Решение по дело №1140/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…… /05.04.2017 год.

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря М.П.,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1140 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.

 

Образувано е по предявен от „Д.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Банкя, срещу „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, иск за приемане на установено, че ответниците дължат на ищеца, в условията на солидарност, вземане в общ размер на 17500 евро, представляваща част от вноска за наем с падеж на 31.07.2013год. в размер на 13000 евро и такса инфраструктура с падеж 30.09.2013г. в размер на 4500 евро, съгласно споразумение с нотариална заверка на подписите от 25.10.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда - 04.05.2016год. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане по ч.гр.д. № 4967/2016 год. на ВРС – 12-ти състав, е издадена Заповед № 2398/05.05.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 02.04.2012 год. между ищеца и „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД е сключен договор за наем, по силата на който на „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД е предоставен временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в к.к. Златни пясъци, за срок и размер на месечен наем, подробно описани в Приложение 2 към договора. Твърди, че съгласно чл. 3/5 от договора ответникът се задължил да заплаща и част от дължимата от „Д.М.” ЕООД такса инфраструктура в размер на 4500 евро годишно в срок до 30.09. на съответната година. Сочи, че договорът е сключен за срок до 31.12.2013г. Излага,че на 25.10.2013 г. между ищецът и двамата ответници е сключено споразумение с нотариална заверка на  подписите за прекратяване на договора по взаимно съгласие, съдържащо изявление, че към датата на подписването му, ответниците дължат част от вноска за наем с падеж на 31.07.2013год. в размер на 13000 евро и такса инфраструктура с падеж 30.09.2013г. в размер на 4500 евро, като управителят на дружеството ответник се е задължил в лично качество солидарно да заплати процесните суми. Излага също така, че поради неплащане от страна на длъжниците, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК и е издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Предвид постъпилите от ответниците възражения, обосновава правния си интерес от установяване на вземането по издадената по ч.гр.д. № 4967/2016 год. на ВРС – 12-ти състав заповед за изпълнение. 

В срока по чл.367 ГПК, ответниците „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД и Т.Г.Г. депозират писмен отговор, с който изразяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за наем на 02.04.2012год. за хотел Малина, к.к. Златни пясъци. Сочи, че в раздел II, чл.2, ал.4 е постигнато съгласие относно срока на договора, а раздел V, чл.5, ал.3 е уговорено, че всяка от страните може да прекрати договора предсрочно с шестмесечно писмено предизвестие след приключване на туристическия сезон /31.10. на съответната година/, като страната поискала прекратяване дължи неустойка в размер на 40000евро. Излага, че договорът за наем е предсрочно прекратен, поради продажба на хотела на трето лице, поради което ищецът е следвало да заплати неустойката. Твърди се, че между страните е постигнато устно споразумение на 25.10.2015 год. с представител на ищеца В.Ч., че прекратяват по взаимно съгласие договора, предвид продажбата на имота на трето лице и никоя от страните няма да търси от другата сума от наемни вноски, обезщетения и неустойки, като отношенията между страните са окончателно уредени. Оспорва съдържанието и автентичността на положения в нотариално завереното споразумение от 25.10.2013 год., в качеството на управител на дружеството и в лично качество. Сочи, че на 25.10.2013год. е издаден приемо-предавателен протокол във връзка със споразумението, подписан от В.Ч. и Б.М.. Твърди се, че ответниците не са получавали екземпляр от процесното споразумение. Прави се възражение за недължимост на цялата сума в размер на 13000 евро за наем с падеж 31.07.2013год., с оглед обстоятелството, че договорът е прекратен преди изтичане на срока му и предвид липсата на вина у наемателя за прекратяването му. Сочи се, че ищцовото дружество не е издало фактура за претендираното вземане. Оспорва солидарната отговорност между ответниците.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът „Д.М.” ЕООД депозира допълнителна искова молба, с която изразява становище по наведените от ответниците доводи за неоснователност. Противопоставя се на твърдението за недължимост на вземането, предвид предсрочно прекратяване на договора, с довод за прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните, подписано споразумение между тях относно това обстоятелство. Счита за неотносими към спора обстоятелствата относно лицето, с което са водени преговори за прекратяване на договора, и кой е подписал приемо-предавателен протокол. Заявява, че ще се ползва от оспорения документ. Намира за несъстоятелни възраженията, че претендираните суми са неизискуеми и липса на виновно поведение от негова страна. Сочи, че на ответниците е предоставен срок за изпълнение, без да им се начислява лихва. Обстоятелството, че не е издадена фактура счита за ирелевантно, отделно издаването й не е предпоставено като основание за плащането от страните.

В срока по чл.373 ГПК, ответниците „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД и Т.Г.Г., поддържа вече изразеното в писмения отговор становище и направените доводи, като развиват насрещни такива по изложените в допълнителния писмен отговор. Конкретно сочи, че с приемо-предавателния протокол ответното дружество се е задължило да заплати разходи свързани с хотела – ел. енергия, консумирана вода, но липсват други уговорки за заплащане на суми между страните. Сочи се, че до датата на подписване на приемо-предавателния протокол,  първият ответник е заплати сумата от 74 400евро с ДДС за 2013год. – за 10 месеца включително за м.10.2013г., без ноември и декември, поради прекратяване на договора.

В о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си представител адв.М., поддържа предявената искова претенция и моли същата да бъде уважена. Представя писмени бележки с подробно изложени съображения по същество на спора.

В о.с.з., ответниците „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД и Т.Г.Г., чрез процесуален представител адв.Ч. молят за отхвърляне на исковете поради недължимост на исковата сума. В предоставения от съда срок в писмени бележки излагат съображенията си срещу иска.

 

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 4154/23.12.2016 год. по чл. 374 ГПК.

 

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че ищецът „Д.М.” ЕООД и ответникът „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД са и страни по сключен на договор за наем от 02.04.2012 год., по който „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД е наемател. Видно, шестата вноска по предоставения за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в к.к. Златни пясъци, за срок до 31.12.2013 год., е описана в Приложение №2 към договора в размер на 45000 евро с вкл. ДДС, е с падеж до 31.07.2013г.

Страните по договора за наем са постигнали съгласие в чл. 3/5 от договора наемателят „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД да заплаща и част от дължимата от „Д.М.” ЕООД такса инфраструктура в размер на 4500 евро годишно в срок до 30.09. на съответната година.

Така, твърдейки неизпълнение на сключено впоследствие между страните споразумение от 25.10.2013 год. с нотариална заверка на подписите за прекратяване на наемния договор от 02.04.2012 год., ищецът е инициирал образуване на заповедно производство, в резултат на което е издадена заповед № 2398 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 05.05.2016 год., ВРС – ХIІ състав по ч.гр.д. № 4967/2016 год., е разпоредил  „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора „Д.М.” ЕООД сумата в размер на 17500 евро, дължима по подписано между страните споразумение от 25.10.2013 год. с нотариална заверка на подписите под рег. №3644/25.10.2013год. по описа на нотариус с рег. №334 на НК, с район на действие РС – Варна и рег. №11075/29.11.2013 год. по описа на нотариус рег. №200 на НК, с район на действие РС- София, представляваща част от вноска за наем до 31.12.2013год., с падеж 31.07.2013 год. в размер на 13000 евро и такса инфраструктура с падеж 30.09.2013год. в размер на 4500 евро по сключен между страните на 02.04.2012 год. договор за наем на х-л Малина. к.к. „Златни пясъци”, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението – 04.05.2016год. до окончателно й  изплащане, както и сумата от 2184,54 лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски за платена държавна такса от 684,54 лева и 1500 лева адв. възнаграждение, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, като е постановил на основание чл.418, ал.1 ГПК незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист.

Точка 2 от споразумение от 25.10.2013 год. с нотариална заверка на подписите на страните инкорпорира уговореното между страните заплащане от страна на „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД и солидарно задължената с него Т.Г.Г. на сумата в размер на 17500 евро, включваща част от вноска за наем с падеж 31.07.2013 год., представляваща наема до 31.12.2013 год. в размер на 13000 евро и такса инфраструктура с падеж 30.09.2013 год. в размер на 4500 евро. Разписано е в споразумението - т. 3, срок за изпълнение до 25.10.2015 год.

Спрямо представеното по делото споразумение, на което ищецът основава вземането си, е предприетото оспорване неговата автентичност и е допуснато провеждане на съдебно-графологична експертиза. В тази връзка е представен и оригиналът на атакуваното споразумение.

От заключението по проведената СГрЕ, което съдът изцяло кредитира, се установява, че подписът положен за „Договарящи се – Т.Г.” в Споразумение от 25.10.2013 год. между „Д.М.” ЕООД и  „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД е изпълнен от Т.Г.Г..

От нотариус М.Т. са изискани данни от водения от нея регистър за обстоятелството в колко екземпляра е било съставено споразумение от 25.10.2013 г., сключено между „Д.М.“ ЕООД и „Голден Тур – Ретур” ООД и Т.Г.Г. с рег. № 3644/25.10.2013 г. В постъпилото по делото писмо на посочения нотариус се заявява, че при извършване на нотариалното производство е представен документа в два екземпляра за удостоверяване на подписа и удостоверяването на подписа от общия регистър №3644/25.10.2013 год. е само на Т.Г.Г. като управител на „Голден Тур – Ретур” ООД.  

 

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 4967/2016 год. на ВРС – 12-ти състав.

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, респективно удостоверено в документа по чл.417, т.3 от ГПК. Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи вземането си срещу длъжниците /ответници/.

В конкретния случай, обосновавайки претенцията си за дължимост на сумите, за които е издадена заповедта по чл.417 ГПК, ищецът представя споразумение от 25.10.2013 год. с нотариална заверка на подписите на страните по настоящото производство за прекратяване на наемния договор от 02.04.2012 год. Формалната доказателствена сила на соченото споразумение, на което ищецът основава претенцията си, не е оборена, въпреки предприетото от ответниците оспорване истинността на документа /така заключението по СГЕ/. Твърденията за извършена манипулация на документа не се установиха в настоящото производство, поради което съдът приема, че изявленията, които се съдържат в него са направени от страните по делото и ги обвързват /аргумент от чл.180 ГПК/. Последното обосновава положителния извод на съда за наличието на валидна облигационна връзка между ищеца и ответниците към датата на споразумението, по силата на което за ответното дружество и солидарно задължената с него Т.Г.Г. е възникнало задължението за заплащане на сумата в размер на 17500 евро, включваща част от вноска за наем с падеж 31.07.2013 год., представляваща наема до 31.12.2013 год. в размер на 13000 евро и такса инфраструктура с падеж 30.09.2013 год. в размер на 4500 евро. Още повече безспорно между страните е наличието на договор за наем на недвижим имот от 02.04.2012 год., който се прекратява по взаимно съгласие между страните с процесното споразумение, а по силата на чл.232, ал. 2 ЗЗД наемателят по наемното правоотношение е задължен да заплаща наемната цена и разходите /впрочем уговорено изрично в него чл.3/4 и чл.3/5 от договора за наем от 02.04.2012 год./.

При това положение, в тежест на ответниците е да установят плащане или наличието на други правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения. Ответниците не твърдят плащане в полза на ищеца по споразумението с нотариално заверени подписи от 25.10.2013 год., респективно и не установяват такова. Че подписът, положен на споразумението, е на ответницата Г. се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Не са налице твърдения за липса на съгласие при подписване на документа, грешка или друг порок на волята на страните по споразумението, което да обосновава изследване на действителното съдържание на постигнатите между страните уговорки. Какво се обсъди по-горе в мотивната част на съдебния акт, недоказани са твърденията на ответниците за каквато и да е манипулация на документа. Ето защо, предвид липсата на наведени доводи в тази насока и установената автентичност на документа, съдът приема, че страните са валидно обвързани от споразумението със съдържание на правата и задължения по него така, както са обективирани в него. Сумите за заплащане на част от месечна наемна вноска и такса инфраструктура са дължими от ответниците, като ирелевантни се преценяват доводите за неизправност на ищеца по наемния договор.  

Спорът, основан на наличието на солидарна отговорност между ответниците, намира своето разрешение в разпоредбата на чл.121 ЗЗД. Пасивната солидарност е вид лично обезпечение, което гарантира правата на кредитора да изиска и да получи от всеки един от солидарно задължените лица предмета на престацията. Тъй като такава възниква от договор, за сключването му се изисква съгласие на страните по него. Коментираната по-горе липса на твърдения за опорочаване волята на страните при подписване на споразумението от 25.10.2013 год., обоснова извода за постигнато съгласие и в частта, в която Т.Г.Г. е поела лично задължение като солидарен длъжник за заплащане на сумите, предмет на споразумението. Именно поради това наред с дружеството, страна по договора за наем от 02.04.2012г. и споразумението, с което последният се прекратява, ответницата Г. при условията на пасивна солидарност дължи сумите, заявени с настоящата искова претенция.

Изложеното обуславя правния извод на съда за основателност на предявения иск в заявения общ размер от 17500 евро, включващ част от вноска за наем с падеж 31.07.2013 год., представляваща наема до 31.12.2013 год. в размер на 13000 евро и такса инфраструктура с падеж 30.09.2013 год. в размер на 4500 евро.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникците следва да бъдат осъдени да му заплатят сторените пред настоящата инстанция разноски, съставляващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, възлизащи в общ размер на 2845 лева. Ответната страна е релевирала своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което възражение съдът намира за основателно в тази част. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че по делото са проведени две съдебни заседания с оглед изслушване на СГЕ, съдът преценява че адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до определения с Наредбата минимум  от 1527.47 лева. Или, в тежест на ответниците следва да се възложи сумата в общ размер 2212,47 лева /държавна такса и адвокатско възнаграждение/

Съобразно даденото в т.12 в ТР № 3/2014г. на ОСГТК разрешение, изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако е било подадено възражение по чл.414 ГПК и образувано исково производство. Съдът при разрешаване на спора по чл.422 ГПК следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по присъждане на дължимите за заповедното производство разноски, ако то е било поискано своевременно. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в тази част съдът намира за неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава определения с Наредбата минимум.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Д.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Банкя, срещу „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, че ответниците дължат на ищеца, в условията на солидарност, вземане в общ размер на 17500 евро, представляваща част от вноска за наем с падеж на 31.07.2013год. в размер на 13000 евро и такса инфраструктура с падеж 30.09.2013г. в размер на 4500 евро, съгласно споразумение с нотариална заверка на подписите от 25.10.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда - 04.05.2016год. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане по ч.гр.д. № 4967/2016 год. на ВРС – 12-ти състав, е издадена Заповед № 2398/05.05.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК.

ОСЪЖДА „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Д.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Банкя, сумата от 2212,47 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и разноски в заповедното производство в размер на 2184,54 лева - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, които разноски са включени в издадената по ч.гр.д. № 4967/2016 год., на ВРС – 12-ти състав, заповед № 2398 от 05.05.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :