Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 08.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №14311
по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №103067
от 24.04.2019г., постановено по гр.дело №12483/2018г. по описа на СРС, ГО, 143
с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С."ЕАД с ЕИК********
против А.А.В. с ЕГН********** и Н.М.В. с
ЕГН********** искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.59 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 3122,41 лв.- стойност на доставена
топлинна енергия през периода от м.07.2014г. до м.04.2016г., ведно със законна
лихва за периода от 07.09.2017г. до окончателното изплащане, мораторна лихва в
размер на 654,09 лв. за периода от 31.08.2014г. до 21.08.2017г., главница за
дялово разпределение в размер на 101,11 лв. за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г.,
ведно със законна лихва за периода от 07.09.2017г. до окончателното изплащане и
мораторна лихва върху тази сума в размер на 24,53лв. за периода от 31.08.2014г.
до 21.08.2017г.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.”ООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответниците не са потребители на топлинна енергия за стопански нужди,
в качеството им на собственици на процесния недвижим имот. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения
срок е подаден отговор от ответниците, с който се оспорва жалбата като
неоснователна. Ответниците твърдят, че в качеството си на собственици на
жилищен имот са потребители на топлинна енергия за битови нужди и между тях и
ответника съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия по силата на закона. Молят обжалваното решение да бъде
потвърдено и претендира разноски.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са по
реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По делото не се
оспорва, а и от представените писмени доказателства безспорно се установява, че
ответниците са собственици на процесния недвижим имот. Не се оспорва и фактът,
че за процесния период не е сключен писмен договор за доставка на топлинна
енергия. Оспорва се обаче твърдението на ищеца в исковата молба, че ответниците
относно процесния обект са "небитови клиенти" по смисъла на § 1, т.
33а от ДР на ЗЕ по аргумент от противното на нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/нова ДВ, бр. 54 от 2012г./. В случай на установяване на това твърдение със
събраните по делото доказателства и при липса на писмен договор за процесния
период между страните, ползването на топлинна енергия би било основание да се направи
извод за наличие на имуществено разместване, по силата на което потребителите са
се обогатили за сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които е следвало да
направят за доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът се е обеднил,
неполучавайки цената на услугата. Искът с правно основание чл.59 от ЗЗД обаче е
субсидиарен и може да бъде предявен само ако няма друг иск, с който обеднелият
може да се защити, съгласно ал.2 на същата законова разпоредба. В тежест на
ищеца е да установи, че имотът се ползва от ответниците за небитови нужди,
каквото доказване по делото не е проведено. В тази връзка не е достатъчно
посочването в представения по делото нотариален акт, че видът на имота е
„ателие“. Ответниците оспорват това твърдение и заявяват, че живеят в имота и
ползват топлинна енергия за битови нужди. Следователно по собственото им
признание ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла §1, т.2а от ДР на ЗЕ. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани (арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ) и следва да се приеме, че между страните по делото е било налице
облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди, с
включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия
на ищеца. При това положение на разположение на ищеца е искът с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД по отношение на стойността на доставената и
незаплатена от ответниците топлинна енергия, а субсидиарният иск с правно
основание чл.59, ал.1 ЗЗД е неприложим.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а решението на СРС – потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците по жалбата имат право
на разноски и претендират такива за въззивната инстанция, но не са представили
договор за правна помощ и списък на разноски по чл.80 от ГПК, поради което
разноски не следва да им се присъждат.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№103067 от 24.04.2019г., постановено по гр.дело №12483/2018г. по описа на СРС,
ГО, 143 с-в
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „Т.”ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/