Решение по дело №2030/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1007
Дата: 27 юли 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20202120202030
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

1007

 

гр.Бургас, 27.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                               

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

при участието на секретаря * като разгледа НАХД № 2030 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*” ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „*“ № 93, ет.3, чрез управителя – *, против Наказателно постановление № *от 03.09.2019г., издадено от *– Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25 ал.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се поддържа, че следва да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от управителя. В депозирана писмено становище жалбата се поддържа изцяло, като изтъканите в нея доводи се преповтарят и конкретизират. Пледира се за отмяна на НП. Посочва се също, че е налице разминаване на в посочената за нарушена разпоредба и текста на закона.

Административнонаказващият орган – ЦУ на НАП-Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Азманов, който оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е безспорно доказано, а в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и пледира за потвърждение на НП и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН - видно от разписката НП е връчено на представител на жалбоподателя на 13.05.2020г., а жалбата е депозирана на 18.05.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

При извършена проверка на 04.04.2019г. в 14:56 ч. в търговски обект - магазин за пакетирани стоки, находящ се в гр. Бургас, ул. „*" №29 и стопанисван от „*" ООД с ЕИК: *, регистрирано като данъчно задължено лице, се установило от В.М.- инспектор по приходите в ЦУ на НАП, че часовникът-календар на фискалното устройство в обекта се отклонявал от астрономическото време с 15 часа и 20 минути. Била извършена контролна покупка в 14:56 часа на 04.04.2019г., а в издадения фискален бон №030009 било отпечатано: 03.04.2019г. 23:36 часа. В търговския обект имало монтирано и функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел: DAISY MICRO С-01 KL с инд. № DY281562 и фискална памет № 36503609. За извършената проверка и направените констатации бил съставен протокол №0343279/04.04.2019г.

На 12.04.2019г. управителят се явил в ЦУ на НАП в гр. Бургас, като в негово присъствие бил съставен АУАН с F481842. Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 04.04.2019г. нарушение, като го квалифицирал като нарушение на чл. 25 ал.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС. Предявил и връчил екземпляр от акта на управителя, който в графата за възражения вписал, че отклонението се дължи на токов удар от 29.03.2019 г.

Впоследствие, на 03.09.2019г., въз основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. Не дал вяра на изложеното във възражението и на основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 29-31 – Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.

Дори хипотетично да се приеме, че съдържанието на АУАН не е достатъчно прецизно по реквизити /което, както стана дума не се възприема от настоящия състав/, налице са предпоставки за прилагане нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН, която предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Изрично в този смисъл са и задължителните указания дадени още с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, съгласно които - въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая такива нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност.

По същество. Съгласно действалата към момента на проверката разпоредбата на  чл. 25, ал. 7 (сега ал. 8) от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лицата по чл. 3 са задължени да поддържат показанията на часовника-календар на ФУ в съответствие с астрономическото време и да не допускат отклонения, по-големи от 2 часа. Цитираната Наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС и в тази връзка представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на нормата на чл. 118 ЗДДС. В тази връзка, възражението за разминаване на посочената за нарушена разпоредба е неоснователна, тъй като към датата на издаване на обжалваното НП, задължението, което се твърди да не е изпълнено е било разписано именно в посочената ал. 7 на чл. 25 от Наредбата.

При преценка на изтъкнатите по-горе фактически обстоятелства съдът намира за категорично и безспорно установен факта, че на посочената в НП дата при извършена проверка в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател,  при извършване на контролна покупка от ФУ и принтиране на „Х“ отчет, се констатирало, че часовникът на ФУ работи с отклонение от астрономическото време от 15 часа и 20 минути. Поради това съдът счита, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да поддържа часовника-календар на ФУ в съответствие с астрономическото време, като не допуска отклонения, по-големи от два часа, като по този начин е нарушил разпоредбата на цитираната правна норма, както правилно е приел АНО.

Възражението, че отклонението се дължи на токов удар на първо място не е доказано. На второ място, дори това да е конкретната причина, то това събитие по твърденията на управителя е станало на 29.03.2019 г., т.е. шест дни преди проверката. Посоченият период е достатъчно дълъг, за да се положи дължимата от търговеца грижа да установи нередността и да я отстрани.

На база всичко горепосочено съдът счита, че в конкретния случай нарушението е безспорно доказано и правилно квалифицирано.

   При доказано нарушение, правилно АНО е приложил относимата санкционна норма. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В случая не е установено укриване на приходи, поради което правилно е наложена именно санкцията на чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Относно конкретния размер на санкцията, то АНО я е индивидуализирал във възможно най-ниските предели, поради което и съдът няма как допълнително да я намали.

Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Обстоятелството, че нарушителят не е санкциониран за други подобни нарушения има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на приходи няма как сам по себе си да обуслови извод за маловажност, защото именно този факт е предпоставка за налагане на санкция по по-леко наказуемия състав на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а не по основния на чл. 185, ал. 2 от същия закон. За да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН за конкретното нарушение следва да са налице някакви изключителни обстоятелства, отличаващи го от всички останали нарушения от този род, а такива по делото не са установени. Тъкмо напротив, касае се за разминаване от повече от петнадесет часа (много повече от съставомерното отклонение от два часа), при което продажби, извършени в един ден, се отразяват в отчетите за друг. Последното обстоятелство безспорно е от значение, тъй като в определени случай дори и осъществили се в един ден обстоятелства могат да имат значение за приложение на закона (например за достигане на облагаем оборот). Поради горното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и следва да потвърди обжалвания акт.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *от 03.09.2019г., издадено от *– Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25 ал.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на „*” ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „*“ № 93, ет.3, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА „*” ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „*“ № 93, ет.3, да заплати на Национална агенция за приходите- София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

                                                                    

 

                                                                                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.