Решение по дело №356/2019 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 295
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Мариана Димчева Станкева
Дело: 20191850100356
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                 Р      Е       Ш       Е      Н      И      Е

                    

 

 

                                        Гр. К.-06.11.2019г

 

                           В    И  М  Е  Т  О    Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

РАЙОНЕН СЪД-К.-първи състав в открито заседание на 15.10.2019г в състав:

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА СТАНКЕВА

 

При секретаря  М.Ш.,като разгледа докладваното от съдията Станкева,гр.д.356/2019г,за да се произнесе,взе предвид следното:

Ищцата И.Й.З. ЕГН **********, е предявила против В.Г.В. ЕГН **********,иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,вр. с чл.26 ал.1 ЗЗД.

Отевтникът оспорва иска,като недопустим или евентуално неоснователен.

Съдът,след като прецени доводите на страните и доказателствата в процеса,приема за установено следното:

С исковата молба ищцата е предявила иск,за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот от 12.04.2019г,по силата на който ответникът В.В. е придобил като купувач от продавач К.Й.. Василева,собствеността на самостоятелен обект в сграда с идент.38978.900.1722.1.2, находящ се в гр.К. ул.“М.С.“№9-а етаж втори,от двуетажна масивна жилищна сграда,разположена в ПИ 38978.900.1722.1,заедно с прилежащите северозападно и  североизточно складови помещенияв приземният етаж и източно таванско помещение,ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху имота,върху който е построена сградата.Ищцата З. не е страна по сделката.От приложените писмени доказателства,се установява,чеу с нот.акт № 122/2010г на нотариус К.Ч.,ищцата И.З. и К.В. ,са признати за собственици при равни квоти на двуетажна масивна жилищна сграда в режим на търпимост/пар.16 ЗУТ/ с реално обособени дялове,съгл.чл.20 ЗУТ/ У-ние рег.№ АБ-У-171/02.02 2010г на ОА К..С договор за доброволна делба от 29.09.2010г,съсобствеността е поделена,като К.В. е получила в дял и е станала изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда-втори етаж от сградата,състоящ се от трапезария с кухненски бокс,спалня,баня  и тоалетна,северозападно и североизточно складови помещения в приземният етаж и източното таванско помещение,заедно с ½ ид.ч.от общите части на сградата и от отстъпеното право на строежвърху който е изградена сградата, а ищцата И.З. е получила в дял и е станала изключителен собственик на първият етаж от сградата,състоящ се от трапезария  с кухненски бокс,дневна спалня и баня и тоелетна,югозападно и югоизточно складови помещения в приземният етаж, и западното таванско помещение,заедно с ½ ид.ч.от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота,в който е изградена,като в договора е записано,че съсобствеността е прекратена и никой от съделителите не може да има каквите и да било претенции по отношение на другия съделител.

При горните обстоятелства съдът приема,че е неоснователно твърдението на ищцата,че жилищната сграда няма обособени два самостоятелни обекти,както и че договора за доброволна делба е договор за разпределение на ползване,което е видно и от приложеният договор за доброволна делба и от   удостоверенията за тъпимост по пар.16 ЗУТ и реално обособяване на два дяла по чл.202 ЗУТ.

Неснователно е и твърдението,че договора за покупко-продажба от 12.04.2019г ,с който  К.Й.. като собственик на имота е продала същият на ответника В.В.,тъй като продавача е изключителен собственик на имота/видно от представените писмени доказателства/ и не следва приложението на разпоредбата на чл.33 ЗС.

Съобразно изложеното,ищцата не участва в сделката,която атакува като нищожна, а видно от събраните писмени доказателства,съдът приема,че същата е извършена по надлежният ред и с необходимият предмет на сделката,с която изключителен собственик на имота описан по-горе, е продала имот на ответника съобразно изискванията и правилата на ЗС.

Съдът приема,че предявеният иск от И.Й.З. е процесуална недопустим,тъй като същата не е страна по сделката,липсва правен интерес от предявяване на иска ,като единствено страните по материалното правоотношение имат интерес и могат да оспорват иска или прогласяват нищожността на сключена сделка при наличие на предпостави за това,поради което иска следва да бъде отхвърлен като недопустим.      

 

                                    Водим от горното съдът

 

                                      

                                    Р            Е          Ш        И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от И.Й.З. ЕГН **********,***,против В.Г.В. ЕГН ********** ***,предявен на основание чл.124 ал.1 ГПК,вр. с чл.26 ал.1 ЗЗД,като недопустим.

Осъжда И.З. да заплати на В.В. разноски в размер на 1 940лв.

РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд С.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: