№ 580
гр. Стара Загора, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501595 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК, във вр. с
чл.130, ал.1 и във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 273454 от
05.07.2021 год. от жалбоподателя Н. Г. Н. от *** действащ лично за себе си, с
правно основание чл.274, ал.1 т.1 от ГПК против Определение без № от
30.06.2021 год. постановено по гр.д.№ 4836/2020г. по описа на РС – Стара
Загора. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение се явява
неправилно и незаконосъобразно, тъй като видно от данните по делото съдът
е приел, че ищеца не разполага с правото на иск, тъй като липсвал правния
интерес по исковата молба и съдът не бил взел предвид, това че такъв се явява
налице интерес и налице по отношение на ищеца. Твърди, че съобразно
константната практика на ВКС и ВС на РБ и на другите съдилища в
Републиката сключения от него договор за цесията от 06.02.2020 год. се
явявал напълно валиден.
Същият се явявал такъв и по отношение на ответника “В.” ЕООД, тъй
като за същият договор той е бил надлежно уведомен още на датата
15.03.2020 год.
В тази връзка искането на ответника за прекратяването на
производството по делото следвало да бъде оставено без уважение, и поради
това, гр. д. с № 4836/2020г. по описа на PC - Стара Загора било неправилно и
незаконосъобразно прекратено, тъй като бил налице правния интерес у
жалбподателя за воденето и съответно разглеждането на това гр. дело.
Излагат се твърденията по фактите. Твърди се, че е налице висящ
1
изпълнителен процес до 12.03.2021 г., което обстоятелство предполагало
именно наличието на правен интерес за предявяване на иска.
Подробните съображения относно всички оплаквания на
жалбоподателят Н. Г. Н. от ***, са изложени в подадената от него частна
жалба с вх. № 272454 от 05.07.2020 год.
В тази връзка счита, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано, поставено при съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон и моли същото да бъде изцяло отменено, и
делото върнато на РС-Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените
действия ведно със законните последици от това.
По делото е постъпила и втора допълнителна частна жалба с вх. №
273455/05.07.2021 год. от жалбоподателят Н. Г. Н. с правно основание чл.274,
ал.1 т.1 от ГПК против Определение без № от 30.06.2021 год. постановено по
гр.д.№ 4836/2020г. по описа на РС – Стара Загора. Жалбподателят твърди, че
обжалваното определение отново се явява неправилно и незаконосъобразно,
тъй като видно от данните по делото съдът е приел, че ищеца не разполага с
правото на иск, тъй като липсвал правния интерес по исковата молба и съдът
не бил взел предвид, това че такъв се явява налице интерес и налице по
отношение на ищеца. Твърди, че за това, за да стигне съдът до извода, за
липсата на правен интерес трябвало да изследва дали към момента на
прехвърляне на вземането ИД с № 8/2020 год. по описа на ЧСИ Я.Г. е висящо.
Пояснява, че на 04.02.2020 год. е депозирал молбата за прекратяване на
делото на основание чл.433, ал.2 от ГПК, но ЧСИ отказала да прекрати
делото, като според него нарушила закона.
Подробните съображения относно всички оплаквания на
жалбоподателят Н. Г. Н. от ***, са изложени и в подадената от него и
допълнителна въззивна частна жалба с вх. № 273455 от 05.07.2020 год.
В тази връзка отново счита, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано, поставено при съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон и моли същото да бъде изцяло отменено, и
делото върнато на РС-Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените
действия и за разглеждането на предявения иск, ведно със законните
последици от това.
В законоустановения срок е постъпил отговор от другата страна –
ответника “В.” ЕООД, чрез пълномощника му адв. П.П. от АДВ. колегия –
Стара Загора, с който отговор молят тази частната жалба на жалбподателя Н.
да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди обжалваното Определение
на РС-Стара Загора, по съображенията подробно изложени в същия писмен
отговор с вх. № 27415/09.08.2021 год.
На това основание и с оглед на постъпилия отговор на частната жалба с
2
жалбоподателят Н. е подал и нова писмена молба с Вх.№4417 от 04.10.2021 г.
в Окръжен съд гр. Стара Загора. Моли всички направени възражения от
въззиваемия “В.” ЕООД, направени с отговора да бъдат оставени без
уважение, като му бъдат присъдени и всички разноски по настоящото в.
гражданско дело № 1595/2021 г. по описа на СТОС. Подробните съображения
в тази насока са изложени и в последната писмена на жалбподателя и ищец Н.
Г. Н.. Още веднъж моли да се уважи жалбата му. Със същата молба е
направил искане поради сложността на казуса делото да се насрочи в открито
съдебно заседание, като прилага и съответния списък на разноските по
делото, направени от него.
Окръжен съд – Стара Загора, след като обсъди направените в жалбите
оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните определения,
намери за установено следното:
Първоинстанционното гр. дело под № 4836/20г. по описа на РС-Стара
Загора е образувано по исковата молба от жалбоподателят Н. Г. Н. действащ
лично от *** против ответника “В.” ЕООД по исковата молба с правно
основание чл. чл.124, ал.1 от ГПК. с която моли да се постанови Решение с
което да се приеме за установено, че между него – жалбподателя в качеството
му на цесионер и между взискателя П.Д.П. в качеството му на цедент е налице
валидно сключен договор за цесия за вземанията прехвърлени от цедента на
него по гр. Дело с № 847/2018 год., подробно посочени в процесната искова
молба, за която цесия ответника бил уведомен на датата 15.03.2020 год.
С оспореното Определение от датата 30.06.2021г. постановено в
откритото съд.заседание по гр.д. с № 4836/2020г. съдът е прекратил делото
поради липсата на правен интерес от предявяване на иска. В частната жалба
се излагат твърдения, че определението е постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Претендират се и направените по делото разноски.
По фактите по делата пред двете съдебни инстанции, въззивният съд
възприе следното:
Не е спорно по делото, че с Решение под № 421/02.04.2019г.,
постановено по гр.д. под № 847/2018г. на РС-Стара Загора, въззиваемото
дружество „В.” ЕООД е било осъдено да заплати на цедента П.Д.П. сумата от
общо 4061.02 евро - неизплатени трудови възнаграждения и 721.54 лв.
разноски, и че това решение е бе потвърдено от ОС-Стара Загора с Решение
№ 555/11.10.2019г. по в.гр.д. № 1242/2019г.
Не е спорно, че въпреки желанието на „В.” ЕООД да заплати
доброволно дължимите, суми съгласно Решението по гр.д.№ 847/2018г. на
РС-Стара Загора, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и е завел
изпълнителното си дело срещу дружеството пред ЧСИ - Я.Г. - ИД с №
20208710400008, като поканата за доброволно изпълнение по делото е
3
получена от длъжника и въззиваем на датата 27.01.2020г. Предвид това „В.”
ЕООД също е завело пред ЧСИ - Я.Г. друго ИД с № 20208710400015 срещу П.
за събирането на дължими суми от нето, съответно присъдени по същото
дело.
На датата 31.01.2020г. върху вземанията на П.Д.П. в качеството му на
взискател по ИД № 20208710400008 е наложен запор от ЧСИ Я.Г. за
обезпечение на вземанията на взискателя по ИД с № 20208710400015.
На същата дата 31.01.2020г. върху вземанията на П.Д.П. в взискател по
ИД 20208710400008 е наложен и втори запор от друг ЧСИ Б. обезпечение на
вземанията на взискателите по ИД под № 20158560403284.
На датата 04.02.2020г., след узнаването за наложените запори,
взискателят чрез пълномощника си адв. Н. /който се явява ищецът по
настоящото дело/ е подал молбата си за прекратяване на ИД с № 8/20г. по
описа на ЧСИ Я.Г..
Адв. Н. е бил надлежно уведомен със съобщение с изх.№
824/05.02.2020г. от ЧСИ, че тъй като това ИД е било с произход вземанията за
възнагражденията от трудова дейност, а взискателят е бил освободен от
внасянето на авансови такси при образуване на делото, то при искане за
прекратяване на същото по негова инициатива /като взискател/, същият
следва да заплати на ЧСИ дължимите авансови такси в размер на 163, 44 лв. с
включен 20 % ДДС.
На датата 06.02.2020г. задължението по ИД с № 20208710400008 по
описа на ЧСИ Я.Г. бива погасено изцяло от въззиваемия и длъжник по това
ИД “В.” ЕООД, като в резултат на изпълнението на наложения запор върху
банковите сметки на длъжника „В.“- ЕООД, а взискателят П. е бил уведомен
чрез Съобщение изх.№ 834/06.02.2020г., че по това изп.дело е постъпила
сумата, която погасява изцяло дължимото задължение, поради което ЧСИ е
отказал да прекрати производството по това изп.дело по искане на взискателя
П., и го е уведомил изрично, че изп.дело ще бъде приключено окончателно
поради пълното погасяване на задължението. Също така чрез
придружителното Съобщение изх.№ 835/06.02.2020 г. на длъжника П. му е
било връчено и писменото изявление на длъжника „В.“- ЕООД за прихващане
на вземането на „В.“- ЕООД за разноските му по приключилото гр.д. под №
847/2018г. по описа на РС-Стара Загора със задължението му по същото дело,
до размера на по-малкото вземане, като длъжникът е бил уведомен, че двете
насрещни вземания ще се смятат за погасени до размера на по- малкото от
тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши предвид
разпоредбата на чл.104 от ЗЗД.
По повод наложения запор от ЧСИ Б.Б. нейното изп.д. с №
20158560403284, взискателят е бил уведомен, че запорът ще бъде изпълнен до
размера на вземането му по делото, след намаляването на това задължение по
4
възражение за прихващане, както и след изтичане на законоустановения срок.
Горепосочените именно действия на ЧСИ Я.Г. са обжалвани от
взикскателя пред ОС-Стара Загора, като същият съд с Решение под №
212/30.07.2020г. по в.гр.д. № 1220/2020г. /приложено по делото/, са изцяло
потвърдени от решаващия съд. Решението е окончателно
След постановяването на гореописаното решение ЧСИ Я.Г. е издала и
съответното постановление за приключване на ИД с № 20208710400008
поради пълното погасяване на задължението от длъжника. Това
постановление също е обжалвано от взискателя, но жалбата му е оставена без
уважение с Решение под № 260002/05.01.2021г. по в.гр.д.№ 3273/20г. на ОС-
Стара Загора, като решението в тази му част е окончателно и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд.
По някое време между 06.02.2020г. /по твърденията на самия ищец/ и
15.03.2020г. /датата на получаване на уведомлението за цесията от ответника
и въззиваем/ е сключен и процесния договор за цесията между ищеца адв. Н.
и П.Д.П., с който са били прехвърлени вземанията на П. по гр.д.№ 847/2018г.
на РС-Стара Загора, за което „В.” ЕООД е уведомено надлежно на
15.03.2020г.
Въззивната инстанция намира, от една страна, че този договор няма
достоверна дата - в договора за цесията е отбелязана датата 06.02.2030г. /с
исковата молба е представен поправен такъв с дата 06.02.2020г./. Съдът счита,
че дори и да не възприеме възражението на въззиваемия, направено с
отговора му на частната жалба, че този договор е съставен единствено и само
с цел да се осуети плащане на вземанията, обезпечени с наложените по делото
запори, то от друга страна и освен това, съгласно представените документи,
длъжникът е узнал за извършената от взискателя цесия едва на 15.03.2020 г.,
т.е. длъжникът правилно е извършил плащане на взискателя П.П. на датата
06.02.2020 год. Също така, преди датата на извършената цесия - на 31.01.2020
г„ са наложени два запора върху вземанията на П.Д.П. по изп. дело N°
20208710400008, а именно - от ЧСИ Я.Г. за обезпечаване вземанията на
взискателя по изп. дело N° 20208710400015 и от ЧСИ Б. за обезпечаване
вземанията на взискателя по изп. дело № 20158560403284.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от приетите
доказателства по делото.
При тази фактическа обстановка, въззивният съд счита, че е обоснован
крайния извод на първоинстанционният съд да прекрати производството по
делото поради липсата на правен интерес у ищеца, за водене на делото и
поради следното:
Към датата на сключване на цесията - 06.02.2020г. /дори да се приеме,
че сделката е сключена на тази дата/ задължението на „В.”ЕООД към П.П. е
5
било погасено изцяло.
Освен това, не е спорно по делото, че „В.” ЕООД е уведомен за
извършената цесия от взискателя по ИД с № 8/20г. на ЧСИ — Я.Г. едва на
датата 15.03.2020г., т.е длъжника „В.” ЕООД правилно е извършил плащане
на взискателя П. на датата 06.02.2020г.
Освен това преди датата на цесията - на 31.01.2020г. са наложени два
запора върху вземанията на П. по ИД№8/20г. на ЧСИ - Я.Г. и в тази връзка
извършената цесия е непротивопоставима на взискателите, везамнията на
които са обезпечени с тези запори, т.е. дори да бе извършил плащане след
15.03.2020г., то това плащане би следвало да се плати по ИД и същото отново
щеше да бъде преведено за удовлетворяване на вземанията по наложените
запори.
В тази връзка у ищеца действително не е налице правен интерес от
водене на настоящото дело, доколкото същия не би получил облагата,
независимо от изхода му. Доколкото лроцесният договор за цесия е
безвъзмезден, то за ищеца и не съществува и възможността по чл. 100, ал. 1
от ЗЗД.
Наличието на висящ изпълнителен процес до 12.03.2021 г., не
обосновава правен интерес за предявяване на иска. От значение за настоящия
спор е момента на погасяване на вземането, а той безспорно е на 06.02.2020г.
Безпредметно е водене на дело, което няма да доведе до никакви правни
последици нито в полза на ищеца, както няма да се отрази и в патримониума
от права и задължения и в правната сфера на ответника.
Определението на първостепенния съд се явява правилно и
законосъобразно и поради следните съображения:
Съгласно специалната разпоредба на Чл. 124. ал.(1) от ГПК Всеки може
да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно право, когато има интерес от това.
По смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК, разликата между осъдителния и
установителния иск не е в различието между субективните права, които са
техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита.
Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не
от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на
спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с
установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено,
доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването
му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване /аргумент от чл.
124, ал. 1 ГПК/. Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за
неговото възстановяване. Изцяло в този смисъл е и Тълкувателно решение №
6
8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от
съдиите Л.И. и С.П., постановено по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд следва да отбележи на следващо място, че във
въззивната частна жалба и допълнителната такава от жалбподателя Н. не се
излагат убедителните правни доводи защо ищеца счита, че обжалваното
Определение следва да бъде отменено именно поради наличието на правен
интерес у него. Не се посочват конкретни правни норми и доводи, които да
обосновават именно правния интерес на ищеца от заведения от него иск
съобразно петитума на исковата молба.
В случая обаче, преценката на PC - Стара Загора е напълно правилна.
Съвсем законосъобразно исковата молба на ищеца е върната и
производството по гр. д. № 4836/2020г. по описа на PC - Стара Загора е
прекратено като недопустимо, тъй като правният интерес съгласно
горепосочено ТР с № 8/2013 год. по начало произтича от естеството на
търсената защита. В случая не е налице нито съдебно, нито съответно
извънсъдебно отричане на качеството на цесионер на ищеца Н.Н..
Обстоятелството, че дължимото от въззиваемия “В.” ЕООД вземане, предмет
на съдебното Решение е пратена на цедента в деня на сключването на
договора за цесията и преди длъжникът да е узнал за извършената цесия
/15.03.2020 год/. не обосновава правния интерес от търсената защита.
Обжалваното Определение на PC - Стара Загора отговаря напълно на
закона, а именно на разпоредбите на чл.130, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и
във връзка със задължителната практика на ВКС на РБ по тези въпроси, а
именно Тълкувателно решение под № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Л.И. и С.П., постановено по реда на
чл.124, ал.1 от ГПК.
В заключение по отношение на частна жалба на жалбподателя служебно
задължение на съда е да следи за надлежното упражняване на правото на иск,
както и за надлежната процесуална легитимация на страните по делото и в
този смисъл са разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 във връзка с чл.124, ал.1 от
ГПК, че съдът се произнася само по редовни искови молби и при надлежно
конституирани страни по делата, а също така и при наличието на
действителен правен интерес у ищеца за заведеното от него дело и когато не е
налице дори една от тези абсолютни процесуални предпоставки за
надлежното упражняване на правото на иск, при проверка на исковата молба
съдът констатира, че е налице хипотезата на чл.124, ал.1, предл. последно от
ГПК съдът е длъжен да прекрати производството по делото.
В разглежданата хипотеза като се е съобразил и със задължението си по
чл.124, ал.1 от ГПК да следи за надлежното упражняване на правото на иск по
делото и съответно за надлежното упражняване на процесуалните права на
страните и в съответствие с разпоредбата на чл.130, ал.1 от ГПК, Районен съд
7
-Стара Загора не е допуснал неправилно приложение на закона, а е приложил
съшия в точния му и правилен смисъл.
Предвид изложеното, въззивният съд следва да остави без уважение
частната жалба на жалбподателя Н. срещу Определението от 30.06.2021г. за
прекратяване на делото и съответно да присъди на въззиваемото дружество
разноски по образуваното частно гражданско дело съгласно приложения
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Налага се категоричният извод, че обжалваното от жалбоподателят Н.
Г. Н. от *** определение на РС-Стара Загора се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с
всички законни последици от това.
По отношение на искането на жалбподателя поради сложността на
казуса делото да се насрочи в открито съдебно заседание, като прилага и
съответния списък на разноските по делото, направени от него, съдът счита
същото за неоснователно поради следното: Съгласно Чл. 278. ал.(1) от ГПК
Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за
необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание. Според ал.(2)
Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата.
Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо. В
конкретният случай съдът счита, че от една страна не е необходимо делото да
се внася в открито съдебно заседание, а от друга страна не се налага и
събирането на нови доказателства. В тази връзка това искане на жалбподателя
Н. следва да се остави без уважение.
На основание чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК, тъй като е предвиден специален
ред за обжалване на това определение и с него се прегражда по-нататъшния
ход на делото, същото подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд гр. София.
На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от
ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените от последния разноски по делото пред настоящата инстанция по
производството по двете частни въззивни жалби, първоначалната и
допълнителна такава, като въззивният съд намира, че такива разноски са
поискани с писмения отговор на въззиваемия “В.” ЕООД и чрез
пълномощника му адв. П., като са налице и доказателства в тази насока, и
такива разноски следва да бъдат присъдени пред настоящата инстанция общо
в размер на 200 лева съобразно представения списък на разноските по чл.80
от ГПК и представения договор за правна защита и съдействие от 02.08.2021
год. /съответно на листи 15. и 16. от въззивното дело/. В същият договор
изрично е отбелязано, че възнаграждението на адв. П. от 200 лева е заплатено
изцяло и в брой. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на
ищеца и жалбоподател Н.Н., направени в допълнителното му становище с вх.
8
№ 4919/18.10.2021 год.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение без № от 30.06.2021 год., постановено
по гр.д.№ 4836/2020г. по описа на РС – Стара Загора, с което
първоинстанционният Районен съд Стара Загора е прекратил производството
по същото гр. дело с № 4836/2020 год. по описа на РС-Стара Загора поради
недопустимост на предявения иск на основание чл.130 във връзка с чл.124,
ал.1 от ГПК, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА жалбоподателя Н. Г. Н. от *** с ЕГН **********, да заплати
на „В.” ЕООД, ЕИК ***, адрес на управление: ***, представлявано от
Управителя М.Х.Н., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 200 лв. (двеста
лева), представляваща разноските по делото пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ гр. София чрез Окръжен
съд – Стара Загора.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9