ОПРЕДЕЛЕНИЕ №241
06.03.2023г.,гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на шести март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 713 по описа на съда за 2022 година.
Образувано е по жалба на „Дейзи Нова“ ЕООД гр.Димитровград, представлявано от управителя Г.Г., против Разпореждания/Предписания обективирани в т.2 от Констативен протокол №К-2711252 от 23.06.2022г. издаден от Старши инспектор в Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Пловдив.
Счита се, че направените в т. 2 от констативния протокол разпореждания са неправилни, неясни, немотивирани и незаконосъобразни. Извършилото проверката лице не било надлежно оправомощено да извършва проверки и да издава констативни протоколи. В случая липсвала конкретизация на относимата хипотеза от нормата на чл.192 от ЗЗП. Налице било разминаване между правното и фактическото основание за разпореденото. Последното не отговаряло на посочената правна квалификация. Нито от мотивите, нито от диспозитива на протокола ставало ясно, коя правна норма въвеждала изискване за извършване на дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието на стоките с нормативно установените изисквания за безопасност. Не била цитирана и разпоредба, имаща отношение към безопасността на стоката. Неясно било защо органът приел, че стоката следвало да отговаря именно на цитирания стандарт. Още по-малко можело да се изведе извод къде в правната уредба било въведено задължение да се представи „протокол от изпитване в АИЛ“. Такава разпоредба не съществувала в законодателството, което пък правело разпореждането неясно и неточно.
По изложените съображения се иска отмяна на оспорените Разпореждания/Предписания. Претендират се и разноски по делото.
В съдебно заседание и в писмена защита, оспорването се поддържа чрез процесуален представител. Излагат се съображения в насока необоснованост на оспорените Разпореждания/Предписания. Сочи се, че органът незаконосъобразно допускал смесване на смислово различни понятия – изпитване в АИЛ и оценяване на съответствието по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите. Двете понятия били неприложими, когато ставало въпрос за детски матраци, тъй като ЗТИП не се прилагал за детски матраци, а ДОБП, Регламент №765/2008 и БДС EN 16890:2017+А1:2021, не въвеждали правомощие на органа да разпорежда тестване в АИЛ и да изисква протоколи от изпитване в АИЛ, нито задължение на производителя да извърши такова тестване, респ. да представя протоколи от изпитване. Твърди се, че описаните в протокола за проверка матраци не били налични в деня на проверката в търговския обект в гр.Димитровград, тъй като същите се изработвали по поръчка на клиент. Изпитване в АИЛ на тези два модела означавало, че те тепърва следвало да бъдат произведени от производителя и едва тогава да бъдат тествани. Същевременно разпорежданията били насочени към търговеца „Дейзи Нова“ ЕООД, който се явявал провереното юридическо лице, а не към производителя. Търговецът не можело да бъде обект на подобно разпореждане. Българският ЗЗП – в чл.83, т.2, уреждал правото на проверяващите да вземат мостри на стоката за извършване на анализ за безопасност, но не и правомощие да разпореждат на производителя оценяване и удостоверяване на съответствието. Разпореждането за извършване на оценяване и удостоверяване на съответствието на матраците и за представяне след това на документи, удостоверяващи съответствието на детските легла, било в пряко противоречие с чл.5 и чл.8 от ДОБП, доколкото право на органа било сам да извърши оценка за безопасност, но не и да се позовава на подобно разпореждане. Поради противоречието на чл.192 от ЗЗП с чл. 5, параграф 1, ал.4, б. „б“ от ДОБП, приложимото право било това на ЕС, а процесният акт следвало да се отмени. При издаването на същия, органът бил нарушил чл.7, ал.1, чл.9, ал.2, чл.35, чл.26, ал.1, чл.57 и чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК. Изтъква се на последно място, че след като ответникът не бил представляван по делото от процесуален представител, не следвало да му се присъждат разноски в случай на отхвърляне на жалбата, а ако се присъдят – то следвало да бъдат в размер на установения в закона минимум.
Ответникът – Старши инспектор в Комисия за защита на потребителите, РД – Пловдив Р.В.Ф.оспорва жалбата. В представено от юрисконсулт становище се излагат съображения за неоснователност на обжалването. Счита се, че разпорежданията са издадени в изпълнение на законови правомощия. Моли се жалбата да бъде отхвърлена. В случай на уважаване на същата, се възразява срещу адвокатския хонорар на пълномощника на оспорващото дружество, ако се претендира в размер над нормативно установения минимум, поради липса на фактическа и правна сложност на делото. Иска се присъждане на разноски, за които се прилага списък.
Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателя, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати по следните съображения:
С обжалваните пред съда разпореждания/предписания е указано на основание чл.192 от ЗЗП на дружеството – жалбоподател, чрез управителя си да представи документи, удостоверяващи съответствието на матрак „Рина дунапрен кокос“ и матрак „Дунапрен с арт.№770148“, с нормативно установените изисквания за безопасност съгласно „БДС EN 16890:2017+А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошари. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“, а именно: Протоколи от изпитване в АИЛ, доказващи съответствието на стоките с този стандарт
Съгласно чл. 192, т. 2 от ЗЗП длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол, а според чл. 193, т. 2 от ЗЗП длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 са длъжни да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона.
В конкретният случай, от съдържанието на оспорения акт се установява, че на жалбоподателя не са дадени задължителни предписания по реда на чл. 193,т.2 от ЗЗП, а разпореждане за представяне на документи по реда на чл.192,т.2 от ЗЗП.
За изпълнение на целите на ЗЗП законодателят е предоставил определен обем правомощия на длъжностните лица на контролните органи, в т. ч. и на ответника по жалбата. В зависимост от предмета на проверката съответното лице преценява кои правомощия по чл. 192 и чл.193 от ЗЗП следва да упражни с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства. Реализирането на законово определените права и задължения длъжностните лица на контролните органи и самият контролен орган, осъществяват чрез различен инструментариум - материални или технически дейности (достъп в производствените и търговски обекти; вземане на проби и мостри за лабораторни изследвания); администриращи дейности, обезпечаващи развитието на административното производство и осигуряващи спазването на принципа на истинност (изискване на необходимите документи; привличане на експерти; точно установяване на фактите; даване на заключения); издаване на административни актове, които пряко и едностранно въздействат върху правната сфера на адресата и изпълнението, на които е скрепено със силата на държавната принуда (даване на задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона); други дейности (опазване на тайна; уведомяване на специализиран орган). В зависимост от правомощието, което се реализира в конкретния случай е допустимо да се издават актове, които имат различен характер. В настоящия случай оспореното разпореждане обективирано в Констативен протокол № К – 2711252 от 23.06.2022г. е съставено на основание чл. 192 от ЗЗП и предвид правното основание за издаването му и съдържанието на разпореждането , с което се изискват документи, следва да се прецени като такова попадащо в категорията актове по чл. 21, ал. 5 от АПК, т.е. акт, който се издава като част от процедурата по контрол по ЗЗП и не подлежи на самостоятелна проверка за законосъобразност от съда. При евентуално установяване на нарушение на правилата по ЗЗП, респ. при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, последният разполага с възможността да обжалва по съответния ред административния акт, който е неблагоприятен за него или издаденото наказателно постановление. В рамките на това производство, което ще се развие по реда на АПК или ЗАНН, при упражняване на контрола за законосъобразност на крайния, завършващ процедурата акт, съдът следва да прецени и законосъобразността на издадените разпореждания. В този смисъл и най-новата практика на ВАС по идентичен случай - Определение № 11982 от 21.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11020/2022 г., VII о.Тази практика е сформирана в хода на настоящото съдебно производство, касае същите страни и разпореждания, които макар и обективирани в различен документ и сочещи нов срок за изпълнението им, са идентични по съдържание, тъй като касаят указания за представяне на протоколи от изпитване в АИЛ удостоверяващи съответствието на гореописанитe матраци (конкретно посочени в обжалваното в настоящото производство разпореждане) с нормативно установените изисквания за безопасност съгласно БДС EN 16890: 2017+А1: 2021. Предвид това и макар практиката на административните съдилища, а и на касационната инстанция да е противоречива по отношение допустимостта на жалби срещу разпореждания по чл.192, т.2 от ЗЗП, то настоящият съдебен състав се счита обвързан от даденото тълкуване на касационната инстанция по цитираното определение и следва да приеме, че обжалваният и в настоящото производство акт не подлежи на съдебно оспорване.
Поради дотук изложените съображения, то жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Независимо от този изход на спора, съда намира, че на ответника не се следва присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.По делото е представено съпроводително писмо, в което е изразено становище на юрисконсулт по основателността на жалбата, но не е представено пълномощно удостоверяващо представителната власт на този процесуален представител спрямо ответника - Старши инспектор в Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Пловдив Р. В. Ф.. Представеното такова, удостоверява оправомощаване на юрисконсулта да представлява различни от ответника правни субекти, а именно Комисията за защита на потребителите и Председателя на същата.
Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението си от 07.02.2023г., с което е даден ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от „Дейзи Нова“ ЕООД гр.Димитровград, жалба против Разпореждания/Предписания обективирани в т.2 от Констативен протокол №К-2711252 от 23.06.2022г. издаден от Старши инспектор в Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Пловдив(Р. В.Ф.).
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №713/2022г. по описа на Административен съд-Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: