РЕШЕНИЕ
гр.София, …………….. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, XIV въззивен състав
в публичното заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
АНДРЕЙ А. |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕМИЛ ДЕЧЕВ РОСИ МИХАЙЛОВА |
при участието на секретаря Б.
Гешева и прокурора А.Кокоев като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВ ВЧНД № 2681 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ вр.чл.
306, ал.3, вр.ал.1, т.1, от НПК.
Образувано
е по въззивен протест на прокурор от СРП срещу определение от 02.07.2020 г. по
НЧД №7121/20г. по описа на СРС, НО, 1 състав, с което на осн. чл. 306, ал. 1,
т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за две осъжданията на
подсъдимия по нохд №12140/10 г. на СРС и по нохд №963/16г. на СРС е определено
едно общо най-тежко наказание – една година и осем месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим. Със същото определение на осн.чл.25, ал.3 и чл.59 от НК СРС е приспъднал времетона изтърпяното наказание от осъдения, както и
времето , през което е бил задържан за мярка за неотклонение, както и времето
на изтърпяното наказание „пробация“ по нохд №12140/10 г. на СРС, преди замяната
му с лишаване от свобода.
Във
въззивния протест се твърди, че определението на СРС е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като е нарушен материалния закон. Прокурорът счита, че СРС неправилно е приложил чл.25, ал.3 от НК,
защото не може при заменено наказание „пробация“ да се приспада времето, през
което осъденият е търпял това наказание или дори времето, през което е бил
задържан по това дело. Изразява становище, че следва да се заменя само остатъка
на наказанието „пробация“. Допълнително се сочи в протеста, че съдът неправилно
не е конкретизирал точните периоди от времето, които приспада на осн.чл.25,
ал.2 от НК от определеното общо наказание поради това, че осъденият е бил
задържан или изтърпявал наказание лишаване от свобода. Моли съда да измени
определението на СРС, като отмени приложението на чл.25, ал.3 от НК, да се
посочи изрично, че се прилага чл.25, ал.2 от НК и да се конкретизират
периодите, които се приспадат от общото наказание по начина посочен в протеста.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура, не поддържа подадения протест. Счита, че определението на районния съд е правилно и законосъобразно и не се налага изменението му в частта, посочена в протеста, поради което предлага първоинстанционния съдебен акт да се потвърди.
Защитникът на осъдения – адв. В., иска въззивният съд да потвърди протестираното определение като правилно и законосъобразно.
Осъденият А. поддържа казаното от защитника си и моли да се потвърди определението на СРС.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваната присъда, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, намира от фактическа страна следното:
Наказателното производство пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по молба на осъдения А.. С депозираната пред районния съд молба, осъденият е поискал от съда да извърши групиране на наказанията му, наложени с присъди по НОХД №963/2016 г. по описа на СРС и по нохд№12140/10 г. по описа на СРС.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че до момента на постановяване на определението от първата инстанция М.А. е осъждан три пъти, както следва:
1. По НОХД № 5890/2005 г. по описа на СРС, със съдебен акт, влязъл в сила на 26.05.2009 г., за деяние извършено на 01.01.2005 г., на осъдения е наложено наказание шест месеца „Лишаване от свобода“, което на осн.чл.66, ал.1 от НК е било отложено с три години изпитателен срок.
2. По НОХД № 12140/2010 г. по описа на СРС, със съдебен акт, влязъл в сила на 07.10.2015 г., за деяние извършено на 03.06.2010 г., на осъдения е наложено наказание „Пробация“ за срок от три години
По нчд№1517/16 г. по описа на СГС, със съдебен акт, влязъл в сила на 04.05.2016 г., наказанието три години „Пробация“ е било изцяло заменено с наказание една година и шест месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален строг режим.
3. По НОХД № 963/2016 г. по описа на СРС, със съдебен акт, влязъл в сила на 04.05.2020 г., за деяние извършено на 20.07.2014 г., на осъдения е наложено наказание една година и осем месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален строг режим на осн.чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС.
При тези налични осъждания СРС правилно е преценил, че престъпленията по нохд№12140/10 г. на сРС и по нохд№963/16г. на СРС представляват реална съвкупност и за същите са налице основанията на чл.225, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание – една година и осем месеца лишаване от свобода.
Районният съд е преценил, че така определеното общо най-тежко наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим на осн.чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“В“ от ЗИНЗС, защото тъй като с процесната съвкупност от престъпления е бил нарушен изпитателния срок на осъждането по нохд№5890/05 г. на СРС. Този извод не се споделя от въззивният съдебен състав. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“В“ от ЗИНЗС за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане , за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, съдът определя първоначален строг режим на изтърпяване, ако сборът от двете наказания надвишава две години. В настоящия случай този сбор не може да се състави от определеното общо най-тежко наказание по чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК – едва година и осем месеца и наказанието от шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 5890/2005 г. по описа на СРС, което първоначално е било отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок. Това е така, защото само едно от престъпленията, от чиито наказания е определено едно общо най-тежко, е било извършено в изпитателния срок на присъдата по НОХД № 5890/2005 г. по описа на СРС, а именно това по НОХД № 12140/2010 г. по описа на СРС, по което е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Сборът от тези две наказания е две години, т.е. не отговаря на условието по чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“В“ от ЗИНЗС за определянето на първоначален строг режим. Другото престъпление – това по НОХД № 963/2016 г. по описа на СРС, по което е наложено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, е за деяние извършено на 20.07.2014 г., т.е. след изтичането на изпитателния срок по НОХД № 5890/2005 г. по описа на СРС.
От друга страна, видно от представената справка за изтърпените от осъдения наказания, той първоначално е изтърпял изцяло наказанието от 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 5890/2005 г. на СРС за периода от 09.11.2018г. до 15.04.2019г., (фактически и от работа) и от същата дата до 25.02.20г., (фактически и от работа), е изтърпял изцяло наказанието от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода по НЧД№1517/16 г. на СГС, заменящо наказание 3 г. пробация по НОХД№12140/10г. на СРС и от същата дата е започнал да търпи наказанието му от 1 година и 8 месеца лишаване от свобода по НОХД № 963/2016 г. на СРС. При това положение е безспорно, че всяко едно от умишлените престъпления на осъдения е било извършено не след, а преди ефективното изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по НОХД № 5890/2005 г. на СРС, НЧД№1517/16 г. на СГС, заменящо 3 г. пробация по НОХД№12140/10г. на СРС и НОХД № 963/2016 г. на СРС. Ето защо настоящият съд счита, че не може на осъдения да се определи първоначален строг режим на общото най-тежко наказание по чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК 1 година и 8 месеца на осн.чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС.
Така определеното общо наказание не отговаря и на условията предвидени в чл. 57, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗИНЗС за определяне на първонален строг режим.
Ето защо въззивният съд счита, че протестираното определение на СРС следва да се измени в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание една година и осем месеца лишаване от свобода, като се отмени в частта относно определения строг режим и вместо това се определи първоначален общ режим на осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Правилно първоинстанционният съд е приспаднал на осн.чл.25, ал.2 от НК (макар изрично да не го е споменал в диспозитива на определението) и на осн.чл.59 от НК, времето през което осъденият е изтърпял наказанията по всяко едно от горецитираните осъждания, както и времето през което е бил задържан с МН “Задържане под стража“ или „Домашен арест“.
Законосъобразно на основание чл. 25, ал. 3 от НК контролираният съд е приспаднал от така определеното общо наказание и времето на изтърпяното, макар и частично и в незначителен размер, наказание пробация по нохд 12140/2010г. на СРС, като коректно е цитирал и практика на ВКС по решение №106/25.07.2014г. по н.д.№231/2014 на ІІ н.о. Въззивният съд отхвърля възраженията в протеста относно тази част от определението, защото от приложения по делото протокол от 25.04.2016 г. по нчд№1517/16 г. на СГС, НО, 21 състав безспорно се установява, че осъденият е изтърпял частично, макар и в минимален размер две от наложените му общо три пробационни мерки. Различно от това решение, в какъвто смисъл е искането на прокурора, е недопустимо, защото означава за едно и също престъпление на подсъдимия да търпи две наказания, които не са кумулативно предвидени.
За по-голяма прецизност е необходимо да се посочи в диспозитива на настоящото определение, че на осн.чл.25, ал.2 от така определеното общо най-тежко наказание следва да се приспадне времето, през което осъденият е изтърпял изцяло наказанието от 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 5890/2005 г. на СРС за периода от 09.11.2018г. до 15.04.2019г., (фактически и от работа) и от същата дата до 25.02.20г., (фактически и от работа), е изтърпял изцяло наказанието от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода по НЧД№1517/16 г. на СГС, заменящо наказание 3 г. пробация по НОХД№12140/10г. на СРС и от същата дата е започнал да търпи наказанието му от 1 година и 8 месеца лишаване от свобода по НОХД № 963/2016 г. на СРС.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 вр. чл. 337 и чл. 338 от НПК СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ определение от 02.07.2020 г. по НЧД №7121/20г. по описа на СРС, НО, 1 състав, като ОТМЕНЯ определения на осн.чл.57, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗИНЗС първоначален строг режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, наложено на осн. чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК на осъдения М.А.А., като вместо това ПОСТАНОВЯВА да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
ПРЕЦИЗИРА, че на осн.чл.25, ал.2 от НК се приспада от така определеното общо най-тежко наказание времето, през което осъденият е изтърпял изцяло наказанието от 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 5890/2005 г. на СРС за периода от 09.11.2018г. до 15.04.2019г., (фактически и от работа) и от същата дата до 25.02.20г., (фактически и от работа), е изтърпял изцяло наказанието от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода по НЧД№1517/16 г. на СГС, заменящо наказание 3 г. пробация по НОХД№12140/10г. на СРС и времето от 25.02.20г. до влизане на настоящото решение в сила, през което осъденият е да търпял наказанието му от 1 година и 8 месеца лишаване от свобода по НОХД № 963/2016 г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА
определението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.