РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2268
гр.Пловдив, 13 . 12 . 2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на шести декември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2554/2023г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Н.А.П.,*** с пълномощник адв.Ст.П. обжалва Заповед № 23 – 0444 – 000117/09.10.2023г.,
издадена от В.Т. - Началник сектор в РУ 05 Пловдив към ОД МВР - Пловдив, изразяваща
се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта с искане за отмяната й и присъждане на направените по делото
разноски. Поддържа се липса на мотиви в оспорения административен акт, които да
обосноват прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/. Оспорени са
приетите за установени факти с довод, че лицето, на което е предоставено
управлението е правоспособен водач /издържал съответните изпити и с придобита
категория В/. Счита се за неясна волята на административния орган по отношение
квалификацията „неправоспособен водач”.
В ход по същество адв.П.
изтъкна, че лицето П. е придобил правоспособност за управление на МПС от
21.11.2000г., като СУМПС е подменено във Великобритания, където е издадено през
2016г. и е валидно до 2026г. Срокът на СУМПС не е изтекъл и е издадено преди
31.12.2020г. Обединеното кралство е договаряща страна от Конвенцията за
движение по пътищата, поради което СУМПС следва да бъде признато. С позоваване
на свидетелските оказания на П. се поддържа, че в случая не са изтекли повече
от 3 месеца от влизане на лицето в Република България.
Ответникът - В.Т. - Началник сектор в
РУ 05 Пловдив към ОД МВР - Пловдив оспорва жалбата в писмено становище /л.16,
л.33/. Счита я за неоснователна, като поддържа, че обжалваната заповед е
издадена въз основа на АУАН серия GA № 950091 / 07.10.2023г. С АУАН е
установено, че Н.П. на 07.10.2023г. управлява лек автомобил Мерцедес ЦЛЦ с
рег.№ ****, собственост на Н.П., като извършва нарушение : Водачът управлява на
територията на РБългария горепосоченото МПС с
чуждестранно СУМПС повече от три месеца без да е подменил чуждестранното си
национално свидетелство – нарушение по чл.162 ал.1 ЗДв.П.
Поради факта, че водачът П. пребивава повече от 3 месеца на територията на РБългария и не е предприел действия по подмяна на
чуждестранното си национално СУМПС, е приложена ПАМ. Поддържа, че нарушението е
установено безспорно и редовно съставеният акт има доказателствена
сила до доказване на противното. При евентуално уважаване на жалбата е заявено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за
намаляването му до минималното по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на
11.10.2023г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта /л.20 гръб/.
Жалбата е регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 13.10.2023г.
Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което жалбата е
подадена при наличие на правен интерес.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът
дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест при
насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване
на истината /чл.171 ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по делото
са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОД МВР-Пловдив, 1,
т.1.6 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.27/;
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа
на която е издадена оправомощителната заповед от 15.04.2022г.;
Заповед от 2020г. относно преназначаване на държавни служители на ръководни
длъжности в МВР по отношение конкретното длъжностно лице, заемало длъжност
Началник сектор в РУ 05 Пловдив към ОД МВР - Пловдив към дата на издаване на
оспорения административен акт – В.Т. /л.35/ ; АУАН серия GA № 950091 /
07.10.2023г. /л.18/, според фактическата установеност в който - на 07.10.2023г.,
в 11:18ч., в гр.Пловдив, ул.Асеновградско шосе, Н.П.
управлява Мерцедес ЦЛЦ с рег.№ ****, собственост на Н.П., като – не представя
СУМПС и е отразено, че е извършена справка от таблет
с данни – СУМПС подменен в чужбина; неправоспособен водач; след справка в ОДЧ
05 РУ Пловдив е установено, че водачът е влезнал на територията на РБългария на 16.04.2023г. и е нарушил правото си да
управлява МПС повече от 3 месеца на територията на РБългария,
които констатации са възприети за нарушения на чл.150 ЗДв.П
/”Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство
или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 4.”/ и на чл.162 ал.1 ЗДв.П /„Българските граждани могат да
управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната.”/. В АУАН е вписано, че нарушителят – водач няма възражения. Преписката
съдържа справка за нарушител/водач по отношение на Н.П. със следните данни : издадено
СУМПС – 01.12.2000г., валидно до 27.11.2010г.; издадено СУМПС на 09.11.2010г.,
валидно до 01.11.2020г.; правоспособност с категории В АМ и придобити категории
В М АМ.
