Р Е Ш Е Н И Е
№ ,
гр. София, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, в публично заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
С участието на секретаря Мария Методиева и в
присъствието на прокурора Ч.А., разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова
гр. д. № 6666 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по искова молба, рег. № 66185/
21.05.2019 г., с която Х.Т.И., с ЕГН **********, с адрес Централен софийски
затвор, чрез процесуалния му представител, е предявил против Административен
съд – София град, иск за осъждането му да заплати сума в размер на 180 000 лв., представляваща
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат от неразглеждане в
срок искането на ищеца, предявено по реда на чл. 276 – чл. 277 от ЗИНЗС, за постановяваване на незабавно лечение на
хепатит, тип „С“ и за постановяване на незабавно лечение на хепатит „В“, при
разделяне на претендираното обезщетение по равно за липсата на произнасяне за
двете заболявания, пред ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното и изплащане.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, на 15.02.2017 г. ищецът
постъпил в Централен софийски затвор за изтърпяване на наказание, като още при
първоначалния му преглед при постъпването му било установено, че страда от
заболяване – хепатит, тип С, което е прогресиращо, увреждащо черния дроб и с
летален изход. През периода на изтърпяване на наказанието или повече от 2
години и 3 месеца Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ не
провеждала лечение на ищеца, поради което последният предявил пред ответника
Административен съд – София град /АССГ/ искане за осъждане на ГДИН да започне
въпросното лечение, по която искова молба, вх. № 24682/ 21.08.2018 г. по част 6
и част 7 от ЗИНЗС, в която се съдържало изрично искане по чл. 276 от ЗИНЗС,
било образувано административно дело № 9007/ 2018 г. На 08.02.2019 г. ищецът
подал по така образуваното административно производство молба, с вх. № 4134, в
която се съдържало отново искане по чл. 276 от ЗИНЗС, към която приложил
актуални клинични изследвания от „Клиника по клинична имунология с банка за
стволови клетки“ към УМБАЛ „Александровска“, с които било потвърдено
заболяването на Х.Т.И.. На 18.02.2019 г. последният подал актуализирана
уточнителна молба с вх. № 5138, в която отново било заявено искане ответникът
да се произнесе по искането с правно основание чл. 276 от ЗИНЗС и да разпореди
лечението му. Съгласно чл. 280 ал. 1, вр. чл. 278 ал. 1 от ЗИНЗС АССГ е бил
задължен да се произнесе в 14 – дневен срок, но не е изпълнил това си
задължение, тъй като повече от 9 месеца не се е произнесъл по искането. По този
начин ответникът нарушил разпоредбите на чл. 2, вр. чл. 6 § 1 от КПЧОС в
светлината на защита на правото на живот от националния съд в разумен срок; чл.
3 от КПЧОС, забраняваща нечовешкото и унизително отношение, както и
разпоредбата на чл. 13 от КПЧОС, тъй като поведението на ответника превърнало
иска по чл. 276 от ЗИНЗС в неефективно вътрешноправно средство за защита. Вън
от горното, вместо да разгледа незабавно така подаденото искане, ответникът
отделил с определение № 3307/ 25.04.2019 г. по адм. д. № 9007/ 2018 г. на 67 –
и състав искането в отделно производство, което съставлява самостоятелно нарушение
на правата на ищеца. В резултат на бездействията на затворническата
администрация и неизпълнение на задълженията им да осигурят своевременно и
адекватно медицинско лечение, ищецът се разболял от туберкулоза, което довело
до инвалидизацията му с решение на ТЕЛК в размер на 80 %, включително и в
приложените по адм. д. № 9007/ 2018 г. на АССГ, 67 – и състав се препоръчвала
консултация с тръден хирург поради вероятна нужда от пулмонектомия, каквато
консултация не била извършена до момента на депозиране на настоящата искова
молба. Нелекуваното заболяване на ищеца в период по – голям от 2, 3 години4
било потвърдено не само от клиничните изследвания от УМБАЛ „Александровска“, но
и от Болницата на МВР, в които били дадени изрични указания за сляпа чернодробва
биопсия с оглед стадиране на чернодробната болест. Бездействията на ответника
са довели до сериозно влошаване на здравословното състояние на ищеца, които
претърпени от него болки и страдания следва да бъдат обезщетение в размер на 90
000 лв., ведно със следващата се върху него законова лихва, считано от
депозиране на исковата молба в съда до окончтелното и изплащане, претендира
разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът АССГ, чрез
процесуалния си представител, който е изразил становище за нередовност на
исковата молба, тъй като ищецът твърдял да са образувани две съдебни
производства и не било ясно кое от тях не било разгледано в разумен, по смисъла
на ЗОДОВ, срок; ищецът не бил посочил с периода с конкретни начална и крайна
дати, за който претендира обезщетението, както и не бил изложил конкретни
фактически твърдения, които да сочат на състава на чл. 26 от ЗОДОВ.
Вън от горното, ответникът оспорва предявената претенция по основание и
размер с възражение, че не били налице кумулативно предвидените от законодателя
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 26 от ЗОДОВ. При разглеждане на делото следвало да се вземе предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора. Предвид липсата на легална дефиниция на понятието „разумен срок“,
преценката относно това дали срокът за разглеждане на делото е разумен е
конкретна за всеки отделен случай, като същата следва да се мотивира въз основа
на предмета на производството, правната и фактическа сложност на делото,
поведението на страните и техните представители и на съда, както и на други
обективни критерии. Ответникът възразява, че не е било налице забавяне на
разглеждане на адм. д. №№ 9007/ 2018 г. и 4940/ 2019 г., тъй като съдията -
докладчик своевременно е предприел действия по разглеждане и насрочване на
производствата. В тази връзка следвало да се има предвид, че в първоначално
постъпилата искова молба, с вх. № 24682/
21.08.2018 г., ищецът е поискал съда и на основание чл. 203 ал. 1, вр. чл. 204
от АПК да констатира незаконосъобразно бездействие от страна на ответника
/ГДИН/ пред съда, пред който е предявени иска за обезщетението. Липсата на ясно
формулиран петитум спрямо надлежен ответник-Началника на Затвора София по
искането с правно основание чл. 276 от ЗИНЗС и едновременната претенция за
обезвреда от незаконосъобразни бездействия на ГДИН, които да се установяват от
съда в производството по чл. 203 от АПК представлявало нередовност, която е
довела до насрочването на делото в открито съдебно заседание, в което при опита
на съда да установи позицията на ищеца, същият е предприел процесуално
поведение по искане на отвод на прокурора и съда и отлагане на
производството. Предявените пет обективно
съединени претенции са страдали от нередовности, което е наложило съдът да даде
указания за отстраняването им, което е сторил след проведеното открито съдебно
заседание. Освен това и по реда на чл. 131 от ГПК препис от исковата молба
следвало да бъде изпратена на ответника, което било сторено с разпореждане №
5586/ 11.09.2019 г., след което делото е било насрочено за открито съдебно
заседание на 06.12.2018 г., по време на което именно процесуалният представител
на ищеца е предприел поведение по отвод на съда и на участвалия прокурор. Делото
е било отложено за 28.02.2019 г. Ищецът
депозирал на 20.11.2018 г., 26.11.2018 г., 15.01.2019 г. и 08.02.2019 г. четири
отделни молби за отстраняване нередовностите в исковата си молба. С определение
от 04.02.2019 г. съдията – докладчик се е отвел от разглеждането на делото и е
бил определен нов такъв, който с определение № 1304/ 12.02.2019 г. е оставил
производството по делото без движение, като е формулирала пет нередовности по
исковата претенция. Молба за отстраняването им е била депозирана от ищеца на
18.02.2019 г., в която искането по чл. 276 от ЗИНЗС е било конкретизирано като
е бил посочен и пасивно легитимиран ответник, различен от първоначалния. С
определение № 3307/ 25.04.2019 г. съдът е насрочил делото в открито съдебно
заседание на 01.07.2019 г., приел е част от исковите претенции за разглеждане,
прекратил е производството по делото в частта, с което ищецът е претендирал по
1000 лв. обезщетение месечно за бъдещи имуществени вреди и е отделил
производството по чл. 276 от ЗИНЗС в отделно самостоятелно производство. Срещу
това определение в прекратителната му част ищецът е упражнил процесуалното си
право на жалба и е отнесъл въпроса пред ВАС, пред който все още е висящо адм.
д. № 6910/ 2019 г. на III отделение на ВАС, което обуславяло непровеждането на
съдебното заседание на 01.07.2019 г. С писмо от 30.04.2019 г. било изпратено на
Председателя на АССГ отделеното производство по искането с правно основание чл.
276 от ЗИНЗС, което е постъпило на 08.05.2019 г. с вх. № 13878 и по което било
образувано адм. д. № 4940/ 2019 г. Това
искане също е страдало от нередовности, което е наложило отстраняването им с
молба, каквато ищецът подал на 21.05.2019 г., след което с разпореждане от
29.05.2019 г. делото е било насрочено за разглеждане на 06.06.2019 г. Същото се
провело редовно, като с разпореждане № 4409/ 11.06.2019 г. съдът е отхвърлил
искането на Х.Т.И. с правно основание чл. 276 от ЗИНЗС. Понастоящем
разпореждането е обжалвано пред друг тричленен състав на АССГ съгласно чл. 281
от ЗИНЗС и поради тази причина не е влязло в законна сила. Горното, според
ответника, установява, че от периода на депозиране на искането по чл. 276 от ЗИНЗС на 08.05.2019 г. до момента на разглеждането му на 11.06.2019 г. не е
изтекъл неразумен срок, в който да не е било разгледано. Ответникът намира също
така, че е процесуално недопустимо смесването на исковите производства по част
6 и по част 7 от ЗИНЗС. В производствата по част 7 пасивно легитимиран ответник
е юридическото лице, в структурата на което се намира съответното пенитенциарно
заведение, а по част 6 пасивно легитимиран да отговаря по искането е Началникът
на съответния затвор, където ищецът изтърпява наказанието си. Поради тези
съображения са неоснователни твърденията на ответника за допуснато от ответника
нарушение при разделянето на исканията му в две отделни производства, тъй като
разглеждането им обективно не е възможност съвместно. Отделно от това различни
били и процесуалните правила, по които се движели двете искания, което
представлявало допълнителен аргумент за недопустимост на съвместното им
разглеждане. Настоява за отхвърляне на исковете.
Контролиращата страна Прокуратурата на Република
България чрез прокурора от СГП Ч.А., изразява становище за неоснователност на
предявената претенция.
С оглед становищата и възраженията на страните
и представените от тях доказателства, Градският съд приема за установена
следната фактическа обстановка:
Адм. д. № 9007/ 2018 г. по описа на АССГ е
образувано по подадена от Х.Т.И., чрез процесуалния му представител, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искова молба с вх. № 24682/
21.08.2018 г. на основание чл. 284 – 285 от ЗИНЗС, вр. чл. 11 от АПК, вр. чл.
52 от ЗЗД. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в Софийски централен затвор, в който санитарно
– битовите условия били нетърпими и съставлявали жестоко, нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. Липсвала достатъчно храна,
предоставената такава не отговаряла на изискванията на количество и качество, а
продаваните в лавката на затвора продукти били на цени, по – високи от
пазарните. Липсвали адекватно отопление, осветление и проветряване. Освен
нечовешките санитарно – битови условия, липсвало и медицинско обслужване. При
постъпване на ищеца в СЦЗ следвало да му бъде извършено задължително изследване
на туберкулоза. Страдал от хепатит, тип „С“ и тип „В“, за които лечение изобщо
не било провеждано. При тези съображения и на основание чл. 284 от ЗИНЗС ищецът
е настоявал ГД „ИН“ да бъде съдена да му заплати сумата от 400 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, както и за
бъдещите имуществени вреди за лечението на заболяванията му. В исковата молба
се съдържа искане и на основание чл. 277 ал. 1, вр. чл. 276 ал. 1 от ЗИНЗС
ответникът да бъде задължен да предприеме лечение за хепатит, тип „С“ и тип
„В“.
С разпореждане № 5586/ 11.09.2018 г. ищецът бил
освободен от държавна такса в производството и била отпочната процедура по чл.
131 от ГПК. На 03.10.2018 г. постъпил
писмен отговор от ответника, по който Х.Т.И., чрез процесуалния си представител
е депозирал искова молба – допълнение с вх. № 32867/ 20.11.2018 г., в който са
изложени твърдения за настъпили увреждания на белия дроб на ищеца и
произтичането от това на нови неимуществени и имуществени вреди. В
обстоятелствената част на допълнителната молба са изложени твърдения,
подкрепящи посочените в първоначалната искова молба за лошите условия в мястото
за лишаване от свобода, като е настоявано като обезщетение на ищеца да бъдат
присъдени и разходите за медицинското лечение и за лекарства до края на живота
му. На 26.11.2018 г. ищецът чрез пълномощника си депозирал „Бележки по отговора
на исковата молба“, в които са развити становища по основателността на исковете
за обезвреда, дължимост на претендираните обезщетения, неоснователност
твърденията на ответника и недължимост на юрисконсултско възнаграждение. Липсва
искане ответникът да бъде задължен да провежда лечение на страданията на Х.Т.И.
от хепатит тип „С“ и тип „В“. На 06.12.2018 г. било проведено открито съдебно
заседание, отложено за 28.02.2019 г. В самото производство процесуалният
представител на ищеца не е изтъквал, че има искане по чл. 275 – чл. 276 от ЗИНЗС. На 12.12.2018 г. последният е депозирал искане за поправка и допълване
на протокола от съдебно заседание, а на 15.01.2019 г. е депозирал писмени
бележки с относима практика на ЕСПЧ, в които са изтъкнати съображения относно
противоправното поведение на ответника, изразяващо се в бездействие за период,
по – голям от един месец, между откриването на заболяването туберкулоза и
флуорографския преглед, започването на терапия, както и забавяне в изпълнение
на задълженията от страна на затворническите власти по опазване здравето на
лишените от свобода и провеждане на превантивна дейност, като по този начин не
са му осигурили здравословна среда. С определение № 1003/ 04.02.2019 г., 57 – и
състав на І отделение на АССГ, който е разглеждал адм. дело № 9007/ 2018 г. е
отхвърлил искането за поправка на протокола и се е отстранил от разглеждането
на делото. На 08.02.2019 г. процесуалният представител на Х.Т.И. е депозирал
молба – допълнение с нови обстоятелства, в която са посочени актуалните
клинични изследвания на ищеца. Посочено, че за периода 05.09.-05.12.2018 г. с
постановление на СГП за трети път по здравословни причини било прекъснато
изпълнението на наказанието му. За първи път в тази молба е посочено, че
първоначалната искова молба се съдържало искане по чл. 277, вр. чл. 276 от ЗИНЗС, по което съдът е дължал произнасяне в 14 – дневен срок. С определение №
1304/ 12.02.2019 г. 67 – и състав на І отделение на АССГ отменил протоколно
определение от 06.12.2018 г., с което селото било отложено за 28.02.2019 г. и
оставил производството без движение с указания ищецът да конкретизира
ответника, срещу когото предявява исковете си и пр. В изпълнение на тези
указания ищецът, чрез процесуалния си представител, е депозирал молба –
уточнение по исковата молба от 18.02.2019 г., в която е конкретизирано, че
исковете са насочени срещу ГД „ИН“, а не срещу СЦЗ. В уточнителната искова
молба не се съдържа искане за задължаване на затворническите власти да започнат
лечение на ищеца. С определение № 3307/ 25.04.2019 г. е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2019 г., като по отношение на
искането с правно основание чл. 277 ал. 1, вр. чл. 276 от ЗИНС го е оставил без
разглеждане поради недопустимо съединяване в производството по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. Като доказателство по това производство е приложено определение № 5057/
05.07.2019 г. по адм. д. № 7314/ 2019 г. по описа на АССГ, с което е било
отменено разпореждане № 4409/ 11.06.2019 г. по адм. д. № 4940/ 2019 г. на АССГ,
45 – и състав, като Началника на Затвора гр. София е бил задължен за предприеме
незабавни действия във връзка с осигуряване на своевременното и адекватно
диагностициране и лечение на хепатит „С“ на Х.Т.И., изтърпяваш наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора гр. София.
По определение № 3307/ 25.04.2019 г. по адм. д.
№ 9007/ 2018 г. на 67 – и състав на АССГ, с която молбата на ищеца искането с
правно основание чл. 277 ал. 1, вр. чл. 276 от ЗИНС, на 08.05.2019 г. е било
образувано самостоятелно производство - адм. д. № 4940/ 2019 г. По указания за
внасяне на държавна такса ищецът депозирал молба на 23.05.2019 г., в която
заявил, че по адм. д. № 9007/ 2018 г. на АССГ е бил освободен от заплащането на
държавна такса и предвид липсата на финансови средства следва да бъде освободен
и по това производство. С разпореждане от 29.05.2019 г. съдът насрочил
разглеждането на делото за 06.06.2019 г., като конституирал като страни ищеца и
началника на затвора гр. София. На 06.06.2019 г. било проведено открито съдебно
заседание, на което бил даден ход на устните състезания. С разпореждане № 4409/
11.06.2019 г. съдът отхвърлил искането на ищеца, което е било отменено с определение
№ 5057/ 05.07.2019 г. по адм. д. № 7314/ 2019 г. по описа на АССГ.
При така изложените фактически данни Софийски
градски съд достига до следните правни изводи:
Предявеният от Х.Т.И. срещу Административен съд иск
черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 2 б ал. 3 от ЗОДОВ, вр. § 6
т. 1 от КПЧОС, за неразглеждане в разумен срок на искането му с правно
основание чл. 277, вр. чл. 276 от ЗИНЗС и е процесуално допустим. Предприетото
от ищеца в първото съдебно заседание изменение на иска касае изменението му по
размер, при запазване на основанието, като са релевирани и допълнителни
твърдения в рамките на вече заявеното правно основание.
Досежно
основателността му, Градският съд намира следното:
Разпоредбите
на Част VІ от ЗИНЗС предвиждат особени правила за защита срещу нечовешко,
жестоко и унизително отношение, като предоставят на лишените от свобода и
задържаните под стража възможност да искат прекратяването на действия и
бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл. 3 или извършването на действия с
цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от
КПЧОС. Страни по това производство са участие на началника на затвора или на
съответната областна или районна служба "Изпълнение на наказанията",
лицето по чл. 276, ал. 1 /лишеният от свобода или задържан под стража/ и негов
представител, като законодателят е предвид 14 дневен срок за произнасяне на
съда, с което искането се отхвърля или на органа по изпълнение на наказанията
или на съответното длъжностно лице съдът разпорежда да извърши конкретни
действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или
бездействията, представляващи нарушение на чл. 3, като определи срок за това.
