строеж, както по отменената правна регламентация, така и по сега действащата нормативна уредба. По делото е установено, а и този факт не се оспорва от жалбоподателката, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, предвид което това фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.

От доказателствата по делото, включително от заключението на СТЕ, несъмнено се установява, че разпоредената за премахване постройка е изпълнена в несъответствие с предвижданията на действалия към момента на нейното изграждане и сега действащ ПУП на [населено място], одобрен със Заповед № 1082 от 07.07.1997 г. на кмета на община Стара Загора, отреждащ имотите, в които е изграден строежът за озеленяване, за църква и за улица. Следователно е налице и другото възприето от решаващия административен орган материалноправно основание за определянето на строежа като незаконен – чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Строежът не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. В нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е предвидено, че строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Следователно задължителни условия и материалноправни предпоставки за определянето на строежа като търпим е същият да е бил допустим по действащия ПУП и по правилата, нормативите и разпоредбите, действали по време на неговото извършване, или съгласно ЗУТ. Както беше посочено обаче, разпоредената за премахване постройка не съответства на предвиденото с действалия към момента на нейното изграждане (започване на строителството: 1998 г. – 1999 г.) и сега действащ ПУП отреждане (предназначение) – за озеленяване, за църква и за улица. Доколкото с ПУП – ПРЗ се определя не само предназначението, но и начина на устройството на територията и режима на застрояване, и тъй като и по ЗТСУ (отм.), респективно ППЗТСУ (отм.), и по ЗУТ предвижданията на ПУП са задължителни за инвестиционното проектиране, допускане и разрешаване на строителството, несъответствието на изпълненото строителство с предвиденото по действалия към 1998 г. и сега действащ ПУП отреждане на територията за озеленяване, за църква и за улица, обуславя извод за недопустимост на строежа по ПУП – няма и не е имало действащ ПУП – ПЗ, съгласно който да е било възможно застрояване в имотите на сгради за обитаване. Отделно от това законовата хипотеза на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ предвижда като кумулативно изискуема материалноправна предпоставка за търпимостта на строежа и същият да е деклариран от собственика пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. В случая жалбоподателката не твърди, и не са налице данни, че тя е декларирала незаконно изградения от нея строеж в техническата служба на Община Стара Загора и е представила необходимите проекти с оглед неговото евентуално узаконяване. Изложеното обуславя извода, че разпореденият за премахване строеж не отговаря на законово регламентираните изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на ПУП и изпълнен без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, който строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.

Изложеното означава, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

Що се отнася до доводът на жалбоподателката, че заинтересованата страна Д. А. не би следвало да бъде адресат на обжалваната заповед, тъй като не е извършител на строежа или негов собственик, а от данните по делото не се установи и същата да е възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ, следва да се отбележи, че Д. А., като адресат на заповедта, е разполагала със съмостоятелно право на жалба срещу нея, но не я е обжалвала, а жалбоподателката не може да черпи права от нарушаването на чужди такива, тъй като това нарушение, ако и доколкото е налице, не засяга нейните права и интереси, съответно не е основание за отмяна на оспорената заповед на това основание по нейна жалба.

По тези съображения обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на закона, е законосъобразна, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. М. Р., [ЕГН], против Заповед № 10-00-738 от 08.04.2024 г., издадена от заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.