В обстоятелствената част на оспорената
заповед е посочено, че на 07.10.2023г. в гр.Пловдив, ул.Асеновградско
шосе, Н.П. като собственик е допуснала управлението на лек автомобил Мерцедес
ЦЛЦ с рег.№ **** от Н.П., като водачът е неправоспособен. Вписано е, че на водача
е съставен АУАН серия GA № 950091 / 07.10.2023г., с което е направена препратка
към фактическата установеност с акта. АУАН е част от преписката, поради което в
случая следва да бъде прието, че административният орган се е позовал на
констатациите в същия.
1.2. Собственик на лек автомобил Мерцедес
ЦЛЦ с рег.№ **** е жалбоподателят - адресат на оспорената заповед, който факт
изрично е отразен в обстоятелствената част на административния акт и не е
спорен.
Правното основание, посочено в обжалваната заповед е чл.171
т.2А б.А ЗДв.П - прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца : „За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки : 2а /нова – ДВ, бр. 101 от 2016г.,
в сила от 21.01.2017г., изм., бр. 54 от 2017г., бр. 77 от 2017г., в сила от
26.09.2017г., бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г./ прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година;”.
2. Оспорената заповед за прилагане на
принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със Заповед
№ 317з-3162/15.04.2022г. Директор ОД МВР-Пловдив е оправомощил
длъжностни лица от ОД МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П, сред които началниците на сектор Охранителна полиция
в РУ. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните
административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед
№ 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОД МВР-Пловдив относно определяне на
длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта
административен орган, компетентен в пределите на неговата материална
/предметна/ и териториална компетентност.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и с оглед обективно извършване на
нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение.
По отношение мотивите : те може да се
съдържат в относими към издаването на
административния акт доказателства, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г. на
ОС на ГК на ВС/ - както е в разглеждания случай. Административният орган се е
позовал на АУАН, с който е установено управление на МПС от водач, влезнал на
територията на РБългария на 16.04.2023г. и нарушил
правото си да управлява МПС в срок до 3 месеца от датата на влизане в страната.
Действително, в случая са констатирани две нарушения и е следвало административният
орган по-прецизно да представи обстоятелствената част от заповедта, но от друга
страна се съобрази, че не може да бъде направен извод за отсъстващо или напълно
неясно волеизявление. Посоченото в заповедта – водачът е неправоспособен, съответства
на текста от приложеното правно основание, като посредством препратката към
АУАН може да бъде прието, че мотиви се съдържат като част от преписката във вр. с ТР № 16 от 1975г. Оспорената заповед съдържа
фактически основания, обосновали разпоредителната й част, вкл.
административният орган се е позовал на АУАН, с който е установено управление
на МПС от лице в нарушение изискването на чл.162 ал.1 ЗДв.П.
Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно
неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и
непосредствено именно в неговата правната сфера.
Срокът на действие на временната ПАМ е
законово дефиниран и в случая е по определения минимум. По отношение
определеният срок на действие на ПАМ : При определяне срока на мярката в
рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай
законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с
изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената
ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да
отмени акта изцяло / Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020г., I о.; Решение № 11465 от
27.09.2018г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018г., I о.; Решение № 910 от
23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на
ВАС и Решение №
10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г.
– Седмо О./.
3. В хода на делото е приет официален
превод на Свидетелство за правоуправление на МПС, издадено от Великобритания на
08.12.2016г. и валидно до 07.12.2026г., за категории АМ, А, В1, В. По отношение
свидетелство за правоуправление на МПС, издадено от Великобритания оспорената
заповед не съдържа констатации с неблагоприятни изводи. Не е отречено наличието
на валидно свидетелство.
Като свидетел Н.П. заяви, че пътува до
Англия по работа – има фирма там, но работи и в България. Лицето не отрече
управлението на МПС в деня, когато са го спрели за проверка. Не посочи
конкретни дати и месеци от 2023г., но поддържа, че последното му излизане извън
България било преди месец и половина. „Преди въпросната проверка имам едно
излизане до Румъния и също едно излизане до Великобритания. Това излизане е в
период някъде около 3 месеца, не мога да съм точен дали точно са 3 месеца, или
три и половина – четири месеца. С писмени документи за тези излизания не
разполагам.”. От контролните органи разбрал, че излизането му до Румъния не
било отбелязано. При проверката не носил книжката и проверяващите органи
направили справка.
Свидетелските показания са допуснати с
указания за представяне на писмени доказателства по отношение пряко доказване
на обстоятелствата за влизане и излизане от територията на РБългария.
Свидетелят заяви, че не е възможно да бъде точен за периода на последното си
излизане и не разполага с писмени документи, удостоверяващи съответното
излизане. При тези данни свидетелските показания не могат да бъдат определени като
достатъчно убедителни, за да опровергаят констатациите, вписани в АУАН,
основани на проверка от контролните органи. Против АУАН не са вписани
възражения при предявяването му. Следователно, доказателствената
му сила, придадена с нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П,
следва да бъде зачетена.
4. Обжалваната заповед се основава от
правна страна на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П и
административният орган дължи доказване на фактически основания за прилагане на
ПАМ, а жалбоподателя – опровергаване на приетите за установени от органа
фактически основания. Издаването на СУМПС е предпоставено
от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът
трябва да притежава съответно свидетелство за управление /арг.
от чл. 150а ал. 1 ЗДв.П/. Удостоверяване на правоспособността
е посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова
свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно
да я установи.
Административният орган обвързва
фактическото основание за издаване на заповедта с констатациите в АУАН, част от
които от правна страна са квалифицирани за нарушение на чл.162 ал.1 ЗДв.П. Предвид отсъствие на възражения, вписани в АУАН,
вкл. липса на твърдение за обжалване на издадено въз основа на акта НП и
отмяната му, както и предвид неубедителността на свидетелските показания,
следва да бъде прието за доказано посредством справка, извършена при проверката
от страна на контролните органи, че е осъществено управление на МПС от български
гражданин на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок повече от 3 месеца от
датата на влизането му в страната, тъй като е установено влизане на
16.04.2023г. и управление на МПС на 07.10.2023г. Нормата на чл.162 ал.1 ЗДв.П във вр. с която е приложена
принудителната мярка ограничава времевия период на управление на МПС от български
гражданин на територията на РБ в хипотеза на „чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство,..“. На 31 януари 2020г.
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /„Обединеното кралство“/
не е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. От
посочената дата до 31 декември 2020г. тече 11-месечен преходен период, в който
европейското законодателство продължава да действа на територията на
Обединеното кралство. По
време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си
взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен
еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли
2021г. От 01.01.2021г. Обединеното кралство е третирано като трета страна извън
ЕС и ЕИП и спрямо него и в него ще спре да се прилага правото на ЕС. В тази вр. - пряка последица от изтичането на тримесечния срок,
визиран в цитираната по – горе норма, е дерогиране
валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. Това не лишава водача от правоспособност да
управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на
страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното
законодателство. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.
162 ал. 1 ЗДв.П – с чуждестранно СУМПС, след изтичане
на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е идентично на
управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
В случая водачът на лекия автомобил е
български гражданин, по отношение на който се прилага правилото на чл. 162 ал.
1 ЗДв.П, респект. е налице фактическото основание за
налагане на ПАМ по см. на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П с
адресат собственикът на МПС, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице обстоятелствата, посочени в б.А. С изтичане на срока
от три месеца, считано от датата на влизане на Н.П. на територията на страната,
СУМПС, издадено от Великобритания, не съставлява валиден документ,
удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на РБ. Към
дата 07.10.2023г. водачът не е притежавал СУМПС, валидно за територията на РБ,
респект. МПС на жалбоподателя е управлявано от лице, за което са налице
обстоятелствата, посочени в б.А от чл.171 т.2А ЗДв.П.
При тези данни следва да бъде прието, че е било налице фактическо основание за
издаване на заповедта за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателят, като
собственик на лекия автомобил.
В допълнение се отбелязва и следното -
нормата на чл. 161 ЗДв.П предвижда, че СУМПС, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили
при условията на чл. IV буква "а" от него; 3. свидетелството е
придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава членка на
Европейския съюз (ЕС), или от друга държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария. При съпоставка между двете разпоредби – чл.161 и чл.162 ал.1 ЗДв.П следва, че валидността на чуждестранното национално
свидетелство, когато не е издадено от държава членка на ЕС или от друга държава
– страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, се дерогира след изтичане на тримесечния
срок от датата на влизане на българския гражданин, водач на МПС, в Република България.
Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162 ал. 1
ЗДв.П – с чуждестранно СУМПС, след
изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е приравнено
по см. на закона на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
Според данните от Министерство на
вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия /www. mvr. bg/, в рамките на преходния
период /до 31.12.2020г./ свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от
държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до
датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това
коя от двете дати настъпи най-напред. По силата на Споразумението за оттегляне
на Обединеното кралство от Европейския съюз, Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г.
относно свидетелства за управление на превозни средства е приложима и в
Обединеното кралство до края на преходния период - до 31.12.2020г. До
31.12.2020г. страните членки на ЕС и Обединеното кралство взаимно признават
издадените от тях свидетелства за управление на МПС. Преценката за валидност на
свидетелствата за управление на МПС, издадени от Обединеното кралство, след
изтичането на преходния период е предоставена на всяка отделна държава членка
на ЕС. В законодателството на Република България липсва норма, която да изключва валидността на издадените
преди 31.12.2020г. от Обединеното кралство свидетелства за управление на МПС,
чиито срок все още не е изтекъл. В съответствие с Известие относно пътуването
между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от
02.12.2021., на официалната електронна страница на Министерството на вътрешните
работи, в раздел Брекзит, е публикувана общодостъпна
информация, според която след изтичането на преходния период в Република
България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като
СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за пътно
движение от 1968г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото обаче не води до отпадане
на изискването такова СУМПС да се замени с българско свидетелство за управление
в срока по чл. 162 ал. 1
ЗДв.П, доколкото същото не е издадено от
държава членка на ЕС, или от друга държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария /чл. 162 ал. 4
вр. с чл. 162 ал. 1
ЗДв.П/. Както бе посочено по - горе, пряка
последица от изтичането на тримесечния срок по чл. 162 ал. 1
ЗДв.П е преустановяване действието на
валидността на чуждестранното СУМПС за територията на Република България.
Водачът губи правото да управлява МПС на територията на Република България, тъй
като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство.
В случая водачът Н.П. е влязъл в
Република България на 16.04.2023г. и до 07.10.2023г. не е напускал пределите на
страната, а е имал право да управлява МПС с чуждестранното СУМПС, издадено от
Обединеното кралство, в срок до три месеца от влизането му – 16.07.2023г. След
тази дата е изтекъл тримесечният срок по чл. 162 ал. 1
ЗДв.П. В този срок не са предприети
необходимите действия за замяна издаденото в Обединеното кралство СУМПС с
българско свидетелство за управление. Бездействието е довело до настъпване на
предвидените от законодателя правни последици – незачитане на чуждестранното
СУМПС на територията на страната ни след 16.07.2023г. и обосновава прилагането
на чл. 171 т. 2а
б.А ЗДвП. Тези данни са отразени в съставения на водача АУАН, който
от една страна, е част от административната преписка по издаване на оспорената
заповед, а от друга – съгласно чл. 189 ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила за
посочените в него обстоятелства до доказване на противното.
Предвид съображенията жалбата се
приема за неоснователна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Н.А.П.,*** против
Заповед № 23 – 0444 – 000117/09.10.2023г., издадена от В.Т. - Началник сектор в
РУ 05 Пловдив към ОД МВР - Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :