Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. К.-06.11.2019г
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
РАЙОНЕН СЪД-К.-първи състав в открито заседание на 15.10.2019г в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА СТАНКЕВА
При
секретаря М.Ш.,като разгледа
докладваното от съдията Станкева,гр.д.356/2019г,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Ищцата
И.Й.З. ЕГН **********, е предявила против В.Г.В. ЕГН **********,иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК,вр. с чл.26 ал.1 ЗЗД.
Отевтникът
оспорва иска,като недопустим или евентуално неоснователен.
Съдът,след
като прецени доводите на страните и доказателствата в процеса,приема за
установено следното:
С
исковата молба ищцата е предявила иск,за прогласяване нищожността на договор за
покупко продажба на недвижим имот от 12.04.2019г,по силата на който ответникът В.В.
е придобил като купувач от продавач К.Й.. Василева,собствеността на
самостоятелен обект в сграда с идент.38978.900.1722.1.2, находящ се в гр.К.
ул.“М.С.“№9-а етаж втори,от двуетажна масивна жилищна сграда,разположена в ПИ 38978.900.1722.1,заедно
с прилежащите северозападно и
североизточно складови помещенияв приземният етаж и източно таванско
помещение,ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху имота,върху който е построена сградата.Ищцата З. не е страна по
сделката.От приложените писмени доказателства,се установява,чеу с нот.акт №
122/2010г на нотариус К.Ч.,ищцата И.З. и К.В. ,са признати за собственици при
равни квоти на двуетажна масивна жилищна сграда в режим на търпимост/пар.16
ЗУТ/ с реално обособени дялове,съгл.чл.20 ЗУТ/ У-ние рег.№ АБ-У-171/02.02 2010г
на ОА К..С договор за доброволна делба от 29.09.2010г,съсобствеността е
поделена,като К.В. е получила в дял и е станала изключителен собственик на
самостоятелен обект в сграда-втори етаж от сградата,състоящ се от трапезария с
кухненски бокс,спалня,баня и тоалетна,северозападно
и североизточно складови помещения в приземният етаж и източното таванско
помещение,заедно с ½ ид.ч.от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строежвърху който е изградена сградата, а ищцата И.З. е получила в дял
и е станала изключителен собственик на първият етаж от сградата,състоящ се от
трапезария с кухненски бокс,дневна
спалня и баня и тоелетна,югозападно и югоизточно складови помещения в
приземният етаж, и западното таванско помещение,заедно с ½ ид.ч.от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота,в който е
изградена,като в договора е записано,че съсобствеността е прекратена и никой от
съделителите не може да има каквите и да било претенции по отношение на другия
съделител.
При
горните обстоятелства съдът приема,че е неоснователно твърдението на ищцата,че
жилищната сграда няма обособени два самостоятелни обекти,както и че договора за
доброволна делба е договор за разпределение на ползване,което е видно и от
приложеният договор за доброволна делба и от удостоверенията за тъпимост по пар.16 ЗУТ и
реално обособяване на два дяла по чл.202 ЗУТ.
Неснователно
е и твърдението,че договора за покупко-продажба от 12.04.2019г ,с който К.Й.. като собственик на имота е продала
същият на ответника В.В.,тъй като продавача е изключителен собственик на
имота/видно от представените писмени доказателства/ и не следва приложението на
разпоредбата на чл.33 ЗС.
Съобразно
изложеното,ищцата не участва в сделката,която атакува като нищожна, а видно от
събраните писмени доказателства,съдът приема,че същата е извършена по
надлежният ред и с необходимият предмет на сделката,с която изключителен
собственик на имота описан по-горе, е продала имот на ответника съобразно
изискванията и правилата на ЗС.
Съдът
приема,че предявеният иск от И.Й.З. е процесуална недопустим,тъй като същата не
е страна по сделката,липсва правен интерес от предявяване на иска ,като
единствено страните по материалното правоотношение имат интерес и могат да
оспорват иска или прогласяват нищожността на сключена сделка при наличие на
предпостави за това,поради което иска следва да бъде отхвърлен като недопустим.
Водим от
горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от И.Й.З. ЕГН **********,***,против
В.Г.В. ЕГН ********** ***,предявен на основание чл.124 ал.1 ГПК,вр. с чл.26
ал.1 ЗЗД,като недопустим.
Осъжда
И.З. да заплати на В.В. разноски в размер на 1 940лв.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд С.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: