Р Е Ш
Е Н И Е 90/3.5.2019г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на
23
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Панайотова
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 45 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Й.И.Б. ***, чрез адв.С.В.
***, с посочен съдебен адрес:***, кант.501, против Заповед №
РД/02-00044/18.01.2019г. на Главния архитект на Община Ямбол, с която е
отказано издаване на удостоверение за търпимост за „Лека конструкция за слънце
и ветрозащита от фазер и битумна хидроизлация
с метална рамка от 9.8 кв.м. и височина 2.20м., поставена в периода 1970-1971
година“, на осн. §16, ал.1 от ПР на Закона за
устройство на територията(ЗУТ), находяща се в
урегулиран поземлен имот(УПИ) ІХ-1104 в кв.8 по плана на гр.Ямбол – кв.“А.“ с
идентификатор 87374.543.158 по КК и административен адрес: ул.“Тр.“ №**, гр.Ямбол.Твърди се, че при издаване на заповедта
не е спазен материалният закон като е прието, че случаят касае преместваем обект.Сочат се конкретни съображения за това,
че обектът е изграден при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ, ползва се като складово
помещение и представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
В съдебно заседание жалбоподателят Й.И.Б.,
редовно призован, се явява лично и с
пълномощник адв. В. ***. Жалбата се поддържа
по съображения, че сградата, за която е отказан административен акт за издаване
на удостоверение за търпимост, не е обект по чл. 56 ЗУТ, а строеж на което
основание обжалваната заповед следва да бъде отменена.Моли се за постановяване
на съдебен акт в този смисъл като се присъдят в полза на жалбоподателя и направените
от него разноски за адвокатски хонорар, за СТЕ и държавна такса за образуване
на делото.
Ответната
страна Главния архитект на Община Ямбол, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Заинтересованите
страни Л.И.Р. и Ц.С.Б., редовно призовани, не се явяват и не изпращат
представители.
Като
взе предвид оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Й.И.Б.,
Л.И.Р. и Ц.С.Б. са подали заявление рег.№УТС-02348/13.12.2018г. в Община Ямбол
за издаване на удостоверение за търпимост за „Лека конструкция за слънце и ветрозащита от фазер и битумна хидроизолация с метална
рамка от 9.8 кв.м. и височина 2.20м., поставена в периода 1970-1971 година“, находяща се в УПИ ІХ-1104 в кв.8 по плана на гр.Ямбол –
кв.“А.“ с идентификатор по КК 87374.543.158 и административен адрес: ул.“Тр.“ №**.Към заявлението са приложили Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №56, том ІІ, дело 533/1970г. с
вх.рег.№517/18.04.1970г. на ЯРС и Удостоверение за наследници № ГС/02-018046 от
31.08.2018г., изд. от Община Ямбол, с които са се легитимирали като
собственици.За годината на извършеното строителство са представили три броя
нотариално заверени декларации, нотариално заверена декларация за съгласие на
съсед от 18.04.1970г..Представена е и Скица №15-907270-05.12.2018г. на
поземления имот с идентификатор по 87374.543.158, изд. от СГКК-Ямбол.
При
преценката за основателност на искането главният архитект е взел предвид
съставен Констативен протокол №158/12.12.2018г. от
извършена проверка и оглед на място от общински служители в дирекция“Устройство
на територията и строителство“ при Община Ямбол, с вписани констатации, че в
имота на ул.“Тр.“ №**, на границата със съседен имот
с адрес: ул.“Тр.“№**, е разположена лека метална конструкция
с размери в план 2.60/3.60 и височина 2.20м.; стенното и покривното й
покритие представляват леки метални
рамки обшити с фазер, а на покрива е положена рулонна
битомна хидроизолация с посипка;
конструкцията е нетрайно закрепена към прилежащия терен и се използва като
складово помещение;според характеристиките си съоръжението представлява преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ;при
проверка по документи е установено, че от Община Ямбол не са издавани
разрешения за поставяне на преместваеми съоръжения в
имота.