Видно
от исковата молба, въз основа на която е образувано адм. д. № 9007/ 2018 г. по
описа на АССГ, същата е предявена на основание чл. 284 – чл. 285 от ЗИНЗС,
съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В обстоятелствената част на
исковата молба, в обем общо 19 страници пространно и многословно са изтъквани
съображения за противоправно и вредоносно поведение от страна на ответника Главни
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Единствено в петитума на исковата молба,
сред исканията на ищеца, се съдържа искане и на основание чл. 277, вр. чл. 276
от ЗИНЗС съдът да задължи ответника да отпочне лечение на Х.Т.И.. Искането е
било нередовно, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба липсват
каквито и да е фактически твърдения в тази посока, за да би могъл съдът да
предположи, че ищецът цели лице, различно ответника – ГД „ИН“, а именно
началникът на съответния затвор, да бъде задължено да предприеме лечение на
ищеца. Най – сетне самият законодател е регламентирал исковете за вреди и
исканията за преустановянане или предприемане на действия, в съответствие със
забраната за жестоко, нечовешко и унизително отношение, в различни съдебни
производства. Нередовното искане по чл. 276 от ЗИНЗС не задължава съдът да се
произнесе по него в 14 – дневен срок съобразно чл. 280 от ЗИНЗС. Задължава го
да остави искането без движение и да укаже на страната да отстрани
нередовностите в него. В многобройните уточнителни молби и молби – допълнения,
дори в съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, изобщо не е
обърнал внимание на съда, че в исковата молба е отправил, макар и нередовно,
искане по чл. 277 от ЗИНЗС, което налага произнасяне в кратки срокове. Това е
било сторено от ищеца едва в молбата от 08.02.2019 г., като след този момент
цялото производство, включително и нередовното му искане по чл. 227 от ЗИНЗС са
били оставени без движение. В изпълнение на указанията на съда ищецът депозира
молби, в които отново не отстранява нередовността в искането си по глава VІ от
ЗИНЗС, до образуването на адм. д. № 4940/ 2019 г. на АССГ, което е разгледано
изцяло в сроковете по чл. 280 от ЗИНЗС. Фактът, че ищецът не е съгласен с постановеното
от него решение, респективно, че същото е било отменено с определение № 5057/
05.07.2019 г. по адм. д. № 7314/ 2019 г. по описа на АССГ, е ирелевантен за
съществото на спора, тъй като предмет на настоящото производство е иск с правно
основание чл. 2 б от ЗОДОВ, а не за вреди от незаконосъобразно произнасяне на
съда.
Следователно
контроверсният въпрос е дали по адм. д. № 9007/ 2018 г. ответникът е допуснал
забавяне при разглеждане и решаване искането на Х.Т.И.. Настоящият съдебен състав
застава на мнение, че действително
формално исковата молба, по която е образувано адм. д. № 9007/ 2018 г., съдържа
искане по чл. 276 от ЗИНЗС, което налага произнасяне в 14 – дневен срок, но
неспазването на този срок не се дължи на противоправно поведение на съда, а се
предпоставя от поведението на самия ищец: включването на искането в искова
молба срещу друг ответник и на друго правно основание, липса на изложени
фактически твърдения и цялостна нередовност на искането, липсата на изправяне
нередовността му в период от няколко месеца въпреки подаваните от страна на
ищеца молби. При тези съображения настоящият съдебен състав счита, че
ответникът не е допуснал нарушение на задължението си да разгледа делото в
разумен срок по смисъла на § 6 (1) от КПЧОС, поради което предявената претенция
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Т.И., с ЕГН **********,
с адрес Централен софийски затвор, чрез процесуалния му представител, против
Административен съд – София град, иск за осъждането му да заплати сума в размер
на 180 000 лв. /сто и осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в липса на предприето
адекватно лечение на заболяването му от хепатит, тип „С“ и хепатит „В“, в
резултат от неразглеждане в срок искането на ищеца, предявено по реда на чл.
276 – чл. 277 от ЗИНЗС, за постановяваване на незабавно лечение на заболяванията
му, ведно със законната лихва, считано от 21.05.2019 г. – датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното и изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: