О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2018 Дупница
Номер Година Град
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
27.04. 2018
на Година
закрито Михаил Малчев
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 845 2016
дело № по описа за година.
Производството се развива по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по подадено заявление от адв. В., в качеството му на пълномощник в производството на съделителите С.И.К. с ЕГН:********** и Б.И.Б. - К. с ЕГН:**********, в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото решение от 30.03.2018г., като останалите съделители бъдат осъдени да заплатят на доверителите му сторените съдебно - деловодни разноски в пълен размер съгласно представен списък по реда на чл.80 ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответниците по
заявлението не са депозирали писмен отговор.
Съдът, като съобрази, че е сезиран от активно
легитимирани лица в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК намира молбата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна
по следните съображения:
Правото да се претендират разноски в делбения процес е регламентирано с разпоредбата на чл.355 ГПК и то се извършва с решението по втората фаза на делбата. Нормата на чл.355 ГПК посочва, че разноските в особеното исково производство- съдебната делба, се определят върху размера на дяловете. Разпоредбата на чл.355, изр.1 ГПК е специална спрямо тази на чл.78, ал.3 и чл.81 ГПК и съобразно нея, всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност, докато общите правила на ГПК относно разноските, касаят случаите по повдигнати спорни въпроси в делбеното производство /възлагане на неподеляемо жилище, намаляване на завещания и дарения и пр./. Особеност на делбеното производство е, че всеки съделител има двойно качество в съдебната делба - ищец относно своето право на делба и ответник относно правото на делба на останалите съделители. Тази особеност намира отражение и при отговорността на съделителите за съдебни разноски.
Неоснователно се твърди в заявлението на адв. В., че съделителите Е.К.Г., В.Ж.Г. и Л.Ж.Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на доверителите му разноски, представляващи възнаграждение за изготвената допълнителна съдебно-оценителна експертиза, доколкото претенциите по сметки на неговите доверители е частично уважена. Одобреното възнаграждение на вещото лице за допълнителната експертиза е в общ размер на 300 лв., от които 100 лв. е разпоредено да бъдат внесени от ответниците по настоящото заявление. Тези 100 лв., дори надхвърлят процентното съотношение на техните делбени дялове и тези на останалите съделители. С.И.К. и Б.И.Б. – К. биха имали основание да претендират разноски от останалите съделители за изплатено възнаграждение на вещото лице, при положение, че претенциите им за сметки бяха изцяло уважени. В разглеждания случай е уважена една незначителна част от тях.
Разноските се разпределят между съделителите съобразно признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, като не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение (доколкото всеки съделител е и ищец, и ответник). Ето защо направените от страните разноски за адвокатско възнаграждение следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени. Изплатеното възнаграждение от 1000 лв. не касае само адвокатска защита единствено за предявената претенция за подобрения, която за по-голямата част от заявения размер е отхвърлена като неоснователна. Съделителите Е.К.Г., В.Ж.Г. и Л.Ж.Г. по никакъв начин не са допринесли с поведението си за образуване на настоящото производство. То е образувано по желание на съделителите С.И.К. и Б.И.Б. – К., които са ползвали адвокатска помощ, чието заплащане следва да остане изцяло за тяхна сметка. Няма причина да бъде ангажираната отговорността на останалите съделители за възнаграждение на адвокат, който по никакъв начин не е защитавал техните права и интереси. Освен това Е.К.Г., В.Ж.Г. и Л.Ж.Г. са признали извършването на част от претендираните от останалите съделители подобрения. Нещо повече съгласно тезата на адв. В. ако на доверителите му се дължат разноски върху уважената част от претенцията за подобрения, то и на останалите съделители (ответници по тази претенция) биха се дължали разноски съразмерно с отхвърлена част.
По изложените съображения съдът намира, че не са
налице визираните в разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предпоставки за изменение
на постановеното решение в частта му за разноските по отношение на изплатено от
адв. В. адвокатско възнаграждение,
поради което направеното в този смисъл искане също се явява неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото заявление
от адв. В., в качеството му на пълномощник в производството на съделителите С.И.К. с ЕГН:********** и Б.И.Б. - К. с ЕГН:**********, в което е обективирано искане за изменение на постановеното по делото решение
от 30.03.2018г., като останалите
съделители бъдат осъдени да заплатят на доверителите му сторените разноски за изплатен от тях адвокатски
хонорар и възнаграждение на вещо лице.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред КОС в едноседмичен срок от връчването му в препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: