Р Е Ш
Е Н И Е
№ 21.10.2019г. гр.Царево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
На двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар Стефка Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 306/2019г. по описа на РС-Царево,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „******“ ****
с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: град *******, против Наказателно постановление № *******година на
Директора на ******, с което в качеството му на работодател за нарушение на
чл.152 от КТ, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500
лева на основание чл.414 ал.1 от КТ. Считайки същото за постановено в нарушение
на материалноправния и процесуален
закон, жалбоподателят моли НП да бъде отменено.
В с.з., жалбоподателя, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
Ответната по жалбата страна, редовно
уведомена, се представлява в с.з. от надлежно упълномощен процесуален
представител, чрез който взема становище за неоснователност на жалбата и моли
НП да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 08.07.2019г. актосъставителят Н.Б.
и колегата му К. /и двамата инспектори от ******/ извършили проверка на място
по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – бирария „*****“,
находящ се в гр.****, местност „***“, малък плаж и стопанисвана от дружеството-жалбоподател.
В хода на проверката служителите на
Инспекцията по труда установили от проведения разговор с Е. Т. И. с ЕГН ********** на длъжност „******“, собственоръчно
попълнената от нея декларация и графика за работа за месец юли 2019г., намиращ
се в обекта, че Е. Т. И. е полагала труд
на 06.07.2019г. на смяна до 23:00 часа, а на 07.07.2019г. е започнала работа
първа смяна от 09:30 часа в проверявания обект, с което междудневната й почивка
между 06.07 и 07.07.2019г. е била по-малко от 12 /дванадесет/ часа. Св.Б.
приел, че дружеството в качеството си на работодател не е осигурило на служителя Е. Т. И. непрекъсната междудневна почивка, която не
може да бъде по-малка от 12 часа, с което е нарушило разпоредбата на чл.152 от КТ и на 11.07.2019г. съставил против дружеството АУАН № *******., връчен на
надлежно упълномощено от управителя на дружеството лице, което го е подписало с възражение.
В законоустановения срок
дружеството е депозирало пред АНО възражение, с което твърди, че представения в
момента на проверката на проверяващите график за смените на персонала не отговарял
на действителния такъв, който не бил на обекта и който дружеството представя
ведно с възражението.
Въз основа на така съставения
АУАН и след преценка на събраните доказателства, на 25.07.2019г. е издадено
атакуваното наказателно постановление, с което административно-наказващият
орган изцяло е възприел констатациите на длъжностните лица и за нарушение на
чл.152 от КТ и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1500
лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.
Видно от приложената по делото разписка
/л.19/, препис на НП е връчено на 31.07.2019г. на надлежно упълномощено от
управителя на дружеството лице, а
жалбата е депозирана на 05.08.2019г., видно от клеймото на пощенския
плик /л.6/
Съдът установи изложената фактическа
обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал -
показанията на свидетеля Б., както и
писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от
лице, което има правен интерес да обжалва наказателното постановление и в
законоустановения срок на обжалване, а разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда са следните:
Настоящата инстанция намира, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП, същите са съставени от
компетентни лица, видно от представените по делото заповед № *****. и заповед №
****. на Изпълнителния директор на „*******“. АУАН и НП съдържат всички
задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Видно
от представеното по АНП пълномощно/л.13-14/, лицето, което се е явило при
съставянето на АУАН и на което е бил
връчен препис от съставения срещу дружеството АУАН, е било надлежно упълномощено
да представлява дружеството пред органите на Главна Агенция „*********“, поради
което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Не е
допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно
постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в
неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.
От приложените по делото писмени
доказателства – собственоръчно попълнена декларация от Е. Т. И. /л.11 –гръб/,
графика за работа за месец юли 2019г. /л.12/ и събраните в хода на съдебното
следствие устни доказателства – показанията на св.Б., безспорно се установи, че
служителят Е. Т. И. е полагала труд е
полагала труд на 06.07.2019г. на смяна до 23:00 часа, а на 07.07.2019г. е
започнала работа първа смяна от 09:30 часа в проверявания обект, с което
междудневната й почивка между 06.07 и 07.07.2019г. е била по-малко от 12
/дванадесет/ часа.
Представеният от дружеството
–жалбоподател с възражението срещу акта предварителен график месечен график за
явяване на работа през месец юли 2019г.
не може да обори
представените по делото писмени и гласни доказателства, а именно: собственоръчно попълнена декларация от Е. Т. И., графика
за работа за месец юли 2019г. и показанията на актосъставителя и това е така,
защото Предварителния график за явяване на работа работа може да се коригира в
зависимост от различни обстоятелства -
напр. поради производствена необходимост или по лично желание на работника. С
оглед на изложеното е допустимо Предварителния график да се различава от
отметната форма за явяване на работа. В отчетната форма обаче е отразено, че
служителят Е. Т. И. е била на 06.07.2019г. на смяна до 23:00 часа, а на
07.07.2019г. е започнала работа първа смяна от 09:30 часа в проверявания обект,
с което междудневната й почивка между 06.07 и 07.07.2019г. е била по-малко от
12 /дванадесет/ часа. Отчетната форма за явяване на работа е първичен документ,
удостоверяващ явяването на работника на работното място и положения от него
труд, въз основа на който се начислява и дължимото възнаграждение. Отразеното в
Отчетната форма за явяване на работа кореспондира напълно със зааявеното от
служителя Е. Т. И. пред проверяващите органи, както и на декларираните от нея обстоятелства.
Ето защо възраженията на дружеството-жалбоподател в тази насока са
неоснователни.
В тази връзка съдът намира, че несъмнено е
осъществено нарушението по чл.152 от КТ. Това е така, тъй като според
посочената норма “работникът или служителят има право на непрекъсната
междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа”, а в конкретния
казус безспорно се установява, че работодателят не е осигурил на посоченото
лице междудневната почивка с минималната продължителност от 12 часа.
За така извършеното нарушение на
чл.152 от КТ, е неприложима разпоредбата на чл. 415в ал.1 от КТ, предвид
характера на засегнатите обществени отношения и предвид естеството на самото
нарушение - нарушението е реализирано и обективно е невъзможно да бъде отстранено, тъй като се касае до факт от
миналото, който не може да бъде поправен по реда на КТ и следователно няма основание за
приложение на нормата на чл.415в от КТ, тъй като не се констатира наличието на цитираните в него кумулативно
предвидени предпоставки.
За нарушението на цитираната
по-горе разпоредба, АНО правилно е ангажирал административнонаказателна
отговорност на дружеството съгласно чл. 414. ал.1 от КТ, сочещ, че работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. АНО обаче неправилното е
определил размера на наложената санкция, определяйки същата в размер на
минимума, предвиден в закона – по делото липсват данни дружеството да е било
наказвано с влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на КТ,
поради което процесното се явява първо такова и следователно размера на
имуществената санкция следва да се определи към минумума, предвиден в закона, а
именно: в размер на 1000 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *******година
на Директора на *******, с което на „*******“ *** с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: град *******,
в качеството му на работодател за нарушение на чл.152 от КТ, му е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева на основание чл.414 ал.1
от КТ, като НАМАЛЯ имуществената санкция
от 1500 /хиляда и петстотин/ лева на
1000 /хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: