РЕШЕНИЕ
№ 1612
гр. Пловдив, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева - Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело
№ 20225330113446 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание член 26 ал.2 от ЗЗД.
Ищецът В. Г. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. П......... ул. „С...........С. Н., със съдебен адрес:
гр. П......., ул. „Й..... Г.................. в исковата си молба против „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК
.............. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет.7, иска от
съда да прогласи нищожността на клаузата от процесния договор за паричен заем
/обективирана в чл.11/ предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 322,70 лева, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит.
Претендира разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Твърди, че на ............ е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на
който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1500,00 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40,05 н процент на разходите - 49,88%.
Съгласно договора /чл.5/, същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка,
за период от сключване на договора за изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума по плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и сума за
1
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят но на следните условия, а
именно: при един поръчител осигуреният осигурителен доход общо в размер на най-малко 7
пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне четири
пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем,
сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени ни договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.
Твърди, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията в чл.5 от
договора, /според чл.11, ал.1 от договора/, същият дължи неустойка на кредитора в размер
на 1 322,70 лева, която той следва да престира разсрочено - заедно с погасителната вноска,
към която се кумулира вноска за неустойка. Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс,
но не дължи плащания за неустойка.
Твърди, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл.19 ал.4
от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят
на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговор;
осигуряване на поръчителствона на изпълнението на заемното правоотношение при
неизпълними условия и/ или предоставянето на банкови гаранции. След като
кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез
поставянето изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те в
договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на или пък предвидили
заплащането на такси за осигуряване от страна работодателя на фирми, които да обезпечат
задълженията на потребителите.
След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез
поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те
включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или
пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми,
които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми -
гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която
вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно
преодоляли законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по
предоставената в заем сума.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер
следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението, следвало да се
извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09,
с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичали от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
2
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора, като могли да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на
задълженията, на които се обезпечавал с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен
примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството,
но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото
доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми
съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.
По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено
обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в
съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и
санкционна функция.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или
представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна
функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни
неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили
единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност
вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата,
които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 1 322,70 лева
е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е над 50% от
заетата сума в размер на 1500,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на
договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за
кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за
погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за
отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този
начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в
противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави.
На плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи
условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:
за кредит от 1500,00 лева и обща сума за плащане 1748,30 лв. заемателят се е
задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, т.е.
3
лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в
заем сума.
Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията
относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само физически, не
и юридически лица.
Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото
сумата по кредита, което трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор.
Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице
може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или
изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и
недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД. Така недобросъвестно
и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея
неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в
нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е
излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения,
легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора,
за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на
обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след
сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на
практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след
като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при
липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.
Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в
посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не
отговарят на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на чл.6.2.
от Договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната
страна. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане- обезщетение на
кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от
неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин
заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР - неустойката представлява
над 100% от заетата сума.
ОТВЕТНИКЪТ „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска" №29, ет.7, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не депозира отговор, не
изпраща представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
С оглед на посочените в исковата молба твърдения и представените по делото
доказателства, съдът намира предявеният иск за вероятно основателен, поради което при
4
наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК, ще ги уважи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищцовата страна, направените по делото разноски в размер на 50,00 лева
задържавна такса.
Договорът за правна защита и съдействие е сключен на....... т.е. преди влизане в сила на
измененията на НМРАВ. По тази причина на пълномощника на ищеца ще се присъди
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 300,00 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК.......... със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет.7, от една страна и В.
Г. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. П........ ул. „С............. С. Н., със съдебен адрес: гр. П..........
ул. „Й..... Г........., от друга, че клаузата от Договор за потребителски кредит №
.................бективирана в чл.11 ал.1, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1
322,70 лева е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК,
относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ............... със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска" №29, ет.7, да заплати на В. Г. Т. ЕГН **********, с адрес: гр.
П.........., ул. „С............ С. Н., със съдебен адрес: гр. П...., ул. „Й.... Г............. направени по
делото разноски в размер на 50,00(петдесет)лева за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ........................ със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска" №29, ет.7, да заплати на адв. С. К. Н., с адрес на адвокатската
практика: гр. П...., ул.“Й..... Г............. адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на
300,00(триста) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5