До
заявителите са изготвени писма с изх.№2801-21745 от 18.12.2018г. от гл.архитект,
че за услугата по подаденото заявление за издаване на удостоверение за
търпимост ще бъде издаден отказ за извършването й.
Със
Заповед № РД/02-00044/18.01.2019г. Главният архитект на Община Ямбол е отказал
издаване на удостоверение за търпимост за „Лека конструкция за слънце и ветрозащита от фазер и битумна хидроизолация с метална
рамка от 9.8 кв.м. и височина 2.20м., поставена в периода 1970-1971 година“, на
осн. §16, ал.1 от ПР на Закона за устройство на
територията(ЗУТ), находяща се в урегулиран поземлен
имот(УПИ) ІХ-1104 в кв.8 по плана на гр.Ямбол – кв.“А.“ с идентификатор
87374.543.158 по КК и административен адрес: ул.“Тр.“
№**, гр.Ямбол. Позовал се е на констатациите от Констативен протокол №158/12.12.2018г., изложил е съображения, че според техническите си
характеристики съществуващата на място конструкция представлява преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ,
разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ не намира приложение в конкретния случай, тъй
като третира условията за търпимост на строежи.
Заповед
№ РД/02-00044/18.01.2019г. на Главния архитект на Община Ямбол е връчена на
заявителя Й.И.Б. на 22.01.2019г., на Ц.С.Б. на 30.01.2019г. и на Л.И.Р. на
21.01.2019г.
Жалба срещу заповедта е подадена
от Й.И.Б. *** и е постъпила в
Административен съд Ямбол ведно със заверени преписи на документите от
преписката по издаване на акта.
За
изясняване на спора от фактическа страна по искане на жалбоподателя съдът е
допуснал СТЕ, изготвена от вещо лице със специалност строителен инженер. Вещото
лице е представило писмено заключение, изслушано в съдебно заседание на 23.04.2019г.Заключението
е изготвено въз основа на съдържащите документи по делото, оглед и измерване на
място и проучване на устройствените планове в частта
за имота.
Вещото
лице е посочило, че според основните си характеристики и предназначение обектът
представлява лека пристроена конструкция за слънце и ветрозащита
от фазер и битумна хидроизолация с метални рамки.Разположена е в ПИ
87374.543.158, на северната граница на имота, върху площ 9.36 кв.м., в
непосредствена близост с южния калкан на сграда, построена в съседния от север
ПИ 87374.543.159.По предназначение се ползва за склад към жилище.Конструкцията
е паянтова, с ненадеждна пространствена устойчивост, без фундамент, с
неустойчив скелет от стоманени колони и рамкирани с метални профили фазерни
плоскости за стени и врата и покрив от стоманени рамки с положен върху него воалит.Конструкцията е сглобяема, липсват инсталации.Състоянието
й е незадоволително и не отговаря на изискванията към строежите по чл.169, ал.1
от ЗУТ.
Според
становището на вещото лице по начина си на
ползване(склад) постройката не е преместваем
обект, а е за допълващо застрояване по чл.41 от ЗУТ, представлява също второстепенна
постройка от лека конструкция по смисъла на чл.46 от ЗУТ.По начина си на
конструиране, при което ползва за
подпиране конструктивни елементи от сгради с идентификатори
87374.543.158.2 и 87374.543.158.3 може да се определи като преместваем
обект.Неговото преместване ще изисква унищожаване на подпирането му, при
отделянето от повърхността и местенето в пространството се губи
пространствената му устойчивост, която би била възстановима само на място със
същите условия за подпиране на елементи, различни от тези при настоящото
ползване.
Във
връзка с преценката за това налице ли са условията по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ,
вещото лице е взело предвид декларирания от собствениците период на изграждане
1970-1971г., обстоятелството, че не са открити строителни книжа, действалите
планове към периода на изграждане и към настоящия момент. Посочило е
действалата нормативна уредба към периода на възникване на постройката – Закон
за изграждане на населените места(ЗИНМ), установило е, че към този период за поземления имот е действал
кадастрален план от 1971г., на който постройката не е нанесена.На база на този
кадастрален план е бил изработен регулационен план през 1988г., който в частта
на район“А.“ не е съхранен в общината. При действието на ЗУТ за поземления имот
са били в сила одобрени от 1995г. регулационен и застроителен
план.Застрояването не е отразено на нито един от тези планове, то попада в
площта, предвидена за триетажното основно жилищно застрояване в имота на
жалбоподателя.Не може да се предвиди на място, тъй като противоречи на чл.42,
ал.2 от ЗУТ – като допълващо застрояване на вътрешната граница на УПИ не
отговаря на изискването да покрие калканната стена на
жилищната триетажна кооперация в съседния имот. С оглед на това вещото лице е
дало становище, че застрояването не е допустимо нито при действието на ЗИНМ към
периода на изграждането, нито по сега действащия ЗУТ, поради което не е търпим
строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Предвид
установеното от фактическа страна, от правна страна съдът счита следното:
Жалбата
е допустима за разглеждане, като депозирана от засегнато неблагоприятно лице и
в срока за обжалване по чл.215, ал.4 от ЗУТ.Разгледана по същество е
неоснователна.
Заповед
№ РД/02-00044/18.01.2019г. е издадена от
компетентен орган – главния архитект на общината, мотивирана е със съображения
за неприложимост на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Основните
спорни въпроси в производството се
свеждат до това дали процесната постройка според
характеристиките си представлява строеж и търпим ли е той с оглед приложението
на§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ . Съдът счита тези въпроси за изяснени с изслушаното
по делото заключение на вещо лице.
По
начина си на ползване(за склад) постройката представлява допълващо застрояване
към основната жилищна сграда в имота, но в конструктивно отношение вещото лице я
определя като преместваем обект, изграден от
сглобяема конструкция, без фундамент, без инсталации, който ползва за подпиране конструктивни елементи от сгради от
основното застрояване с идентификатори 87374.543.158.2 и 87374.543.158.3. С
оглед на това съдът счита, че при определяне вида на обекта предимство следва
да се даде не на начина му на ползване, а на конструктивните му характеристики,
които сочат за наличие на преместваем обект по
смисъла на §5,т.80 от ДР на ЗУТ, както е приел и главният архитект.
На
второ място, дори да се възприеме обратното становище, че изграденото на място
е строеж, не са налице предпоставките за търпимост по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Разпоредбата
предвижда, че строежи, изградени до 07.04.1987 г, за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване.
Според
декларираното от собствениците постройката е изградена преди 1987г., не се
спори също, че за нея няма строителни книжа, т.е приложима е първата хипотеза
за търпимост по 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, която изисква две предпоставки за
признаване на търпимост:1.допустимост по действащите подробни градоустройствени
планове(към момента на изграждане или към настоящия момент) и 2.съответствие с
правилата и нормативите, действали по време на извършване на строежа или по
действащия правен режим по ЗУТ.
По тези въпроси вещото лице е дало заключение с отговора си на трети въпрос от
СТЕ. Допълващо застрояване на постройка с предназначение на склад не е
предвидено нито по действалите към момента на изграждане, нито по сега
действащите устройствени планове. Застрояването
попада в площта, предвидена за основно жилищно застрояване в имота, то не може
да бъде предвидено по действащия застроителен план, тъй като не отговаря на изискването като
допълващо застрояване на вътрешната граница на УПИ да покрие калканната стена на жилищната сграда в съседния УПИ. Следователно
строежът не е допустим и за него не са налице предпоставките за издаване на удостоверение
за търпимост.
Предвид
установеното по делото, съдът намира депозираната жалба за неоснователна, а
постановеният отказ на главния архитект за
издаване на удостоверение за търпимост за правилен.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Й.И.Б. ***, чрез адв.С.В. ***, с посочен
съдебен адрес:***, кант.501, против Заповед № РД/02-00044/18.01.2019г. на
Главния архитект на Община Ямбол.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете