ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 20.07.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесети
юли 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 788 по описа за 2020
година:
Предявена е искова
молба от „КРЕДИТ ИНС” АД София против П.Й.Ч..
Ответницата П.Й.Ч. не
е представила писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че
следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
Съдът счита, че
следва да приложи към делото ч.гр.д.№6722/2019г. по описа на Старозагорски
районен съд.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: Заявка за кредит
от П.Й.Ч.;
разписка за извършено плащане от 01.08.2019г.; Договор за потребителски кредит
„Екстра” №90090/01.08.2019г.; Общи условия на „КРЕДИТ ИНС" ООД приложими
към Договорите за предоставяне на потребителски кредит; Удостоверение, издадено
от БНБ на „Кредит Инс" ООД No BG R00288; Договор за предоставяне на гаранция
по потребителски кредити от 25.10.2014г.
ИЗИСКВА и ПРИЛАГА
към настоящото дело ч.гр.дело №6722/2019г. по описа на СтРС.
УКАЗВА на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са
следните: Ищецът „КРЕДИТ ИНС” АД София твърди
в исковата си молба, че е търговско дружество, регистрирано
като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 т.З от Закона за
кредитните институции и притежава удостоверение за дейността си от Българска
народна банка (БНБ) с No BG R00288, както и удостоверение No 360363
за Администратор на личните данни воден към регистъра към Комисията за защита
на личните данни. Основната дейност на "КРЕДИТ ИНС" ООД била
отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства;
Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен
документ и правоотношението
се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните
системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно
загл. -Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Ищецът
твърди също, че ответникът П.Й.Ч. кандидатствал за получаване, на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като
предоставил личните си данни чрез
попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя
на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне
финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и
предоставените от П.Й.Ч.
данни, служител на ищеца се свързал с нея на посочения
телефон, ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената
информация и желанието си да получи при условията на дружеството кредит в
размер на 350.00лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за
финансова услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от него електронна
поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил с
избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС" АД линк за потвърждение,
сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра" № 90090/01.08.2019г.
и желаната сума му била преведена чрез системата е-pay и
получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей" АД, срещу
представена от Костадин Стефанов Костадинов лична карта.
Ищецът
сочи, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл.З ал.1 ЗЕДЕУУ).
Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2
ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията
на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ
- за електронен подпис се счита всяка електронна информации, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторства. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурирала
информация, която логически била свързана само и единствено с Костадин Стефанов
Костадинов, която лично предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно
ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следвало
да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава
тези данни. Ищецът сочи, че Законът придава значение на подписан документ не
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис {чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допуска
страните да съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се
считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с
издателя й, какъвто е настоящия случай. Ищецът счита, че доказателствената сила
на подписания електронен документ е такава, каквато законът признава на подписаният
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай ищецът представя
договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променяло характеристиките му.
Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание. Въвеждането на лични данни от страна
на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия,
потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес
и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено
словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът имал
значението на носител, обективиращ частни подписани от страните, документи и съгласно
чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. В
тази връзка се позовава на решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС, гр.д.№
868/2012 г. ІV г.о.;
Ищецът
заявява, че съгласно формата за кандидатстване П.Й.Ч. е имала възможност
да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението
му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателя имал
сключен договор. С оглед формата за кандидатстване избрала опция да й бъде
осигурен гарант за ползване на кредита от ищеца, с което на основание чл.4 от
договора се задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и
такса „Гарант" за предоставена услуга.
КРЕДИТ
ИНС ООД имало сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП” ООД рег.номер 155538/23.10.2014г.,
съгласно който „БИКНЕЛ КОРП” ООД в качеството на дружество гарант се задължило
да гарантира вземанията на кредитодателя
по отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени договори за
потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция
е била избрана от съответния кредитополучaтeл при подаване на заявката му за отпускане на
кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл. 1 ал.2 от сключения Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължил
да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща
таксата „гарант" от кредитополучателя. В чл.1 ал.З било предвидено, че дружеството
гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с
договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след
като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал
дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочната им
изискуемост.
На
длъжника била предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и приел
Общите условия на предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения
от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити". Съгласно условията на сключения
Договор, „КРЕДИТ ИНС" АД поело задължение да предостави на кредитополучателя
заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел
задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса
„Гарант", като общият размер на задължението - 500.96 лв. било платимо
ведно с главницата на три месечни вноски със следните падежи: 01.09.2019г., 01.10.2019г.,
01.11.2019г.
Към
дата 12.12.2019г. Кредитополучателят не погасил нито една от вноските по
кредита, падежите на които са настъпили съответно на 01.09.2019г.,
01.10.2019г., 01.11.2019г. Служители на дружеството неколкократно осъществили
връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и
на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и осъществени
телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати,
но П.Й.Ч.
не осъществила никакво плащане или индикация, че желае да
направи такова.
Ищецът счита, че по правилата на чл.86 ЗЗД
ответникът П.Й.Ч.
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени
задължения, която до датата на подаване на заявлението възлизала на 8,60лв.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
П.Й.Ч.,
че дължи на ищеца „КРЕДИТ ИНС" АД, следните суми:
сумата
от 350,00 лв. главница на основание
сключен Договор за потребителски кредит „Екстра"№90090/01.08.2019г.,
сумата
от
31,50 лв.
договорна лихва за периода 22.01.2018г. - 14.06.2018г.,
сумата
от 119,46 лв. договорна такса „Гарант” за периода 01.08.2019г. – 12.12.2019г.,
сумата
от 8,60 лв. законна лихва за забава за периода 02.09.2019г. – 12.12.2019г.,
законна
лихва върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното плащане.
Претендира
направените в настоящото и заповедното производства разноски.
Ответникът П.Й.Ч.
не представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не
ангажира доказателства.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът,
че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя
характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за
което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №6722/2019г. по описа на
Старозагорски районен съд, съществува. Ищеца следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а ответника следва да докаже
възраженията си срещу вземането.
НАСРОЧВА делото за 08.09.2020г.
от 11,15 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от
настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: